Решение по дело №642/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 януари 2024 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20237180700642
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

      РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 203

 

гр. Пловдив, 08 януари 2024 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 642 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от А.Д.Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат С.Д., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищцата иска ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето й в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената й мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест гр. Пловдив в периода от 03.12.2019 г. до 10.08.2020 г., които се свеждат до следното: лоши битови условия, а именно липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 4 кв. м. нетна площ на човек“), без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода, старо и мръсно спално бельо, през зимата е студено, а през лятото – топло и задушно, наличие на мухъл в килиите, лошо на осветление, липса на достъп на свеж въздух, липса на дежурно осветление и аспирация в тоалетната; недостатъчно време за къпане и недостатъчна топла вода; наличие на гризачи и дървеници в килиите; липсва на условия за раздвижване и спорт; липса на извънредно свиждане по време на коледните и новогодишните празници, както и по време на великденските такива; нарушено зрение вследствие на продължително четене на лоша светлина по време на престоя в Арест Пловдив, както и непредоставяне на лекарства по време на престоя й в Арест Пловдив; лоша храна; липса на осигурена библиотека по време на престоя й в Арест Пловдив; липса на предоставена специализирана психиатрична помощ, както и на лекарства в тази връзка, с което се твърди да са нарушени правата по чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Направено е искане за освобождаване на ищцата от Държавна такса (ДТ) и разноски. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.

ІІ. За фактите:

5. От данните по делото (справки от Началник д-р „Арест“ при ОС „ИН“ - Пловдив от 06.04.2023 г. и 27.04.2023 г. – лист 62 и 101) се установява, че А.Д.Г. е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест гр. Пловдив в периода от 03.12.2019 г. до 10.08.2020 г.

6. От представените справки на Началник сектор „Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив  (л. 62. 65. 101), се установява следното:

Новият арест, представляващ масивна двуетажна сграда с площ от 2495 кв.м. РЗП, е открит през месец юни 2009 г. в рамките на Затвора Пловдив.

А.Г. е пребивавала на територията на Арест – Пловдив през процесния период (03.12.2019 г. до 10.08.2020 г.), през който е бил настанен в килия № 205 на ет. 2, с квадратура 14.74 кв.м. и е съжителствал още две задържани лица. Килиите са били оборудвани с три легла с размери 190/70 см, като две от леглата са разположени едно върху друго, има също маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в тях е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно. Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица. Храната на задържаните лица в Арест - Пловдив се доставя З пъти дневно-сутрин, обед и вечер от Затвора Пловдив. Нейното количество и калориен състав са съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването. Сготвената храна се разпределя за всяко задържано лице, като стриктно се спазват разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на M3 и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Контролът за количеството и годността на сготвената храна се осъществява от медицинският специалист в Ареста и се отразява в Книга за контрол на получаваната и раздавана храна на задържаните лица - съгласно т. 33.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. Гл. директор на ГД“ИН“ за вътрешния ред в арестите.

Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест - Пловдив. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на санитарния възел са 125/112 см,  или 1.4 кв.м. Като от общата квадратура на килията се извади тази на санитарния възел се получава 13.34 кв. м., разделено на броя на обитателите в нея, всеки един от тях ползва 4.45 кв. м. жилищна площ. Извеждането до банята на Арест - Пловдив става по утвърден график месеца за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, за лицата от женски пол най-малко три пъти седмично по препоръки на Омбудсмана на Р България, а при възникнали нужди от медицинско естество - по съответното предписание.

Арест - Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите.

Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се осигурява задължителното съгл. ЗИНЗС време за престой на открито.

Съгласно щатното разписание на Арест - Пловдив има назначени лекар- ординатор и медицински фелдшер. Въпросите, свързани с реда и начина на ползване на медицинска помощ от страна на задържаните лица са регламентирани в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС. Ежедневно се прави обход сутринта от медицинско лице и дежурен служител от НОС на Арест - Пловдив в режим на съвместна дейност и се правят запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица, също така и по въпроси от медицински естество. При преценка и изразено желание се прави съответния преглед в медицинския кабинет на Арест - Пловдив, като при необходимост може да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с разпоредбите на глава десета от ЗИНЗС.

Предоставени са надлежно заверени фотокопия от наличната медицинска документация на ищцата, като част от предписанията, свързани с приема й на определени медикаменти са направени от външни специалисти.

Относно дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията (ДДД) на арестните помещения е посочено, че е наличен договор с „Фаворит ДДД Сървиз“ ООД, със седалище в гр. Варна, ул. “Велес“ № 6. Същият се изпълнява по график, както и по заявка при необходимост. В тази връзка са представени протоколи за извършени услуги по ДДД на територията на ареста от 18.11.2019 г., от 19.01.2020 г., 10.03.2020 г., 18.05.2020 г., 18.06.2020 г., 04.08.2020 г.

По отношение на мястото за престой на открито, е посочено, че същото се намира в източната част на района, в който е ситуирана сградата на Арест - Пловдив на територията на Затвора Пловдив, извън самата сграда и представлява три броя карета, които от едната страна имат масивно изградена и измазана стена от тухлено-бетонна конструкция, от другата - метална конструкция, обвита с оградна мрежа, отгоре - една трета плътна ламарина за навес, който служи за ползване при влошени атмосферни условия, а останалите две трети са покрито с оградна мрежа. Трите карета са разделени помежду си с плътна ламарина, за да се обособят отделни места за съответния брой задържани лица, които да ползват правото си на престой на открито. На осн. чл. 256, ал. 1, т. 1, пр. 5 вр. ал. 4 ЗИНЗС вр. чл. 276 ППЗИНЗС и т. 55 от Заповед № Л- 1321/10.03.2020 г. Гл. директор на ГД“ИН“, това право на ищцата Г. е било осигурявано по график, който се изготвя ежемесечно и се утвърждава от съответния служител с ръководни функции, като престоя на открито е в рамките на един астрономичен час всеки ден. На същото място могат да се упражняват отделни спортни дейности по избор и преценка на задържаните лица.

7. По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ), изготвена от вещото лице д-р П., чието заключение се свежда до следното:

7.1. От материалите по делото и извършеното изследване е видно, че се касае за зряла жена с правилно психомоторно развитие. Представена с нормален интелект и културални интереси, съответни на средата, която обитава. В периода на подрастване и формиране на личност не е имала смущения, които да препятстват функционирането.

Налице е медицинска документация за получаване на психиатрична помощ в ЦПЗ - Пловдив. Споделя за посещавани психиатрични кабинети в годините и провеждано лечение по препоръка на специалистите. Липсва последователна медицинска документация, която да обхваща заявеното провеждано в годините назад лечение. Не са описани обективно епизоди обостряне или нови оплаквания. Няма обективна информация за протичане на хронично психично заболяване. Във връзка с това няма и аргументация за постоянен конкретен прием на медикаменти. Има се предвид, че е заявен прием на медикаменти с давност от около 2000-та година. Липсва медицинска документация за декларираните като постоянни оплаквания от личен лекар.

Г. е имала нормално детско развитие в нормална семейна среда. Задоволявани са потребности й поетапно в динамика. Придобила е средно, а след това и виеше образование. Имала е постоянна трудова заетост и е практикувала придобитата специалност. Относно професионалните си умения и понастоящем поддържа добра самооценка.

От анамнезните данни на медицинската документация е видно, че житейският маршрут е белязан с трудности на различни етапи. Имала е дисхармоничен брак. Полага е грижи за боледуващ родител. След травма на глава е имала оплаквания с неврозоподобен характер. Между 2000-2009 г. Г. е провеждала прегледи в ЦПЗ - Пловдив. Поставяна е диагноза Умерено тежък депресивен епизод, Рецидивиращо депресивно разстройство. Описаната симптоматика касае повече астеновегетативните тревожно депресивни оплаквания. Повлияването е посочено като трудно и се посочват преживяни психотравмени ситуации, което определя и ситуативния характер на заболяването. Обективизирана е понижена действена активност, ползвала е временна неработоспособност. Депресивната симптоматика не е включвала суицидни мисли, намерения, планове и по тази причина не е лекувана хоспитално в отделение за остри психични заболявалия.

Оплакванията на Г. относно психичното здраве се свързват с психотравмени ситуации.

При освидетелстването Г. се представи тревожна от сложилата се ситуация в живота й през последните години. Споменава, че има своя преценка за развоя на събитията.

