РЕШЕНИЕ
Номер 531 30.03.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд ХІV
наказателен състав
На пети
декември двехиляди
и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
номер 6899 по описа за 2019
година
намира
и приема за установено следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 137/02.07.2019г. на ** на РДГ - Пловдив, с което на А. М.К.,
ЕГН **********, адрес *** е наложено
административно наказание Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.53, ал.7
от Наредба №8 за сечите в горите, вр. чл.270 от Закона за горите.
Жалбоподателят моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и писмено становище. В
съдебно заседание не изпраща представител въпреки предоставената му възможност.
Въззиваемата страна – РДГ -
Пловдив, чрез своя представител намира жалбата за неоснователна и иска да се
потвърди процесното НП.
Съдът след преценка на
събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за
разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателя
извършвал дейност като лесовъд. В тази връзка издал позволителни за сеч с №
0479298/16.01.2019г. и № 0479299/16.01.2019г. Същите касаели имоти № *** и ***,
находящи се в отдел 361, подотдел „Н“.
Последния пък се намирал в землището на с.Черноземен, територия на ТП ДГС
Хисар. Дърветата били маркирани със синя боя, съгласно два броя карнети – описи
от 15.01.2019г. През месец март 2019г. на место в двата имота била извършена
проверка от свид.Д. – горски инспектор, който установил, че на място била
поставена допълнителна маркировака, отново в син цвят, на дървета които били
новоизгнили и повредени. За целта на 28.02.2019г. жалб.К. бил пуснал 2 бр.
карнет – описи, но отново посочил маркирането да се иззърши със синя боя, която
съвпадала с цвета на основното маркиране по първоначалните карнет – описи.
горното било преценено като нарушение на нормата на чл.53, ал.7 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите издадена от
Министъра на земеделието и храните. Ето защо жалб.К. бил поканен да се
яви за съставяне на АУАН, но той не сторил това. Така на 07.05.2019г. срещу
него бил съставен АУАН за горното, а въз основа на него било издадено и
атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на свидетеля С.Д.Д. разпитан в съдебно
заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства
представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и
непротиворечиви.
Горната
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но сочи допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на производството. На първо място не се
споделя от настоящата инстанция тезата на жалбоподателя, че в акта не било ясно
описано нарушението. Действително не е било посочено за какъв точно цвят се
отнася маркирането основно и допълнително, но в случая цвета е само един и за
двата имота, поради което няма как да е нарушено правото на защита като се
опровергае твърдението , че маркирането е било в един и същ цвят. Без значение
е какъв е бил точно той. На следващо място действително в констативния акт не е
посочено кое позволително за сеч се визира, а са посочени само имотите с
техните номера. В случая обаче жалбоподателя не е имал друг обект в района и
няма как да не е разбрал за кое позволително за сеч иде реч в акта. Не е
съществено нарушение и факта, че свидетеля по АУАН не е посочен с ЕГН, а само с
три имена и адрес, защото и тези данни са достатъчни за индивидуализирането му
по несъмнен начин. На следващо място не е основателно възражението, че в НП
били посочени други фактически положения, защото всъщност няма нови факти, а
само конкретизация на подробности като именно номера позволителни за сеч и вида
на цвета боя ползвана за основно и допълнително маркиране. По същество обаче
няма изменение на време и място на извършване на нарушението. То си остава
същото, а именно маркиране на допълнителни дървета, което по принцип е
допустимо, но отново в същия цвят на първоначалното и основно маркиране в
имотите, вместо такова с друг цвят. На следващо място действително в процесния
казус жалбоподателя е лесовъд. Като такъв той би могъл да носи отговорност по
чл.253, ал.1, т. ЗГ, който сочи, че лице
извършващо лесовъдска практика и не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях се
санкционира с глоба. В случая обаче тази глоба е по – висока от предвидената по
чл.270 ЗГ, по която е наказан. Ето защо с горното не са нарушени правата му. Не
е налице нарушение на закона и с факта, че в НП като нарушена норма освен тази
по Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, е посочена и нормата на чл.270 ЗГ.
Действително последната е санкционна, а не съдържа правило за поведение като
хипотеза и диспозиция, но с това не е налице нарушение, защото е посочено нещо
в повече от дължимото. Не на последно място следва да се посочи, че
жалбоподателя очевидно добре е разбрал какво е вмененото му нарушение и той
своевременно е организирал защитата си в тази насока, видно от съдържанието на
жалбата.
При това фактическо положение
правилно актосъставителя, а и наказващия орган са ангажирали отговорността му по чл.53, ал.7 Наредба № 8 /05.08.2011г. за сечите в горите издадена от Министъра на земеделието и храните. Съгласно
тази норма, когато след издаване на позволително за сеч
се налага допълнително маркиране на дървета при санитарна или принудителна сеч,
както и за промяна на трасетата на извозни пътища, технологични просеки и
въжени линии, за тях се съставят карнет-опис и нов технологичен план, които се
прилагат към досието на насаждението и се регистрират в информационната система
на Изпълнителната агенция по горите към позволителното за сеч. Допълнително
маркираните дървета се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране. В
случая нарушението е извършено чрез действие по маркиране на допълнителните
дървета в същия цвят като по позволителното за сеч. Наказващия
орган от своя страна действително е съкратил наименованието на наредбата в НП като е посочил
само номер и това че се отнася за сечите в горите, без да е посочил дата и
автор. Имайки предвид обаче, че
жалбоподателя е лесовъд, а и направените от него възражения, то явно е разбрал
добре за коя наредба става дума. Не
е основателно възражението, че наказващия орган не коментирал дали случая не е
маловажен. Неправилно се
интерпретира Тълкувателно решение 1/07г., тъй като то само посочва, че въпроса
за наличието на чл.28, б.а ЗАНН е въпрос по законосъобразност и като такъв
подлежи и на съдебен контрол. Самия ЗАНН ясно е посочил съдържанието на НП и
там липсва изискване за някакво по-подробно мотивиране. Щом наказващия орган е
издал НП, явно е счел, че случая не е маловажен по смисъла на ЗАНН. Това е
становището и на настоящата инстанция. На следващо място, както правилно се сочи и в самата жалба, за да се
реализира състава на извършеното нарушение не е нужно да са настъпили конкретни
вреди. В
този смисъл е без значение броя на допълнително маркираните дървета. То е на просто извършване и с това е
настъпил вредоносния ефект като са нарушени обществените отношения по контрола
и опазването на горите. Ако имаше някакви конкретни вредни последици, то те
биха били само отегчаващи обстоятелства.
Същевременно според настоящата инстанция основателно е
възражението на жалбоподателя, че в случая са налице нарушения допуснати в два
имота посочени по-горе със съответните номера. Без значение е обстоятелството,
че те се намират в един и същ подотдел. По същество това са два отделни обекта,
не случайно са налице и два отделни карнет – описа, поради което действително в
случая според настоящата инстанция става дума за две отделни нарушения, които е
следвало да се санкционират по отделно. В процесния казус е наложено само едно
наказание, а така не става ясно за кое от двете нарушения е то. По тази причина
процесното НП следва да се отмени, тъй като горното е съществено процесуално
нарушение, което поставя в невъзможност съда да прецени действителното
изявление на наказаващия орган.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен
съд, ХІV н. с.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
137/02.07.2019г. на ** на РДГ - Пловдив, с което на А. М.К., ЕГН **********,
адрес *** е наложено административно
наказание Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.53, ал.7 от Наредба №8 за
сечите в горите, вр. чл.270 от Закона за горите.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.