№ 16683
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110136691 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. М. Ч. срещу Г. С. П..
В исковата молба се твърди, че считано от 28.03.2023г., на основание на
влязло в сила съдебно решение, на основание на което упражняването на
родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните
деца, както ползването на семейното жилище било възложено на ответницата.
Семейното жилище страните притежавали в обикновена съсобственост -
всеки по 1/2 ид.ч. от него /нямали сключен граждански брак/, като ищецът
твърди, че считано от 28.03.2023г., напуснал семейното жилище, поради което
ответницата му дължи наем за ползването на собствената му 1/2 ид. ч. от
имота в размер на 1073,33 лв., за периода 28.03.2023г. -30.06.2023г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, както и мораторна лихва в
размер на 32,35 лв. върху главницата, считано от 28.03.2023г. до 30.06.2023г.
Претендира и заплащане на разноските по производството.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Г.
С. П., чрез пълномощника адв. К., с който предявените искове се оспорват.
Ответната страна поддържа, че ищецът е напуснал жилището на 08.05.2023г.,
по силата на извършения въвод във владение на процесния недвижим имот, на
основание издадения изпълнителен лист в нейна полза, а не доброволно от
датата на влизане в сила на съдебното решение за предоставяне на
родителските права и ползването на семейното жилище. Ответницата твърди,
че преди да напусне жилището, ищецът изнесъл движими вещи, които
твърдял, че притежава и които вещи са индивидуализирани по вид и
1
количество в отговора на исковата молба по пункт 1 до 9 вкл., като същите
представляват вещи, необходими за нормалното поддръжане на
домакинството и отглеждането на децата, което наложило ответната страна да
закупи с лични средства вещи от същия вид, с оглед гарантиране на нормални
условия на живот. Поддържа се, че ответницата не ползва по-голяма част от
притежаваната в собственост от нея 1/2 ид.ч. за себе си, като процесната 1/2
ид.ч., собствена на ищеца се ползва реално от двете им непълнолетни деца,
които живеят в семейното жилище, поради което ответницата не му дължи
обезщетение за процесния период. По отношение на акцесорната претенция за
мораторна лихва, счита че същата се явява изцяло неоснователна, тъй като
липсва надлежно оправена покана от ищеца до ответницата. Претендира се
заплащане на разноските по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС вр. чл.57, ал.2 СК.
1.От фактическа страна.
Страните по делото не спорят, че притежават в съсобственост - всеки по 1/2
ид.ч., процесният недвижим имот, по претенцията за заплащане на наем за
ползването на идеалната част на ищеца, е образувано настоящото
производство. Не е спорно и че считано от 28.03.2023г., на основание на
влязло в сила съдебно решение, на основание на което упражняването на
родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните
деца, както ползването на семейното жилище било възложено на ответницата.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, в полза на ответницата
бил издаден изпълнителен лист от 02.05.2023г., като на основание подадена
молба от 04.052023г., срещу ищеца било образувано изпълнително
производство по описа на ЧСИ Р М рег.№ххх, с район на действие СГС и му
била изпратена покана за доброволно изпълнение от 11.05.2023г., за
доброволно предоставяне на ползването на процесния недвижим имот,
находящ се в гр. ххх, която била получена лично от ищеца, на посочения в
отрязъка на съобщението, адрес. С протокол за въвод във владение от
08.06.2023г., се установява, че фактическата власт върху процесното жилище е
била фактически предадена на ответната страна, като ищецът доброволно
напуснал жилището и заявил, че е изнесъл около половината от движимите
вещи, които е счел за своя собственост. Протоколът за въвод е подписан без
възражения и от двете страни. От представените по делото
разходооправдателни документи - фактури и касови бонове за извършени
покупки, се установява, че в периода от началото на м.05.2023г., до края на
същия месец, ответницата закупила трапезна маса, гардероб, съдомиялна,
фурна и плот с котлони, микровълнова печка и две спални, ведно с матраци,
както и два броя телевизори.
2. От правна страна.
2
Съдът, с оглед преценката на събраните по делото доказателства и
установеното от фактическа страна, намира че възражението на ответницата
за недължимост на наем за ползването на идеалната част на ищеца от
процесния недвижим имот, поради наличието на основанието по чл.57, ал.2,
предл.2 СК, настоящият съдебен състав намира, че същото се явява
основателно. Съгласно чл. 57, ал. 2 СК, размерът на наема се определя с
решението за развод и/или с решението за предоставяне на ползването на
жилището. Към този момент се преценява и наема за ползваната жилищна
площ от непълнолетните деца, който следва да се приспадне от наема, дължим
между съпрузите - чл. 57, ал. 2, предл. 2 СК. Към момента на постановяване на
решението за предоставяне ползването на семейното жилище, съдът е длъжен
да съобрази факта на ползване на част от жилището от непълнолетните деца,
родени от брака, за да приложи изискването на закона за приспадане на
съответната част от наема. При определяне размера на наема, който не се
дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетните деца,
съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие
"жилищна площ" - чл. 57 СК. Семейното жилище е съвкупността от жилищни
и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на
семейството - ППВС № 12/1971 г. В този смисъл жилищна площ е площта на
цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на
жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото
нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при
наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за
ползваната жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца, следва да се
има предвид техния дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не
само стаята, която им служи за спалня. От приетия по делото документ за
собственост на процесното жилище - нотариален акт за продажба от
16.02.2016г., е видно че същото се състои от една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения с обща площ от 60,81 кв.м., като две от помещенията са
обособени като детски стаи и ползвани от двете непълнолетни деца на
страните, а дневната е преустроена да изпълнява функциите на кухненско
помещение, всекидневна и спалня за ответницата. Съдът, като съобрази тези
обстоятелства, както и това, че ответницата се явява собственик на 1/2 ид.ч. от
процесния недвижим имот, то намира, че с оглед задоволяване в най-пълна
степен на потребностите на двете непълнолетни деца, следва да се приеме, че
същата не дължи заплащането на наем за собствената на ищеца 1/2 ид. ч. от
жилището, поради това че същата се ползва от ненавършилите пълнолетие две
деца на страните.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че на основание чл.57, ал.2,
предл.2 СК, следва да отхвърли изцяло претенциите на ищеца, като
неоснователни.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско
3
възнаграждение и депозит за вещо лице, в размер на 1200 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от С. М. Ч. с ЕГН **********
срещу Г. С. П. с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС вр. чл.57, ал.2 СК и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца дължимия наем за ползването
на собствената му 1/2 ид. ч. от предоставеното за ползване и съсобствено
между страните- семейно жилище, находящо се в гр. ххх, в общ размер на
1073,33 лв., за периода 28.03.2023г. -30.06.2023г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба, както и мораторна лихва върху главницата, в
размер на 32,35 лв. за периода от 28.03.2023г. до 30.06.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. М. Ч. с ЕГН **********, да
заплати на Г. С. П. с ЕГН **********,, сумата от 1200 лв., разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4