РЕШЕНИЕ
№ 216 04.08.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
седми юли две хиляди и двадесета година
в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар
Катерина Маджова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1587 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалби на В.Г.В. (длъжник) и на Т.К.М. (трето лице) против действие на ДСИ
– насочването на принудително изпълнение (публична продан) срещу съсобствен на
жалбоподателите недвижим имот, по изп. дело №251/2012 г. по описа на СИС при РС
Чирпан.
В
своята жалба В.В. излага, че е собственик на 5/12 идеални части от имота, върху
който ДСИ при РС Чирпан е насочил изпълнението чрез опис и насрочване на
публична продан – 1/2 идеални части от недвижим имот, находящ се в ***, с
идентификатор 81414.502.2512.1 по КККР. Твърди се, че имотът е несеквестируем,
тъй като е единственото жилище на жалбоподателя и непълнолетните му деца, които
живеят в него заедно с майка си – бившата му съпруга Т.М. (също жалбоподател).
Излага, че не притежава друго жилище, а това жилище не надхвърля жилищните им
нужди. Допълва, че да се приеме, че жилищната площ надхвърля жилищните нужди,
то надвишаващата част от него също е несеквестируема и не може да се продаде,
тъй като имотът не може да се подели, така че отделните му части да могат да се
използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства,
по-големи от обикновените. Смята, че не са налице и условията по чл. 445 от ГПК, тъй като върху имота не е учредена ипотека и взискателят не е ипотекарен
кредитор; задължението не е за издръжка, за вреди от непозволено увреждане или
финансови начети; несеквестируемостта не отпада и по силата на друг закон. Сочи
още, че в имота няма друго жилище, освен други постройки, които са стопански.
Моли
съда да отмени действията на ДСИ, изразяващи се в насочване на изпълнение
(публична продан) върху несеквестируем недвижим имот, находящ се в ***, с
идентификатор 81414.502.2512.1 по КККР, като незаконосъобразни. Претендира
разноски.
В
своята жалба Т.К.М. излага, че е трето лице по изпълнително дело №251/2012 г.
по описа на СИС при РС Чирпан. Твърди, че описаният и изнесен на публична
продан имот ѝ е предоставен за ползване по силата на бракоразводно
решение до навършване на пълнолетие на децата, родени от брака ѝ с
длъжника В.. От 2016 г., включително и в деня на налагане на възбраната, имотът
се намира в нейно владение. Сочи също така, че е и съсобственик на недвижими
имот, спрямо който е насочено изпълнението. Излага, че след развода придобила в
съсобственост 1/3 идеални части от имота, като по време на брака ѝ с
длъжника въз основа на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка била сключена сделка за 4/6 идеални части от имота.
Излага подробни съображения за несеквестируемост на имота.
Моли
съда да отмени действията на ДСИ, изразяващи се в насочване на изпълнение
(публична продан) върху несеквестируем недвижим имот, находящ се в ***, с
идентификатор 81414.502.2512.1 по КККР, като незаконосъобразни. Претендира
разноски.
Взискателят
по делото, Д.З.Д., чрез процесуалния си представител адв. Г.Ж., взема становище
допустимост, но неоснователност на жалбата на длъжника В.. Сочи, че
възбранената сграда не е несеквестируема, тъй като надхвърля жилищните нужди на
длъжника – в нея са обособени две самостоятелни жилища (апартаменти),
разположени единият на първия етаж и другият – на втория етаж, а в поземления
имот има още една жилищна сграда – с идентификатор 81414.502.2512.2. По
отношение на жалбата на третото лице М. счита, че е недопустима, тъй като
обявяването на публична продан не е действие, което подлежи на обжалване от
третото лице. Моли съда да приеме жалбата на В.В. за неоснователна и да я
остави без уважение, а жалбата на Т.М. – за недопустима, евентуално – за
неоснователна. Претендира разноски.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотиви на ДСИ, в които се излагат
съображения за допустимост, но неоснователност на подадените жалби. Сочи се, че
е насрочена публична продан само върху следния недвижим имот – 6/12 ид.части
(1/12 ид.ч. собственост на длъжника Р.С. и 5/12 ид.ч. на длъжника В.В.) от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 81414.502.2512.1. Излага се, че в
същото дворно място, видно от събраните по изпълнителното дело доказателства,
има построени две жилищни сгради, а относно несеквестируемостта на този
недвижим имота има влязло в сила решение на ОС Стара Загора по в.гр.д.
№1145/2019 г. Приемат се за несъстоятелни доводите на длъжника относно
жилищните нужди, като според ДСИ, щом не се касае за единствено жилище на
длъжника, не следва да се обсъжда дали същото надхвърля жилищните му нужди.
Неоснователни са според ДСИ и твърденията, че не е изследвал задълбочено
имущественото състояние на длъжника и на членовете на неговото семейство
относно сграда с идентификатор 81414.502.2512.2 и нейното състояние, тъй като съдебният
изпълнител не е задължен да изследва състоянието и на останалите недвижими
имоти на длъжника.
Относно
жалбата на третото лице Т.М. е посочено, че тя притежава 4/12 ид.части от
сграда с идентификатор 81414.502.2512.1 и е ползвател на втори жилищен етаж,
надлежно е уведомена съгласно чл. 500, ал. 2 от ГПК и нейното право на
собственост не е накърнено, тъй като на публична продан са изнесени 6/12
ид.части (тези на длъжниците). Няма нарушение на чл. 444, ал. 1, т. 7 от ГПК и
изнесеният на публична продан имот не е единствено жилище на длъжника и неговото
семейство. В обобщение, действията на съдебния изпълнител са законосъобразни.
На
основание чл. 437, ал. 2 от ГПК жалбите бяха разгледани в открито съдебно
заседание.
Жалбоподателят
В., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбоподателката
М. се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие,
който излага, че процесното жилище е несеквестеруемо по смисъла на чл. 444, т.
7 от ГПК. Поддържа, че същото е единствено жилище за двамата длъжници по изпълнителното
дело и за техните общо пет малолетни и непълнолетни деца, както е и нейното единствено
жилище. Сочи, че жилищната площ е по-малка от нормативно установената за едно
тричленно семейство, каквото е семейството на длъжника Р.Г.С. и за едно
четиричленно семейство, каквото е семейството на длъжника В.Г.В.. Излага, че
липсва и остатък от жилищната площ, която да може да бъде обособена и да бъде
продадена. Моли съда да уважи жалбата и да ѝ присъди направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Взискателят
Д., редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен представител,
който поддържа своето становище, че са налице две жилища, което изключва
хипотезата на чл. 444, т. 7 от ГПК. Посочва, че вторият длъжник Р.Г. не се е
възползвала от правото си да претендира несеквестируемост на жилище, от което
според него следва, че относно нея не би следвало да се отчитат жилищни нужди.
Подобни са и съображенията му относно третото лице Т.М., чиито права счита, че
не са накърнени от изпълнителните действия. Моли съда да отхвърли жалбите като
неоснователни и да му присъди разноски по делото.
Съдът,
като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по
изпълнително дело №251/2012 г. по описа на СИС при РС Чирпан писмени и
събраните по настоящото дело доказателства, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство по изп. дело №251/2012 г. по описа на СИС при РС Чирпан е
образувано на 20.11.2012
г. по молба и приложен към нея изпълнителен лист, издаден по гр.д. №409/2011 г.
по описа на РС Чирпан, с който В.Г.В. и Р.Г.В. са осъдени да заплатят на Д.З.Д.
сума в размер на 8000 лева, главница, 52
лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 18.07.2011 г. до
10.08.2011 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 10.08.2011 г., до окончателното ѝ изплащане, както
разноски в размер на 1497 лева.
Покана
за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя В. на 26.11.2012 г., а на
втория длъжник – Р.Г.В. – на 23.11.2012 г. Извършени са множество изпълнителни
действия. По молба на взискателя с разпореждане от 22.01.2019 г. е наложена
възбрана на собствените на длъжника В. 5/12 ид.ч. от процесния недвижим имот,
двуетажна жилищна сграда (първи етаж). Опис на сградата е насрочен на
07.03.2019 г., но не се е състоял. На 12.03.2019 г. е постъпила жалба от
длъжника В. срещу действия на ДСИ – насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество (жилище на длъжника) чрез налагане на възбрана и
насрочване на опис на процесната жилищна сграда. Образувано е в.гр.д.
