Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
24.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8222 по описа за 2020г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №56903 от 04.03.2020год.,
постановено по гр.дело №49345/2019г. по описа на СРС, ГО, 153 с-в е признато за
незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Ю.И.Б.
с ЕГН**********, извършено със Заповед №138/13.08.2019г. на Председателя на
Националния съвет на Българска социалистическа партия, на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ; ищецът е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на
заеманата до уволнението длъжност „главен експерт-политически организатор“ в
сектор „Работа с ветераните“; ответникът е осъден да заплати на ищеца Ю.И.Б. на
основание чл.225, ал.1 КТ сумата от 5373,40лв. обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение, за периода 13.08.2019г.-
13.02.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 8059,92лв., като погасен чрез прихващане с вземане на
ответника за изплатени на отпаднало основание обезщетения при уволнение по
чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ. Ответникът е осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца сумата от 1158,67лв. адвокатско възнаграждение по чл.38
от ЗАдв съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът- да заплати на
ответника 113,31лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът е осъден да заплати на съда сумата от 374,94лв. държавна такса.
С определение от
23.06.2020г. съдът е отхвърлил молбата на ответника за изменение на решението в
частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника Българска социалистическа партия. Жалбоподателят поддържа, че
от събраните гласни
доказателства е установено, че ищецът не е предавал в съответните срокове изискваната
от него информация, не е участвал на оперативки, в областите за които е
отговарял е имало организационни проблеми и такива свързани с прилагането на
вътрешно-нормативната партийна уредба, което е довело до подаване на жалби и
сигнали от партийните звена. Критериите за подбор били обективни, което се
установило и от разпита на свидетелите. Заповедта
за извършване на процедура по подбор заедно с приложенията към нея била
предоставена в деловодството на разположение на всички работници и служители, а
ищецът подписал приложенията. Работодателят изпълнил и задълженията си
своевременно да уведоми компетентните органи и заинтересовани лица за
предстоящото съкращаване на щата- Агенция по Заетостта, синдикалните организации,
Дирекция „Регионална служба по заетостта“. Моли обжалваното
решение да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени. Претендира
разноски.
Ответникът е подал и
частна жалба срещу определението на СРС по чл.248 ГПК относно разноските.
Твърди, че минималното възнаграждение за един адвокат в случая възлиза на 733
лева, като съдът следвало да съобрази частичното уважаване на искапо чл.344,
ал.1, т.3 от КТ и да присъди възнаграждение в размер на не повече от 500 лева.
Не била извършена и компенсация на присъдените на страните разноски. моли
определението да бъде отменено, адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца намалено, както и да бъде извършена компенсация на
разноските.
Въззиваемият ищец Ю.И.Б. в подадения в срок отговор на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че в производството
пред първата инстанция са установени от представените по делото доказателства
обстоятелствата, релевантни за уважаване на исковете. Твърди също така, че
първостепенният съд правилно е преценил, че протоколът и оценителните формуляри
не са официални документи, а показанията на свидетеля А. не следва да се
кредитират. Твърди, че определеното адвокатско възнаграждение е по реда на
чл.38 от ЗАдв. Моли решението на СРС, както и определението по реда на чл.248 ГПК да бъдат потвърдени.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ.
При така предявените
искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на трудово правоотношение
между него и ответника- работодател, както и че трудовото правоотношение е било
прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на уволнението съобразно
основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за прекратяване, а
именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение, която е
подписана от надлежно упълномощен представител на ответника, спазване изискванията
на чл.123 КТ и реално съкращаване на щата, както и законосъобразното провеждане
на задължителната в случая процедура по подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ.
Между страните не се
спори относно наличието на трудово правоотношение между тях въз основа на
представения по делото трудов договор, както и че това трудово правоотношение е
прекратено с представената по делото заповед №138/13.08.2019г. на Председателя
на Националния съвет на Българска социалистическа партия, на основание на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата.
Съгласно ТР№5/26.10.2021г. по т.д.№5/2019г. на ОСГК на
ВКС основанието за уволнение по чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице винаги, когато е извършено
съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при
оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет
на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата.
Съкращаването на щата означава намаление,
премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците
или служителите. При премахване на определено звено в едно предприятие и
дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две възможности за
прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите от това
звено - прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр.1 от Кодекса на труда - "закриване на част от предприятието" или
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда -
"съкращаване на щата", като изборът на предвидената в закона
възможност е негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и
преценката му дали да се премахне едно или друго звено и дейността, извършвана
в него.
Настоящият състав
намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установява реално
съкращаване на щата- в представеното по делото щатно разписание, прието на
30.06.2019г., в сила от 01.07.2019г. (л.405 и л.61 от първоинстанционното дело)
са включени 64 щатни длъжности, а в предходното такова от 25.03.2018г. (л.67)-
151 щатни длъжности. Съкращаването е обхванало длъжността на ищеца и сходни на
неговата в същото структурно административно звено. Длъжността на ищеца съгласно
щатното разписание от 25.03.2018г. попада в направление „Партийна дейност“ с 65
щатни длъжности, сектор „Организация“ (21 щатни длъжности). Други 33 щатни
длъжности са в сектор „Териториална координация“. В новото щатно разписание от
01.07.2019г. длъжността на ищеца попада в звено „Организационна дейност“ с 21
щатни длъжности, а отделно звено (направление) „Териториална координация“ не
съществува.
Не се спори между
страните и относно самото извършване на процедурата по подбор съгласно чл.329,
ал.1 от КТ. Ответникът е представил писмени доказателства в тази връзка- със
заповед №ЗУЧР-059/05.08.2019г. (л.88) е наредено да се пристъпи към процедура
за извършване на подбор, в който да бъдат включени служители съгласно
приложение №1 (л.90), между които на стр.3, раздел ІV „Организационна дейност“,
длъжност „Главен експерт“, №19 и ищецът Ю.Б.. Представени са предварително
определените критерии за подбор и протокол за извършването му от 09.08.2019г.
От всички 21 служители в звеното „Организационна дейност“ ищецът е класиран на
предпоследното 20 място, съгласно одобрените от работодателя показатели и
поставените от комисията по подбора оценки, като въз основа на това е предложен
за съкращаване (л.101-111).
Ищецът оспорва
реалното (законосъобразно) извършване на подбора- приложението на определените
от работодателя критерии по тоношение на работата му и поставените му от
комисията оценки.
Съгласно ТР№3/16.01.2012г.
по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС, преценката
на работодателя, кой от служителите има по - висока квалификация и работи по -
добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната проверка е въпроса за законосъобразното упражняване на правото на
подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени
с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване
може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Когато
преценката е обективирана в писмен документ (както е в случая), същият
представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или
служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно
доказване от работодателя чрез разпит на
свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед
установяване на действителните качества на участвалите в подбора.
Видно от
представените по делото формуляри за средна оценка и идивидуални формуляри за
оценка, комисията по подбора за звеното в което попада длъжността на ищеца, е
съставена от А. Н., Р.С., Ч.С.и Р. А.. Последната заема сходна на ищеца длъжност-
„Главен експерт“ в звеното
„Организационна дейност“ и също е включена в обхвата на проведения с процесната
заповед на работодателя подбор, поради което е налице конфликт на интереси
доколкото А. е заинтересована от изхода на проведения подбор и нейното
евентуално съкращаване. Именно поради това А. е подписала формуляра за средна
оценка на ищеца, но той не съдържа нейни оценки и не е представен неин индивидуален
формуляр за оценка на ищеца.
Горепосочените писмени
доказателства не са официални документи, поради което и предвид оспорването от
страна на ищеца, съпоставянето на
качествата на последния при престиране на трудовата му дейност предмет на
процесния договор, с определените от работодателя показатели при извършване на
подбора, следва да бъде установено с всички позволени доказателствени средства
по ГПК.
По делото е разпитана
като свидетел за тези обстоятелства Р. А., за която по-горе бе посочено, че е
налице основание да се счита заинтересована от изхода както на проведения подбор,
така и на настоящия спор, доколкото заема сходна на ищеца длъжност в същото
структурно звено и е била обект на подбор, а от друга страна именно по тези
съображения не е участвала конкретно в оценяването на ищеца и не би могла да
установи обективността при оценяване качествата на ищеца от останалите членове
на комисията. Разпитан е и свидетеля Б.Б., който обаче не е участвал в
определената от работодателя комисия и съответно от показанията му също не може
да се установи обективното прилагане на определените от работодателя критерии
по отношение на трудовата дейност на ищеца. Следователно ответникът при
възложена му доказателствена тежест не е успял при условията на пълно и главно
доказване да докаже законосъобразното упражняване на правото на подбор и
приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ.
Ето
защо въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение- потвърдено.
По
частната жалба на ответника срещу определението по чл.248 ГПК:
Определеното
от първоинстанционния съд възнаграждение изцяло съответства на нормативната
уредба предвид вида, броя на исковете и размера на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, както подробно е мотивирано обжалваното определение. Минималното адвокатско
възнаграждение при иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ е в
размер на 560 лева (МРЗ за страната). Цената на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ
е 8059,20 лева и съгласно чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ минималното възнаграждение е
в размер на 580 лева плюс 5% за горницата над 5000 лева, или общо в случая-
732,96 лева, а съразмерно на уважената
част от иска- 488,69 лева. Съгласно чл.2, ал.5 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая минимално
възможното възнаграждение е 1048,69 лева, а първоинстанционният съд е присъдил
1158,67 лева. Следва обаче да се съобрази фактическата и правна сложност на
спора, като настоящият състав намира че фактическата сложност в случая е над
средната включително и предвид обема на представените по делото доказателства.
Искането за компенсация на разноски е неоснователно, тъй като съдът може да
извърши такава, но това не е негово задължение съгласно относимата нормативна
уредба. По така изложените съображения и частната жалба на ответника следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното определение- потвърдено като
правилно.
При
този изход на спора жалбоподателя- ответник няма право на разноски за въззивната
инстанция. На процесуалния представител на въззиваемия ищец следва да бъде
определено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съдът определя същото
в размер на минималното такова- 1048,69 лева, тъй като по делото е проведено
само едно съдебно заседание, не са събирани нови доказателства и работата на
процесуалния представител се е изразила в подаване на отговори на въззивната и
частната жалба, и явяване в единственото открито съдебно заседание.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №56903 от 04.03.2020год.,
постановено по гр.дело №49345/2019г. по описа на СРС, ГО, 153 с-в и определение от 23.06.2020г., с което съдът е отхвърлил молбата на
ответника за изменение на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА Б.С.П.Булстат ******** да заплати на адв.М.А.А. от САК с ЕГН**********
сумата от 1048,69 лева (хиляда четиридесет и осем лева и 69 стотинки)- възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗАдв за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/