Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№…………                                   26.04.2022 г.                                ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД                    ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на тридесети март                           две хиляди двадесет и втора година

В открито заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

Секретар:     ДАФИНКА БОРИСОВА

Прокурор:  ……………………………

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

Т.Д.  № 146 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Иск с правно осн. чл. 432  от КЗ  във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД.

 

Пред П.ския окръжен съд е постъпила искова молба от Н.И. *** ЕГН **********, чрез адв. П.К. от САК, упълномощен  представител и  съдебен адреса*** офис 10  срещу ЗАД „****“  АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №* ет.*, представлявано от А. П. Л.и Р. К.Д.по иск с правно осн. чл. 432  от КЗ  във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата *** – частично от ***лв. - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП  на ****. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност  на автомобилистите“, и по иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от ****лв. - обезщетение за имуществени вреди – заплащане на разходи по лечението на причинените увреждания, както и за законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от 29.07.2019г. – датата, на която изтича срока  по чл.429 ал.3 вр. с ч.430 ал.1 от КЗ до окончателното  изплащане на обезщетението  от застрахователя. Претендира се и присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

С определение в о.с.з. на 30.03.2022г. е прието увеличение на иска от ***лв. на ***лв., частичен от ***лв.

Ищецът твърди, че на ****. около 11.00ч. на кръстовището при влизане в гр.Д.М.водачът К.С.С., управляващ л.а. „М.***“ с рег.№*****, нарушава правилата за движение по пътищата и реализира ПТП с л.а. „*****“ с рег.№ *****, управляван от Т.В.Л.. В следствие на ПТП е пострадал возещият се в л.а. „М.***“ с рег.№***** пътник Н.И..

Твърди също, че във връзка с причиняване на ПТП е образувано ДП №***. по описа на РП-П., което към момента на подаване на ИМ не е приключило. Заявява, че ПТП е настъпило, поради допуснатите от водача на л.а.“М.***“ нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърди, че е налице причинна връзка между противоправното деяние на К.С. и настъпилите общественоопасни последици – телесните повреди, причинени на ищеца Н.И..

Заявява, че за увреждащият автомобил е налице застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица BG/****от ****. със срок на валидност една година, считано от ****. до ****. със ЗАД „****“  АД Заявява, че застрахователят покрива отговорността на застрахованото лице, свързано с притежаването или ползването на МПС. Твърди, е пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „****“  АД, получена на 16.03.2020г., по която е образувана щета №****, по която застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок. Поради това счита, че е налице правен интерес от предявяване на иск като пряко увредено лице срещу застрахователя.

Твърди, че след инцидента е получил травматични увреждания: фрактура антебрахии синистра, фрактура процесос олекрани синистра, фрактура фаланги проксималис халуцис синистра, контузиобрахий декстра, хематома, конкрактура на става- мишница и др. След инцидента на ****. е настанен в клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „****“ гр.П., където тези травми са установени. На ****. е опериран, а на ****. е изписан с посочената окончателна диагноза. След изписването са дадени препоръки за смяна на превръзки през 3 дни, сваляне на конците на 12-ти ден, имобилизация на ляв горен крайник с митела за 30 дни, продължаване на антикоагулантната профилактика за срок от 20 дни и мека имобилизация на лявхалукс за срок от 20 дни. На ****. е прегледан от специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който поставя диагноза счупване на други части на костите на предмишницата и е назначено лечение с ултразвук и аналитична лечебна физкултура. На 24.09.2019г. е прегледан отново от такъв специалист и му е поставена същата диагноза, като е назначено допълнително лечение с инфрачервени и видими лъчи. На ****. ортопед-травматолог установява болка, ограничени и белезнени движения в областта на счупванията, като е поставена диагноза съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчева кост и е насочен към ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни. На 21.10.2019г. е прегледан отново от специалист физикална и рехабилитационна медицина счупване на други части на костите на предмишницата и е назначено лечение с ултразвук, инфрачервени и видими лъчи и аналитична лечебна физкултура. Същата диагноза и лечение са предписани и при прегледите на ****. от същия специалист и на ****. в УМБАЛ „**** гр.В.. На **** И ****е прегледан от ортопед тавратолог, поради съществуващи оплаквания в ограничение на движението в областта на счупванията, като е поставена диагноза съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчева кост и е насочен към продължаване на рехабилитационните процесдури при необходимост и с хоспитализация и към ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни.

На ****. постъпва за втори път в клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „****“ гр.П. за екстракция на остеосинтезните средства. Опериран е същия ден и е изписан на ****. с окончателна диагноза фрактура антебрахии синистраом ет фрактура олекрани синистра ом. Дадени са указания за превръзки през 3 дни и сваляне на конците на 12 ден. На 18.02.2020г. е прегледан от специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който поставя диагноза счупване на други части на костите на предмишницата и е назначено лечение с ултразвук, инфрачервени и видими лъчи и аналитична лечебна физкултура. Същите диагноза и лечение са установени и при прегледите на ***, ***, и ****.. На 24.02.2020г. е прегледан от ортопед-травматолог, който е поставил диагноза счупване на горния край на лакътната кост, състояние след оперативно лечение и е предписал продължаване на физиотерапевтичните процедури и го е насочил към ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни. Същата диагноза със сходни препоръки за лечение е поставено и от ортопед-травматолог при прегледа на 04.03.2020г.

Заявява, че в резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП търпи много силни болки и много страдания, като не се чувства добре физически и емоционално. Причинените травми са изцключително тежки, като показател е фактът, че въпреки преминатото продължително лечение и рехабилитация все още не е възвърнал на ***обема на движение на левия горен крайник. За продължителен период след инцидента е следвало да спазва покой и да несе натоварва физически и психически, като за това време е разчитал на своите близки за задоволяване на ежедневните си нужди. Преди процесното ПТП е бил млад мъж в работоспособна възраст, добро здравословно състояние и динамично ежедневие. След инцидента обаче е бил лишен от обичайния си начин на живот и възможността да работи и изкарва доходи, видно от болничните листове. Травмата и ограничените движения на ръката му създават огромен дискомфорт в ежедневието, лишават го от възможността да бъде напълно самостоятелен. И към момента на подаване на ИМ не е напълно възстановен и продължава да изпитва болка в контузените области, като в бъдеще предстоят още рехабилитационни терапии. Освен болките ищецът е изживял и силен стрес по време на процесното ПТП, който в съвкупност с получените от него физически травми се отразили изключително негативно на здравословното и емоционално състояние и ще остане за цял живот в неговото съзнание.

Затова счита, че тези болки и страдания следва да бъдат обезщетени, макар и паричното обезщетение да не може да замести накърнените морални блага.

Ответникът ЗАД „****“  АД  гр.София е подал в срок писмен отговор, с който се оспорва по основание и размер предявените искове за неимуществени и имуществени вреди. Моли същите да бъдат отхвърлени изцяло и претендира присъждането на разноски в процеса. Оспорва се изключителната вина на водача К.С. за причиняване на вредоносния резултат, по арг. от разпоредбата на чл.300 от ГПК.

Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, като счита, че описания в ИМ не отговаря на действителния. Твърди, че ПТП не е настъпило, поради изключителната вина на застрахования при него водач на МПС. Заявява, че вина за получените увреждания има и пострадалия и че е налице съпричиняване. Това съпричиняване е в следствие пътуване без поставен предпазен колан, което би следвало да доведе и до намаляване на размера на обезщетение до съответния процент на съпричиняване.

Оспорва исковете по размер, като счита същият за завишен. Счита, че сумата от ***лв., а след увеличението ***лв. като частична от ***лв. не съответства на търпените болки и страдания, че общия размер на исковете е против принципа на справедливост и не отчита наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.

Оспорва се претенцията за лихва, размера и началния момент, от който се претендират. Счита, че дружеството не е изпадало в забава и не дължи лихви върху всяка от претенциите.

Постъпила е допълнителна искова молба от Н.И.. С нея се оспорват възраженията относно подсъдността и нередовността на исковата молба. Развиват се доводи, че е налице специална подсъдност и за този иск, изрично законово регламентирана, а също и чу не представянето на банкова сметка ***ие.

По същество на исковете се моли да се приеме наличието на валидно застрахователно правоотношение за ГО на л.а. „М.***“ с рег.№*****, тъй като не е оспорено от страна на ответника.

Счита за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия.

Постъпил е и допълнителен отговор от страна на ответното дружество. В него се поддържат същите възражения, както процесуални, така и по същество на предявените искове.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно е и видно от приложеното нохд№***. по описа на РС-П., че с протоколно определение №****. е прекратено на осн. чл.248 ал.1 т.2 вр. с чл.250 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.9 от НПК вр. с чл.343 ал.2 от НК воденото срещу К.С. наказателно производство за престъпление по чл.343 ал.1 б“б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това, че на ****. около 11.00ч. на кръстовището при влизане в гр.Д.М.при управление на л.а. „М.***“ с рег.№*****, нарушава правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Н.И. средни телесни повреди, изразяващи се в счупване с разместване на костите на лява предмишница и счупване с разместване на лакътния израстък на лакътна кост на лява ръка, както и счупване на палеца на лявото ходило, довело до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник и трайно затрудняване движението на ляв долен крайник.

В о.с.з. на ***. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е предявил пред ответното дружество извънсъдебно претенция за изплащане на обезщетение на 16.03.2020г.

За други факти и обстоятелства страните не са правили признания.

Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищцата, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н.И., в какъв размер да е обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението и от коя дата?

Видно от приетата в същото съдебно заседание застрахователна полица BG/****от ****. със срок на валидност една година, считано от ****. до ****., че към момента на ПТП /****./ управляваният от К.С. л.а. „М.***“ с рег.№***** е имал валидно сключена застраховка ГО с ответното дружество.

По отношение на механизма на настъпване на ПТП извън приетите за безспорни факти, съобразно воденото наказателно производство, независимо, че не е приключило с влязла в сила присъда, съдът възприема изцяло като обективно и компетентно заключението на автотехническата експертиза, изготвено от в.л.В.И.. От него се установява, че ПТП е настъпило в следствие на поведението на водача на МПС „***“ – К.С., който се е движил с по-голяма от разрешената скорост за населено място около 95.4км/ч и не е спрял на знак „Стоп“, за да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а.“П.“ Ударът е последвал при навлизането на л.а. „***“ в кръстовището и пресичане траекторията на движение на л.а.“П.“. Водачът на л.а. „П.“ не е имал техническата възможност да избегне настъпване на ПТП, чрез спиране или друга маневра. Водачът на л.а.“М.Е***“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като възприеме знака „Стоп“ от значително отстояние и съответно да приведе в закъснителен режим и да спре МПС с органите на управление преди кръстовището. Вещото лице сочи, че е възможно получените наранявания, от ищеца Н.И. /който е седял на предна дясна седалка/ да настъпят и при правилно поставен обезопасителен колан, тъй като същите са в областта на крайниците, които са свободно движещи се от инерционните сили при удара. Действието на предпазния колан е по отношение на торса на тялото, но не ограничава движението на крайниците, още повече, че след удара в л.а. „П.“, л.а.“М.Е***“ се е ударил и в крайпътна шахта, надвишаваща пътния релеф.

В тази насока са също и показанията на разпитания по делото свидетел К.С., който е управлявал л.а.“М.Е***“. Той заявява, че не е видял знака „Стоп“ и е навлязъл в кръстовището, отнемайки предимството на напречно движещия се л.а.“П.“. Свидетелят твърди, че е карал с около 70км/ч., че ищецът е стоял на предна дясна седалка, както и че след удара в другата кола са се одарили и в бетонна преграда. Заявява, че ищецът е бил с поставен предпазен колан.

Видно от епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р ****“ гр.П. ищецът е постъпил на лечение на ****. и е изписана на ****., правено е рентгенологично изследване и консултативни прегледи, поставена е окончателна диагноза: фрактура антебрахии синистра, фрактура процесос олекрани синистра, фрактура фаланги проксималис халуцис синистра, контузиобрахий декстра, хематома.

Видно от епикриза от клиника по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „****“ ЕАД гр.В. Н.И. е приет на ****. и изписан на ****. с проведено лечение на получените травми в обастта на лявата предмишница и лакът.

Видно от епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р ****“ гр.П. ищецът отново е приет на ****. и изписан на ****., като е направена екстракция на остеоинтезните средства.

Видно от епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р ****“ гр.П. ищецът отново е приет на. и изписан на ****., като отново оперативно е направена екстракция на остеоинтезните средства.

От приложените амбулаторни листове 32бр. е видно, че болките в наранените области са продължили повече от една година. Последният лист е от ****., като са посещавани множество специалисти и е прилагано лечение най-вече физикална терапия и рехабилитация.

От приложените болнични листове е видно, че ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода ****. – датата на увреждането до ****.  и от ****. до ****., след втората операция за изваждане на импланти.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и компетентно, се установява, че на ищеца са причинени: счупване /фрактура/ на двете кости /лакетна и лъчева/ с разместване на фрагментите на предмишницата на лява ръка; счупване на горния край на лакътната кост на лявата ръка с разместване, счупване на първата костица на палеца на левия крак; контузия на меките тъкани и хематом на мишницата на дясната ръка. Вещото лице е категорично, че е проведено амбулаторно и домашно лечение – оперативно и рехабилитационно, като същите са били необходими и са обусловени от тежестта на счупванията. Лечението е продължило в порядъка на 12-13 месеца, като по силни са болките в момента на претърпяване на нараняванията, както и 2-3 седмици след 2 и 3 операция. Вещото лице сочи, че към момента на изготвяне на експертизата е налице добро общо състояние на ищеца, и от медицинска гледна точка здравето и работоспособността са възстановени. Оплакванията от болки при по-тежки натоварвания, не влияе негативно на ежедневната трудова и битова дейност. Налице е минимално ограничение на разгъването на лява лакътна става, което не се очаква да се подобри в резултат на медицински мероприятия. Налице е причинна връзка между получените при ПТП травми и последващото лечение. Вещото лице сочи също, че липсват обективни находки в първичните медицински документи от които да се направи категоричен извод, че ищецът е бил с поставен предпазен колан по време на удара, но констатираните травми могат да се получат и при правилно поставен и закопчан колан, като е възможно и хематома на дясната ръка да е причинен именно от колана, но фрактурите по лявата ръка са в следствие от контакт с околни твърди предмети при рязцката промяна на скоростта и посоката на движение на автомобила.

В показанията си свид.Л.И.установява, че е съпруга на ищеца. Разбрала за катастрофата по телефона. Обадил се мъжът и казал,  че го транспортират към болницата. Очаквал прегледи и операция. Правили му операция на ръката, като му поставили метални планки в областта на лакътя. Самата кост била счупена на няколко места. Болничният престой бил 8 дни. Нямала възможност да идва до гр.П., за да се грижи за него, защото трябвало да се грижи за децата им. Брат му бил тук в гр.П. и съдействал в грижите за него, като му носел и храна. Когато се прибрал в къщи бил видимо изморен от пътя. Имал болки по тялото. Трудно се движел и палеца на крака му бил счупен. Болели го ръката и крака. Трудно лягал сам и имал нужда от помощ да се изправи. Около десетина дни бил затруднен дори да смени позата в леглото. Имал нужда от превръзки и помощ при къпане. Самостоятелното обслужване било затруднено и трудно се движел. Последвала операция за махане на шините от лакътя. Имал физиотерапии след махането на шевовете, а после последвала още една операция. После отново имало и физиотерапия. След това претърпял още една операция, като операциите общо били три. След всяка една следвали физиотерапия и болничен. Бил в невъзможност да работи, да помага на мен вкъщи и да е полезен за децата. Това продължило повече от година. През месец юли станала катастрофата, а януари махнаха шините от лакътя и лятото, през юли, била третата операция. Счита, че не  е възстановен и досега, защото поражението от счупването е останало и той не може да си изпъне ръката. Изморява се при шофиране и при вдигане на тежко. Не знае дали може да се възстанови напълно. Изпитва дискомфорт и го е споделял. Психически бил доста изплашен от самата катастрофа. Усещала напрежение в него, когато сядал зад волана.

Свидетелят Р.И. – брат близнак на ищеца сочи, че е разбрал за катастрофата от съпругата на брат си. , като на следващата сутрин тръгнал от гр.Р.и отишъл в болницата в гр.П., където се намирал Н.. Стреснал се от състоянието му. Имал доста травми. Цялата седмица, докато го изпишат, бил до него и му помагал. Купувал му лекарства. После се прибрали в гр.В. и вече вкъщи, каквото е трябвало му помагал. Брат му и снаха му имат две деца. Момиченцето е на 2 години и половина и е с по-специални потребности. Когато трябвало тя да ходи на някакви терапии, да се създава някаква организация, или е трябвало да шофира, той отменял брат си при ежедневните грижи. Н. бил с гипс. Планките били отделно. Палецът на крака му бил ударен. При катастрофата той е пукнат. От болницата го били овързали с бинт. Казали, че трябва да зарасне сам.  Отменял го в задълженията му през септември – октомври. Когато бяха другите операции, винаги бил с него в гр.П. и на прегледите, и когато махнали това от лакътя, и лятото когато, била операцията за махане на шините, все бил с него. Последния път бяхме в гр.П. за цяла седмица. Първоначално не е шофирал, а после му било трудно, защото го заболява ръката. Все още имал притеснения да кара. Даже тази сутрин /датата на съдебното заседание/, като пътували от гр.В. до гр.П., при ограничение 60 км/час, той се постресна.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска" отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по  чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", както и валидността й към датата на произшествието са приети за безспорно доказани по делото. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на ****., както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.

Определението за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.24 ал.1 т.9 от НК, макар и да не е задължително за гражданския съд, дава възможност за преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства- автотехническа експертиза, свидетелски показания, протокол за ПТП се установява, че свид. К.С. на ****. около 11.00ч. на кръстовището при влизане в гр.Д.М.при управление на л.а. „М.***“ с рег.№*****, нарушава правилата за движение по пътищата /чл.5 и чл.6 от ЗДвП и чл.45 ал.2 и чл.46 ал.2 от ППЗДП/ и по непредпазливост причинил на Н.И. средни телесни повреди, изразяващи се в счупване с разместване на костите на лява предмишница и счупване с разместване на лакътния израстък на лакътна кост на лява ръка, както и счупване на палеца на лявото ходило, довело до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник и трайно затрудняване движението на ляв долен крайник.

Именно поради това е настъпило и ПТП. В случая, макар и да не е реализирана наказателната отговорност, фактите по настоящето дело установяват противоправност на поведението на водача, неговата вина, под форма на непредпазливост и съответно извършителството.

В конкретния случай не може да се приеме, че ищецът има принос за настъпване на ПТП и съответно вредните последици от него. Т.е. възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно, тъй като Н.И. е пътувал в автомобила и не е отговорен за неговото водене. Бил е с поставен обезопасителен колан и не е извършил никакво действие или бездействие, с което да е допринесъл за настъпването на вредоносните последици.

Поради това съдът приема, че застрахователят отговаря изцяло за всички преки имуществени и неимуществени вреди в резултат на получените при ПТП увреждания.

По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът счита, че същото е доказано по своето основание, но не и в пълния си предявен размер.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От събраните в хода на производството гласни доказателства категорично се установява, че след произшествието ищецът в един продължителен период от време от около 12-13 месеца е бил неработоспособен, че е търпял множество болки и страдания, че е претърпял три оперативни намеси, като след всяка от тях е следвало и рехабилитация, че е бил на легло около 2 месеца с нужда от чужда помощ,  както и психически срив и дискомфорт. Установява се също, че към момента на приключване на съдебното дирене е налице пълно възстановяване, но с ограничаване макар и само в една посока на движението на лявата лакътна става, което не може да се преодолее с медицинки способи. Всяка от травмите може да бъде квалифицирана като средна телесна повреда, а техния брой е значителен – 3бр. При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените от противоправното поведение на деликвента неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания следва да се определи в размер на ****лв. В процеса на доказване не се установиха обстоятелства, които да увеличават интензитета на тези болки и страдания над обичайния за нанесеното телесно увреждане. В този смисъл и съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, това е справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при средна телесна повреда, с продължителен срок за възстановяване.

По делото няма данни за извършено плащане на каквото и да било по размер обезщетение от страна на застрахователното дружество, поради това и същото следва да бъде осъдено да заплати обезщетение в този размер за неимуществените вреди, а за разликата до предявените ***лв., частично от ***лв. искът се явява недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли.

Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай, ищецът е предявил претенция, което обстоятелство е прието за безспорно, на 16.03.2020г. С писмо от 17.03.2020г. /л.9/ застрахователното дружество е изискало представянето на посочени документи – огледни протоколи, експертизи от досъдебно производство, постановление за прекратяване или съдебен акт, влязъл в сила. С писмо изх.№****ответното дружество е уведомило ищеца, че отказва да изплати обезщетение на предявената претенция, тъй като не са представени изисканите документи. Тези документи, които са изцяло относими към определяне на обезщетението  действително не са представени от ищеца. Съдът счита, че приложение намира нормата на чл.497 ал.1 от КЗ , съгласно която, „Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3.“ По делото няма данни изисканите документи, които не попадат в изключенията по чл.106 ал.5 от КЗ да са представени. Ето защо, съдът счита, че застрахователят не е изпаднал в забава да изпълни задължението си, тъй като е налице хипотезата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ. Поради това и лихвата се дължи по общия принцип, считано от 05.11.2020г. – датата на подаване на исковата молба. За периода от ******както е поискан с ИМ този акцесорен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

По делото се претендира обезщетение и за имуществени вреди в размер на ****лв. Неговият размер е надлежно установен с представени 30 бр. фактури и фискални бонове, подробно описани в справки по чл.366 от ГПК за закупени медицински материали, консумативи от лечебното заведение, прегледи при специалист, потребителска такса за престой в болница, медикаменти. В тази връзка и заключението на вещото лице по СМЕ, че същите са в пряка връзка с лечението и са необходими. Поради това и съдът приема, че тези разходи, които намаляват имуществото на ищеца нямаше да бъдат направени, ако не беше получил увреждания в резултат на процесното ПТП. Тази имотна вреда е настъпила, като пряка и непосредствена последица от получените увреждания и необходимостта от тяхното лечение, поради това и следва да бъде обезщетена от застрахователя, като се осъди да заплати сумата от ****лв.

Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от считано от 05.11.2020г. – датата на подаване на исковата молба, по изложените по-горе съображения, а за периода от ******както е поискан с ИМ този акцесорен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените разноски, съобразно уважената част от иска. Предявени са два иска. Първият за имуществени вреди в размер на ****лв. Той е уважен изцяло. Съгласно чл.7 ал. 2 т.2 вр. с пар.2а от ДР от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за него се дължи възнаграждение за адвокатски хонорар в размер на ******., с начислен ДДС. За този иск ищецът не е направил разноски и такива не му се следват. Вторият иск за неимуществени вреди е предявен в размер на ***лв., уважен е за ******. и отхвърлен за разликата от ****лв. Съобразно уважената част на ищеца се дължи присъждане на разноски в размер на 300лв. /депозити за експертизи от ***лв/. Също така се дължи присъждане на възнаграждение на неговия адвокат по реда на чл.38 ал.1 и ал.2 от ЗА, определен на осн. чл.7 ал. 2 т.4 вр. с пар.2а от ДР от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от ***лв. с ДДС.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане и представен списък по чл. 80 ГПК, разноски се следват и на ответника. Същият е представил списък по чл.80 от ГПК за общо ***., като е претендирал ***лв. адвокатско възнаграждение, депозит за призоваване на свидетел 30лв. и депозит за изготвяне на експертизи 700лв. Направено е възражение от страна на пълномощника на ищеца спрямо размера на адвокатското възнаграждение. Това възражение съдът счита за основателно. Минималния размер на адвокатско възнаграждение по иск с цена от ***лв., определен на осн. чл.7 ал. 2 т.4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери е ***., а с приложение на пар.2 о ДР ***. с ДДС/такъв е начислен в  приложените фактури/. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са само две открити съдебни заседания, поради което и няма основание за определяне на по.висок от минималния хонорар. Поради това и съдът счита, че следва на осн. чл.78 ал.5 от ГПК да се намали размера на адвокатското възнаграждение на ***. с ДДС. При това положение съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължи присъждането на адвокатски хонорар в размер на ***. с ДДС. Дължи се и присъждането на 243.33лв. разноски за заплатени експертизи.

Следва да се извърши прихващане между дължимата към ищеца сума за разноски и по-голямата дължима към ответното дружество, като ищеца следва да бъде осъден да заплати на застрахователя сумата от ***.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на П.ски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на ***., както и ***., за служебното издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД ЗАД „****“  АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №* ет.*, представлявано от А. П. Л.и Р. К.Д.ДА ЗАПЛАТИ на Н.И. *** ЕГН ********** сумата от ****лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплащане на медицински материали,  консумативи и разходи по лечение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.11.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, а за периода от ******по отношение на законната лихва отхвърля предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.52 вр. с чл.45 от ЗЗД ЗАД „****“  АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №* ет.*, представлявано от А. П. Л.и Р. К.Д.ДА ЗАПЛАТИ на Н.И. *** ЕГН ********** сумата от ******. /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП  на ****. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност  на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от считано от 05.11.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер от ***лв. /частично от ***лв./ и за периода от ******по отношение на законната лихва отхвърля предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата ЗАД „****“  АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №* ет.*, представлявано от А. П. Л.и Р. К.Д.ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Д.К. от АК - София, ЕГН ********** *** сумата от ****лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на двата иска.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК Н.И. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „****“  АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №* ет.*, представлявано от А. П. Л.и Р. К.Д.деловодни разноски съобразно уважената и отхвърлената част на исковете по компенсация от ***.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗАД „****“  АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №* ет.*, представлявано от А. П. Л.и Р. К.Д.ДА ЗАПЛАТИ на П.ски окръжен съд държавна такса в размер на ***., както и ***., за служебното издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

                                        

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: