О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….. / ………….. 2018 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 19.02.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: К. ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 329 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно за проверка на
решение № 5069 от 04.12.2017 г., постановено по гражданско дело № 11484 по
описа за 2017 г. на двадесет и четвърти състав на Районен съд – Варна.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от “Д.П.Г. в следните части:
1/ с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Месо и месни продукти ЖАР“ ЕООД –
Варна иск по член 200, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/ за разликата над
присъдената сума от 30 000 лева до пълния претендиран размер от
45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяна на 22.12.2015 г.
трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба /09.08.2017 г./ до окончателното изплащане на задължението;
2/ с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Месо и месни продукти ЖАР“ ЕООД –
Варна иск по член 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за
разликата над сумата от 4 976,60 лева до пълния претендиран размер от
5 796,29 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 45 000 лева за периода от датата на увреждането /22.12.2015
г./ до деня, предхождащ подаване на исковата молба - 08.08.2017 г.,включително.
Във въззивната жалба се твърди, че в атакуваните части
решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, тъй
като съдът не е приложил провилно разпоредбата на член 52 от ЗЗД и е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди, което не отговаря на критерия за
справедливост, доколкото не съответства на характера, степента и обхвата на
претърпените вреди и не се отчитат негативните последици от травмата към
момента, така и неблагоприятната прогноза за отзвучаването им.
Иска се отмяната на решението в обжалваните му части и
постановяване на ново, с което да бъдат уважени исковете в пълния им предявен
размер.
Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил
отговор от насрещната страна, в който се излага, че същата е неоснователна,
като се сочи, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради което се
иска оставяне на въззивната жалба без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба от „Месо и месни продукти
ЖАР“ ЕООД срещу решението в следните части:
1/ с която е осъдено дружеството да заплати на Д.П.Г. сумата от 863,10 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна
загуба от настъпила на 22.12.2015 г. трудова злополука, включваща следните
суми: 72 лева за закупуване на ортеза на коляно на 28.12.2015 г.; 34,80 лева –
потребителска такса за престой в БДПП Филиал – Варна, МИ МВР за времето от
07.07.2016 г. до 14.07.2016 г.; 75,40 лева – потребителска такса за престой в отделение
по ортопедия и травматология в МБАЛ „Света Анна“ – Варна за времето от
22.12.2015 г. до 04.01.2016 г.; 96 лева – заплатена такса за извършени 16
процедури по физиотерапия в Медицински център „Младост – Варна”; 398,50 лева,
заплатени на основание протокол ********** от 24.09.2016 г. услуги по
профилактика и рехабилитация „Про” ЕАД - клон Павел баня, включващи храна за
десетдневен престой – 50 лева, нощувки 10 дни – 180 лева, медицински процедури
в общ размер на 159,50 лева; 54,19 лева - стойност на закупен медикамент Ксарелто;
51,99 лева за закупуване на медикаменти Ксаралто и Небилет; 38 лева за
закупуване на медикамент ПрохПатБаст; 25,09 лева за закупуване на медикамент Синтривал;
7,40 лева за закупуване на пластмасова подлога; 12,93 лева за закупуване на
препарати /медикаменти Небилет и Норваск/; 2,90 лева потребителска такса
заплатена в СМДЛ – Исперих, отделение по образна диагностика, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /09.08.2017 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание член 200, алинея 1 от КТ;
2/ с която е осъдено дружеството да заплати на Д.П.Г. сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания в резултат на претърпяна на 22.12.2015 г. трудова злополука, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /09.08.2017 г./
до окончателното изплащане на задължението, на основание член;
3/ с която е осъдено дружеството да заплати на Д.П.Г.
сумата от 4 976,60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 30 000 лева за периода от датата на увреждането
/22.12.2015 г./ до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 08.08.2017 г.,
включително, на основание член 86, алинея 1 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се твърди, че в атакуваните части
решението е неправилно и необосновано, а размерът на присъденото обезщетение –
прекомерен и некореспондиращ с претърпените болки и страдания. Излагат се две
групи доводи: на първо място – че в длъжностната характеристика на ищеца няма
възложени действия по товаро-разтоварване, при каквито той е получил травмата;
на второ място – че е налице съпричиняване, като е проявил груба небрежност.
Също така се сочи, че е налице и извършено от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, тъй като е поискан разпит на свидетел, с чиито показания
да бъде установено, че ищецът е управлявал автомобил и след злополуката, което
противоречи на твърденията на разпитаните свидетели, но това доказателствено
искане е оставено без уважение, както и не са обсъдени в мотивите на решението
противоречивите свидетелски показания.
Във въззивната жалба е направено доказателствено
искане за разпит на един свидетел при условията на водене за установяване на
обстоятелството, че Д.Г. е карал товарен автомобил след инцидента, както и, че
след падането ключовете на автомобила, който същият е управлявал, са били на
таблото, като с това се цели опровергаването на показанията на разпитания пред
първата инстанция свидетел Иванов, че е взел ключовете на автомобила от
болницата, където е ходил на навести ищеца, респективно не е виждал състоянието
му преди гипсирането.
Иска се отмяната на решението изцяло и постановяване
на ново, с което да бъдат отхвърлени исковете в пълния им предявен размер.
Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил отговор
от насрещната страна, в който се излага, че същата е неоснователна, както и се
възразява против събирането на поисканите доказателствени средства, тъй като
липсва преддпоставката по член 266, алинея 3 от ГПК.
Въззивните жалби са подадени от лица, легитимирани да
обжалват първоинстанционното решение като неизгодно за тях. Правото си на жалба
са упражнили в срок. Жалбите отговарят на изискванията на член 260 и член 261
от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение съобразно
нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
След като се
запозна с първоинстанционното и въззивното дело и прецени относимостта,
допустимостта и необходимостта от направените искания, настоящият състав на
съда намира следното:
Настоящият съдебен състав намира, че така направеното
доказателствено искане за събиране на гласни доказателства е относимо и
допустимо и следва да бъде уважено частично по следните съображения:
В съдебно заседание пред първата инстанция, проведено
на 10.11.2017 г., е разпитана свидетелката Стефка Георгиева, която е заявила,
че ищецът не е работил след инцидента, не кара нито камион, нито кола. Процесуалният
представител на ответника е направил искане за разпит на свидетел за
установяване, че същият е виждал Д.Г. да кара товарен автомобил, тоест със
свидетелските показания се цели опровергаването на тези на Георгиева. В тази
връзка и тъй като първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за
разпит на свидетел за посоченото обстоятелство без уважение с мотиви, че същото
представлява нововъведено след обявяване на окончателния доклад, то е допуснато
процесуално нарушение и са налице предпоставките на член 266, алинея 3 от ГПК.
За останалите обстоятелства обаче не следва да бъдат
събирани гласни доказателства, доколкото в първата инстанция разпитаният
свидетел Иванов, чиито показания се иска да бъдат опровергани, е заявил, че
ключовете на автомобила са били на таблото, тоест не е налице противоречие между
свидетелските показания и твърденията на ответното дружество. Освен това се
иска установяване на отрицателен факт.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея
1 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „Месо
и месни продукти ЖАР“ ЕООД за допускане до разпит на свидетел за установяване
на обстоятелството, че свидетелят Иванов не е взел ключовете на автомобила от
болницата, където е ходил на навести ищеца, респективно не е виждал състоянието
му преди гипсирането.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при
условията на водене от страна на „Месо и месни продукти ЖАР“ ЕООД за
установяване на обстоятелството, че Д.Г. е карал товарен автомобил след
инцидента.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 16 април 2018 година от 10,00 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.