Мотиви
към Присъда № 35 от 16.01.2014 година,
постановена по НОХД № 700/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който
против О.К. /***./, роден на *** ***, Република Мали, жив. в с.гр.,
гражданин на Република Мали, неженен, основно образование, футболист,
неосъждан, К.Ж. /Q. J., роден на *** година в гр. Киншанса,
Демократична република Конго, жив. в с.гр., гражданин на Демократична република
Конго, със средно образование, женен, неосъждан, И.К. /I. K./, роден
на ***година в гр.Томбуту, Република Мали, жив. в с.гр., гражданин на
Мали, неженен, средно образование, заварчик, неосъждан, У.К. /W. K./, роден
на *** година в гр.Далуа, Кот Д Ивоар,
жив.в с.гр., гражданин на Кот Д Ивоар, неженен,
неосъждан, средно образование, студент, С.М. /M. S./, роден на *** година в гр.Томбуту, Република Мали, жив. в с.гр., гражданин на
Република Мали, неженен, неосъждан, с начално образование, С.Д. /S. D./, роден
на *** година в гр. Томбуту, Република Мали, жив. в с.град, гражданин на
Мали, неженен, неосъждан, начално образование, шивач, О.И. /O. I./, роден
на *** година в гр.Айзадие, Кот Д Ивоар,
жив. в с.гр., гражданин на Кот Д Ивоар, неженен,
средно образование, рибар, неосъждан, са повдигнати обвинения по чл.279,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а за подсъдимият И.К. /I. K./ по чл.279, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 и т.4 от НК, за това, че на 06.12.2012
година в района между 268 и 269 гранични пирамиди в землището на с. Лесово, община
Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през
границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение
на надлежните органи на властта, като подсъдимият И.К. /I. K./,
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимите
обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимите да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК - лишаване от свобода около предвидения в закона минимум,
изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба около предвидения в закона
минимален размер. Предлага по отношение
на непълнолетния подсъдим наказанието да бъде редуцирано, съгласно разпоредбите
на чл.63 от НК.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимите и с участието на служебен защитник – адв. Ст. Кискинов
от АК – Ямбол. Участващият в хода на съдебното производство служебен защитник
на подсъдимите не оспорва, че същите с деянието си са осъществили от обективна
и субективна страна съставът на престъпление, като излага доводи относно
липсата на пряк умисъл у подсъдимите за извършване на деянието, предвид на
това, че на същите не е било известно обстоятелството за въведения между Р
Турция и Р България визов режим. В случай, че съдът признае подсъдимите за
виновни по предявеното им обвинение, защитникът пледира налагане на наказание в
предвидения в закона минимален размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият О.К. /***./ е роден на *** ***, Република Мали, жив. в с.гр.,
гражданин на Република Мали, неженен, основно образование, футболист,
неосъждан.
Подсъдимият К.Ж. /Q. J. е роден на *** година в гр. Киншанса,
Демократична република Конго, жив. в с.гр., гражданин на Демократична република
Конго, със средно образование, женен, неосъждан.
Подсъдимият И.К. /I. K./ е роден на ***година в гр.Томбуту, Република Мали, жив. в с.гр., гражданин на
Мали, неженен, средно образование, заварчик, неосъждан, регистриран в ДАБ при
МС на 08.01.2013 година, ЛНЧ **********.
Подсъдимият У.К. /W. K./ е роден на *** година в гр.Далуа, Кот Д Ивоар, жив.в с.гр.,
гражданин на Кот Д Ивоар, неженен, неосъждан, средно
образование, студент.
Подсъдимият С.М. /M. S./ е роден на *** година в гр.Томбуту,
Република Мали, жив. в с.гр., гражданин на Република Мали, неженен, неосъждан, с начално образование.
Подсъдимият С.Д. /S. D./ е роден на *** година в гр. Томбуту, Република Мали, жив. в с.град, гражданин на
Мали, неженен, неосъждан, начално образование, шивач, регистриран в ДАБ при МС
на 18.01.2013 година, с ЛНЧ **********.
Подсъдимият О.И. /O. I./ е роден на *** година в гр.Айзадие,
Кот Д Ивоар, жив. в с.гр., гражданин на Кот Д Ивоар, неженен, средно образование, рибар, неосъждан,
регистриран в ДАБ при МС на 04.02.2013 година, с ЛНЧ **********.
Подсъдимите, които са от различни държави, по различно
време напуснали държавите си по произход, като се установили в Р Турция. Всеки
от подсъдимите решил да премине турско - българската граница нелегално, тъй
като не притежавали изискуемите се документи – надлежно разрешение да влязат на
територията на Р България. Придвижили се по различно време и начин в близост до
границата, където се срещнали и запознали и продължили да вървят пеш заедно. На
06.12.2012 година подсъдимите влезли през границата на страната ни от Република
Турция в Република България в района между 268 и 269 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, община Елхово, обл.
Ямбол. След това подсъдимите били задържани от граничните власти.При
задържането им не представили документ за самоличност.
От приложените по делото справки за съдимост, издадени
от МП на РБ, се установява, че към момента на деянието – 06.12.2012 година,
подсъдимите не са били осъждани.
От изисканата и приета като доказателство по делото
справка от ДАБ при МС се установява следното:
Подсъдимите О.К. /***./, К.Ж. /Q. J., У.К. /W. K./ и С.М. /M. S./, не са регистрирани в ДАБ при МС.
Подсъдимият И.К. /I. K./ е регистриран в ДАБ при МС на
08.01.2013 година, ЛНЧ **********. С Решение № 978 от 26.06.2013 година на
Председателя на ДАБ при МС на този подсъдим е отказано предоставянето на статут
на бежанец и хуманитарен статут, като не е кредитирана от административния
орган представената от подсъдимият при проведените интервюта бежанска история.
Подсъдимият О.И. /O. I./ е регистриран в ДАБ при МС на 04.02.2013 година, с ЛНЧ **********.
С Решение № 2643 от 26.11.2013 година на Председателя на ДАБ при МС,
производството на кандидата е прекратено, като прекратяването е предхождано от
спирането му за срок от три месеца поради неявяването на кандидата пред
съответните длъжностни лица на Агенцията, непосочване на обективни причини,
които да са му попречели да изпълни задълженията си във връзка с образуваното
производство за предоставяне на статут.
Подсъдимият С.Д. /S. D./ е регистриран в ДАБ при МС на
18.01.2013 година, с ЛНЧ **********. С Решение № 1248 от 08.08.2013 година на
Председателя на ДАБ при МС, производството на кандидата е прекратено, като
прекратяването е предхождано от спирането му за срок от три месеца поради
неявяването на кандидата пред съответните длъжностни лица на Агенцията,
непосочване на обективни причини, които да са му попречели да изпълни
задълженията си във връзка с образуваното производство за предоставяне на
статут.
Подсъдимият И.К. /I. K./ е роден на *** година, т.е. към момента на извършване
на деянието е бил непълнолетен, но същият е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
показанията на свидетеля В.А., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля
са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда
и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят
факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и останалите
събрани по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимите
О.К. /***./, роден на *** ***, Република Мали, жив. в с.гр.,
гражданин на Република Мали, неженен, основно образование, футболист,
неосъждан, К.Ж. /Q. J., роден на *** година в гр. Киншанса,
Демократична република Конго, жив. в с.гр., гражданин на Демократична република
Конго, със средно образование, женен, неосъждан, У.К. /W. K./, роден
на *** година в гр.Далуа, Кот Д Ивоар,
жив.в с.гр., гражданин на Кот Д Ивоар, неженен,
неосъждан, средно образование, студент, С.М. /M. S./, роден на *** година в гр.Томбуту, Република Мали, жив. в с.гр., гражданин на
Република Мали, неженен, неосъждан, с начално образование, С.Д. /S. D./, роден
на *** година в гр. Томбуту, Република Мали, жив. в с.град, гражданин на
Мали, неженен, неосъждан, начално образование, шивач, регистриран в ДАБ при МС
на 18.01.2013 година, с ЛНЧ **********, О.И. /O. I./, роден
на *** година в гр.Айзадие, Кот Д Ивоар,
жив. в с.гр., гражданин на Кот Д Ивоар, неженен,
средно образование, рибар, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 04.02.2013
година, с ЛНЧ **********, са осъществили с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, а подсъдимият И.К.
/I. K./, роден на ***година в гр.Томбуту, Република Мали, жив. в с.гр., гражданин на
Мали, неженен, средно образование, заварчик, неосъждан, регистриран в ДАБ при
МС на 08.01.2013 година, ЛНЧ **********, е осъществил с деянието си
престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, тъй като на 06.12.2012 година в района между 268 и 269 гранични
пирамиди в землището на с. Лесово, община
Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през
границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение
на надлежните органи на властта, като подсъдимият И.К. /I. K./, макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимите са извършили фактически действия по преминаване през
държавната ни граница, без да са получили разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гринично - пропусквателен
контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им
за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата
от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля А., участвал при задържането
на лицата и който във връзка с изпълнение на служебните му задължения на
посочената дата е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с мястото,
времето и начина на преминаване на държавната граница от подсъдимите. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане”
в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да
преминат държавната граница.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си, подсъдимите са били наясно с липсата на изискуемото разрешение
за влизане в Р България и в др. държава от ЕС, както и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Всеки
от подсъдимите е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република
България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите О.К. /***./, роден на *** ***, Република Мали, жив. в с.гр.,
гражданин на Република Мали, неженен, основно образование, футболист,
неосъждан, К.Ж. /Q. J., роден на *** година в гр. Киншанса,
Демократична република Конго, жив. в с.гр., гражданин на Демократична република
Конго, със средно образование, женен, неосъждан, У.К. /W. K./, роден
на *** година в гр.Далуа, Кот Д Ивоар,
жив.в с.гр., гражданин на Кот Д Ивоар, неженен,
неосъждан, средно образование, студент, С.М. /M. S./, роден на *** година в гр.Томбуту, Република Мали, жив. в с.гр., гражданин на
Република Мали, неженен, неосъждан, с начално образование, С.Д. /S. D./, роден
на *** година в гр. Томбуту, Република Мали, жив. в с.град, гражданин на
Мали, неженен, неосъждан, начално образование, шивач, регистриран в ДАБ при МС
на 18.01.2013 година, с ЛНЧ **********, О.И. /O. I./, роден
на *** година в гр.Айзадие, Кот Д Ивоар,
жив. в с.гр., гражданин на Кот Д Ивоар, неженен,
средно образование, рибар, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 04.02.2013
година, с ЛНЧ **********, за виновни в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, подсъдимият И.К. /I. K./, роден
на ***година в гр.Томбуту, Република Мали, жив. в с.гр., гражданин на
Мали, неженен, средно образование, заварчик, неосъждан, регистриран в ДАБ при
МС на 08.01.2013 година, ЛНЧ **********, за виновен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК
Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимите.
По смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в
тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта
на приложимото по силата на препращащата норма на ал.3 от Конституцията,
национално законодателство /ЗУБ/, оносимо към
бежанците и убежището, и международноправните актове като на международно ниво
статутът на бежанеца е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от
28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана
с ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г.,
в сила за Р България от 10.08.1993г. Посочените два международноправни акта
/Конвенция и Протокол/ са одобрени в рамките на ООН и към момента 110 държави
са страни по Конвенцията, Протокола или и по двамата документа. В цитираната
Конвенция, в чл.31, параграф 1, е залегнало относимото
отпадане на наказуемостта за извършено според националното ни законодателство
престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената
разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат
наказания заради незаконно влизане
и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение
при условие, че те се представят незабавно
на властите и приведат уважителни причини за незаконното
им влизане и пребиваване на
територията на страната. В приложимото национално законодателство – в чл.3 от
Закона за бежанците от 1999г. /отм. с
ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е разгледал в по-широк смисъл
понятието „убежище“, включвайки в него като закрила и статута на бежанец,
хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10 във връзка с чл.27,
ал.2 и 3 от Конституцията на Република България. Действащият към момента Закон
за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определя условията и реда
за предоставяне на особена закрила
на чужденци на територията на Република България,
както и техните права и задължения, като по смисъла на чл.1, ал.2 от с .закон, особената закрила,
която Република България предоставя на чужденци по
този закон, включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на
бежанец в Република България, съгласно чл.8
от ЗУБ, се предоставя на
чужденец, който основателно се страхува от преследване
поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата
си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва
от закрилата на тази държава
или да се
завърне в нея. Хуманитарен
статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, се
предоставя на чужденец, принуден да напусне или
да остане извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание
или екзекуция; изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му
като гражданско лице поради насилие
в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт.
Процедурата за предоставяне на закрила започва по
молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна,
писмена или друга форма. В настоящия случай не се установи подсъдимите О.К. /***./,
К.Ж. /Q. J., У.К. /W. K./ и С.М. /M. S./,
да са регистрирани в ДАБ при МС, като търсещи закрила лица. По отношение на
другите подсъдими, по отношение на които е установено образуване на производство
пред ДАБ на МС, се установява, че по отношение на един от тях - И.К. /I. K./, производството е приключило с отказ за предоставяне
на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липсата на предвидените в
българския закон и международните актове, по които Р България е страна,
основания за това. По отношение на другите двама подсъдими - О.И. /O. I./ и непълнолетният С.Д. /S. D./ производството пред ДАБ при МС към настоящия момент е прекратено по
посочените по – горе причини. Ето защо съдът приема, че предвид последващото поведение на тези двама подсъдими- неявяването
им пред административния орган с цел изпълнение на предвидената в ЗУБ
процедура, същите са подали молбите си за закрила формално, като след
подаването на тези молби са се дезинтересирали
напълно от движението и изхода на административното производство.
При определяне
на вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е
сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната.
Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимите, която не е
висока, предвид на това, че същите не са осъждани към момента на извършване на
деянието. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически
констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства- необременено
съдебно минало, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП,
съдът наложи на подсъдимите О.К. /***./, К.Ж. /Q. J., У.К. /W. K./, С.Д. /S. D./ и О.И. /O. I./,
пълнолетни към датата на извършване на деянието, наказание при условията на чл.54 от НК в предвиденият
в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и кумулативно
предвиденото по текста на чл.279, ал.1 от НК наказание глоба в размер на 100.00
лв. на пълнолетните подсъдими. Тъй като към момента на извършване на
престъплението подсъдимият И.К.
/I. K./ е
бил непълнолетен, на основание чл.63, ал.1, т.5 от НК съдът замени
предвиденото по текста на чл.279, ал.1 от НК наказание глоба с обществено
порицание, което постанови да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата в
интернет сайта на Община Елхово.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите.
Последните не са осъждани за престъпление от общ характер, наложеното им
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила, по отношение на всеки един от подсъдимите О.К. /***./, К.Ж. /Q. J., У.К. /W. K./, С.Д. /S. D./ и О.И. /O. I./, а по отношение на непълнолетния подсъдим И.К. /I. K./, съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.69, ал.1, вр.
чл.66, ал.1 от НК, поради което отложи изпълнението на наложеното наказание за
срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: