Решение по дело №2398/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 31
Дата: 17 януари 2022 г.
Съдия: Васил Василев
Дело: 20201001002398
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20201001002398 по описа за 2020 година
Производството е по чл.267,ал.1 от ГПК .
Делото е образувано по въззивна жалба от „НАТУРАЛАКТИВ" ЕООД,
ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. “Загреб" № 18, представлявано от
управителя С. Н. К. против решение № 865 от 22.06.2020 г„ постановено по
т.д.№ 297/2019 г. на СГС, VI-6 състав, с което е отхвърлен предявения от
„Натуралактив"ЕООД иск срещу Министерство на земеделието, горите и
храните за сумата от 114600 лв., на основание чл. 61 ЗЗД.Подържа се ,че
решението е постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила,същото е необосновано и
неправилно.Подържа се,че съдът не е уведомил жалбоподателя за проекта за
доклад по делото,не обсъдил представените с исковата молба доказателства,
като се е задоволил да обобщи, не същите са неотносими към процесния
период от време.Приложените доказателства не само установяви
начисляването на задължения за периода, но и предаването на охраняваните
обекти на представител на „Напоителни системи"ЕАД през м. 02/2014 г.
Представените доказателства, заедно с неоспорването на факта, че няма друга
осъществявана охрана, възложена от страна на това еднолично търговско
дружество или от страна на МЗХГ,навеждали до извод за осъществяваната от
1
„Омега ЕООД физическа охрана през този период. Подържа се,че е
съществено процесуално нарушение необсъждането на приемателно-
предавателните протоколи (6 бр.) от 14.02.2014 г., подписани между
представители на „Омега Т" ЕООД и „Напоителни системи“ЕАД, които не са
оспорени от ответника като доказателства.Подържа се,че решението е
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства,
установяващи предоставянето на услугата по осъществяване на 24-часова
физическа охрана на шестте язовира,което се установява от представените
писмени доказателства и от становището на ответника.Подържа се,че СГС
допуснал и нарушение на материалния закон като не се произнесъл по
евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване на ответника.
Поради изложеното се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен като
бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника
Министерство на земеделието, храните и горите /преименувано в хода на
процеса в Министерство на земеделието/,с който се оспорва подадената
жалба. Подържа се,че законосъобразно съдът не взел предвид представените
по делото доказателства,поради това,че същите са неотносими към процесния
период от време, за който се твърди, че праводателят на ищеца е
осъществявал дейност по денонощна охрана на язовири, без наличие на
договорна връзка с ответника, а именно август 2013г. - февруари 2014г.
Ищецът не ангажирал доказателства за осъществявана охрана от страна на
праводателя му на описаните обекти за процесния период от време,за размера
на претенцията, включително относно размера на действително извършените
разходи.поради това се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
2
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
настоящия жалбоподател против Министерство на земеделието, храните и
горите /преименувано в хода на процеса в Министерство на
земеделието/.Подържа се в исковата молба,че на 29.10.2008 година между
Изпълнителна Агенция по хидромелиорации- гр.София, в качество на
възложител и „Омега– Т“ ЕООД, ЕИК *********, в качество на изпълнител, е
сключен договор № РД – 26 – 196/29.10.2008, с предмет – осъществяване на
денонощна охрана на язовирите „Домлян“, „Пясъчник“, „Дяково“,
„Панчарево“, Пчелина“ и „Тополница“, при уговорено ежемесечно
възнаграждение в размер на 21 000лв без ДДС и с ДДС – 25 200лв, платими на
всяко 15-то число от месеца, следващ изпълнението. С допълнително
споразумение от 19.02.2010 година договореното възнаграждение е изменено
от 25 200лв с ДДС на 17 640лв с ДДС. Поради структурни промени,
регламентирани с чл.2, ал.3 на ПМС №95/18.05.2010, Министерството на
земеделието и храните поело правата и задълженията на Изпълнителна
Агенция по хидромелиорации- гр.София като възложител, въз основа, на
което със споразумение от 17.01.2011 година Министерство на земеделието,
храните и горите станало страна по договора. Със Заповед № РД – 09 –
161/17.03.2011 година министърът на Министерство на земеделието, храните
и горите възложил на „Напоителни системи“ ЕАД дейностите по
стопанисването, поддръжката, експлоатацията, опазването и мониторинга на
21 броя язовири, които са публична държавна собственост, част от които са и
язовирите, предмет на договора. Със спогодба № Д – 53 – 93/12.04.2012
година, подписана от „Напоителни системи“ ЕАД и „Омега-Т“ ЕООД е
признато възлагането на охраната, правоприемството и са регламентирани и
установени неплатените парични задължения за периода до 31.12.2012
година. Изпълнителят е продължил да изпълнява задълженията си,
произтичащи от договора.За периода на изпълнение на тези задължения
изпълнителят, с оглед на факта, че договор не е сключен с МЗХГ, което е
принципал на охраняваните обекти, е осъществявало своите задължения на
основание института на гестията,поради това че дейността била насочена към
запазване съществуване на обектите и че това, че без охрана същите биха
погинали или състоянието им би се влошило, като е предотвратило загуби за
собственика от разрушаване или погиване на имотите. Извършваната охрана е
3
била приета и одобрена с 6 броя писмени приемателни протоколи от
14.02.2014 година, с които охраняваните язовири са били предадени на
„Напоителни системи“ ЕАД.Подържа се,че приемането на извършената
работа без забележки породило задължение за ответника да заплати
извършената работа по охрана на тези обекти,като дължимата сума за
периода от август 2013 година до 14.02.2014 година е в размер на 114 600лв
без ДДС, каквато е била договорената цена на дължимото
възнаграждение.Дължимата сума не била заплатена от страна на
ответника.Ищеца „НАТУРАЛАКТИВ" ЕООД, ЕИК: ********* придобил
това вземането на изпълнителя „Омега– Т“ ЕООД в резултат на договор за
цесия от 20.07.2018 година. За извършеното прехвърляне длъжникът бил
уведомен от стария кредитор-„Омега– Т“ ЕООД. Цесионерът
„НАТУРАЛАКТИВ" ЕООД, ЕИК: ********* и ищец по делото същи
уведомил длъжника и отправил покана за плащане.Подържа се,че е налице
водене на чужда работа без пълномощия в резултат на която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на изпълнителя и дължи плащане на
настоящия кредитор.Иска се да бъде постановено решение,с което ответника
бъде осъден да заплати сумата 114 660лв. ведно със законната лихва считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото
разноски.
В представения отговор ответника оспорва предявения иск.Подържа
се,че със спогодбата от 14.02.2012 година е установен размера на
задължението за заплащане на възнаграждение за охрана и не е постигана
договорка за охрана на язовирите за процесния период от време ( август 2013
г. – февруари 2014 година).
От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка:По силата на договор № РД – 26 – 196/29.10.2008
година, по силата на който Изпълнителна Агенция по хидромелиорации-
гр.София е възложила на „Омега-Т“ ЕООД , срещу възнаграждение от
25 200лв с ДДС, да осъществява денонощна охрана на описаните в договора
обекти. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от 01.11.2008
година. На 19.02.2008 година е сключено допълнително споразумение № РД
– 26 – 196 –(1), с което страните са изменили договора, в частта за размера на
дължимото възнаграждение, което е намалено на 17 640лв с ДДС или на
2 940лева месечно за всеки обект. Страните са се съгласили, че това
4
споразумение влиза в сила от 01.02.2010 година, а в останалата част
договорът остава непроменен. На 17.01.2011 година страните сключили
споразумение, с което приели, че Министерството на земеделието и храните
поема правата и задълженията на Изпълнителна Агенция по
хидромелиорации- гр.София , в качество на възложител по договор № РД – 26
– 196/29.10.2008 година. Със спогодба от 12.04.2012 година „Омега-Т“
ЕООД и „Напоителни системи“ ЕАД приели за установено,че за периода от
17.04.2011 година до 31.03.2012 година „Омега-Т“ ЕООД е осъществявало
денонощна охрана на посочените язовири,че със заповед № РД – 09-
16111/17.03.2011 година на министъра на земеделието и храните на
„Напоителни системи“ ЕАД са възложени дейностите по стопанисването,
поддръжката, експлоатацията, опазването и мониторинга на 21 броя, част от
които са и посочените по-горе шест язовира,се установило наличието на
задължение към „Омега-Т“ ЕООД в размер на 204 092,36лв., от които
202 272,36лева с ДДС за осъществената денонощна охрана и 1 820 лева – за
дърва за огрев.Със споразумението страните се съгласили, че „Напоителни
системи“ ЕАД ще извърши плащане на дълга, разсрочено в периода от м.май
2012 година до 15-то число на декември 2012 година – по 25 000лева месечно,
с изключение на декемврийската вноска, която е в размер на
29 092,36лева. На 07.08.2018 година под вх.№ 70 – 3517 в Министерството на
земеделието и горите постъпила уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което
„Омега-Т“ ЕООД уведомило Министерството, че е извършило прехвърляне
на свое вземане в размер на 114 660лева без ДДС, представляващо
възнаграждение за осъществена охрана в периода от август 2013 година до
януари 2014 година,което вземане, с договор за цесия от 06.08.2018 година, е
прехвърлено на настоящия жалбоподател. На 22.01.2019 година в
Министерството постъпила покана за плащане от настоящия ищец.
За да отхвърли предявения иск и постанови обжалваното решение СГС е
приел ,че с определение по делото е разпределил доказателствената тежест
като е указал на ищеца,че следва да ангажира доказателства: за наличието на
частно правоприемство между него и „Омега– Т“ ЕООД, за който ответникът
е надлежно уведомен от стария кредитор;наличието на валидно вземане,
което е предмет на разпоредителната сделка, въз основа на която настоящият
ищец се легитимира като кредитор на ответника; наличието на осъществявана
охрана от праводателя на ищеца на описаните обекти за процесния период от
време, за който претендира обезщетение; елементите от фактическия състав
на гестията: (доброволно извършване на действия по управление на чужда
работа, без надлежно натоварване от доминуса, последиците от която
настъпват в чужда правна сфера) и за размер на разходите на ищеца.Съдът е
приел,че представените по делото доказателства са неотносими към
5
вземането на ищеца, дори и да се приеме, че той е частен правоприемник
на „Омега– Т“ ЕООД.Съдът е приел,че представените писмените
доказателства установяват наличие на облигационни връзки между
праводателя на ищеца с ответника за периода до 01.11.2010 година от
договорно естество, а след този период, до 2012 година – извъндоговорни
облигационни връзки. Тези доказателства са счетени за неотносими към
процесния период от време ( август 2013 – февруари 2014 година), за който се
твърди, че праводателят на ищеца е осъществявал дейност по денонощна
охрана на язовири, без наличие на договорна връзка с ответника, поради
което му се дължи заплащане.Доказателства за извършена дейност по охрана
на описаните язовири, осъществена от „Омега– Т“ ЕООД по делото не били
ангажирани,поради което и не се дължи претендираното обезщетение.
В настоящето производство пред виззивната инстанция са ангажирани
следните доказателства:От заключението на назначената по делото
счетоводна експертиза,изготвена въз основа на наличните в
счетоводстводството на „Омега– Т“ ЕООД се установява,че направените
разходи от дружеството за процесния период за шесте язовира е 40 444,90лв.-
за трудови възнаграждение и 7 180,71лв.-за осигуровки.Съдът не обсъжда
допълнителното заключение на вещото лице,поради това,че от същото не се
установяват релевантни по делото факти.По делото са разпитани двама
свидетели,които установяват следното:св.П. установява,че е работил като
охранител в „Омега– Т“ ЕООД за периода от 2008г. до 20014г. и е охранявал
язовир „Песъчник“.На 14.02.14г. охраната на язовира била поета от
охранители на „Напоителни системи“ ЕАД. Св.С. установява,че през периода
2009-2014г. е работил във фирма „Омега– Т“ ЕООД като охранител на язовир
„Домлян“. На 14.02.14г. охраната на язовира била поета от охранители на
„Напоителни системи“ ЕАД.Представените по делото справки-декларации по
ДДС подадени от „Омега– Т“ ЕООД съдът не обсъжда,поради това,че
счита,че същите са несъотносими към предмета на делото.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.В настоящия случай във
въззивната жалба се подържа,че Подържа се ,че решението е постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,същото
е необосновано и неправилно.Подържа се,че съдът не е уведомил
жалбоподателя за проекта за доклад по делото.Настоящия състав счита,че
становището на жалбоподателя е неоснователно.Доклада по делото е
направен в определение от 14.09.19г. препис от което е връчено на
процесуалния представител на жалбоподателя –адв.Д. на 23.10.19г.В доклада
6
съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца-
настоящ жалбоподател обстоятелствата,за които следва да ангажира
доказателства,а именно-за наличието на частно правоприемство между него
и „Омега– Т“ ЕООД, за който ответникът е надлежно уведомен от стария
кредитор;наличието на валидно вземане, което е предмет на
разпоредителната сделка, въз основа на която настоящият ищец се
легитимира като кредитор на ответника; наличието на осъществявана охрана
от праводателя на ищеца на описаните обекти за процесния период от време,
за който претендира обезщетение; елементите от фактическия състав на
гестията: (доброволно извършване на действия по управление на чужда
работа, без надлежно натоварване от доминуса, последиците от която
настъпват в чужда правна сфера) и за размер на разходите на ищеца.Въпреки
дадените указания, от страна на ищеца по делото не са ангажирани
доказателства относно правоприемството-не е представен договора за
цесия,както и не са ангажирани доказатества за действително
осъществяваната охрана за процесния период. Подържа се в жалбата,че при
постановяване на обжалванното решение съдът допуснал съществено
процесуално нарушение изразяващо се в необсъждането на приемателно-
предавателните протоколи (6 бр.) от 14.02.2014 г., подписани между
представители на „Омега Т" ЕООД и „Напоителни системи“ЕАД, които не са
оспорени от ответника като доказателства.Съдът счита,че посоченото
становище на жалбоподателя е в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал-по делото не са представени въпросните 6бр.
протоколи,а наличието на такива не се подържа и не е описано в исковата
молба и допълнителната такава.Съгласно чл.60,ал.1 от ЗЗД който предприеме
управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен
е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме.В настоящия
случай по делото липсват каквито и да било доказателства,от които може да
се направи извод,че праводателят на жалбоподателя е предприел /продължил
охраната на шесте язовира и след 31.03.12г.Дори напротив-в т.12.6 от
споразумението от 12.04.12г. е посочено,че неразделна част от тази спогодба
съставлява заверено копие от констативни протоколи от 30.12.11г. и
09.04.12г. с които „Напоителни системи“ЕАД е поело охраната на описаните
21 язовира.С оглед посочените констативни протоколи ,от които се
установява датата на предаване на охраната,съдът не кредитира показанията
7
на разпитаните по делото свидетели,които установяват,че са работили като
охрана на посочените язовири до 14.02.14г.На основание посочените
констативни протоколи съдът не кредитира и заключението на вещото лице
относно разходите за охрана на шестте язовира,което е и изготвено на база
счетоводните записвания при праводателя на жалбоподателя. По делото не са
представени и фактурите за извършената услуга за процесния
период,съществуването ,на които се подържа в писмо с изх.№53/16.11.17г. от
„Омега-Т“ЕООД до ответника.
Подържа се от жалбоподателя,че СГС допуснал и нарушение на
материалния закон като не се произнесъл по евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД за
неоснователно обогатяване на ответника.Софийският апелативен съд счита,че
становището на жалбоподателя е неоснователно.В исковата молба ищецът-
настоящ жалбоподател е описал фактическата обстановка,при която е
продължил охраната на обектите без възлагане от страна на принципала на
същите и е формулирал надлежен петитум по предявения иск,който съдът в
доклада по делото е квалифицирал по чл.61,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.99 от
ЗЗД.В исковата молба е посочено,че претендираната сума се дължи на
основание чл.59 от ЗЗД.С разпореждане от 11.06.19г. съдът е указал на
ищеца,че следва да изложи фактите,да посочи какво представлява
претендираната сума като съобрази,че в случаите,когато резултата от
изпълнението на един договор настъпят в правната сфера на друго лице,а не
насрещната страна по сделката,имуществените последици ще се уредят по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие,доколкото в момента
на поемане на работата не е налице натоварване и задължаване.За
разпореждането жалбоподателят е уведомен на 27.06.19г. със съобщение
връчено на процесуалния му представител адвокат Д..В представената на
04.07.19г. молба са описани отношенията мужду страните по делото като
изрично е посочено,че воденето на работата /охраната на обектите/е
осъществявана със знанието и без противопоставянето на ответника и в
интерес на последния.Това уточнение е дало основание на СГС с доклада по
делото по определение от 14.10.19г. да приеме,че по делото е предявен еден
иск ,на който е дадена правна квалификация по чл.61,ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.99 от ЗЗД. За определението жалбоподателят е уведомен на 23.10.19г. със
съобщение връчено на процесуалния му представител адвокат Д..В
последващите си действият жалбоподателят не е взел становище по доклада
8
и не е възразил,че с исковата молба са предявени два иска-по чл.61,ал.1 и
чл.59 от ЗЗД.
При така изложената фактология съдът счита,че при разглеждането на
делото СГС не е допуснал претендираното процесуално нарушение-
непроизнасяне по евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД за неоснователно
обогатяване на ответника.Съдът счита,че липсва надлежно предявен иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД,по който съдът да дължи
произнасяне.Въпреки дадените от съда указания, в представената на
04.07.19г. молба ищецът е посочил ,че претенцията му произлиза от
воденето на работата /охраната на обектите/,което е осъществявано със
знанието и без противопоставянето на ответника и в интерес на последния.
За да не остане съмнение в предмета на делото и за прецизност съдът е
следвало да даде ново указание на ищеца да посочи в какво се състой
искането на ищеца като формулира и надлежен петитум с оглед основанието
на неговата претенция.Макар и това да не е сторено от решаващия
съд,настоящия състав счита,че при разгледжане на делото не е допуснато
претендираното процесуално нарушение- непроизнасяне по евентуалния иск
по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По делото не са претендирани разноски.
Така мотивиран Софийскят апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 865 от 22.06.2020 г„ постановено по т.д.№
297/2019 г. на СГС, VI-6 състав

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10