Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1692
гр. Пловдив, 04.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 5693/2018 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000337/01.08.2018
г., издадено от главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация”,
гр. Пловдив, с което на В.Г.С., ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.
Жалбоподателят, В.Г.С., представляван от адв. П., обжалва
цитираното наказателно постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност.
По същество оспорва извършването на описаното в НП нарушение, доколкото се
сочи, че в момента на извършване на проверката, същият не е упражнявал
таксиметрова дейност, а превозваното от него в автомобила лице е жена, с която
съжителства.
Въззиваемата страна, ОО „Автомобилна
администрация”, гр. Пловдив, оспорва основателността на така депозираната
жалба, като излага съображения за това, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при спазването на изискванията на закона.
От фактическа страна се установява следното:
При извършена проверка от служители на ОО „АА”, град Пловдив на 13.07.2018 г., около 16.15 часа
в град Пловдив, на ул. „Лев Толстой”, в непосредствена близост с кръстовището
на ул. „Стою Шишков“, било констатирано, че В.Г.С., като водач на лек таксиметров
автомобил „Рено Клио” с рег. № ..., собственост на И.Я.Я., извършва таксиметров
превоз на пътници без да притежава валидно Удостоверение за водач на лек
таксиметров. За така констатираното нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба №
34/06.12.1999 г. на МТ срещу водачът на таксиметровия автомобил бил съставен
АУАН, а въз основа на него в последствие било издадено обжалваното Наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото доказателства – писмени (Удостоверение
за водач на лек таксиметров автомобил и Пътен лист от 13.07.2018 г.,) и
гласни (свидетелските показания). В своите показания, разпитаният като свидетел
актосъставител - П.Г. (… в ОО „АА”, гр. Пловдив), потвърждава изцяло отразените
от него в АУАН обстоятелства, като посочва, че на посочената
дата спрял за проверка лекия таксиметров автомобил, управляван от
жалбоподателя, при която се установило, че същият е без валидно Удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил, за което му бил съставен АУАН. Като
свидетел по делото е била разпитана и свид. И.Я. - собственик на процесния
автомобил, живееща на съпружески начала с жалбоподателя, която посочила, че в
момента на проверката жалбоподателят не е извършвал таксиметров превоз, а е
превозвал нея към дома им. Съдът кредитира показанията на тези свидетели,
доколкото същите не се опровергават от събраните по делото писмени доказателва.
Вярно е, че по отношение на свид. Я. е налице хипотетична заинтересованост,
предвид близостта ѝ с жалбоподателя, с показанията си да обслужва негова защитна
позиция, но същото не е автоматично основание за дискредитиране на показанията
ѝ, а единствено налага същите да бъдат подложени на по-внимателен анализ
и съпоставка с останалите доказателства, преди да се прецени дали и в каква
степен да се кредитират. В случая при тази съпоставка не се констатираха
съществени противоречия с целокупния доказателствен материал, които да внасят
съмнения в съобщеното от нея в показанията ѝ. Същото следва да се посочи
и за показанията на свид. Г., които намират пълно потвърждение в приложеното по
преписката Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, валидно до 30.06.2018
г., както и в пътен лист от 13.07.2018 г., попълнен саморъчно от жалбоподателя,
видно от който в този ден същият е упражнявал таксиметрова дейност. В
действителност според показанията на свид. Я. в момента на проверката
жалбоподателят не е извършвал таксиметров превоз, а е превозвал нея към дома
им, но същото не противоречи на посоченото от свид. Г. и цитираните по-горе писмени
доказателства, че в този ден таксиметрова дейност все пак е била упражнявана.
Няма спор, че Удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил не е било
валидно към тази дата, като по преписката няма доказателства, нито твърдения,
същото да е било преиздадено. Единственият спор се състои в това дали в момента
на самата проверка жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз и в тази
връзка се обособява известно противоречие в показанията на двамата разпитани
свидетели за обстоятелството покрита ли е била таксиметровата табела върху
автомобила или не. Това противоречие, обаче, се оцени като несъществено и дори
ирелевантно, доколкото по делото се установява, че макар и по-рано, но в същия
ден жалбоподателят е осъществявал такъв.
Тази фактическа обстановка обосновава следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба №
34/06.12.1999 г. на МТ, водачът на лек
таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил”, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за
съответната община. Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва при първо нарушение с глоба в размер 2000 лв.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по един
категоричен начин, че на посочената в НП дата и място жалбоподателят В.Г.С., като водач на лек таксиметров
автомобил „Рено Клио” с рег. № ..., собственост на И.Я.Я., е извършвал
таксиметров превоз на пътници без да притежава валидно Удостоверение за водач
на лек таксиметров. Този извод не се променя и от ангажираните свидетелски
показания в лицето на свид. Я., според която в момента на проверката
жалбоподателят не е извършвал таксиметров превоз, а я превозвал до дома им.
Дори и да се приеме, че това е така, последното не извлича противоправния
характер на процесното деяние, защото няма спор, а и от представения Пътен лист
от 13.07.2018 г. се установява, че в този ден (макар и спорно до кой час от
деня) жалбоподателят е упражнявал таксиметрова дейност. Последният не оспорва
това. Не оспорва и фактът, че към тази дата не е разполагал с валидно Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.
Горното
обосновава и извода, че в случая е налице извършен състав на административно
нарушение на нормата на чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999 г.
на МТ, поради което правилно отговорността на жалбоподателя В.Г.С. е била ангажирана.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото
нарушение и нарушената правна норма.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата, че
ЗАНН предпоставя АУАН да бъде съставен в присъствие на двама свидетели,
доколкото точно обратното се извежда от нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, според
която актът се подписва от поне от един от свидетелите, което само по себе себе
си обезпредметява вписването на втори свидетел, щом няма задължително изискване
втори свидетел да удостоверява с подписа си съставянето на акта.
Съдът не намери и основание за приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае се за нарушение,
засягащо изключително важни обществени отношения - сигурността
на обществения превоз. Обществената опасност на процесното нарушение не е по-ниска от тази на
други нарушения от същия вид, поради което и същото не би могло да се
квалифицира като “маловажен
случай”.
Правилно е бил определен и видът
и размерът на санкцията, които в случая се явяват законово фиксирани и липсват
основания за ревизията им.
Всичко гореизложено очертава неоснователността на жалбата ,
респ. правилността и законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, ето защо същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ПРС ІІІ н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
36-0000337/01.08.2018 г., издадено от главен инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация”, гр. Пловдив, с което В.Г.С., ЕГН: ********** е
санкциониран с глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 18,
т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК