Присъда по дело №263/2021 на Окръжен съд - Русе

МОТИВИ ПО Н. О. Х. Д. № 263/2021 г., РОС, НО.

Р.нска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт по д.п. № 3824/2020 г. по описа
на РОП срещу Д. А. П. за престъпление по чл. 116, ал.1, т.3, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК
- за това, че на 16.10.2020г.,в гр. Р. направил опит умишлено да умъртви майка си – Д. СТ.
Т., ЕГН:**********, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини.
Прокурорът в хода по същество поддържа повдигнатото обвинение, което счита за
доказано по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
Конкретизира, че в рамките на съдебното разглеждане на производството са били
установени всички елементи на състава на престъплението по повдигнатото спрямо подс. П.
обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.116, ал.1, т.3, вр. чл.115, вр. чл.18,
ал.1 от НК. Конкретизира, че пострадалата е биологична майка на подсъдимия, което
обуславя квалифицирането на деянието по този текст на наказателния закон. Твърди още, че
деятелността на подсъдимия – неговите движения, използваното оръдие, интензивността на
ударите и мястото на нанасянето им, сочат на умишлено поведение целящо умъртвяване на
пострадалата. Ненастъпването на обществено опасните последици са били извън волята и
съзнанието на подс. П.. Развива съображения, че с оглед отразеното от експертите по СППЕ
в съзнанието на дееца е имало формирани ясни представи за случващото се, което прави
извършеното съставомерно както от обективна, така и от субективна страна.
По отношение на вида и размера на наказанието, счита че следва при определянето
му да бъдат съобразени безспорно установените множество смекчаващи обстоятелства, като
наказанието бъде отмерено при условията и по реда на чл.55 от НК. Пледира за наказание
„Лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца, което да бъде изтърпяно
ефективно. Предлага от така отмереното наказание лишаване от свобода да бъде
приспаднато времето, през което подс. Д.П. е бил с мярка за неотклонение Задържане под
стража и Домашен арест, както и на основание чл.53 от НК да се отнемат в полза на
държавата веществените доказателства.
Упълномощеният защитник на подсъдимия П. – адв. Т.К. в рамките на съдебните
прения посочва, че безспорно в рамките на производството пред настоящата съдебна
инстанция е било установено, че на посочената от държавното обвинение дата и място подс.
П. е осъществил описаното в обвинителния акт деяние и е причинил нараняванията на
пострадалата. Изразява съгласие с представителя на държавното обвинение относно
предложения вид и размер на наказанието.
Подсъдимият Д.П. в рамките на съдебното дирене депозира отказ да даде обяснения
по повдигнатото му обвинение, възползвайки се от правото си по чл.115, ал.4 от НПК.
Изразява съжаление за стореното.
Производството пред настоящия съдебен състав се е развило по реда на гл.ХХVІІ,
чл.371, т.1 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание, преди даване ход на съдебното
следствие съдът при условията на чл.372, ал.3 е одобрил депозираното от страните в
производството съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Б. В. М., ЕВГ. М. К., Т.
Тр. Ив., Ив. М. Ст., ПЛ. АСП. М., Ст. В. Вл., Н. М. Г. и Б. Г. Й., както и на вещите лица по
двете СМЕ, а да се ползва съдържанието на протоколите за разпит съдържащи се на л.73,
л.42, л.45-47, л.75, л.76, л.77, л.78, л.79 и л.85 и експертните заключения на СМЕ
съдържащите се на л.49-52 и л.65-68 от досъдебното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Д. А. П. е роден на 24.07.1998 г. в гр. Р., живущ в гр. Р., български
1

гражданин, с основно образование, неженен, неработи-пенсионер по болест, неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият живеел в къща в гр. Р., кв. „Т.“ ** заедно със своите биологични
родители – св. Д.Т. и св. А.П..
Подсъдимият Д.П. не страдал от психично заболяване, което да може да се приравни
към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от
НК. Той обаче бил с лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението
изискващо грижи и лечение, биполярно афективно разстройство и се водел на диспансерен
учет в ЦПЗ-Р. ЕООД от 2009 г.
От 2009 г. подс. П. започнал да проявява безпричинна агресия - хвърлял камъни и
столове, употребявал нецензурни думи, убивал пилета и кокошки и се смеел. През годините
агресивното му поведение се засилило, като вече било насочено и срещу хора.
При подс. Д.П. била налице склонност към гневно-дистрофични отреагирания, като
същия бил само формално критичен към състоянието и поведението си. Той бил с незряла
личностова структура, при него съществувала склонност да действа импулсивно и да остава
инфантилно недооценъчен към последиците от своето поведение. Възможностите му за
обсъждане на алтернативни решения в ситуации на затруднение били намалени.
Заболяването умерена форма на умствена изостаналост определяло при подсъдимия ниво
на интелектуален дефицит /в интелектуално-мнестичната сфера и в личностовата му сфера/,
което не затруднявало качествено цялостното му когнитивно функциониране и не
нарушавало годностите му да разбира и да ръководи постъпките си. Подсъдимият имал
назначена медикаментозна терапия, с която да контролира психичното си състояние, но
често отказвал да приема лекарствата си, съответно не го правел редовно, не искал и да
провежда медицински прегледи. Предвид на цялостното му състояние, за него се грижела
неговата биологична майка - св. Д.Т..
Рано сутринта на 16.10.2020 г. св. Д.Т. и бащата на подсъдимия - св. А.П. били в
дома си на адрес в гр. Р., кв. „Т.“ **. Тримата били в помещение, обособено като
всекидневна, като св. А.П. приготвял кафе. В един момент подс. Д.П. отишъл при тях и
заявил, че иска да ходи в село С. да реже дърва и в Р.. Св. Д.Т. му заявила, че това не може
да се случи и поискала от него да си изпие лекарствата. Тогава подсъдимият се ядосал на
майка си и започнал да я блъска с ръце. Двамата се сборичкали за кратко, след което подс.
П. отишъл в своята стая и си легнал за кратко. Малко след това, ядосан и обиден от
поведението на св. Д.Т. той се върнал във всекидневната при родителите си. В този момент
св. Д.Т. седяла на дивана, а св. А.П. продължавал да се занимава с кафето и бил малко по
встрани. След като влязъл в стаята подсъдимият взел от мивката нож с дървена дръжка, с
обща дължина 27 см. и режеща част от 14 см., с ширина от 1 см. Ножът бил добре заточен
едностранно и с остър връх. Непосредствено след това подсъдимият се придвижил до майка
си и силно замахвайки с ножа й нанесъл три продобно-порезни рани в дясната гръдна
област. Една от тези рани била с посока отпред-назад, отгоре-надолу и леко отдясно-наляво,
преминала през кожата, подкожието, гръдните мускули и дръжката на гръдната област на
св. Д.Т.. Острието на ножа проникнало в гръдната й кухина. В непосредствена близост до
това нараняване се намирали жизненоважни органи – сърцето на св. Т. било на отстояние
2,1 см. от получилия се раневи канал, аортата била на отстояние 2.5 см.от раневия канал, а
десния белия дроб също се намирал в непосредствена близост. От своя страна св. Д.Т.
направила опит да се защити с ръце от подсъдимия, при което той й нанесъл с ножа и една
порезна рана по втория пръст на дясната ръка. Докато подсъдимият нанасял ударите с нож
по тялото на майка си, маншета на левия ръкав на жълтата блуза с черни ивици, с която бил
облечен бил изпръскан с нейната кръв.
Веднага след като възприел случващото се св. А.П. хванал подсъдимия, взел ножа от
ръката му и го хвърлил на пода пред дивана. След това задържал подсъдимия и го вкарал в
2

неговата стая. През това време св. Д.Т., която кървяла вследствие на нараняванията, които
подсъдимият й бил нанесъл, успяла да избяга. Тя минала през входната врата на къщата, при
което по поставеното на касата прозрачно перде останали капковидни следи от кръвта й.
Кръв от св. Т. покапала и по балатума, който бил застлан пред входната врата. След това св.
Д.Т. преминала през дворната врата, при което се докоснала до нея и по вътрешната страна
на портичката, по дървена летва, останали зацапвания от нейната кръв. Тя излязла на
улицата и се отправила към дома на св. ЕВГ. М. К.- съседка и приятелка. Докато св. Д.Т.
вървяла кръвта й капела и по пътя, който изминала останали следи - на около 20 метра от
входа на нейната къща, по уличната настилка и на бетонната пътека пред прозореца на
къщата на св. Е.К.. След като пристигнала пред дома на св. К. св. Д.Т. извикала на
последната и поискала помощ, като и заявила, че подс. Д.П. я бил наръгал.
От своя страна св. Е.К. веднага подала сигнал на телефонен номер 112, а св. Д.Т.
влязла в дома й и легнала на дивана. Тя била в шоково състояние и със силно затруднено
дишане, тъй като вследствие на получените наранявания в дясното й плеврално
пространство бил навлязъл въздух, който не можел да се евакуира спонтанно. В този момент
била налице реална опасност за живота на св. Д.Т.
Незабавно били уведомени Спешна медицинска помощ, както и служителите на 02
РУ при ОД на МВР - Р.. На място се явили свидетелите Т.И., И.С., П.М., С.В. и Н.Г. –
полицейски служители при 02 РУ при ОД на МВР - Р.. Пострадалата била транспортирана в
МБАЛ Р. за оказване на спешна медицинска помощ, а подс. Д.П. бил задържан.
На същата дата - 16.10.2020 г. за времето от 9.40 ч. – 10.40 ч. бил извършен оглед на
местопрестъпление и с протокол от същата дата били иззети част от перде и и биологични
следи от червеникаво – кафяви петна.
С протокол от 16.10.2020 г. от страна на св. А.П. бил предаден доброволно нож с
дървена дръжка, с обща дължина 27 см. и режеща част от 14 см., с ширина от 1 см.
На същата дата било извършено освидетелстване на подс. Д.П..
С протокол за доброволно предаване по реда на чл. 159 от НПК подс. Д.П. предал 1
бр. жълта текстилна блуза, с черни ивици, с която бил облечен и към момента на
извършване на деянието.
С протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 21.10.2020г., със
съдействието на медицинско лице били взети образци от периферна кръв от лявата ръка на
подс. П..
В хода на производството били назначени съдебно - медицинска експертиза и
съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства. Според заключението на
първата на Д.Т. са били причинени следните увреждания: проникваща в гръдната кухина
прободно-порезна рана. Колекция от около 200 мл. кръв и въздух в дясното плеврално
пространство. Две прободно – порезни разни в дясна гръдна област и порезна рана на втори
пръст на дясната ръка. Конкретизирано е, че описаните увреждания са резултат от
действието на твърди предмети с остър връх и режещ ръб и могат да бъдат получени при
инцидент на 16.10.2020 г. по начина, описан в приложените по делото свидетелски
показания. Също така било отразено, че описаните увреждания могат да бъдат причинени от
приобщения като веществено доказателство по делото нож с обща дължина 27 см.и острие
14 см., широко 1 см. Вещото лице е посочило, че раневият канал на проникващата в
гръдната кухина рана е с посока отпред-назад, отгоре-надолу и леко отдясно-наляво, като
преминава през кожа, подкожие, гръдни мускули и дръжката на гръдната кост. Не било
установено да са били засегнати жизненоважни органи, но такива се намирали в
непосредствена близост до проникващото острие – сърце, аорта и бял дроб. Сърцето е било
на около 2,1 см. отстояние от задната повърхност на гръдната кост /в областта на раневия
канал/, а аортата на около 2,5 см. Десният бял дроб се намирал в непосредствена близост до
3

