Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-162 17.12.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На деветнадесети ноември година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Лазарова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка
Майска-Иванова
2. мл.с.Красен Вълев
Съдебни
заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена
Лазарова
в.гр.дело номер 1595 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба вх.№ 4346/03.09.2019г. на КРС от С.А. М. (К.),
ЕГН: ********** с пост.адрес: гр.Б., ж.к.“М. Р.“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.**
и настоящ адрес: гр.Б., ж.к.Л., бл. **, вх.*, ет.*, ап.*****, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 38, ет.1, адв.Св.Добрева, против
решение № 151/29.07.2019г. по гр.д.№ 1130/2018г. по описа на КРС, с коeто съдът
е прекратил сключения между нея и Н.А.К., ЕГН: ********** от с.М.,
Общ.С., обл.Б., ул.“Н. Л.“ № *, граждански брак, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, настъпило по вина на двамата съпрузи, като е
предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете – Б. Н.К.,
родено на ***г. с ЕГН: **********, на бащата Н.А.К., определил е режим на лични
отношения с майката С. М. и я е осъдил да му заплаща ежемесечна издръжка в
размери и при условия – подробно описани в обжалвания акт. Решението е
атакувано в частта, досежно вината, упражняването на родителските права и
режимът на лични отношения на детето с майката. Моли за отмяната му и
постановяване на ново решение, с което се приеме, че вина за разстройството на
брака има мъжът, упражняването на родителски права върху детето Б., р.на **.**.****г.,
бъде предоставено на нея при традиционен режим на свиждане с бащата – така,
както е описано във въззивната жалба. Моли за присъждане на издръжка в полза на
детето. Евентуално, при положение, че горните искове не бъдат уважени, моли да
бъде изменен постановения от КРС режим на лични отношения с детето, така, както
е посочила отново във въззивната жалба. Твърди се, че това е в интерес на детето.
Подробни аргументи излага във въззивната жалба. Ангажирала е доказателства пред
настоящата инстанция. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемият е депозирал
отговор по въззивната жалба, оспорва я, моли да бъде потвърдено решението на
КРС. Излага аргументи, също сочи доказателства. Претендира разноски.
Д„СП” Карнобат, редовно
уведомена, не изразява становище по жалбата, не ангажира доказателства.
Д“СП“ Бургас, редовно
уведомена, не изразява становище по жалбата, не ангажира доказателства.
Жалбата е подадена в срока по
чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал
искове с правни основания чл.49, ал.1, ал.3 чл.53, 56 и чл.59 от СК, като пред
БОС е висящ спорът относно вината за разстройството на брака, упражняването на
родителските права, режима на лични отношения между детето Б. и майката С. М. и
съответно – заплащането на издръжка и разноски.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред КРС е образувано по
искова молба от Н.А.К. против С.А. М. (К.), с която въззиваемият е молил съда
да прекрати сключения между тях граждански брак поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, настъпило по вина на жената, да предостави на него
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Б., като
определи местоживеенето му при бащата. Молил е съдът да постанови режим на
лични отношения на майката с детето, да предостави ползването на семейното
жилище на него и осъди майката да заплаща ежемесечна издръжка на детето. Заявил
е, че в хода на продължителното фактическо съжителство със С. М. и след това - през
време на сключения брак, под въздействието на силно стресови ситуации
психическото здраве на жената неколкократно се е влошавало. Това е довело до
временната й невъзможност да се грижи за детето и е оказало въздействие върху
отношенията им като съпрузи. Впоследствие жената се установила да живее и
работи в гр.Бургас и започнала все по-рядко да посещава семейното жилище в с.М.,
където пребивавало детето. Така отношенията им охладнели и бракът понастоящем
съществува само формално. При подробно описаната в исковата молба фактическа
обстановка е молил за постановяване на решение в посочения по-горе смисъл.
Претендира разноски.
Исковете са оспорени от
съпругата в частта досежно вината за разстройството на брака, упражняването на
родителските права, съответно – местоживеенето на детето, режима на лични
отношения и издръжката. С.М. моли съда да приеме, че вина за разстройството на
брака има мъжът, да предостави на нея упражняването на родителските права върху
малолетната Б., като определи съответен режим на свиждане с бащата. Претендира
издръжка, моли за промяна на фамилното име, не желае да ползва семейното
жилище, моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Пред настоящия съд са
изслушани и двамата родители по реда на чл.59, ал.6 СК.
Както стана ясно, решението
на КРС се атакува само в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на
вината за разстройството на брака, упражняването на родителските права върху
детето Б., режима на лични отношения с него, местоживеенето му и заплащането на
издръжка.
По този повод, след като
подробно се запозна с всички събрани писмени и гласни доказателства, БОС
установи следното:
Безспорно е, че с акт № 2 от
16.06.2012г. на Община Сунгурларе, с.Манолич, страните са сключили граждански
брак на същата дата. Също не се спори, че бракът е предхождан от дълго
фактическо съжителство, продължило около пет години.
От приложената на стр.8 по
гр.д.№ 1130/18г. КРС епикриза на С.М., издадена от ЦПЗ „Проф.Ив.Темков – Бургас“
ЕООД и извършената по делото СМЕ на В.л. д-р Вълчкова – стр.223, се установява,
че през 2006г., още преди сключването на брака, при жената е установена
психиатрична проблематика – в резултат от проблеми в семейството станала
затворена, мълчалива, изпитвала страхове, което наложило стационарно лечение,
без по делото или пред В.л. да е представена епикриза за конкретния епизод.
Впоследствие, през 2007г.
страните заживели заедно фактически и се установили в гр.Бургас, където
обитавали жилище под наем. От събраните гласни доказателства – ангажирани и от
двете страни свидетели, не може по категоричен начин да се установи кой от
двамата съпрузи какви средства е влагал при съвместното съжителство, но
определено съдът не установи финансовите отношения да са тези, които са се
отразили на брака им.
От приложената на стр.9 по
гр.д.№ 1130/18г. КРС епикриза на С.М., издадена от ЦПЗ „Проф.Ив.Темков –
Бургас“ ЕООД и извършената по делото СМЕ на В.л. д-р Вълчкова – стр.223 се
установява, че през 2012г. – около м.април, м.май, жената отново се почувствала
зле психически – станала неспокойна и тревожна във връзка с предстоящата сватба
и от м.юни с.г. станала изплашена, не спяла добре, загубила апетит, изпитвала
страхове за живота си, за близките си, очаквала да умре, да бъдат убити,
започнала да чува гласове, които й се подиграват. Ето защо последвала
хоспитализация от 09.07.2012г. до 24.08.2012г., като на М. била поставена
диагноза „П. ш.. ПП. Обостряне с п.-х. с.“. Установено е, че е
емоционално-волево-тревожна, навремена плачлива, хипобулична, паметта и
интелекта й са болестно-ангажирани. След проведено лечение е изписана.
Безспорно е, че
непосредствено след раждането на детето на **.**.****г., а именно – на
29.12.2013г., внезапно починал бащата на М.. Това се случило ден след
посещението на родителите й в болницата, където тя родила. Случилото се силно
шокирало жената, тя излязла от родилно отделение, за да присъства на
погребението и след събитието се върнала отново в болничното заведение, но то довело
до ново обостряне на заболяването й.
От приложената на стр.8 по
гр.д.№ 1130/18г. КРС епикриза на С.М., издадена от ЦПЗ „Проф.Ив.Темков –
Бургас“ ЕООД и извършената по делото СМЕ на В.л. д-р Вълчкова – стр.223, се установява,
че на 11.01.2014г. отново е хоспитализирана с диагноза: „П. ш.. ПП.П. п.. В.-п.-х.
с.“. Видно от епикризата, около една година преди пристъпа жената преустановила
поддържащата си терапия, във връзка с бременността.
След изписването й се върнала
в с.М., където е домът на родителите на мъжа и заедно заживели в него с детето,
като майката и сестрата на мъжа помагали за отглеждането на новороденото.
От събраните гласни
доказателства се установява, че в резултат от лечението и свойствата на
лекарствата, жената спяла толкова дълбоко, че не чувала, че бебето плаче и за
него се грижел бащата и неговите роднини – св.К., св.Д., св.К.. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, макар и да са ангажирани от въззиваемата страна,
понеже те кореспондират на приложените писмени доказателства за заболяването на
жената и ефектите на предписаното й лечение, а първата свидетелка – майка на въззиваемия,
има най-преки наблюдения, защото е живяла в същия дом.
В тази връзка съдът възприема
показанията на св.С.М. и св.К. – първата м. на въззивницата, а втората – нейна
с., като по-пристрастни, защото, видно от тях, за следродилния период, когато е
установено ново обостряне на заболяването на С. М. и двете свидетелки не
свързват поведението на въззивницата и последвалото влошаване на отношенията й
със семейството на съпруга й, със симптомите на диагностицираното заболяване.
Според тези свидетелки майката и сестрата на мъжа не ги допускали до детето,
предизвиквали са конфликти и са показвали неприязън към въззивницата, като я
обиждали.
В същото време съдът отчита и
това, че мъжът е ограничавал достъпа на роднините на жената до семейното жилище
и е правел изявления, че не желае да го посещават, което допълнително
травмирало съпругата му.
От показанията на същите
свидетели се установява, че след изтичане на майчинството на жената, по общо
решение на съпрузите тя се установила да живее и работи в гр.Бургас, като м. с.
в „У**** Б.“ АД, където работи и понастоящем. В тази връзка по делото е
приложено медицинско удостоверение – стр.46, на ЦПЗ „Проф.„Ив.Темков – Бургас“
ЕООД, в свидетелство за това, че към издаване на удостоверението С.М. е в
стабилна терапевтична ремисия, същата е трудоспособна, работи, полага
отговорност и грижи към своите работи.
Разпитаните свидетели
установяват, че след започване на работа и в резултат от организацията на
трудовия процес – С. М. е м. с. и полага дежурства, а и поради отдалечеността
на с.М. от гр.Бургас, тя рядко е имала възможност да посещава детето, което
останало да живее при бащата.
При всичко така изложено,
съдът по повод установяване на вината за разстройството на брака, приема, че
бракът е разстроен по обективни причини и на никой от двамата съпрузи не може
да се вмени вина за това. Описаните по-горе и сложили се житейски обстоятелства
и здравословни проблеми на жената, наред с трайната фактическа раздяла на
съпрузите са довели до отчуждаването им един от друг и до съществуване на брака
само формално. Поведението на жената не може да бъде окачествено като укоримо и
противобрачно, понеже е повлияно от заболяването й. От друга страна поведението
на съпруга също не се установява да е било негативно насочено към съпругата му,
като се отчете това, че свидетелските показания на ангажираните от въззивницата
свидетели са основани на разкази на жената и касаят периоди, в които тя не е
била добре здравословно и възприятията й са повлияни от заболяването. Съдът още
веднъж отбелязва, че описваните от свидетелите финансови отношения между
съпрузите далеч не са причина за охладняването им един към друг, защото
извършването на определено действие, без да е доказан неговия ефект върху
брачната връзка не води до извод за вина на съответния съпруг.
Ето защо настоящият състав
приема, че макар и да е доказано по безспорен и достатъчно убедителен за съда
начин, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, това е
станало не поради вина на един от съпрузите или по взаимна тяхна вина, а по
обективни причини. Затова в тази част решението на КРС следва да бъде отменено
и постановено ново – в горния смисъл.
По отношение на упражняването
на родителските права върху роденото от брака дете Б. съдът приема следното:
Събраните писмени
доказателства сочат, че както майката, така и бащата, работят и реализират
ежемесечни доходи, двамата имат уважавани в обществото професии и се справят
много добре с работата. Всеки от тях има изграден положителен облик в
обществото и се ползват с добро име сред колегите и познатите си. Двамата
родители имат родителски капацитет, те са образовани, интелигентни, емоционални
и свързани с детето. По делото не са събрани данни за липса на възпитателски качества на
някой от родителите.
В хода на производството са
извършени няколко социални доклада, от които се установява, че както майката,
така и бащата, са осигурили подходящи битови условия за отглеждането и
възпитанието на детето, липсват данни за неподходящо родителско поведение на
някой от тях, двамата имат роднини, които са силно привързани към детето,
изразяват истинска загриженост и голямо желание да подпомагат съответния
родител при отглеждането му. Както роднините на майката, така и роднините на
бащата, са в добро финансово състояние, с постоянни доходи и за тях не би
представлявало трудност да оказват помощ.
От целия доказателствен
материал по делото безспорно се установява, че от раждането си детето живее в
с.М., в дома на бащата, в жилищна сграда, в която живеят и родителите на
бащата. В същото населено място Б. е записана в детска градина, която редовно
посещава – стр.14 по гр.д.№ 1130/18г. КРС.
Ето защо съдът взе предвид и
други обстоятелства:
От извършената
съдебно-психологична експертиза на в.л.Врабчева-Русева се установява, че детето
е въвлечено в конфликта между родителите си и е в конфликт на лоялност към
обгрижващия го родител – бащата, макар и да изпитва силна нужда от общуване с
майката. Върху него не е оказвано психологическо въздействие и то не е
манипулирано или заплашвано с цел отчуждаване от майката, съответно, при извършване на експертизата е показало
съхранена емоционална връзка и с двамата родители. При директна среща с майката
в присъствието на бащата, детето е изразило искрена радост и желание да общува
с нея.
Изслушани в съдебно заседание
пред настоящия състав и двамата родители са изразили непоколебима воля да
отглеждат и възпитават детето и готовност да се грижат всеотдайно за него. От
своя страна детето, както стана ясно, е привързано и към двамата и по този
показател и те са в равнопоставено положение, що се отнася до това на кого от
тях да бъде предоставено упражняването на родителските права.
Действително, става въпрос за
дете от женски пол, което майката би била по-подходящо да отглежда, но за да
разреши сложения въпрос, съдът следва да се съобрази с особеностите на всеки
конкретен случай. Предоставянето на упражняване на родителските права е акт на
съдебна администрация, при който в компетенциите на съда е да се извърши
комплексната оценка на всички фактори, влияещи върху правилното развитие на
детето. Затова, дори и желанията на страните да се различават от правното
разрешение по делото, законът е овластил съда дори и служебно да постановява
мерки на лични отношения.
Ето защо настоящият състав се
съобрази с извършената съдебно-психиатрична експертиза на в.л. Вълчкова. От
него става ясно, че заболяването на майката се характеризира с фундаментални и
характерни отклонения в мисленето и възприятията и с афект, който не
съответства на ситуацията, при запазена яснота на съзнанието. При клиничната
картина се наблюдават нарушения в мисловния процес и често болестно затормозени
памет и интелект. Протичането на психозата е в общи линии по три основни начина
– пристъпно, пристъпно-прогредиентно и непрекъснато. В конкретния случай е
пристъпно, като психотичните епизоди са последвани от светли периоди. Към
настоящия момент жената е в няколкогодишна терапевтична ремисия, но на фона на
редовен медикаментозен прием, с напълно възстановени способности за социална и
професионална адаптация. Провежда периодично прегледи, в емоционално-волеви
план личността е съхранена, с подредено поведение, добра социална компетентност,
напълно апсихотична, но при преустановяване на медикамента за период от 5-6
месеца болестта настъпва отново, а след 10-12 месеца сто процента от пациентите
получават рецидив.
При описаното по-горе, съдът
взе предвид събраните доказателства по делото в тяхната съвкупност и съобрази,
че заболяването е установено за пръв път през 2006г., след проблеми в
семейството на жената. Рецидив е установен преди сватбата и втори рецидив –
непосредствено след раждането на детето, провокиран от внезапната смърт на баща
й.
Явно е, че се касае за жена с
много крехка и уязвима психика, която реагира силно емоционално на стресовите
ситуации в живота. Всички описани по делото пристъпи са резултат от изживяно
психическо напрежение, но в същото време са свързани със събития от нормалния
ход на живота.
Ето защо съдът приема, че в
конкретния случай, въпреки пола на детето, ще е по-подходящо то да бъде
отглеждано от бащата, като в никакъв случай не следва да бъде прекъсната
връзката му с майката, от която то очевидно има нужда. Затова макар и да счита,
че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата, с
местоживеене на детето при него, за майката ще бъде определен по-разширен
режим, понеже за малолетната Б. е от изключителна важност да усеща присъствието
и на двамата си родители и подкрепата им, за да се изгради правилно като
личност без емоционални дефицити.
При изложеното се налага
извод за потвърждаване на решението на КРС в частта относно упражняването на
родителските права върху малолетната Б., р.на 27.12.2013г., определяне на
местоживеенето й при бащата и заплащане на издръжка от страна на майката. В
частта относно определения режим на лични отношения настоящият състав приема,
че следва да бъдат внесени известни промени, така, щото да е от интерес на
първо място за детето и на следващо – за родителите му.
Разноските ще останат за
настоящата инстанция така, както са извършени.
Водим от изложеното БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
151/29.07.2019г. по гр.д.№ 1130/2018г. по описа на КРС в частта относно вината за разстройството на брака,
както и в частта относно постановения режим
на лични отношения на детето Б., р.на **.**.****г. с майката С.А. М., като
вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА, че бракът между С.А. М. (К.), ЕГН: ********** с пост.адрес: гр.Б.,
ж.к.“М. Р.“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.** и настоящ адрес: гр.Б., ж.к.Л., бл. **,
вх.*, ет.*, ап.***** и Н.А.К., ЕГН: ********** от с.М.,
Общ.С., обл.Б., ул.“Н. Л.“ № * е дълбоко и непоправимо разстроен по обективни причини.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на майката С.А. М. с детето Б. Н.К., р.на **.**.****г.,
както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч. на петъчния ден до 16.00ч. на неделния с преспиване при
майката, като в петъчния ден майката ще взема детето от дома на бащата, а в
неделния ден – бащата ще взема детето след свиждането от дома на майката.
един месец
през лятото, когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск
на четна
година първите два дни от Рамазан Байрям
и Курбан Байрям с преспиване при майката, като майката ще взема детето от
дома на бащата в 9.00ч. на първия ден, а бащата ще го взема от дома на майката
в 17.30ч. на втория, а на нечетна година
– вторите два дни от Рамазан Байрям
и Курбан Байрям с преспиване при майката, като майката ще взема детето от
дома на бащата в 9.00ч. на съответния ден, а бащата ще го взема от дома на
майката в 17.30ч. на следващия.
всяка четна Нова година от 9.00ч. на 31-ви декември до 17.30ч. на 1-ви
януари, като майката ще взема детето от дома на бащата в 9.00ч. на съответния
ден, а бащата ще го взема от дома на майката в 17.30ч. на следващия
за рождения
ден на детето – по 2 часа в същия ден, в удобно време, когато детето не празнува
на четна
година през цялата Коледна ваканция, а
на нечетна – през цялата Пролетна ваканция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 151/29.07.2019г.
по гр.д.№ 1130/2018г. по описа на КРС в останалите му обжалвани части.
Разноските за
настоящата инстанция ще останат така, както са извършени.
Решението е
окончателно в частта относно вината за разстройството на брака, а в останалата
част подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от
него на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: