Р Е
Ш Е Н
И Е № 283
гр. Бургас, 22 февруари 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа докладваното от
съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 2477 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба, подадена от И.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-002664/24.11.2020г.,
издадена от Росица Паязова- началник група към ОДМВР Бургас, сектор „ПП“, с
която на основание чл.171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП, на И.М.П. е наложена
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС
Опел Астра, с рег.№ *** за срок от шест месеца, считано от 23.11.2020г. Отнети
са СРМПС № *** и 2бр. регистрационни табели № *** ".
Жалбоподателят
иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че притежава свидетелство за управление за категория
„В“, издадено на 24.04.2020г. от Република Кипър с валидност до 23.02.2035г.
В
съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Х., поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски за
държавна такта и възнаграждение на адвокат, по представен договор за правна
защита и съдействие.
Ответникът
- Росица Паязова- началник група към ОДМВР Бургас, сектор „ПП“, редовно
призован, не се явява, не изпраща представител. С писмо по представяне на
административната преписка иска жалбата да бъде отхвърлена.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от
оспорване- адресат на акта, в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 23.11.2020г. мл.автоконтрольор при сектор
„ПП“ към ОДМВР Бургас, в присъствието на свидетелите П. Георгиев и Г. Ванев,
съставил АУАН сер. АА № 294900, който на същата дата връчил на нарушителя И.М.П..
Според този документ, „ на 23.11.2020г., около
21,50ч., в *** посока ***И.М.П. управлява личният си автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, като при проверка не представя СУМПС и
контролен талон. След извършена справка с РСОД и дежурен ОД МВР-Бургас е
установено, че водачът е неправоспособен“.
Деянието било квалифицирано като нарушение на
чл. 150 от ЗДвП.
На 24.11.2020г., въз основа на фактите,
установени с АУАН и на осн. чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, била издадена
оспорената заповед.
Заповедта била връчена на адресата й на
30.11.2020г.
С административната преписка по делото са
представени и приети като доказателства
справка за нарушител/водач на И.М.П., заповед № 251з-209/ 18.01.2017г.,
издадена от директора на ОДМВР Бургас, с която е определен кръга от лица,
оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП. В този кръг с т.1.4. са включени и началниците на групи „Пътна
полиция“ при ОДМВР Бургас; заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г., издадена от
министър на МВР на осн. чл. 165 от ЗМВР.
Според справка за нарушител/водач на И.М.П.,
СУМПС на последния не е издавано.
Представен е протокол за доброволно предаване от
23.11.2020г., с който П. е предал 1бр. син картон с № 680402, издаден от
Република Кипър с валидност за категория „В“ от 20.02.2019г.- 19.02.2020г.
Посоченият документ е представен от П. при извършената му на 23.11.2020г.,
проверка.
Според писмо рег.№ ОВ-8920/07.12.2011г.,
подписано от зам.директор на ГД“Охранителна полиция“, по информация, получена
чрез дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, доброволно предадения
документ удостоверява, че лицето на което е издаден, е кандидат- водач, който
все още не е положил изпит за придобиване на правоспособност.
С жалбата П. представя по делото заверено копие
от свидетелство за управление, издадено от Република Кипър на 24.02.2020г. със
срок на валидност 23.02.2035г. за категориите „В“ и „В1“.
Оригиналът на свидетелството представя в съдебно
заседание, проведено на 17.02.2021г.
ІІ.
ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорения акт е издаден от
компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Росица Паязова заема длъжността началник група
към ОДМВР Бургас, сектор „ПП“ и по силата на
заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас,
е оправомощена да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки.
Оспореният акт е издаден в предвидена от
закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.
В него са изложени всички факти, които според
административния орган предпоставят приложението на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
В производството по издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
същата е съобразена с целта на закона – гарантиране безопасността на движението
по пътищата.
Съдът намира, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0769-002664/24.11.2020г., е издадена
при неправилно приложение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за
срок от шест месеца до една година", като са предвидени няколко отделни
фактически състава.
Един от тях е прилагане на мярката по отношение на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс.
В случая, след извършването на проверка в
автоматизираната информационна система на МВР контролните органи са установили,
че водачът на автомобила е неправоспособен.
Тази констатация, въз основа на която е издадена
оспорената заповед, е оборена в хода на съдебното производство с представянето
на оригинал и копие от свидетелство за
управление, издадено от Република Кипър на 24.02.2020г. със срок на валидност
23.02.2035г. за категориите „В“ и „В1“.
Истинността
на посочения документ не е оспорена от ответника по предвидения от закона, ред.
Т.е. той притежава материална доказателствена сила, по отношение на посочените
в него факти.
Според
разпоредбата на чл. 151а от ЗДвП, лицата, притежаващи свидетелство за
управление, издадено от държава – членка на ЕС, или от друга държава, страна по
споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, могат да управляват МПС на територията на Република България, при
спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория,
определени в чл. 151.
Република
Кипър е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, а
жалбоподателя към 23.11.2020г. е бил на възраст достатъчна за придобиване на
правоспособност за категория
"В", което го прави правоспособен водач на МПС към датата на
нарушението.
По
делото не е спорно, че при извършване на проверката на 23.11.2020г.,
свидетелството за управление, издадено от Република Кипър не е представено.
Този факт обаче предпоставя извод за извършено друго нарушение, а не такова, което да обоснове наличието на
материалноправна предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
В
случая не е налице правопораждащият за прилагане на мярката, факт-
неправоспособност на водача на МПС.
Т.е.
липсва основание за упражняване на правомощията на административния орган да
прекрати регистрацията на собствения на П., автомобил.
По изложените съображения, съдът
намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора
следва да бъде уважено своевременно направеното и доказано искане на
жалбоподателя, за присъждане на разноски, които са в размер на 410лв. (10лв.-
държавна такса; 400лв.- възнаграждение на адвокат).
Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и
чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0769-002664/24.11.2020г., издадена от
Росица Паязова- началник група към ОДМВР Бургас, сектор „ПП“, с която на
основание чл.171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП, на И.М.П. е наложена
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС
Опел Астра, с рег.№ *** за срок от шест месеца, считано от 23.11.2020г. Отнети
са СРМПС № *** и 2бр. регистрационни табели № *** ".
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Бургас да заплати на И.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** сума в
размер на 410лв., представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ: