№ 448
гр. Варна, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20233100500214 по описа за 2023 година
Въззивното производството е образувано по реда на чл.258 и сл. ГПК,
по повод подадената въззивна жалба вх.№ 81507/ 24.11.2022 от Т. И. П.
срещу решението на ВРС-40с-в № 3359/7.11.2022г, постановено по гр.д.№
453/2022г, в частта му, с която са определени равни квоти за нея и
съделителя М. Ц. П. по отношение допуснатите до делба два недвижими
имота, а именно:
самостоятелен обект в сграда – АПАРТАМЕНТ № 4 с идентификатор
10135.3515.792.5.4 по КК и КР, одобрени от 2008г, с адм.адрес: гр.Варна р-
н„Младост" кв.„Св.Иван Рилски" бл.60 вх.А ет.3, сграда № 5 /а съгласно уд-е
за адм.адрес, разположен на ет.2/, със застроена площ 94,74кв.м., състоящ се
от две спални, дневна-столова, кухненски бокс, две антрета, баня, тоалет,
перално помещение и три балкона, при описаните съседни СОС, ведно с
принадлежащото му избено помещение № 15 с площ от 9,58кв.м. при
посочените граници, заедно с 6,3465% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж
върху ПИ с идентиф.№ 10135.3515.792
самостоятелен обект в сграда – ГАРАЖ № 7 с идентиф.№
10135.3515.792.5.25 по КК и КР, одобрени от 2008г, със застроена площ от
15,06кв.м., ведно с 0,9559% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху ПИ с
идентиф.№ 10135.3515.792
Счита постановеното решение за незаконосъобразно, постановено при
допуснати процесуални нарушения, като излага следното:
В жалбата се поддържа твърдението, заявено още с исковата молба за
частична трансформация на лични средства в придобитите по време на брака
на двата бивши съпрузи недвижи имоти в резултат на извършено от майката
на ищцата Мариела Петрова в нейна полза дарствено разпореждане
05.06.2019 със сумата от 14 000евро, част от които били преведени в
банковата сметка на ответника поради титуляството му на сметката по
1
изплащането на банков кредит, с който била доплатена останалата част от
цената и поради наложителното условие цялата продажна цена, заявена пред
нотариуса, да бъде преведена по банков път на продавачите. Тези пари са
били използвани за превод на капаро към продавачките с платежни
нареждания от 07.06.2019г.
Позовава се, че по този преюдициален въпрос съдът е следвало да се
произнесе преди да определи равни квоти на двата съделители.
По повод оставяне без движение исковата молба на ищцата с указания
да обоснове допустимостта на иска/възражението с оглед TP № 3/2015 от
29.11.2018г по тълк.д.№ 3/2015г, с уточняваща молба на процесуалния
представител на ищцата, било посочено, че желае извършването на делбата
при равни квоти и че ако изявлението не представлява изпълнение на
указанията на съда, моли за допълнителен срок за изпълнение на указанията.
Счита, че липсвало уточнение и отговор на въпроса кумулативно
съединен иск ли бил предявен от ищцата по чл.23 ал.2 от СК или
преюдициално възражение. Липсвало и оттегляне или отказ от кумулативно
предявения иск по чл.23 ал.2 СК. Липсвало и определение на съда, с което да
е прекратено производството по отношение на кумулативно предявения
установителен иск.
Последвал доклад по делото, който не съдържал каквито и да било
постановки, касаещи установителния иск, нито като изложение по фактите,
нито като правни конструкции, изводи и становище.
Доколкото двата иска били свързани в условие на преюдициалност на
първия спрямо втория, касаещ допускането на делбата, то неизяснената от
фактическа и правна страна постановка, свързана с иска по чл.23 ал.2 СК,
водело до нередовност на цялата искова молба, а оттам и до постановяване на
недопустимо решение.
Съдът има задължението да се произнесе по съединените искове с
отделен диспозитив, в който да се признаят или отхвърлят претенциите на
страната в процеса, че е собственик на един или повече имоти, предмет на
делбата, съответно на по-голяма ид.част от тях.
Колкото до приложението на TP 3/2015 от 29.11.2018г счита, че
постановките му по никакъв начин не правели недопустимо предявяването на
иска по чл.23 ал.2 СК. Както е посочено в същото споразумението няма за цел
да уреди изчерпателно всички последици от развода, а само някои от тях. При
това законодателно разрешение съпрузите могат да не включат в
споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги
включат, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на
чл. 365 ЗЗД, а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и
вещно-транслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за
развод.
2
В настоящия случай страните изрично са заявили, че възниквала
обикновена съсобственост при презумпцията на СК, само до иницииране от
страните на производство по прекратяване на тази обикновена съсобственост
- „отношенията по повод прекратяване на тази съсобственост ще бъдат
уреждани след развода", се посочва в споразумението.
Такова споразумение не потвърждава, нито отрича презумпциите от
чл.27 СК от 1985г(отм.), а сега чл.28 СК от 2009г. Те са в сила за всеки
договор с вещно-транслативен ефект, но както за договора, така и за
споразумението законодателят допуска да бъдат оборени. Всяка презумпция е
доказателствено правило, няма материално-правно действие, а по
опровергаването на презумираният факт обратното доказване е допустимо.
В следващия исков процес презумпциите от чл.27 СК от 1985г(отм.),
съответно по чл.28 СК от 2009г, могат да бъдат оборени с доказателства за
личен произход на средствата, вложени при придобиването на имота и за
намерението на съпрузите при определяне обема на техните права в
споразумението.
Страните изрично са отрекли вещно-транслативния ефект на
споразумението и са записали волята си да уредят прекратя ването на
съсобствеността след развода.
Изричното изявление на страните в споразумението за последващо
решаване на проблемите по прекратяване на съсобствеността правят
допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на
единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично
имущество по чл.21 ал.2 СК от 1985г(отм.), респ.чл.23 ал.2 СК от 2009г.
Поради изложеното моли въззивния съд да приеме постановеното
решение за недопустимо да приемете, а в условия на евентуалност – за
неправилно и незаконосъобразно и затова да бъде отменено.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от М. Ц. П. със
становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване
постановеното от ВРС решение.
Счита за неоснователно оплакването в жалбата, че съдът не се бил
произнесъл с решение по нередовна ИМ. Още преди да се извърши размяната
на книжа между страните, ВРС с разпореждане № 2586/24.01.2022г е поискал
от ищцата да уточни при какви квоти предявява иска си за делба, като
съобрази указанията, дадени в TP №3/2015г от 29.11.2018г на ВКС, ОСГК, по
тълк.д.№ 3/2015г, като се има предвид представеното от самата нея решение
№ 261455/30.11.2020г на ВРС-XLVIIIс-впо гр.д.№ 3037/2020г, по силата на
което сключеният между страните гражд.брак е прекратен и съдът е одобрил
постигнатото между тях споразумение.
С уточняваща молба от 16.02.2021г, подадена по горепосоченото
разпореждане, ищцата е заявила, че желае извършване на делбата между
3
съделителите при равни квоти, което се явява и надлежен петитум по
подадената ИМ.
На 11.04.2022г в законоустановения срок ответникът е подал ПО по
чл.131 ГПК, като е изразил становище по предявения иск - за допускането до
делба на процесните имоти при равни квоти.
Нещо повече, на 5.10.2022г ищцата подала молба за оттегляне на иска
си и за прекратяване на делото, на което с отговор от 18.10.2022г ответникът
се е противопоставил, като е отправил искане за продължаване на делото.
В първото по делото о.с.з. ищцата се е явила лично, било й обяснено, че
предвид характера на производството, след като ответникът иска
производството да продължи, то същото щяла да продължи. Страните не са
навели възражения по проекто- доклада и затова същият бил обявен за
окончателен, като делбеното производство във фазата по допускане е било
разгледано при заявените от ищцата и неоспорени от ответника квоти за
процесиите имоти - по 1 /2 за всеки от тях.
Ето защо счита, че ВРС се е произнесъл с валиден акт, а от друга - с
правилен и законосъобразен такъв, доколкото същият абсолютно точно е
обективирал твърденията и исканията на страните по делото.
В този ред на мисли счита, че въззивницата няма правен интерес от
подаване на настоящата в.жалба, а той е абсолютна процесуална предпоставка
и затова на това основание жалбата е и недопустима.
По основателността на жалбата наведените оплаквания са
неоснователни предвид следното:
С влязло в законна сила решение №2 61455/30.11,2020г на ВРС-XLVIIс-
в по гр.д.№ 3037/2020г сключеният между страните на 5.07.2014г граждански
брак е прекратен с развод, като съдът е одобрил постигнатото споразумение
по чл.51 СК.Видно от същото съпрузите са останали в обикновена
съсобственост по повод придобитите в условия на СИО имоти при равни
квоти. Решението има между страните СПН и затова въпросите за личен
принос или трансформация на имущество не могат да бъдат пререшавани -
още повече в светлината на TP № 3/2015г, което се явява задължителна
съдебна практика съгл.чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
С оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателства,
ищцата с уточняващата си молба е направила изменение в петитума и делото
е разгледано при уточнения петитум, а именно: делба при равни квоти.
Независимо от направеното изменение, още в отговора си по чл.131
ГПК и с оглед пълнота на изложението и изчерпване на възраженията,
ответникът по делото е заявил, че оспорва допускането до делба на
процесните имоти при квоти, различни от 1/2 за всяка от страните.
В тази връзка са оспорени наведените с първоначалната ИМ твърдения,
посочени в т.1, т.З и т.8.
Оспорено е, че с остатъка от кредита бил извършен ремонт на
4
жилището, съобразно изложеното по-горе.
Действително, бил извършен ремонт на значителна стойност, която
стойност обаче била плащана с лични средства на ответника - респ.част от
изпълнените ремонтни работи били с личен труд на ответника.
Заявено е, че всяка от страните и към настоящия момент погасява от
гореописания жилищен кредит по 1/2 от дължимата месечна вноска, като
кредитът бил обслужван редовно.
Не е оспорил, че от постановяването на решението за прекратяването на
брака до настоящия момент ищцата ползва двата процесни имота, ведно с
намиращото се в тях обзавеждане и оборудване, което също към момента е в
режим на обикновена съсобственост.
Изразил е изрично становище по представените с ИМ доказателства,
като не е възразено по приемането им.
При това е обърнато внимание, че към преписа от ИМ, връчен на
ответника, а и между кориците на делото не се съдържат цитираните в ИМ
доказателства, а именно:
- договор от 29.05.2019г;
- договор за дарение без посочена дата.
Поради тази причина същите не могат да бъдат представени по-късно с
оглед настъпилата процесуална преклузия. В случай, че бъдат представени -
не следва да бъдат приемани.
Отделно от това, двата документа са и неотносими с оглед направеното
изменение в петитума на ИМ от ищеца с уточняваща молба от 16.02.2022г.
Или в обобщение - дори да се приеме за основателна жалбата на Т. И.
П., то следва да се отбележи, че същата не е установила по надлежен ред
наличието на договор за дарение на твърдените от нея 14 000лв, дарени от
майка й Мариела Петрова.
В изложеното от самата въззивница в жалбата се признава неизгоден за
нея факт, а именно - че част от тази сума била преведена от майка й в
банковата сметка па ответника. Следователно, ако се установи връзката
между твърдяната сума и характера й на трансформиращо се имущество, то
тази трансформация следва да се отчете като уголемяване дела на ответника
М. П., доколкото очевидно в негова полза е извършено дарението.
С оглед изложеното моли за отхвърлянето на жалбата и за
потвърждаване решението на ВРС като валидно, правилно и законосъобразно.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД приема, че подадената въззивна жалба
депозирана в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване
съдебен акт.
Същата следва да бъда оставена без движене за уточняване
5
1/ дали същата се поддържа
2/ в случай, че се поддържа, да се посочи дали изцяло или за част от
недвижимите имоти,
3/ във връзка с горното - да се уточнят и наведените още с исковата
молба твърдения по фактите, касаещи преюдициалното й възражение за
частична трансформация на лични средства, а именно: да се посочи за всеки
един от двата самостоятелни обекта как се разпределя общо заявената като
дарена от нейната майка парична сума от 14 000евро, а също и при каква
продажна цена за всеки един от обектите, като се има предвид, че в НА №
7/2019г е посочена обща такава в размер на 98 000лв.
С оглед на горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по въззивната жалба
вх.№ 81507/ 24.11.2022 от Т. И. П. срещу решението на ВРС-40с-в №
3359/7.11.2022г, постановено по гр.д.№ 453/2022г
УКАЗВА на въззивницата в едноседмичен срок от уведомяването й да
заяви :
1/ дали същата се поддържа
2/ в случай, че се поддържа, да се посочи дали изцяло или за част от
недвижимите имоти,
3/ във връзка с горното - да се уточнят и наведените още с исковата
молба твърдения по фактите, касаещи преюдициалното й възражение за
частична трансформация на лични средства, а именно: да се посочи за всеки
един от двата самостоятелни обекта как се разпределя общо заявената като
дарена от нейната майка парична сума от 14 000евро, а също и при каква
продажна цена за всеки един от обектите, като се има предвид, че в НА №
7/2019г е посочена обща такава в размер на 98 000лв.
При неизпълнение в указания срок производството по в.жалба подлежи
на прекратяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7