Решение по дело №439/2020 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 05.03.........2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито..........................

заседание.........февруари...............................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и двадесет и първа...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..............................................

^{Членове:}........Петър Балков....................................................

........Ралица Герасимова.....................................

при секретаря..............Мариета Цонева...............................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Мирослав Маринов.....................................като разгледа докладваното от

......................................................................съдията Сирманов..........................................................................в.н.о.х....дело №...439...по описа

за...2020...год., за да се произнесе, съобрази следното:...........................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 38 от 18.05.2020г., постановена по НОХД № 2234/2019г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия Г.З. Н., EГН **********,***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан за виновен в това, че на 16.04.2019г., в Русе, отнел чужди движими вещи - пари в брой на стойност деветстотин лв. от владението на С.Д.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като след като бил заварен на мястото на престъплението употребил заплашване, а именно извадил и размахвал нож срещу С.Д.А. и С.Д.П., за да запази владението върху откраднати вещи, поради и което и на основание чл.198 ал.3, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за четири години. На основание чл.41 ал.6 от НК и чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определил изтърпяването на наказанието да започне при първоначален общ режим. При така постановената присъда на подсъдимия били възложени разноските от цялото наказателно производство.

Недоволен от така постановената присъда останал адв. Д. С.,***, упълномощен защитник на подсъдимия Г.Н., който я обжалва с молба да бъде отменена и вместо нея постановена друга, с която подзащитният му бъде оправдан изцяло. В бланкетната жалба са изброени всички възможни отменителни основания, но в допълнителните съображения се иска само преквалифи­кация на деянието по основния състав на престъплението и отлагане из­пълнението му по реда на чл.66 от НК. Освен незаконосъобразност и необоснованост, алтернативно се поддържа оплакване за явна несправед­ливост на наложеното наказание. От името на подсъдимия, защитникът заявява, макар и косвено съжаление, че не е проведено някое от диференцираните производства, което може да се изтълкува и като признание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият Г.Н. и неговият защитник, поддържат жалбата и допълнителните съображения, на съдържащите се в тях основания.

В последната си дума, подсъдимият Г.Н. заявява, че съжалява за деянието си.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жал­­­бата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от процесуално ле­гитимирано лице, в срока по чл.319 ал.1 от НПК. Разгледана по съще­ство е частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

На 15.04.2019г., около 22:30 часа, свид.С.А., заедно със съпругата си - свид.М.А.и свид.Н.Р., посетили казино „Уинбет“, в град Русе, на ул.„П.Д.П.“. Свид. С.А.носел сумата 950 лв., в банкноти с номинал по 50 и 100 лв. Преди да слезе от автомобила, с който тримата пристигнали, той отделил сумата 50 лв., с която имал намерение да играе в казиното. Оста­на­лите 900 лв., оставил в портфейла си, който поставил във външния ляв джоб на якето, с което бил облечен. След като влезли в казиното, вкарал в един от игралните автомати 50 лв. и започнал да играе. Съблякъл якето си и го поставил на облегалката на стола, на който седял. Свид.М.А.стояла права от дясната му страна.

Подсъдимият Г.Н., който също бил в игралната зала, седнал на машинката вляво от свид.С.А.. Престорил се, че играе, но без да бъде забелязан протегнал дясната си ръка към левия външен джоб на якето му. Извадил портмонето и взел оставените там 900 лв. След това, отново незабелязано, върнал празното портмоне в джоба на якето. Като приключил играта, свид.С.А., заедно със свидетелите М.А.и Н.Р., излязъл от казиното и тримата потеглили към с.М.В.. В края на града свид. С.А.спрял на бензиностанция „Европа“, където установил липсата на оставените в портмонето 900 лв. Тримата се върнали в казиното, като били изминали само петнадесет минути от напускането им. Свид.С.А. веднага се срещнал охранителя в казиното - свид.С.П.. Като чул оплакването, той прегледал видеозаписите от охранителните камери и видял, че деянието е извършено от подсъдимия. Той все още се намирал в залата и свид.С.П. го познавал като редовен клиент. Отишъл при него и му казал, че трябва да върне парите. Подсъдимият отрекъл да е вземал пари и охранителят се обадил на фирмата, която по договор охранявала залата. След това го извел навън, където подсъдимият Г.Н. продължил да отрича, че е взел, парите. Малко преди да дойдат охранителите, като преценил, че ще бъде разобличен, той извадил носения от него нож, с дължина на острието около двадесет см. Размахал го по посока на събралите се хора и конкретно към свидетелите С.П. и С.А.. Като им казал: „Не съм вземал нищо, оставете ме на мира, не съм вземал нищо“ се отдалечил с парите.

На досъдебното производство и пред първата инстанция подсъдимият не се признал за виновен и отказал да дава обяснения. Още тогава заявил, желание да възстанови вредите, но направил това едва в хода на въззивното производство.

Като анализирал така установените фактически положения, пър­­­воинстанционният съд приел, че подсъдимият Г.Н. е осъ­ще­ствил обективните признаци на състава по чл.198 ал.3, вр. ал.1, тъй като на 16.04.2019г., в Русе, отнел чужди движими вещи - пари в брой на стойност деветстотин лв. от владението на С.Д.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като след като бил заварен на местопрестъплението употребил заплашване, а именно извадил и размахвал нож срещу С.А. и С.П., за да запази владението върху откраднатите пари.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянието е осъществено от подсъдимия при условията на пряк уми­съл и отмерил наказание лишаване от свобода за четири години, за изтърпяването на които определил първоначален общ режим.

В допълнителните съображения към въззивната жалба и в съдебно заседание, защитникът накратко аргументира отказ от претенци­ята за невинност и опит да се интерпретира отправената заплаха, като защитна реакция. Според защитника подсъдимият, се уплашил, че свидетелите ще се саморазправят с него. Алтернативно заявява, че отмереното наказание е явно несправедливо, тъй като престъплението било извършено поради материалната безизходица, в която се намирал и употребата на алкохол. В същото време от изтърпяване на последното наказание бил изминал дълъг период, в който нямал дори противообществени прояви

Въззивният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия Г.Н. са безспорно доказани. В мотивите на обжалваната присъда са изложени убедителни аргументи досежно правната квалификация, които настоящата инстанция споделя напълно. Зая­веното в допълнителните съображения към жалбата освен недоказано, е и неотносимо към въпроса за съставомерността. За квалифициране на всяка една кражба като грабеж по чл.198 ал.3 е достатъчно завареният на местопрестъплението извършител да употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. Безспорно в случая е, че след пристигането на екип от охранителната фирма, подсъдимият е щял да бъде разобличен, а парите - отнети от владението му и върнати на собственика.  Това развитие на събитията е станало не­въз­можно единствено и поради действията на подсъдимия, който извадил нож и с него заплашил застрашаващите го лица. Тази заплаха не само направила невъзможно разобличаването му, но му позволила и необезпокоявано да се оттегли, запазвайки владението върху предмета на престъплението. Тези обстоятелства, които не се отричат от защитата са достатъчни, за да обосноват приетата квалификация. Дали в същото време подсъдимият Г.Н.е бил уплашен от саморазправа е твърдение, останало недоказано поради последователния отказ на подсъдимия да дава обяснения. Дори обаче да се съберат такива доказателства, те не могат успешно да оборят обвинението. Логично и естествено е в такъв момент той да изпита страх от саморазправа, но след като избягал без да върне парите, явно се е ръководил и от друг мотив - да запази владението върху откраднатата сума, което сочи за наличие и на субективните признаци на състава.

По тези съображения, Окръжният съд преценява, че в обжалваната присъда материалният закон е приложен правилно.

По повод оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд, че наказанието следва да се определи при превес и то значителен на смекчаващите вината обстоятелства. След постановяване на присъдата, подсъдимият е възстановил с пощенски запис на свид. С.А. цялата открадната сума. Това обстоятелство, Окръжният съд преценява като изключително по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, при наличие на което дори най-лекото предвидено в чл.198 ал.1 от НК, наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. Достатъчно за постигане целите по чл.36 от НК, по мнение на настоящия състав ще е наказание лишаване от свобода за две години, определено в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

По същите съображения и при наличието на формалните предпоставки по чл.66 ал.1 от НК, съдът счита, че е възможно отлагане изтърпяването на наказанието за максималния изпитателен срок без това да се отрази върху постигане целите на личната и генералната пре­венции.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила. Наложеното наказание е явно несправедливо, с оглед настъпилите впоследствие обстоятелства и следва да се намали до размера, посочен по-горе. В останалата част присъдата е законосъобразна и тряб­ва да се потвърди.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.337 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 38 от 18.05.2020г., постановена по НОХД № 2234/2019г., Районен съд - Русе, в частта, с която подсъдимият Г.З.Н., е осъден на лишаване от свобода за четири години, както и в частта, с която е определен строг първоначален режим за изтърпяването му, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г.З.Н., наказание от четири на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

ОТЛАГА на основание чл.66 от НК, изтърпяването на наказанието ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, през който подсъдимият Г.З.Н., е длъжен да работи или учи, освен ако е задължен да се лекува.

ВЪЗЛАГА през изпитателния срок възпитателните грижи спрямо подсъдимия Г.З.Н. на полицейския инспектор по местоживеенето му.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: 1.

2.