раневия канал. Вещото лице отразило, че при Т. са били налице данни за наличие на
пневмоторакс-състояние, при което в плевралното пространство навлиза въздух, който не
може спонтанно да се евакуира. При такова състояние силно намалявал дихателния обем,
което от своя страна ставало причина за развитие на остра дихателна недостатъчност. Това
било застрашаващо живота състояние. В заключение е направена преценка, че описаните
телесни увреждания са причинили на Д.Т. разстройство на здравето, временно опасно за
живота и нараняване, което прониква в гръдната кухина.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени
доказателства, при изследването на веществените доказателства – част от перде (обект № 1),
обтривки (обекти № 3 и № 4), нож (обект № 5) и блуза (обект № 6) е било доказано
присъствие на човешка кръв с кръвногрупова принадлежност А (β). Възможно било кръвта
по тези обекти да произхожда както от св. Д.Т., така и от подс. Д.П., тъй като
кръвногруповата принадлежност и на двамата била А (β).
От заключението на назначената в досъдебното производство комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия П. е видно, че от 2009 г. подс. Д.П.
се е водел на диспансерен учет в ЦПЗ-Р. ЕООД с диагноза умерена степен на умствено
изоставане и биполярно афективно разстройство. При него не били установени белези на
болестна зависимост от психоактивни вещества или други субстанции. Вещите лица
преценили, че предвид състоянието на подсъдимия П. по време на стационарната експертна
оценка в ЦПЗ-Р. за периода от 26.10.2020 г. и съм момента на изготвяне на експертната
оценка на 28.10.2020 г., същият се е намирал в ремисия на биполярното си афективно
разстройство. Подс.П. страдал от умерена степен на умствена изостаналост според МКБ Х,
като това ниво на интелектуален дефицит не нарушавало качествено годностите му да
разбира и да ръководи постъпките си и не отговаряло на визираните в закона прояви на
умствена недоразвитост по смисъла на чл. 33 от НК. Ето защо експертите преценили, че към
28.10.2020 г. подс. П. бил в състояние да възприема правилно ставащото в реалността и да
го възпроизвежда достоверно. Към посочената дата при подсъдимия е била налице реална
представа за действителността и за неговото място в нея. Освен това експертите приели, че
към момента на извършване на деянието – 16.10.2020 г. и към 28.10.2020 г. подс. Д.П. е
можел и може да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си.
Идентични са изводите на експертите и по назначената в рамките на съдебното
дирене комплексна тройна СППЕ.
Изложената фактическа установка съдът възприе въз основа на показанията на
свидетелите: Д.Т. (както дадените непосредствено и устно, така и приобщените от
досъдебното производство чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК, А.П. (отчасти
дадените в хода на съдебното дирене и изцяло – приобщените от досъдебната фаза на
производството приобщени по реда на чл.281 от НПК предвид констатираното съществено
противоречие), Б. В. М., ЕВГ. М. К., Т. Тр. Ив., Ив. М. Ст., ПЛ. АСП. М., Ст. В. Вл., Н. М. Г.
и Б. Г. Й. (последните приобщени на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК);
заключенията на СМЕ на ВД (л. 42-44 от дос. пр.), СМЕ (л. 66-68 от дос.пр.), съдебно
медицинска експертиза на ВД (л. 49-52 от дос.пр.),комплексната СППЕ на подсъдимия П.
(л. 181-195 от дос.пр.), приобщените по реда на чл.371, ал.1, вр. чл.283 от НПК, повторната
тройна СППЕ, ведно с писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за
оглед от 16.10.2020 г. (л.22-24 от дос.пр.) и фотоалбум към него (л.25-33 от дос.пр.),
протокол за освидетелстване (л.35-36 от дос.пр.), протокол за доброволно предаване (л.34 и
л. 37 от дос.пр.), протокол за вземане на образци за сравнително изследване (л.38-39 от
дос.пр.), извлечение от книга за повиквания на ЦСМП (л.82-83 от дос.пр.), фиш от ЦСМП
(л.84 от дос.пр.), акт за раждане (л.89 от дос.пр.) и свидетелство за съдимост на подс. Д.П..
Като цяло събраните в хода на съдебното дирене доказателства са безпротиворечиви,
4

кореспондират помежду си и взаимно се допълват, което с оглед предписанията на чл.305,
ал.3, пр.1 от НПК не налага подробното им анализиране и съпоставка.
Съдът възприе и постави в основата на доказателствените си изводи относно главния
факт, предмет на доказване показанията на очевидците – свидетелите Д.Т. и А.П. (по
отношение на последните – както дадените непосредствено и устно- за св. Т. – вторите,
депозирани в рамките на съдебното дирене, така и тези, приобщени от досъдебното
производство). Всеки един от тях точно, последователно и логично отразява личните си
възприятия относно предшестващите инцидента събития, поведението на подсъдимия и
пострадалата и конкретните действия на подс. П. по вземане на ножа, отиването му при
пострадалата, както и конкретния механизъм на причиняване на телесното нараняване на
Д.Т.. В унисон един с друг двамата свидетели по безпротиворечив и логичен начин
отразяват точното положение на двамата и конкретните телодвижения на подсъдимия,
довели до нараняванията на пострадалата, както и използваното от негова страна средство
(нож). Всеки един от тях спомага и за изясняване на поведението на подсъдимото лице и
непосредствено след причиняване на телесната увреда на пострадалата Тук следва да се
посочи, че описанието на механизма на причиняване на телесните наранявания описан от
тази група свидетели изцяло се подкрепя и от заключението на съдебно медицинската
експертиза, според което нараняванията са резултат от действието на предмет с остър връх и
един режещ клин, какъвто е ножът, като същите съответстват да са получени по механизма
на движения на ножа спрямо гръдния кош на пострадалата, при добра заточеност на
режещия клин. В този смисъл и в обобщение съдът възприе изложеното от двамата
свидетели и го постави в основата на доказателствените си изводи относно обстоятелствата
по предшестващите инцидента събития и отношенията между подсъдимия и пострадалата
непосредствено преди нападението, авторството на извършеното в лицето на подс. П.,
механизмът на причиняване на нараняванията на пострадалата, използваното от подсъдимия
средство, както и действията и състоянието на последния, непосредствено след нападението.
Възприеха се изцяло и в качеството на преки източници на доказателствени изводи
относно времето, мястото и събитията преди и по време на инцидента, както и за
състоянието на пострадалата, непосредствено след нанасяне на ударите с нож от страна на
подсъдимия, както и като косвени - относно авторството на извършеното в лицето на Д.П. и
механизма на причиняване на телесните увреди на пострадалата и показанията на
свидетелите Б. В. М., ЕВГ. М. К., Т. Тр. Ив., Ив. М. Ст., ПЛ. АСП. М., Ст. В. Вл., Н. М. Г. и
Б. Г. Й.. Съдът прецени, че изложеното от всеки един от тях се явява последователно,
вътрешно безпротиворечиво и се възприе изцяло.
Съдът възприе и заключенията на съдебномедицинската експертиза и това на
съдебно медицинска и експертиза на ВД като обективни и компетентно изготвени.
Възприеха се изцяло и дадоха основание да приеме, че подс. П. е
наказателноотговорен както към датата на реализиране на деянието по повдигнатото
обвинение, така и към настоящия момент и заключенията на назначената и изслушана в с.з.
тройна комплексна СППЕ, както и СППЕ от досъдебното производство. Тук следва да се
отбележи, че съдът възприе заключението на назначените по делото СППЕ, във всичките му
части – както относно психическо състояние на подс. П. и неговите интелектуални и волеви
способности, както по време на деянието, така и към настоящия момент, а също така и в
частта, в която експертите по категоричен начин сочат, че подсъдимият П. към момента на
осъществяване на процесното деяние не е действал в афектно състояние-такова на силно
раздразнение. В хода на изготвянето им експертите са разполагали с пълния обем от
доказателствените материали, събрани в хода на досъдебното производство, като са
извършили и стационарно изследване на подсъдимия и са категорични, че макар и
възможността му да разбира и ръководи поведението си да е била ограничена количествено,
то е липсвало качествена промяна в същата и П. не е бил лишен от нея и в този смисъл
5

