Решение по дело №6899/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 531
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20195330206899
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер 531                           30.03.2020г.                  Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

На пети декември                              двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер    6899 по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 137/02.07.2019г. на ** на РДГ - Пловдив, с което на А. М.К., ЕГН **********, адрес ***  е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.53, ал.7 от Наредба №8 за сечите в горите, вр. чл.270 от Закона за горите.

          Жалбоподателят  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата и писмено становище. В съдебно заседание не изпраща представител въпреки предоставената му възможност.

          Въззиваемата страна – РДГ - Пловдив, чрез своя представител намира жалбата за неоснователна и иска да се потвърди процесното НП.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

          Жалбоподателя извършвал дейност като лесовъд. В тази връзка издал позволителни за сеч с № 0479298/16.01.2019г. и № 0479299/16.01.2019г. Същите касаели имоти № *** и ***, находящи се в отдел 361, подотдел  „Н“. Последния пък се намирал в землището на с.Черноземен, територия на ТП ДГС Хисар. Дърветата били маркирани със синя боя, съгласно два броя карнети – описи от 15.01.2019г. През месец март 2019г. на место в двата имота била извършена проверка от свид.Д. – горски инспектор, който установил, че на място била поставена допълнителна маркировака, отново в син цвят, на дървета които били новоизгнили и повредени. За целта на 28.02.2019г. жалб.К. бил пуснал 2 бр. карнет – описи, но отново посочил маркирането да се иззърши със синя боя, която съвпадала с цвета на основното маркиране по първоначалните карнет – описи. горното било преценено като нарушение на нормата на чл.53, ал.7 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите издадена от  Министъра на земеделието и храните. Ето защо жалб.К. бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, но той не сторил това. Така на 07.05.2019г. срещу него бил съставен АУАН за горното, а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля С.Д.Д. разпитан в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но сочи допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството. На първо място не се споделя от настоящата инстанция тезата на жалбоподателя, че в акта не било ясно описано нарушението. Действително не е било посочено за какъв точно цвят се отнася маркирането основно и допълнително, но в случая цвета е само един и за двата имота, поради което няма как да е нарушено правото на защита като се опровергае твърдението , че маркирането е било в един и същ цвят. Без значение е какъв е бил точно той. На следващо място действително в констативния акт не е посочено кое позволително за сеч се визира, а са посочени само имотите с техните номера. В случая обаче жалбоподателя не е имал друг обект в района и няма как да не е разбрал за кое позволително за сеч иде реч в акта. Не е съществено нарушение и факта, че свидетеля по АУАН не е посочен с ЕГН, а само с три имена и адрес, защото и тези данни са достатъчни за индивидуализирането му по несъмнен начин. На следващо място не е основателно възражението, че в НП били посочени други фактически положения, защото всъщност няма нови факти, а само конкретизация на подробности като именно номера позволителни за сеч и вида на цвета боя ползвана за основно и допълнително маркиране. По същество обаче няма изменение на време и място на извършване на нарушението. То си остава същото, а именно маркиране на допълнителни дървета, което по принцип е допустимо, но отново в същия цвят на първоначалното и основно маркиране в имотите, вместо такова с друг цвят. На следващо място действително в процесния казус жалбоподателя е лесовъд. Като такъв той би могъл да носи отговорност по чл.253, ал.1, т. ЗГ, който  сочи, че лице извършващо лесовъдска практика и не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях се санкционира с глоба. В случая обаче тази глоба е по – висока от предвидената по чл.270 ЗГ, по която е наказан. Ето защо с горното не са нарушени правата му. Не е налице нарушение на закона и с факта, че в НП като нарушена норма освен тази по Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, е посочена и нормата на чл.270 ЗГ. Действително последната е санкционна, а не съдържа правило за поведение като хипотеза и диспозиция, но с това не е налице нарушение, защото е посочено нещо в повече от дължимото. Не на последно място следва да се посочи, че жалбоподателя очевидно добре е разбрал какво е вмененото му нарушение и той своевременно е организирал защитата си в тази насока, видно от съдържанието на жалбата.

При това фактическо положение правилно актосъставителя, а и наказващия орган са ангажирали отговорността му по чл.53, ал.7 Наредба № 8 /05.08.2011г. за сечите в горите издадена от  Министъра на земеделието и храните. Съгласно тази норма, когато след издаване на позволително за сеч се налага допълнително маркиране на дървета при санитарна или принудителна сеч, както и за промяна на трасетата на извозни пътища, технологични просеки и въжени линии, за тях се съставят карнет-опис и нов технологичен план, които се прилагат към досието на насаждението и се регистрират в информационната система на Изпълнителната агенция по горите към позволителното за сеч. Допълнително маркираните дървета се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране. В случая нарушението е извършено чрез действие по маркиране на допълнителните дървета в същия цвят като по позволителното за сеч.  Наказващия орган от своя страна действително е съкратил наименованието на наредбата в НП като е посочил само номер и това че се отнася за сечите в горите, без да е посочил дата и автор. Имайки предвид обаче, че жалбоподателя е лесовъд, а и направените от него възражения, то явно е разбрал добре за коя наредба става дума. Не е основателно възражението, че наказващия орган не коментирал дали случая не е маловажен. Неправилно се интерпретира Тълкувателно решение 1/07г., тъй като то само посочва, че въпроса за наличието на чл.28, б.а ЗАНН е въпрос по законосъобразност и като такъв подлежи и на съдебен контрол. Самия ЗАНН ясно е посочил съдържанието на НП и там липсва изискване за някакво по-подробно мотивиране. Щом наказващия орган е издал НП, явно е счел, че случая не е маловажен по смисъла на ЗАНН. Това е становището и на настоящата инстанция. На следващо място, както правилно се сочи и в самата жалба, за да се реализира състава на извършеното нарушение не е нужно да са настъпили конкретни вреди. В този смисъл е без значение броя на допълнително маркираните дървета. То е на просто извършване и с това е настъпил вредоносния ефект като са нарушени обществените отношения по контрола и опазването на горите. Ако имаше някакви конкретни вредни последици, то те биха били само отегчаващи обстоятелства.

Същевременно според настоящата инстанция основателно е възражението на жалбоподателя, че в случая са налице нарушения допуснати в два имота посочени по-горе със съответните номера. Без значение е обстоятелството, че те се намират в един и същ подотдел. По същество това са два отделни обекта, не случайно са налице и два отделни карнет – описа, поради което действително в случая според настоящата инстанция става дума за две отделни нарушения, които е следвало да се санкционират по отделно. В процесния казус е наложено само едно наказание, а така не става ясно за кое от двете нарушения е то. По тази причина процесното НП следва да се отмени, тъй като горното е съществено процесуално нарушение, което поставя в невъзможност съда да прецени действителното изявление на наказаващия орган.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 137/02.07.2019г. на ** на РДГ - Пловдив, с което на А. М.К., ЕГН **********, адрес ***  е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.53, ал.7 от Наредба №8 за сечите в горите, вр. чл.270 от Закона за горите.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.