Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр.
София, 21.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Д въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска Мл.
съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 163 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 234710 от 05.10.2019 г. по гр. д. № 24129/2019
г. на Софийски районен съд, 41 с - в са
отхвърлени предявените от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК:*******, против М.С.К., ЕГН: **********,
установителни искове с
правно основание чл. 415 ГПК и чл.
422 ГПК във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 335, 97 лв.
главница, представляваща стойност на ползвана и незаплатена електрическа
енергия за периода 02.06.2016 г. - 01.10.2016 г. в имот с административен адрес
гр. Хасково , ул. „*******, ИТН *******и клиентски номер ******* и за сумата от
27, 07 лв. мораторна лихва за забава, начислена за периода 21.07.2016 г. - 07.06.2017
г. С решението ищецът е осъден за разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Е.Б.Е.“
ЕАД с оплаквания за неправилност, необоснованост, постановяване в нарушение на
производствените правила и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Ищецът се позовава на допуснати от СРС нарушения на процесуалния
закон, поради което ищецът не е могъл да ангажира доказателства за относимите
към спора факти, изготвяне на СТЕ, които са направени своевременно с молба, изпратена
по пощата на 01.10.2019 г., входирана в деловодството на СРС на 02.10.2019 г. -
преди първото съдебно заседание. Поради това неоснователно съдът е приел, че
искът е останал недоказан. Неправилно СРС е приел, че ищецът не е доказал
наличието на облигационно отношение с ищеца за процесния имот – т. е., че ответникът
не е собственик или носител на ограниченото вещно право на ползване, а от там
потребител на ел. енергия в процесния период, по смисъла на пар. 1, т. 2 а ДР
на ЗЕ. От доказателствата по делото се установява, че новият собственик на
имота – С.Т., е въведен в него на 04.10.2016 г., а претенцията е за период от
02.06.2016 г. до 01.10.2016 г., за който имотът е ползван от ответника М.К.. Моли
да се отмени решението, а исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски.
Ответникът - въззиваема страна М.С.К., чрез процесуалния си представител, е
подал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Излага доводи, че не са допуснати нарушения на процесуалния
закон от страна на СРС. Ищецът не е направил своевременно искане за събиране на
писмени доказателства пред СРС, както се поддържа в жалбата. Пред СРС е
проведена само едно съдебно заседание на 02.10.2019 г., на което ищецът не е
изпратил представител. Молба за разглеждане на делото в негово отсъствие не е
била своевременно депозирана и не е разглеждана в това заседание от съда.
Поради това се излага, че СРС не е отказвал допускането на доказателства на
ищеца в нарушение на процесуалния закон, а такива изобщо не са били
своевременно поискани. Поддържа, че ищецът е имал възможност да направи
своевременно искане за събирането на доказателства в производството, като
положи дължимата грижа и депозира своевременно молба до съда, преди съдебното
заседание. Според ответника, в правилно приложение на закона СРС е съобразил
представените пред него писмени доказателства в съвкупност и е приел, че не е
доказано ответника да е в договорно правоотношение с ищеца за през процесния
период. Неоснователно ищецът твърди, че след като въводът в имота е осъществен
на 04.10.2016 г. следва да се приеме, че до тази дата имотът е ползван от
ответника. Излагат се съображения, че правото на собственост върху имота се
придобива от момента на издаване на постановлението за възлагане, дори да е
обжалвано, съгласно нормата на чл. 496, ал. 2 ГПК, а не от момента на влизането
му в сила, нито от датата на протокола за въвод. Поддържа се, че не е установено
ответникът да е бил единствен собственик на имота към датата на издаване на
Постановлението за възлагане - 04.08.2016 г., като е без правно значение кое
лице е обитавало фактически имота. Третите лица, които държат имота за наемател
или по друго отношение, не носят отговорност за потребената в него ел. енергия.
Освен това се твърди, че не се установява ответникът да е заявявал доставка на
ел. енергия от ищеца, а исковете не са доказани по основание и размер. По тези
и допълнителни съображения моли да се потвърди решението. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд, като въззивна
инстанция и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните в жалбата
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Оспореното решение е
валидно и допустимо. При постановяването му
не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. СРС е
обсъдил представените пред него доказателства в съвкупност и е изложил
установената въз основа на тях фактическа обстановка, която настоящият състав
не намира за необходимо да преповтаря, като препраща към нея, на основание чл.
272 ГПК.
По съществото на спора и
във връзка с доводите на страните, въззивният съд намира следното от правна
страна :
Първоинстанционният съд е сезиран и се е произнесъл по искове
с правно основание чл. 415 ГПК и чл. 422 ГПК във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 335, 97 лв. - главница, представляваща стойност на ползвана
и незаплатена електрическа енергия за периода 02.06.2016 г. - 01.10.2016 г. в
имот с административен адрес гр. Хасково, ул. „*******, ИТН *******и клиентски
номер ******* и за сумата от 27, 07 лв. - мораторна лихва за забава, начислена
за периода 21.07.2016 г. - 07.06.2017 г.
По общите правила за разпределение на
доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички факти, на които
основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК).
Въззивният
съд споделя изводите на СРС, че в доказателствена тежест на ищеца е било да
установи, при условията на пълно главно доказване, че спорното главно право е
възникнало - това са всички обстоятелства, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия в
периода, обема на реално доставената на ответника електрическа енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
С доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК СРС изрично
и подробно е указал кои обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от ищеца.
Неоснователно е
поддържаното във въззивната жалба възражение за допуснати от страна на СРС
процесуални нарушения при събиране на доказателствата. Следва да се отбележи,
че за посочените по – гори обстоятелства ищецът е следвало да поиска ангажиране
на доказателства още в исковата молба или най - късно - в първото по делото
съдебно заседание – арг. от чл. 133 ГПК. В случая неоснователно се поддържа, че
ищецът е депозирал своевременно, преди първото по делото заседание пред СРС на
02.10.2019 г., молба с искане делото да се разглежда в негово отсъствие, в
която е направил и искане за допускане на СТЕ. Такава молба действително се
намира в кориците на делото пред СРС, но въззивният състав констатира, че тя е
постъпила по делото и е докладвана на съдията след постановяване на съдебното
решение от СРС на 05.10.2019 г., удостоверено от отбелязването на съдията по
молбата. Действително, молбата има вх. № от 02.10.2019 г., но същата е подадена
по пощата и ищецът не е положил необходимата процесуална грижа да я депозира в подходящ
срок, преди датата на съдебното заседание. Поради това, настоящият състав
намира за основателен довода на ответника, поддържан в отговора на въззивната
жалба, че молбата за
разглеждане на делото в отсъствие на ищеца, в която са правят и доказателствени
искания, не е била своевременно депозирана и основателно не е разглеждана от
съда.
Основният спор, поставен
и в настоящото производство, касае въпроса дали ответникът е потребител на ел.
енергия за посочения имот и период. Този факт се оспорва от ответника с твърдения, че
не е нито собственик, нито носител на вещно право на ползване върху имота в
периода, поради което е неоснователно искането за заплащане на претендираните в
производството суми за доставена ел. енергия.
По този въпрос, въззивният състав, в допълнение към изложеното от СРС,
намира за необходимо да отбележи следното :
Както сочи и
първоинстанционният съд, съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ на понятието,
битов клиент е лицето, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на
ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от ОУ, където е посочено, че под
„клиент" следва да се разбира „потребител на ел. енергия", който пък
от своя страна е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Потребител на енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ е краен клиент, който
купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен
интерес.
Следователно, по разпореждане на
закона, доставчикът на ел. енергия може да търси вземанията си за
използвана електроенергия или от собствениците или от вещните ползватели на
имота.
В случая по делото не е представено заявление -
декларация от ответника за откриване на партида на негово име за имота.
От представеното Постановление за възлагане на
недвижимия имот от 04.08.2016 г. се установява, че собствеността върху процесния
обект е придобита от третото за спора лице - С.Т.. Постановлението за възлагане
е влязло в сила на 18.08.2016 г. Установява се също така, че това лице е подало
заявление за откриване партида на имота на свое име на 21.10.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота. Следователно Постановлението от
04.08.2016 г. е произвело вещно прехвърлителния си ефект от 18.08.2016 г.
Както приема и СРС, тъй като описът на посочения от
взискателя имот, предхождащ проданта, се извършва след като съдебният
изпълнител се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане
на възбраната, чрез проверка на собствеността по начините, предвидени в чл. 483 ГПК, може да се направи извод, че в периода 02.06.2016 г. - 18.08.2016 г. ответникът
е имал качеството на собственик на описания недвижим имот. След тази дата до
края на исковия обаче, не са ангажирани доказателства ответникът да има
качеството на собственик на имота, респективно да е потребител на ел. енергия
за него, по смисъла посочен по - горе, и да дължи заплащането й.
Освен това въззивният съд споделя изводите на СРС, че
ищецът не ангажира доказателства в производството както за размера, така и за
стойността на доставената ел. енергия до имота в процесния период, съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест.
За установяване на тези факти в първоинстанционното
производство са представени само три
фактури и извлечение от сметка, издадени едностранно от ищеца и оспорени от ответника.
Както и приел и СРС, фактурите и извлечението, като частни документи, се ползва с формалната доказателствена сила на чл. 180 ГПК, която се простира единствено по отношение на
факта, че издателят е направил отразените в тях
изявления. Те не притежават материална
доказателствена сила относно верността на
удостоверените в тях факти и съдът ги преценява с оглед всички събрани доказателства. В съответствие с процесуалния закон СРС е съобразил
обстоятелството, че представените от
ищеца фактури и извлечение не
носят подпис на ответника и не могат да му се противопоставят
валидно.
При това обосновано и
в съответствие с ангажираните от ищеца доказателства е прието, че в
производството е останало недоказано количеството на доставената до имота ел.
енергия, в това число измерването и с годно техническо средство, начисляване на
суми за извършената доставка съобразно действащите в периода цени на КЕВР. Както
е приел и СРС, в съответствие с процесуалния закон, доказването на количеството и стойността на доставената ел.
енергия е в тежест на ищеца, за което му е разпределена своевременно доказателствената
тежест.
Такова доказване не е
проведено в процеса, поради което неблагоприятните последици остават за ищеца -
главните искове са останали недоказани по своето основание и размер.
Предвид
изложеното в съвкупност, настоящият въззивен състав споделя изводите на СРС, че
в производството ищецът от една страна не е установил ответникът да притежава
качеството потребител на електроенергия през част от процесния период - т. е.
да е собственик или носител на вещното право на ползване върху имота, съгласно изискванията на закона, а от друга -
не е ангажирал и доказателства за количеството и стойността на доставената ел. енергия.
Поради неоснователност
на главните искове, такива се явят и исковете за установяване на лихви за
забава.
Доколкото решаващите изводи на настоящия
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението, с което исковете се изцяло
отхвърлени, следва да се потвърди както е постановено, включително в частта по
разноските.
По разноските пред СГС : Предвид изхода на спора, право на
разноски пред СГС има ответника. В полза на
адвоката му съдът присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за оказана
безплатна правна помощ 38, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 7, ал. 2 НМРАВ,
чието предоставяне е уговорено в договора за правна защита и съдействие.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 234710 от 05.10.2019 г. по гр. д. № 24129/2019 г. на Софийски районен
съд, 41 с-в.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е." ЕАД,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв, на адвокат Т.П. от САК, с адрес ***, кант.
236, адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.