извършеното от негова страна е било в състояние на вменяемост. Както в писмените си
заключения, така и при разпита им по реда на чл.282 от НПК експертите сочат категорично,
че в конкретния случай подс. П. не е действал в състояние на физиологичен афект, предвид
липсата на доказателства за разгръщане на типичните за това състояние фази и симптоми.
Съдът даде вяра и на приобщените по реда на чл.283 от НПК и подробно изброени
по-горе писмени доказателства, които прецени за относими към предмета на доказване в
настоящото производство.
Съдът при формиране на доказателствените си изводи взе предвид и веществените
доказателства по делото - 1 бр. нож с дървена дръжка с обща дължина 27 см. и дължина на
острието 14 см; 1 бр. блуза, 1 бр. част от перде, 2 бр. обтривки от кръв, 1 ПВЦ
плик,съдържащ сравнителен материал от кръв от Д. Т. и Д.П., 1 бр. ПВЦ плик,съдържащ
обтривки от поднокътно съдържимо на Д.П...
Така изложената фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Обвинителният акт е внесен в съда за престъпление по чл.116, ал.1, т.3, вр. чл. 115, вр.
чл.18, ал.1 от НК. Главният факт в процеса предполага несъмнено установяване на това, че
на 17.09.2011 г. подсъдимият Д.П. е направил опит да причини смъртта на своята майка - Д.
СТ. Т., като и е нанесъл прободно порезни наранявания в областта на гръдния кош и е
сторил това умишлено, със съзнание и целейки да лиши пострадалата от живот.
На първо място подс. П. е годен наказателно правен субект. Същият е
пълнолетно наказателноотговорно лице, което е разбирало свойството и значението на
извършеното и е могло да ръководи постъпките си. Съгласно заключенията на назначените
две СППЕ подс. П. не страда от душевно заболяване.и не е бил лишен от възможността да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
На следващо място от обективна страна на 16.10.2020 г. подс. П. е извършил система
от телодвижения насочени към телесния интегритет на Д. СТ. Т.. В кратък период от време с
помощта на нож той е нанесъл три удара в областта на гръдния кош на пострадалата. В
резултат от тези действия на подсъдимия на пострадалата са били причинени три прободно-
прободно порезни рани, една от които проникваща в гръдната кухина и разположена в
непосредствен близост до жизненоважните органи сърце, аорта и бял дроб. Това довело до
колекция на 200 мл. кръв и въздух в дясното плеврално пространство,който не може да се
евакуира спонтанно – състояние на пневмоторакс, което води до развитие на остра
дихателна недостатъчност и застрашава на живота. Тези наранявания според експертите по
назначената СМЕ се дължат на действието на предмет с остър връх и един режещ клин,
какъвто е ножът.
Настоящият съдебен състав намира, че тези удари нанесени от подсъдимия в областта
на гръдния кош на пострадалата обективно са могли да причинят засягане на разположените
в тази област жизненоважните органи сърце, аорта и бял дроб, в резултат на което както да
бъде застрашен живота, така и да настъпи смъртта на Д.Т..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че с действията си,
подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 115 от НК.
Налице е квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като св. Д.Т. е
биологична майка на подс. Д.П..
От субективна страна, деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването
им. Той е съзнавал, че нанася удари с нож с добре заточено метално острие, в областта на
6

гръдния кош на пострадалата, която е и негова биологична майка, при което предвид
значителната сила и конкретно избраното място на въздействие върху тялото на
пострадалата (там, където са разположени редица жизнено важни органи) обективно биха
могли да нанесат поражения на органи и съответно да се засегне дейността на същите.
Подсъдимият е съзнавал и целенасочено е избрал средството (добре заточен нож с дълго
острие) и насочил ударите към гръдния кош на пострадалата Т., като по този начин е
обективирал желание да причини смъртта и.
При преценката за формата на вината на подсъдимия съдът прецени, че
допълнителен довод в подкрепа на тезата, че П. е действал с пряк умисъл е и
обстоятелството, че той е нанесъл не един, а няколко удара в тази жизнено важна област,
като по този начин със своите действия е обективирал желание да причини смъртта на майка
си.
В тази насока са и предписанията на ППВС 2/1957 год., според които от съществено
значение за вярната квалификация на деянието са броят, насочеността на ударите, силата,
продължителността и интензитетът на въздействие върху пострадалия, броят, тежестта и
локализацията на нараняванията, както и използваните средства и разстоянието, от което се
посяга на жертвата. При комплексната преценка на всички тези обстоятелства в процесния
случай съдът прие, че подсъдимият П. е целял смъртта на пострадалата. Подсъдимият е
действал от близко разстояние (приближил се е непосредствено до пострадалата), с опасно
оръдие (режещ инструмент с добра заточеност и дълго острие), нанесъл е няколко удара в
жизненоважна област от тялото на пострадалата и със значителна сила. При това положение
очевидно подсъдимият е съзнавал, че не може да отмери ударите си така, че да се ограничи
само до нанасянето на телесна повреда, а в представното съдържание на умисъла му се е
включвала и представата, че смъртта на пострадалата може закономерно да настъпи.
Съдът прецени, че деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия
причини, като той е сторил всичко за постигане на общественоопасния резултат, но същият
не е настъпил (намесата на св. А.П.). Ето защо подсъдимият П. следва да носи наказателна
отговорност за опит за извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.3, вр. 115 НК.
Съдът обсъди и възможността деянието да бъде квалифицирано като
престъпление по чл.118, във вр. с чл.115 НК, но прие, че не са налице предпоставките за
това. Приложението на този законов текст се изключва, тъй като инкриминираното деяние
не е извършено при форма на вината „афектен умисъл”. От заключението на изготвената и
съответно приета по делото комплексна тройна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза се установява, че подсъдимият при извършването на деянието е действал при
отпадането на задръжките му и предприемането на инкриминираните действия с оглед
конкретното си развитие и личностови особености. Безспорно по делото се установи, че
същият е бил в известна степен провокиран от реплика на пострадалата, свързана с отказ да
задоволи възникнали негови желания, което ведно с умствената му изостаналост, прагът му
на агресия и личностовите му особености в значителна степен са улеснили извършването на
престъпното деяние. Същевременно обаче следва да бъде посочено, че експертите са
категорични, че при подсъдимия са липсвали маркерите, характери за наличието на „остър
физиологичен афект” – разгръщане на типичните за това състояние фази и симптоми.
Ето защо настоящият съдебен състав прецени, че деянието не следва да бъде
квалифицирано като престъпление по чл.118, във вр. с чл.116, ал.1, т.3, вр. чл.115, във вр. с
чл.18, ал.1 НК.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимият Д. А. П. за виновен в
извършването на престъпление по чл.116, ал.1, т.3, вр. чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на
П., незачитането на установения в страната правов ред, свързан със защита правото на
7

живот, насочените от пострадалия реплики към подсъдимия и високите му прагове на
агресивност, при липса на задръжки и граничен интелект.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия П., съдът
отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото му съдебно минало и
липсата на каквито и да е противообществени прояви, умствената му изостаналост,
семейната среда, конкретните обстоятелства и спецификата на извършване на
инкриминираното деяние – при внезапен, афектен умисъл, известното провокативно
поведение на пострадалата – реплики и блъскане на подсъдимия. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства бяха отчетени и искреното му съжаление и оказаното
съдействие във всеки един момент от развитието на наказателното производство.
Съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия П.
обстоятелства.
Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното
деяние, съдът прецени, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при
изключителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Съдебният състав прецени, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността на П. обстоятелства, при които и минималното предвидено в текста на
особената част от наказателния закон наказание лишаване от свобода се явява
несправедливо и неподходящо спрямо личността на дееца. В този смисъл и наказанието на
подс. П. следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК под предвиденото
минимално такова в санкционната част на разпоредбата на чл.116 от НК.
След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира,
че целите на наказанието получават успешна реализация спрямо подсъдимия чрез налагане
на наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, доколкото именно
санкция с посочената продължителност би била достатъчно строго наказание спрямо
подсъдимия и би въздействала възпиращо спрямо евентуално бъдещо незаконосъобразно
поведение, като в същото време е съобразена и с психичното му състояние. Едновременно с
това тя ще въздейства предупредително и възпиращо и върху обществото, т. е. ще бъде
постигната и генералната превенция.
По отношение на приложението на чл.66 от НК съдът в настоящия си състав не
констатира наличието на предпоставки за отлагане изтърпяването на така отмереното по
отношение на подс. П. наказание, предвид размера на така отмереното наказание лишаване
от свобода.
Съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът счете, че изтърпяването на така
определеното общо наказание лишаване от свобода следва да бъде ефективно, при
първоначален общ режим.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК съдът се произнесе и приспадна при
изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият Д. А.
П. е бил задържан за 72 ч., с мярка за неотклонение Задържане под стража и Домашен арест.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Д. А. П. да заплати на ОП Р. и Републиканския бюджет направените по делото
разноски в размер на – 1209.21 лева, сумата от 2965.53 лева по сметка на РОС (разноски от
съдебното производство), както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид липсата на предпоставките, визирани в чл.53 от НК веществените
доказателства по делото 1 бр. нож с дървена дръжка, с обща дължина 27 см. и дължина на
острието 14 см. бяха върнати на собственика им – АНГ. АНГ. П..
8

Веществените доказателства - 1 бр. блуза, 1 бр. част от перде, 2 бр. обтривки от кръв,
1 ПВЦ плик,съдържащ сравнителен материал от кръв от Д. Т. и Д.П., 1 бр. ПВЦ плик,
съдържащ обтривки от поднокътно съдържимо на Д.П., след влизане в сила на присъдата
следва да се унищожат като вещи без стойност.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

9

Номер на акта:	5
Дата:	23 февруари 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия:	Ралица Герасимова

Дело:	20214500200263
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 април 2021 г.

Присъда по дело №263/2021 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите