Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4505
25.11.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански
състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7282 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове от „Ули транс” ЕООД срещу „Мюлари-90”
ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в облигационно
правоотношение по силата на договор за международен превоз на товари с цена
3850 евро. От негова страна бил извършен превоз по дестинация ****. Поради
настъпили в хода на превоза промени в местата за разтоварване, общата стойност
на превоза била в размер на 11265.58 лева, за която била издадена фактура № ****
от ****. Ответникът не погасил задължението и дължал обезщетение за забава в
размер на 910.63 лева за периода от 24.07.2018г. до 10.05.2019г. Иска се
присъждането на сумите, ведно със законната лихва и разноските вкл. по
допуснато обезпечение.
Ответникът, срока по чл. 131 ГПК, подава писмен отговор с който признава
исковете. Твърди, че не е станал причина за завеждане на делото и иска
възлагането на разноските на ищеца, като прави евентуално възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение.
С
оглед направеното признание пълномощникът на ищеца моли за постановяване на
решение при чл. 237 ГПК.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
С оглед признанието на
исковете и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани
допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания.
Направеното признание на исковете по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу тях,
защото ги счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води
до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя
от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона
изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда от процесуален представител, който е изрично
упълномощен от управителя на дружеството. Признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва
да го зачете.
С оглед
горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се
уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят и направените разноски. Искането по чл. 78, ал. 2 ГПК е
неоснователно, защото ответникът е станал причина за завеждане на делото,
предвид неизпълнението на задължението на падежа. Изложените в отговора
съображения не могат да извинят поведението му.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 500.62
за д.т., 900 лева за адв. възн. по делото и 40 лева за д.т. по обезпечителното
производство. Искането за присъждане на адв. възнаграждение за обезпечителното
дело не следва да се уважава, тъй като не са представени доказателства за
осъщественото по него представителство и за представянето на договора.
Неоснователно е и искането за присъждане на разноски по налагане на
обезпечението, защото от представеното платежно нареждане не става ясно кои са
страните по изпълнителното дело и за какви такси е платена сумата.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Мюлари-90“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „Ули транс“ ЕООД, ЕИК ****,
следните суми: 11 265.58 лева- главница, представляваща стойност на възнаграждение
за превоз по дестинация ****, за която е издадена фактура № ****. и 910.63
лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 24.07.2018г.
– 10.05.2019г; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаването на исковата молба на 10.05.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Мюлари-90“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „Ули транс“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 1440.62 лева -
разноските по настоящото дело и в обезпечителното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.