№260068
гр.
Силистра,
08.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Антоанета Ценкова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев гражданско дело № 208/2020 год.
по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание чл.
429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът - Г.Г.Д., чрез пълномощника си адв. Д. С. М. от САК,
адрес за съобщения и призовки гр. Шумен,ул. Съединение 109, ет. 2, офис 21, email: officePdmlawfirm.bg. желае съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от Г.Г.Д.,
в следствие на настъпило ПТП на 07.03.2015г., около 04:30 ч. по път Ш-218 на
30-ти км. Между гр. Дулово и с. Водно, като пътник в автомобил Опел Вектра, с per. № СС 1859 СК, е в размер на
67884.00 лв. /шестдесет и седем хиляди осемстотин осемдесет и четири лева/.
Иска се още съдът да осъди ответника Гаранционен Фонд, да заплати на Г.Г.Д., сумата
от 49884 лв. /четиридесет и девет хиляди осемстотин осемдесет и четири лева/,
представляваща разликата от определеното от Гаранционен фонд на 07.03.2018г.
обезщетение от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/ и сумата от 67884.00 лв.
/шестдесет и седем хиляди осемстотин осемдесет и четири лева/, определена като
общо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Г.Г.Д., в следствие на
настъпило ПТП на 07.03.2015г. около 04:30 ч. по път Ш-218 на 30-ти км. Между
гр. Дулово и с. Водно, като пътник в автомобил Опел Вектра, с peг. № СС 1859 СК, както и мораторна
лихва върху същата сума в размер на 10116.18 лв. (десет хиляди сто и
шестнадесет лева и осемнадесет стотинки), за периода 08.03.2018 г. - 06.03.2020
г., или общо сумата от 60 000.18 лв. (шестдесет хиляди лева и осемнадесет
стотинки) ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното и заплащане. Претендира деловодните разноски, сторени по делото.
Ответникът -
Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: *********, София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
Оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Намира, че
фактическото изложение на обстоятелствата относно механизма на ПТП изложени в
исковата молба не са подкрепено от приложените, към нея доказателства.
Третото лице помагач - Е.Х.Б., чрез назначен от съда служебен защитник
намира исковите претенции за допустими, но неоснователни, изцяло оспорва всички
факти и твърдения обективирани в исковата молба.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
На 07.03.2015г. ищецът Г.Г.Д. пострадал от ПТП,
настъпило на път № -218 на 30-ти км. между гр. Дулово и с. Водно, като пътник
пътуващ в автомобил Опел Вектра, с peг. № СС 1859 СК, управляван от починалия в същото ПТП Х..
Тези обстоятелства се установяват от приложеното постановление с изх. № 185/15
от 25.05.2015г. на Окръжни прокуратура – Силистра.
От сбраните писмени доказателства може да се установи,
че ищецът получил следните наранявания: Контузия на главата; Сътресение на
мозъка; Охлузни рани на лява буза и лява вежда; Контузия на гръдния кош с
контузионни промени на десен бял дроб; Открито счупване на лява бедрена кост;
Контузия на дясна подбедрица с отоци и кръвонасядания.
Състоянието на ищеца наложило извършване на операции и лечения,
включително и провеждане на директна скелетна екстензия и последващите операции
по отстраняването й довели до наличие на болки у пациента в период надвишаващ
12 месеца.
Към датата на ПТП, ищецът е бил ученик в Спортно училище
"Дръстър", гр. Силистра, профил футбол. По твърдения на ищеца е
предстояло включването му в младежкия отбор на местния футболен клуб, но
вследствие на травмите, причинени от ПТП това се е оказало обективно невъзможно,
с което е приключила кариерата му на футболист. Дълго провежданото лечение,
включващо и обездвижване са го лишили от възможността да участва в учебни
занятия и да продължи нормално своето средно образование, което пак по
твърдение на ищеца довело до недобра подготовка за предстоящите зрелостни
изпити, а оттам - възможност да кандидатства за продължаване на образованието
си в университет. За установяване на твърдените от ищеца обстоятелства относно
провалената му бъдеща реализация, като студент в следствие травмите от ПТП не
бяха събрани доказателства.
За автомобила, в който е пътувал ищец, към датата на настъпване на
произшествието е нямало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
съгласно разпечатка от страницата на Гаранционен фонд. Ето защо, за посочените
неимуществени вреди, е подадено Уведомление за неимуществени вреди към
ответника - Гаранционен фонд, по повод на което е образувана преписка - Щета №
210101/07.03.2018 г.
С решение на Гаранционен фонд № 09-2/14.05.2018г., по
щетата, за обезщетяване на претърпените от ищеца неимущетвени вреди са
определени и изплатени 18 000.00 /осемнадесет хиляди/ лева, за което ищеца е
уведомен с писмо Изх. № 24-01- 204/14.05.2018г. Гаранционен фонд е признал за
неимуществени вреди претърпени от ищеца само получените в следствие ПТП -
Мозъчно сътресение, Контузия на гръден кош, Открита фрактура на лява бедрена
кост - диафизарна, лекувана оперативно с метална остеосинтеза и Контузия на
дясна подбедрица, охлузни рани на лява буза и лява вежда.
Ответникът оценил неимуществените щети претърпени от ищеца общо на
стойност 30 000.00 лв. като приел, че същите са съпричинени в съотношение 40% с
основния извършител, поради съгласие за пътуване в автомобил, управляван от
водач след употреба на алкохол. Размерът на определеното обезщетение мотивирал
ищеца да предяви настоящата искова претенция.
От заключението на вещите лица изготвили назначената от съда СКАМЕ може
да се установи, че според експертите при ПТП ищецът, който пътувал на задната
седалка на автомобила е бил с поставен обезопасителен колан, който е бил от
инерционен тип. Експертите са категорични, че ПТП е предизвикано изцяло по вина
на загиналия водач на автомобила.
От заключението на вещите лица изготвили назначената от съда тройна
АТЕ, е видно становището на тримата специалисти, които считат, че от наличните
данни не може да се установи дали ищецът е бил с поставен обезопасителен колан
в момента на ПТП.
От разпита на свидетеля С.Ч. се
установява, че ищеца и неговите спътници преди произшествието били на дискотека
в гр. Силистра, където всички употребили алкохол. След дискотеката ищецът ведно
със своята компания потеглил с автомобила Опел Вектра управляван от загиналия Х.Е.Х.
Свидетелят Ч. потеглил в същата посока управлявайки друг автомобил. Съобщава,
че по пътя автомобила в който пътувал ищеца го изпреварил. Пътната обстановка
била лоша предвид навалял сняг.
от
правна страна:
Съдът намира предявените искове за
допустими, предвид на това, че са подадени от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от производството. Липсата на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ обуславя пасивната процесуална легитимация на
ответника да обезщети пострадалите при ПТП лица. Разгледани по същество съдът
намира исковите претенции за неоснователни по следните причини:
По изложени по – горе съображения съдът
приема за доказани обстоятелствата относно процесното ПТП, неговият механизъм и
вината на загиналия при ПТП водач. Под въпрос е единствено обстоятелството дали
ищецът е бил с поставен обезопасителен колан или не. Съдът приема за установено
и наличието на преживени от ищеца болки и страдания вследствие травми получени
при процесното ПТП. Травми, които вероятно са попречили на реализацията на
ищеца, като футболист. Съдът намира за недоказано ищцовото твърдение, че
травмите от ПТП попречили на подготовката му за зрелостните изпити, което пък
довело до там да не бъде приет да продължи образованието си в университет.
Спорният въпрос е размерът на дължимото
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в
преживени болки и страдания. По твърдения на ищеца същият изпитвал силни болки
и страдания, провалил евентуалната си кариера, като футболист и потенциалната
възможност да се подготви за да бъде приет да следва в университет. Освен
неудобствата в ежедневието породени от затрудненото движение дълго време
изпитвал физически страдания, вследствие на болките. Тези именно неблагополучия
ищецът оценява на 67884.00 лв. /шестдесет и седем хиляди осемстотин осемдесет и
четири лева/, като в тази връзка желае съда да осъди ответника Гаранционен
Фонд, да му заплати сумата от 49884 лв. /четиридесет и девет хиляди осемстотин
осемдесет и четири лева/, представляваща разликата между претендираното и определеното
от Гаранционен фонд на 07.03.2018г. обезщетение от 18 000 лв. /осемнадесет
хиляди лева/.
Съдът счита, че са налице елементите за
формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина във формата
на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на Гаранционния фонд
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента тъй, като липсва валидно застрахователно правоотношение, което
ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 557, ал. 1, т. 2а, от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на
увредения, общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително
настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с
момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год.
на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /Решение
№ 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение №
124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата
на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди
/решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на физически болки, стрес и свързаните с тях промени в
начина на живот и в ежедневието.
Характерът и тежестта на вредите бяха установени от събрания
по делото доказателствен материал и като цяло не се оспорват от страните.
Ответниците
оспорват механизма на настъпване на ПТП и по – конкретно обстоятелството дали
постаралия ищец е бил с поставен обезопасителен колан. Оспорват и размера на
претендираното обезщетение твърдейки голям процент съпричиняване на вредоносния
резултат предвид липсата на поставен от пострадалия ищец обезопасителен колан и
обстоятелството, че сам се е качил като пътник в автомобила управляван от
загиналия Х.Е.Х. знаейки, че последният непосредствено преди това е употребил
голямо количество. Оспорва се и претенцията за лихва от датата на ПТП
08.03.2018г. с довода, че Гаранционния фонд плаща обезщетения по силата на
закона изпълнявайки чуждо задължение при определени случаи, което мотивира
представителя на фонда да иска отхвърляне на тази част от претенцията.
Съдът
споделя доводите на ответниците относно твърдяното от тях съпричиняване на
вредоносния резултат. От събраните по делото свидетелски показания може да се
установи, че преди да се качат в автомобила ищеца и загиналия водач са били на
дискотека в град Силистра, където заедно на една маса са употребили голямо
количество алкохол. В тази връзка съдът приема възражението на ответниците за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като отчита факта, че ищеца сам се е
качил в автомобила с ясното съзнание, че излага живота и здравето си на опасност
в автомобил управляван от водач намиращ се под въздействието на упойващо
вещество в тъмната част на денонощието и в лоши климатични условия. Факта дали
ищеца е бил с поставен или не предпазен колан и разликите в становищата на
вещитите лица по първата назначена от съда експертиза и допълнителната тройна
такава по този въпрос според съда не е от съществено значение тъй, като това
обстоятелство попада в обема на констатираното и обсъдено по – горе нехайно поведение
на ищеца и обстоятелството, че сам с поведението си се е изложил на опасност
тръгвайки на път с водач очевидно употребил алкохол.
Ето
защо и съобразно
установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на
обезщетения за неимуществени вреди с такава тежест, претърпени по повод ПТП съобразно възприетия с чл.
52 от ЗЗД, принцип на справедливостта, необходимата сума, която принципно
следва да се
заплати на ищеца е в размер на 30000 /тридесет
хиляди/ лева каквато и първоначално е определена от Гаранционния фонд. Съдът по
изложените по – горе съображения споделя и ответниковото възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, което го мотивира да приеме, че
определеното и изплатено от фонда с Решение № 09-2/14.05.2018г. обезщетение в
размер на 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/ е справедливо спрямо
претърпените вреди и безотговорното поведение на ищеца. На фона на почти
ежедневните ПТП, често с тежки последици и с много пострадали включително и
смъртни случай какъвто е налице и в настоящото ПТП, съдът намира, че не следва
да се толерира безотговорното поведение на водачите и техните спътници
съзнателно потеглили с автомобил след употребата на алкохол застрашавайки,
както своя така и чуждия живот.
В
този смисъл съдът намира основната искова претенция за неоснователна, което го
мотивира да я отхвърли, като такава.
Предвид
неоснователността на основният иск и хипотезата на чл. 558, ал. 5 от КЗ, съдът
намира и акцесорната претенция за лихви върху сумата на обезщетението от деня
на ПТП 08.03.2018г. за неоснователна.
Предвид изхода на делото, направеното в
последното открито съдебно заседание искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на първия ответник
сторените деловодни разноски представляващи внесени депозити за възнаграждения
на вещи лица и особен представител общо в размер на 5517.68 лв. /пет хиляди
петстотин и седемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, от които 500 лв.
депозит за възнаграждение на вещи лице изготвили първата САТМЕ, 30 лв. разноски
за явяване на свидетел, 5 л. държавна такса 4087.68л. възнаграждение на особен
представител и 900 лв. възнаграждение на вещи лица изготвили назначената от
съда тройна АТЕ. На ответника Гаранционен фонд следва да се върне сумата от 60
лв. представляваща част от внесените общо 90 лв. депозит за разноски за явяване
на трима свидетели - вносна бележка /лист № 39/.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Г.Д., подаден чраз пълномощника му адв. Д.
С. М. от САК, адрес за съобщения и призовки гр. Шумен,ул. Съединение 109, ет.
2, офис 21, email: officePdmlawfirm.bg.
съда да приеме за установено по отношение
на ответника, че размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от
Г.Г.Д., в следствие на настъпило ПТП на 07.03.2015г., около 04:30 ч. по път
Ш-218 на 30-ти км. Между гр. Дулово и с. Водно, като пътник в автомобил Опел
Вектра, с per. № СС
1859 СК, е в размер на 67884.00 лв. /шестдесет и седем хиляди осемстотин
осемдесет и четири лева/. Както и иска съдът да осъди ответника Гаранционен
Фонд, да заплати на Г.Г.Д., сумата от 49884 лв. /четиридесет и девет хиляди
осемстотин осемдесет и четири лева/, представляваща разликата от определеното
от Гаранционен фонд на 07.03.2018г. обезщетение от 18 000 лв. /осемнадесет
хиляди лева/ и сумата от 67884.00 лв. /шестдесет и седем хиляди осемстотин
осемдесет и четири лева/, определена като общо обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от Г.Г.Д., в следствие на настъпило ПТП на 07.03.2015г. около 04:30
ч. по път Ш-218 на 30-ти км. Между гр. Дулово и с. Водно, като пътник в
автомобил Опел Вектра, с peг. № СС 1859 СК, както и мораторна лихва върху същата
сума в размер на 10116.18 лв. (десет хиляди сто и шестнадесет лева и
осемнадесет стотинки), за периода 08.03.2018 г. - 06.03.2020 г., или общо
сумата от 60 000.18 лв. (шестдесет хиляди лева и осемнадесет стотинки) ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и
заплащане.
ОСЪЖДА Г.Г.Д.,
да заплати на ответника Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: *********, София 1000, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, сумата от 5517.68 лв. /пет хиляди петстотин и седемнадесет
лева и шестдесет и осем стотинки/, разноски по делото.
ДА
СЕ ВЪРНЕ на ответника Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: *********,
София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, сумата от 60 /шестдесет лева/
представляваща част от внесените общо 90 /деветдесет/ лв. депозит за разноски
за явяване на свидетели - вносна бележка /лист № 39 от делото/.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.