№1145/2019 г. по описа на ОС Стара Загора, който с решение от 08.05.2019 г. е
оставил жалбата без уважение, като е приел, позовавайки се на доказателствата
по изпълнителното дело, че длъжникът и неговото семейство притежават два
жилищни имота, намиращи се в същото дворно място, поради което отпада
несеквестируемостта.
Нов
опис на недвижимия имот е насрочен на 27.06.2019 г., но не се е състоял. Опис е
проведен на 16.07.2019 г. Насрочена е публична продан на ½ ид.ч. от
процесната жилищна сграда (идентификатор 81414.502.2512.1) за периода от
28.10.2019 г. до 28.11.2019 г.
С
решение от 27.12.2016 г. на РС Чирпан е прекратен сключеният през 2004 г. брак
между В.В. и Т.М., като упражняването на родителските права и ползването на
семейното жилище (втори етаж от двуетажната жилищна сграда) е предоставено на М..
В. и М. имат две родени от брака деца (И. В., род. 2008 г., и Г. В., род. 2004
г.). По време на брака между В. и М. длъжникът В. придобива чрез договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане 4/6 ид.ч.
от дворното място и построените в него жилищни сгради, гараж и други подобрения.
Видно
от представените по делото удостоверения за раждане, длъжникът В. има още едно
дете (Б. В., род. 2017 г.), а длъжникът Р.Г. има две деца (Г. С., род. 2010 г.,
и М.Г., род. 2017 г.).
Видно
от представените справки от Служба по вписванията жалбоподателите В. и М.,
както и вторият длъжник Р.Г., не притежават други жилища.
По
делото бе допусната съдебно-техническа експертиза, която след оглед на място да
даде отговор на въпросите съществуват ли в процесния недвижим имот други
сгради, които да отговарят на нормативните изисквания за жилище, колко жилища
са обособени в процесната сграда с идентификатор 81414.502.2512.1, всяко от тях
отговаря ли на нормативните изисквания и каква е жилищната площ съобразно
Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Според
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза в процесния
недвижим имот с идентификатор 81414.502.2512 има изградени пет сгради. Това са
процесната сграда с идентификатор 81414.502.2512.1 – двуетажна жилищна сграда;
постройка на допълващо застрояване с идентификатор 81414.502.2512.2, за която
във възраженията на взискателя по изпълнителното дело и в мотивите на съдебния
изпълнител се посочва, че е втора жилищна сграда в същия недвижим имот; гараж и
две постройки на допълващо застрояване. Сградата с идентификатор
81414.502.2512.1 е двуетажна жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ
според измервания 100 кв.м. Сградата е с два жилищни етажа, без сутерен и
тавански помещения. Всеки жилищен етаж е със самостоятелен вход, като в обема
на всеки етаж са обособени следните жилищни помещения: на първия етаж –
всекидневна и кухненски бокс от изток-югоизток, спалня и детска стая, баня и
тоалетна, коридор; на втория етаж – входно антре, кухня с трапезария и
всекидневна, спалня и детска стая, баня и тоалетна, коридор. Вещото лице е дало
заключение, че жилищата са с необходимите брой функционални помещения, площ и
осветеност съгласно нормативните изисквания на ЗУТ, Наредба №7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и
Наредба №5 за правила и норми за териториално и селищно устройство. Сграда с
идентификатор 81414.502.2512.2 е едноетажна стопанска постройка, допълващо
застрояване по смисъла на ЗУТ, в която липсват необходимите функционални
помещения за основно жилище и/или за постоянно обитаване, електрически и ВиК
инсталации. Според вещото лице сградата се използва за складови помещение,
поддържана е във видимо лошо състояние и не е годна за живеене. В отговор на
поставените въпроси, вещото лице счита, че в процесния недвижим имот не са
налични други сгради, които да отговарят на нормативните изисквания за жилище,
а в процесната сграда са налични две жилища, които отговарят на нормативните
изисквания. Тя
има два етажа и два самостоятелни входа, общ водомерен възел и електромерна
точка. Сградата е без сутерен с дървен четирискатен покрив и неизползваемо
подпокривно пространство. Първият етаж е със застроена площ от 99.00 кв.м.,
обитаема площ – 71.56 кв.м., и жилищна площ – 49.61 кв.м. Вторият етаж е със
застроена площ от 99.00 кв.м., обитаема площ – 74.42 кв.м., и жилищна площ –
56.33 кв.м.
Заключението
се възприема от настоящия съдебен състав, като обективно и безпристрастно
изготвено от компетентно вещо лице, съобразно възложените задачи. При изготвяне
на заключението, вещото е ползвало събраните по делото доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Депозираните
жалби са допустими, а разгледани по същество – основателни. В конкретния случай
длъжникът и третото лице обжалват едно и също действие – насрочване на публична
продан на недвижим имот, за който длъжникът се позовава на несеквестируемост, а
третото лице – на владение в деня на възбраната и собственически права.
Съгласно
приетото в т. 1 на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с
налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната, като
изпълнителни действия не подлежат на обжалване, но на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество
за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да
се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на
пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават
(несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за
това.
В
процесната хипотеза нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК постановява, че
изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и
никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба
на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. Несеквестируемостта се
състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е
изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов
кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на
длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не
застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще
(Решение №456 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2009 г., IV ГО).
Правно
релевантен факт в процесната хипотеза, за да се ползва длъжникът от защитата на
нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК е обстоятелството дали той и членовете на
семейството му имат друго жилище. В случая към изпълнителното дело няма
ангажирани доказателства досежно факта, че длъжниците и членовете на техните
семейства, състоящи се от техните непълнолетни и малолетни деца, имат друго
жилище, за да може да се приеме, че насочването на принудителното изпълнението
към процесната жилищна сграда е правилно и законосъобразно изпълнително
действие. Видно от представените справки от Агенция по вписванията, Имотен
регистър, никой от длъжниците не притежава други жилищни имоти.
Решаващият
състава не споделя доводите, изложен в писмените мотиви на държавния съдебен
изпълнител и във възраженията на взискателя, че не е налице нарушение на
несеквестируемостта, тъй като в процесното дворно място са налице две жилищни
сгради, а в процесната жилищна сграда – две самостоятелни жилища. Не се споделя
и позоваване на влязло в сила решение по същия въпрос. Съдебното решение по
спора по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган
не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет
материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. Съдебният акт има
за предмет съответното изпълнително действие, а дори то да засяга
секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по
изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие и с
разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо (ТР №7 от 31.07.2017 г.
по тълк. д. №7/2014 г., ОСГТК на ВКС). От приетото по настоящото дело
заключение на назначената съдебно-техническа експертиза се установи, че
процесната сграда е единствената жилищна такава в целия имот, а видно от
измерванията и изчисленията на вещото лице, общата, сумирана жилищна площ на
цялата сграда, която дори не е собственост изцяло и единствено на длъжниците,
не надхвърля жилищните им нужди.
С
оглед посоченото разрешение на процесуалния въпрос за валидността на
процесуалните действия на съдебния изпълнител обжалваното изпълнително действие
на държавен съдебен изпълнител по изп. дело №251/2012 г. по описа на СИС при РС
Чирпан, изразяващо се в принудително изпълнение чрез насрочване на публична
продан на 1/2 идеални части от недвижим имот, находящ се в ***, с идентификатор
81414.502.2512.1 по КККР, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде
отменено.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 81 във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК взискателят
– въззиваем Д.Д. следва да заплати на жалбоподателя Т.М. сторените в настоящото
производство разноски, съгласно приложения списък на разноските, в размер на 975
лева, от които 100 лева – адвокатско възнаграждение, и 875 лева – депозити за
вещо лице.
Мотивиран
от изложеното, Окръжен съд Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на В.Г.В. и Т.К.М. изпълнително действие на държавен съдебен
изпълнител по изп. дело №251/2012 г. по описа на СИС при РС Чирпан, изразяващо
се в принудително изпълнение чрез насочването на принудително изпълнение
(публична продан) върху несеквестируем недвижим имот, находящ се в ***, с
идентификатор 81414.502.2512.1 по КККР, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Д.З.Д., с ЕГН **********, и адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Т.К.М., с ЕГН **********, и адрес: ***, сторените по делото
разноски в размер на 975 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: