Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
Град Пловдив, 20.01.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в публично заседание на
четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар
Г.Г. и с участието на прокурора КОСТАДИН
ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.д. № 2636 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН), чрез юрк. Ч., и по касационна жалба на Й.К.В., ЕГН **********,***,
чрез адв. С., срещу решение № 1389 от 18.07.2022 г. по адм.д. № 708/ 2022 г. по
описа на Административен съд –Пловдив, с което е осъдена Главна Дирекция “Изпълнение
на наказанията“ – София да заплати на Й.К.В., ЕГН **********, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в Затвора Пловдив в размер на 5 000 лв. за
периода от 31.12.2016 г. до 26.09.2018 г. вкл., от 06.10.2018 г. до 08.04.2019
г. вкл., от 20.09.2019 г. до 22.09.2019 г. вкл., от 25.09.2019 г. до 14.10.2019
г. вкл., от 21.10.2019 г. до 12.11.2019 г. вкл., от 19.11.2019 г. до 12.12.2019
г. вкл., от 20.12.2019 г. до 22.12.2019 г., от 07.01.2020 г. до 21.01.2020 г.
вкл., на 15.05.2020 г., от 18.05.2020 г. до 19.05.2020 г. вкл., на 22.05.2020
г. и от 25.08.2020 г. до 27.08.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 31.03.2021 г. до изплащането на сумата,
като искът в останалата му част, а именно за разликата до пълния предявен
размер от 49 500 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на претендирания
такъв от 31.12.2016 г. до 31.03.2021 г. вкл. е отхвърлен. С решението ГДИН е
осъдена да заплати и разноски в размер на 10 (десет) лева заплатена държавна
такса.
Касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН) обжалва решението в частта, с която е бил осъден да
заплати обезщетение от 5000 лв. С жалбата се излагат твърдения за неправилност
и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение, като се сочи, че съдът
не е преценил правилно доказателствената тежест на събраните доказателства, не
е установил по категоричен начин вредата, бездействието на администрацията и
причинната връзка. Сочи се, че установената пренаселеност в затвора била
компенсирана от възможността за раздвижване на лишените от свобода в коридорите
и в останалите помещения. Твърди се, че неимуществени вреди не били доказани и
съдът бил направил субективна преценка за тяхното наличие, което било съществен
порок на решението му. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново такова по същество, с което да се отхвърлят исковите
претенции на В., или решението да се отмени в частта му, с която ГДИН е осъдена
да заплати обезщетение за сумата над 500 лева до присъдения размер до 5000
лева. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призован, този касационен жалбоподател не е изпратил представител. В
касационната жалба моли да се остави без уважение касационната жалба № 14451/
2022 г. от адв. С. като неоснователна.
Касационният жалбоподател Й.К.В., депозирана чрез пълномощника му адв. С.,
излага съображения относно неправилност на съдебното решение в частта му, с
която са приети за недоказани част от претенциите на ищеца. Твърди се, че съдът
е присъдил и занижено обезщетение по отношение на установените неимуществени
вреди, което не е съобразено с действително претърпените от ищеца вреди. Относно
твърденията за неосигуряване на лекарства и специална храна посочва, че същите
са доказани от представените по делото писмени и гласни доказателства, както и
тези, които представили в настоящото производство. Посочва, че някои от тях
били съставени по-късно, но отразявали здравословното състояние докато е
съществувало към минал момент, съответно доказват основателността на
претенцията на ищеца. При определяне размера на обезщетението моли да се има
предвид актуалната практика на Европейския съд по правата на човека. Претендират
се разноски в размер на 15 лв. държавна такса за първа и втора инстанция. Прави
се искане за отмяна на съдебното решение, което се обжалва и постановяване на
ново такова, с което да бъде уважена в цялост предявената искова претенция. В
съдебно заседание касационният жалбоподател потвърждава искането си и намира
другата касационна жалба за неоснователна.
Окръжна прокуратура – Пловдив чрез представляващия прокурор изразява
становище за неоснователност на всяка от жалбите и моли обжалваното решение на
съда да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по
повод на наведените от страните оплаквания, както и във връзка с дължимата
служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационните жалби са подадени в предвидения законов срок и от страни по
първоинстанционното производство, за които в съответната обжалвана част
решението е неблагоприятно, поради което и всяка от жалбите се явява допустима.
Установява се, че производството
пред Административен съд Пловдив, II състав, е образувано по искова молба на Й.К.В.,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр. София за
присъждане на обезщетение в размер на 49 500 лв. (с оглед влязлото в сила
Решение № 2036/29.10.2021 г., постановено от Административен съд – Пловдив, Х
състав, в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на В. неимуществени вреди в
размер на 500 лв.), ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 31.03.2021 г. до изплащането на сумата, за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация в Затвора
Пловдив за периода от 31.12.2016 г. до 31.03.2021 г. - датата на предявяване на
исковата молба, за престоя му в Затвора Пловдив за претърпени от него вреди,
изразяващи се в това, че през посочения период ищецът бил в пренаселени килии и
нетната площ не е надвишавала 3 кв.м.; бил е без постоянен достъп до санитарен
възел и постоянно течаща топла и студена вода; през зимата било много студено,
през лятото много топло и задушно; в килиите има гризачи и дървеници, поради
което не може да спи от тях; има много мухъл и влага; страда от панкреатит от
23.09.2019 г., полипи на жлъчния мехур, варици на хранопровода I степен,
кървящи хемороиди – I и II степен и астма, но не го лекуват; не му осигуряват
диета за панкреатита, поради което жена му му носи храна; не му дават лекарства
и той плаща всеки месец по 400-500 лв. за тях, тъй като не му осигуряват
рецептурни книжки; лице от охраната – Динко Игнатиев, който помага на лекарката
в затвора, разпространява данни за здравословното му състояние, с което на
лицето са нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.
Въз основа на
събраните доказателства и установените факти съдебният състав е приел, че при
преценка твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от Й.К.В., е налице липса на
достатъчно жилищна площ. Приел е, че за подробно посочените в решението
периоди, когато е пребивавал на територията на Затвора Пловдив, с изключение на
случаите, когато е постъпвал в болница, че за период от 635 дни, а именно от
31.12.2016 г. до 26.09.2018 г. вкл. на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС и по
аргумент от чл. 161 от ГПК, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в липса на
достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м., тъй като за този период ответникът не е
представил изисканата му информация относно броя на настанените в едно спално
помещение лишени от свобода. Посочил е също, че за периодите от 06.10.2018 г.
до 08.04.2019 г. вкл., от 20.09.2019 г. до 22.09.2019 г. вкл., от 25.09.2019 г.
до 14.10.2019 г. вкл., от 21.10.2019 г. до 12.11.2019 г. вкл., от 19.11.2019 г.
до 12.12.2019 г. вкл., от 20.12.2019 г. до 22.12.2019 г., от 07.01.2020 г. до
21.01.2020 г. вкл., на 15.05.2020 г., от 18.05.2020 г. до 19.05.2020 г. вкл.,
на 22.05.2020 г. и от 25.08.2020 г. до 27.08.2020 г. вкл. (общо 280 дни) ищецът
е пребивавал с повече от допустимия брой лица, при което през тези дни не е
било спазено изискването за минимална жилищна площ. В останалите периоди съдът
е установил, че е била осигурена минимално изискуемата площ от 4 кв.м.
Според съда тези
факти са достатъчни, за да се приеме, че в този период от време,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съдът не е приел за основателни
останалите оплаквания - за липса на вентилация във всички килии, тъй като са
налице доказателства, че са осигурени условия за естествено проветрение, съобразно
изискванията на ППЗИНЗС, както и наличието на отопление през зимния сезон.
Съдът е прел, че от представените доказателства са налице данни за наличието на
течаща топла вода и нейното ползване
администрацията на Затвора Пловдив по график, като е приел, че липсва
задължение за администрацията да осигури топла вода и в килиите. Посочил е, че във
всеки санитарен възел, с който разполагат спалните помещения, всеки лишен от
свобода има достъп до течаща студена вода. Поради това е приел твърденията за
недоказани.
За такива е приел и
оплакванията та за бездействие по отношение наличието на гризачи и дървеници,
които са били оборени от представените от администрацията протоколи за
извършвани своевременно дейности по ДДД, както и за наличието на мухъл и влага
в килиите, доколкото хигиената в спалните помещения се осъществявала от
настанените, които за целта получават съответните прибори. Приел е за
безспорно, че в затвора Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, като се отстраняват течове и се сменят осветителни тела и не се допуска
да има счупени прозорци, извършвани са били боядисване и основен ремонт,
съгласно представените доказателства, в това число и на стаята на ищеца
Относно липсата на медицинска помощ, съдът е
приел от подробно изброените в решението медицински експертизи и фишове за
спешна медицинска помощ, доколкото една част от тях не касаят процесния период,
че при всяко негово оплакване е бил преглеждан и съответно хоспитализиран,
където му е провеждано необходимото лечение, поради което е приел и това
оплакване за недоказано.
Съдът е отхвърлил и
оплакванията за предоставянето на диетична храна, тъй като е приел, че не са
представени конкретни доказателства да е била заявена от него посредством
нарочна молба необходимостта от конкретна диета поради едно или друго
заболяване, съответно постановен отказ – изричен или мълчалив такъв от страна
на затворническата администрация. Приел е, че от страна на ответника са
представени диетични менюта - л. 65 и
сл. от КАД № 3116/2021 г. на ПАС), а така също и молба от ищеца, с която същият
е заявил желание да му бъде носена храна от вкъщи, ведно с медицинско становище
и разрешение - л. 55 и л. 84 от КАД №
3116/2021 г. на ПАС.
Отхвърлена е и
претенцията на ищеца за това, че не са осигурявани безплатни лекарства, като
съдът е приел, че по делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа
на тези си твърдения, още повече, че разпитаният по делото свидетел заявил, че
му осигурявали лекарства, но и че трябвало да си купува, както и свидетелят си
купувал. Съдът е приел дори и да се е наложило ищецът да купува сам лекарствата
си, то това обстоятелство би довело до претърпяване на имуществени вреди,
каквито в случая не са претендирали
Съдът е приел за недоказани
следва да се приемат и твърденията, че лице от охраната разпространявало данни
за здравословното му състояние, като дори след указания на съда за
конкретизиране на фактите, не са заявени никакви факти, нито са ангажирани доказателства
в тази връзка.
Въз основа на
установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи относно администрацията
е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно положение по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС относно липсата на осигурена минимално изискуемата
площ от 4 кв.м. и правилно е определено обезщетението от 5000 лв., като съдът
се е съобразил и с влязлото в сила решение по адм. дело № 832/2021 г. на ПАС за
присъдено такова в размер на 500 лева.
Настоящата касационна
инстанция напълно споделя и изводите на първостепенния съд относно недоказаност
на твърденията за липсата на оказвана медицинска помощ по повод възникнала
нужда от такава, за мухъл, за влага, за топла и студена течаща вода, за
проветривост на помещенията, а така също и за извършвани своевременно дейности
по ДДД, за наличието на мухъл и влага в килиите, както и за разпространявало
данни за здравословно състояние на ищеца. В този смисъл съдът подробно се е
аргументирал въз основа на събраните доказателства и правилно е приел
твърденията на ищеца за недоказани.
Не така стои въпросът
относно липсата на осигурявана диета за панкреатита, което е наложило съпругата
му да му носи храна, по отношение на липсата на осигурявани лекарства за същото
заболяване и на рецептурна книжка, за да бъдат изписвани тези лекарства.
Не могат да бъдат
споделени изводите, че се касае за имуществена претенция, която излиза извън
обхвата на чл.3 вр. с чл.284, ал.5 ЗИНЗС. Видно е от първоначалната искова
молба на лицето, че се касае за неимуществена претенция за претърпени болки и
страдания във връзка с неосигуряването на твърдените установени по закон права
на лишения от свобода. Действително са посочени в молбата някакви цифрови
стойности, които обаче не касаят имуществена претенция, а само упоменават в
какво се изразява липсата на неизпълнение на това задължение като приблизителен
месечен разход за лицето, който той не е следвало да прави.
По делото са
представени доказателства, че още с епикризата от 13.11.2019 г. /л.81 по
к.адм.д. № 3116/ 2021 г./ това лекарство е било изписано за лечение на хронично
болния В.. Лечението е изписвано и след това в последващи епикризи, които
касаят овладяване на обостреното хронично заболяване, поради което не може да
се приеме, че от страна на медицинския персонал на затворническата
администрация не е било ясно какво лечение следва да се предприеме и същото да бъде
осигурено по силата на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ЗИНЗС, който въвежда задължителен
характер на предписанията на медицинските специалисти. Съдът приема, че тук се
включва и задължението за предоставяне на изписани лекарства, доколкото това е
част от лечението на лишения от свобода. Правото на лечение на лишените от
свобода съобразно предписанията на специалистите не е ограничено от
разпоредбата на чл. 75 от ЗИНЗС, според която същите могат да се ползват от
правата си с изключение на изрично посочените в този текст. Същото е
регламентирано в разпоредбата на чл. 128, ал. 1, според която при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото им здраве, а медицинското им обслужване се осъществява в
създадените за това медицински заведения съгласно чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС.
Условията и редът за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода са доразвити и
подробно регламентирани в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. Лекарствоснабдяването е
уредено в Глава V на тази Наредба. Съгласно чл. 65, ал. 1 от същата на лишените
от свобода се осигуряват необходимите лекарства, като тяхното получаване се
удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга.
Отговорността за наличието и предоставянето на лекарствата е регламентирана в
чл. 62 от Наредба № 2, съгласно която разпоредба цялостната дейност по
снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните
заведения, които в зависимост от потребностите от лекарства и медицински
изделия представят писмени заявки до началника на съответното място за лишаване
от свобода. Получаването, съхраняването и разпределението на лекарствата се
организират от директора на съответното лечебно заведение. Анализът на
посочената правна уредба води до извода, че за директора на съответния медицинския
център към Затвора гр. Пловдив е било налице задължение да предоставя на ищеца
изписаните му лекарства съобразно представените епикризи по к.адм.д.№ 3116/21
г. и по адм.д.№ 708/ 2022 г. Няма данни по делото за последното, особено що
касае установеното заболяване на ищеца - хроничен панкреатит, за издавана
рецептурна книжка за изписване на необходимите за лечението му лекарства от
страна на медицинския персонал в Затвор Пловдив.
В противовес с установена липса на спазване на
задължението за осигуряване на рецептурна книжка и изписаните лекарства от
страна на затворническата администрация на Затвор Пловдив, пред съда по адм.д.№
708/ 2022 г. по описа на съда са представени доказателства, от които е видно,
че при преместването си в Затвор Пазарджик, лицето е получило необходимата
здравна грижа и превенция, а именно – изготвен е здравен картон, от който е
видно състоянието му и необходимите лекарства, изготвена е рецептурна книжка и
са му изписвани тези лекарства, а от представената справка /л.22 по адм.д.№
708/22 г./ е видно, че на лицето е
назначен диетичен режим № 1 за стромашно-чревни заболявания, при което до
момента от постъпването си в Затвор Пазарджик лицето няма регистрирани остри
прояви на съществуващите заболявания.
Относно възраженията
на касационния жалбоподател за липсата на получаване на диетична храна, съдът
не споделя изводите на първата инстанция, че същата е следвало да бъде поискана
от лицето, за да бъде предоставена. Не се споделят и изводите на съда, че тъй
като затворническата администрация е дала разрешение за внасяне на храна отвън,
то на лицето му била осигурена диетична храна и искът в тази част бил
неоснователен.
Видно е от
представената молба на лицето от 03.01.2020 г. /л.58 по к.а.д.№ 3116/ 2021 г./,
че лицето е пискало да бъде прехвърлено в друг затвор поради това, че страда от
тежко заболяване, а в Затвор Пловдив не може да му се осигури специален
диетичен режим. По делото пред настоящата инстанция се представиха доказателства
от касационния жалбоподател В., от които става ясно, че същият многократно е
обявявал гладна стачка, а от становището от 23.03.2021 г. на служител при
Затвор Пловдив до началника става ясно, че се касае за претенции от
здравословен характер и допускане на домашно приготвена храна. По к.адм.д.№
3116/ 2021 г. – л.84 е налице медицинско становище от 06.10.2020 г. на д-р Д. –
ординатор при Затвор Пловдив до началника на затвора, в което се посочва, че В.
е с диагноза хроничен панкреатит и основното лечение е хранително- диетичен
режим. Посочва се също, че в условията на затворническия стол това не може да
бъде изпълнено, което налага необходимостта от домашно приготвена храна.
Началникът на затвора е поставил резолюция, че не възразява на предложението.
На първо място
задължението за осигуряване на диетично хранене е заложено в нормата на чл.84,
ал.3, предл. последно от ЗИНЗС - по предписание на лекаря болните получават
диетична храна, поради което не е необходимо да има отправено нарочно искане от
страна на лишеният от свобода. В случая нуждата от спазването на строга диета
се установява от предписанията на всички представени по делото епикризи, които
касаят болничното лечение на ищеца по повод обострянето на хроничното му
заболяване. Посочените доказателства безспорно установяват нуждата на В. от
спазване на диетично хранене. Безспорно е също така, че затворническата
администрация не е изпълнила изискването на посочената разпоредба. Не са представени
и доказателства от страна на администрацията от кого и в какъв период такава
диетична храна все пак му е била предоставяна отвън, с каквито данни същата би
следвало да разполага.
При анализа на
събраните по делото доказателства съдът намира, че се установяват
незаконосъобразни бездействия от страна на затворническата администрация във
връзка с осигуряването на необходимите лекарства, в това число на рецептурна
книжка, и на диетично хранене по отношение на лишения свобода В., които съдът
констатира да датират от 13.11.2019 г., когато на болния е изписано лечение с
препарата Креон 3х 25000Е, а по отношение на диетичното хранене – с епикриза от
14.10.2019 г., където е предписан режим на строг ХДР и стриктно спазване на
диета № 5.
Поради това ще следва
за времето от 13.11.2019 г. до датата на предявяването на исковата молба –
31.03.2021 г., или общо 502 дни, от които за 2019 г. са 48 дни, за 2020 г. –
365 дни и за 2021 г. – 89 дни, да се
присъди обезщетение в размер на по 5,00 лв. на ден, или общо сумата от 2510
лева допълнително за посочените претенции - осигуряването на необходимите
лекарства, в това число на рецептурна книжка, и на липсата на осигурено диетично
хранене.
В останалата част решението следва да се
остави в сила.
При този изход на
делото на касационния жалбоподател следва да се присъдят и 5 лв. разноски за
държавна такса.
Ето защо и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІV касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 1389 от
18.07.2022 г. по адм.д. № 708/ 2022 г. по описа на Административен съд –Пловдив,
В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за периода от 13.11.2019 г. до 31.03.2021 г.
вкл., като вместо него ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати
на Й.К.В., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
Затвора Пловдив в размер на 2510 лв. /две хиляди петстотин и десет лева/ за
периода от 13.11.2019 г. до 31.03.2021 г. вкл.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати на Й.К.В., ЕГН **********, сумата от 5/пет/ лева разноски за настоящото
производство.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.