Споделя, че от дълги години има оплаквания, които във времето са с променлив интензитет и недостатъчно повлияване от провежданото лечение. Описва себе си с постоянна емоционална лабилност в последните повече от двадесет години, налагаща приема на лекарства. Също така се представя като трудолюбива, действено целенасочена, последователна в трудовото си поприще. Възприема лишаването от свобода като наложено неоснователно ограничение.

Според споделеното, Г. е имала необходимост да провежда лечение с психотропни препарати преди задържането й в Ареста - Пловдив. Неудоволствените изживявания, свързани с наказателния процес и административни процедури спрямо нея са били придружени с персистиращи оплаквания. Продължила е да има по нейна преценка необходимост от конкретни медикаменти. От споделеното при изследването е видно, че описва временното лишаване от медикамент като липса при изградена зависимост. Обективно няма данни за изградени зависимости при подекспертната. В практиката е известно, че приемът на транквилизатори, често става извън терапевтична рамка, „при нужда“. Има основание да се приеме, че и Г. е приемала препарат на основание на впечатление от доброто си повлияване на усещане за тревожност и напрежение. Няма последователна документация да е имала постоянна лекарска препоръка да приема транквилизатори, да се правят комбинации или да се променят дози. Усещането за лично добро повлияване е определяло да се търсят начини за осигуряване на медикамента от чужбина дори, при липса на търговската форма в аптечната мрежа. От споделеното е видно, че Г. е приемала дози, които не са били значимо повишавани. От заявения постоянен прием се правят изводи за податливост във времето към външни провокиращи фактори, които са провокирали астено вегетативни и психогенни оплаквания.

Анамнезата за мъчителни усещания, причиняващи оплаквания, на фона на провежданото лечение, дава основание да се допуснат личностови особености при подекспертната, съотносими към нагласите за реакция на нежелано, при качествено запазен самоконтрол. Подекспертната е ползвала активна психиатрична помощ за определени периоди от време, по избран от нея начин. Не са обективизирани поредни депресивни епизоди, както и епизоди на повтарящото се депрепресивно разстройство. Описаните постоянни оплаквания са съотносими и към наблюдаваното състояние по време на изследването и то не касае нарушено функциониране на психичните сфери. Описаните депресивни състояния не касаят психотични епизоди, свързани с нереалистични изживявания и нарушено възприемане на реалните житейски събития.

Необходимостта от провеждане на лечение във времето на лишаване от свобода е свързана с ситуативно изводимото тревожно депресивно разстройство, съпроводено с астено вегетативно и психогенна симптоматика. Депресивните изживявания не са в рамките на депресивен епизод с качествени нарушения на психичните сфери. Провежданото лечение е съобразено със състоянието - Ципралекс, Ривотрил, Мелатонин. То е по правилата на добрата общо медицинска и психиатрична практика.

От наличните данни по делото е видно, че Г. не е имала психично състояние, което се преценя като влошено поради престоя й в Ареста - Пловдив. Споделените оплаквания, причинени според нея от прекъсване на медикаменти, не са наложили неотложно болнично лечение. Такова е предприето на по-късен етап, по конкретно посочени причини.

Състоянието на Г. във времето на престоя в Ареста - Пловдив е определяло, при необходимост да има достъп до медицинска помощ. То допуща да бъде провеждано лечение в амбулаторни условия или при евентуална необходимост в медицинско заведение към местата за лишаване от свобода. Видно е, че не са настъпили специфични усложнения, свързани с липса на конкретно лечение или поява на тежа конкретна симптоматика. 

Към времето на изготвяне на експертизата подекспертната се представя с поддържана готовност да участва, защитавайки интересите си. Не се установява тежка житейска дезадаптация или психично разстройство с качествено нарушени психични функции, като следствие на нарушения обичаен житейски ритъм. Показва мотивираност за защита на правата си.

В тази връзка заключението на вещото лице е, че А.Д.Г., не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ - Пловдив. Получавала  е психиатрична помощ в заведението и има обективизирани диагнози - F32.1 Умерено тежък депресивен епизод, F33.1 Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод — умерено тежък.

F32.1 Умерено тежък депресивен епизод е преходно състояние, подлежащо на излекуване.

F33.1 Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод — умерено тежък не е валидизирано при Г. като честота и тежест на повтарящи се епизоди.

В периода от 03.12.2019 г. до 10.08.2020 г. Г. е имала ситуативно обусловени оплаквания, които са съотносими към ситуативно обусловена симптоматика на F 41.2 Смесено Тревожно - Депресивно разстройство с панически епизоди

Преодоляването на Смесено Тревожно - Депресивно разстройство с панически епизоди е възможно с капацитета на личността, подкрепа на обкръжение, прилагане на медикамент или медикаменти с транквилиращ ефект. Лечението е възможно и в условията на Ареста - Пловдив, предвид спецификата на състоянието.

7.2. При изслушване на заключението, във връзка с поставените от страна на ищцата въпроси към вещото лице обективирани в молба вх. № 22862/15.11.2023 г. по описа на съда, д-р П. в допълнение заявява, че е провела изследване и е направила интервю с А.Г., която считала, че й се е полагало да получава избран от нея медикамент, с който по нейни данни е провеждала дългосрочно лечение за тревожни оплаквания. В Ареста е дадена възможност да й бъде осигурен този медикамент от нейното семейство, от нейната дъщеря. Този медикамент, който А.Г. желаела да приема и за който казвала, че го приема във времето извън така наречената терапевтична рамка, защото това е транквилизатор – успокоителен медикамент, който може да се каже, че е сравнително масово употребяван, се нарича „Ривотрил“. Понастоящем търговската му форма е „Клонарекс“. Тя си го е осигурявала и го е приемала. В Ареста са й осигурили възможност нейните близки да й набавят този медикамент. Това са нейни данни. Няма документация за това, че е имало необходимост да приема медикамента. Всичко е било в рамките на преценката на д-р Стоилов, който обгрижвал настанените в следствения арест. Но А. е имала достъп до медицинска помощ. Няма приложена документация, но е имала достъп до медицинска помощ в следствения арест, защото тя е била там, а там има лекар, който при нужда реагира на нуждите на настанените и при преценка за допълнителна консултация дава насоки и ги консултират. При нея това не се е наложило. Но самата тя казва, че единственото нещо, от което е имала нужда е този медикамент, който на някакъв етап й е осигурен. Нуждата й от този медикамент, който тя ползва винаги в годините за успокоение като познато и ефективно за нея средство е била, защото по време на престоя в Ареста тя е преживявала себе си като онеправдана, ощетена, затруднена и по тази причина е имала нужда да прибегне към средство, което да я успокои и това познато за нея средство е считала, че й е необходимо и на някакъв етап й е осигурено. Д-р П. заявява, че експертната й преценка е, че Г. няма хронично психично разстройство, което да налага непрекъснато поддържащо лечение. Тя има описаните тежък депресивен епизод и това е състояние като епизод, което е било някога и това е състояние, което подлежи на отшумяване и излекуване. Другото, което й е поставено като диагноза е повтарящо се депресивно разстройство, но тя няма документация, че в годините е имала повтарящи се периоди на депресивни епизоди, съответно да е получавала медикаменти. Няма такава последователна документация и затова вещото лице експертно не приема, че А.Г. е имала това хронично психично заболяване, но приема, че тя има повтарящо се във времето по различни причини тревожно депресивно състояние, като приема на познато лекарство, на което тя вярва, я улеснява да преодолява оплакванията си, но осигуряването на това лекарство по принцип е желателно да бъде по лекарска преценка. Друг е въпросът, че хората търсят, намират начин да го приемат, защото вярват, че това е подходящото за тях и изпитват облекчение, или самото усещане им носи облекчение, след като го взимат.

8. Като свидетели по делото са разпитани:

8.1. Б.Д.Я., която заявява, че през периода от 03.12.2019 г. до 10.08.2020 г. не е била в Арест Пловдив. Била е в ареста от 15.04.2021 г. След тази дата - 15.04.2021 г. А. е идвала много пъти при тях в ареста за по няколко дни по делегация.

8.2. Л.Б.Л. – съпруг на ищцата. Същият заявява, че на 02.12.2019 г. ги задържали - него и съпругата му А.,*** осем месеца и няколко дни - до пети август 2020 г., но не е сигурен за крайната дата. Той бил в 206 килия, а тя била в 205 килия. Килиите били една срещу друга. Разстоянието от едната до другата килия било метър и половина, един коридор. През вратите можели да си говорят. Визуален контакт нямали, защото не им давали. Не е влизал в нейната килия. И нейната, и неговата килия горе-долу били еднакви. По трима човека били в килията. Тоалетна имало в килията, която била в ужасно състояние. Имало санитарен възел в килията, който бил отделен от спалното помещение. Вратата не се затваряла. На тяхната врата имало дупка на вратата. В нейната килия също санитарният възел бил отвратителен. Оплаквали се постоянно, че имало някакви буболечки, нахапани били. А. се оплаквала, че е нахапана от дървеници, бълхи, въшки, хлебарки, всичко имало. Пускали топла вода сутрин от 6:00 часа за половин час и вечер за половин час. Чувал, че жените се оплаквали, че не могат да си спазват личната хигиена, не можели да се измият. Преди да ги задържат в ареста А. пиела лекарства за психиатрично заболяване и било овладяно горе-долу, било в нормални граници. Като ги задържали там вече нямало възможност за лечение, не й давали вече лекарства, защото те се изписвали със зелена рецепта и близките нямало как да ги вземат, защото те се изписвали на нея, а тя било в ареста. Нямало кой да й изпише на нея рецепта, когато била в ареста и тя започнала да изпада в паник атаки, защото не взимала подходящите лекарства. Не я е преглеждал психиатър в ареста. Фелдшерът влизал да й бие инжекции и казвал на надзирателя „спокойно, тя ще спи един - два дена, няма да има проблем“. Но какво и биел, и с какво я лекувал, никой не знаел. Нещата ставали все по-зле и тя се влошила след като я преместили от ареста в психиатрията при Затвора Ловеч. В психиатрията в Ловеч имало документи и казали, че след ареста нещата са се влошили поради факта, че тя нямала адекватно лечение. Когато били в ареста почти всеки ден те тропали на вратата, че А. е припаднала. Тя колабирала, постоянно имала паник атаки, плачела, ревяла, всеки ден тропали на вратата да викат надзирателите.

ІІІ. За правото:

9. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

10. Каза се, главната искова претенция на ищцата е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Ареста - Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

11. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

12. При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищцата действително, фактически е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под стража" или пък наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места.

Както вече бе казано, от данните по делото се установява, че А.Г. е изтърпявала мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста гр. Пловдив през целия исков периода от 03.12.2019 г. до 10.08.2020 г.

13. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

14. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме следното:

14.1. Помещението (килия № 205 на ет. 2), което е обитавала Г. при изтърпяване на наложената й мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест - Пловдив, е разполагало със санитарен възел и постоянно течаща вода, включително и с топла вода макар само два пъти в денонощието в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Ареста. Въпросната стая е била обзаведена с отделни легла, маса за хранене и две табуретки, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряем прозорец с размери 150/150 см, а отоплението се е осъществявало с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва освен за отопление и за охлаждане през летния сезон. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност.

Изложеното налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на Г. са били осигурени пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.

Ползването на баня в Арест - Пловдив се осъществява по утвърден график с периодичност два пъти седмично най-малко, за лицата от женски пол най-малко три пъти седмично по препоръки на Омбудсмана на Р България, а при възникнали нужди от медицинско естество - по съответното предписание, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищцата е осигурен и допълнителен достъп до топла вода.

14.2. Що се отнася до хигиената в Ареста - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалното помещение, в което е била настанена ищцата.

14.3. Не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно Г. да е обитавала помещение, в което минималната жилищна площ в спалното помещение за всяко задържано лице (в т.ч. и за нея) да е по-малка от 4 кв. м. Както вече бе казано, А.Г. е била настанена в килия № 205, ет. 2 в ареста, с квадратура 14.74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица.

14.4. Напълно недоказани останаха твърденията в исковата молба за липса на условия за раздвижване и спорт липса. Такива данни не могат да бъдат извлечени включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели. От друга страна, от представените справки и становища от Арест Пловдив се установява, че на всички задържани под стража лица ежедневно се осигурява задължителното съгл. ЗИНЗС време за престой на открито. Това право на ищцата Г. е било осигурявано по график, който се изготвя ежемесечно и се утвърждава от съответния служител с ръководни функции, като престоя на открито е в рамките на един астрономичен час всеки ден. На същото място могат да се упражняват отделни спортни дейности по избор и преценка на задържаните лица.

14.5. Относно твърдението на ищцата за липса на осигурена библиотека в Ареста Пловдив, следва да се констатира, че в ЗИНЗС не е предвидено създаването на библиотека към арестите. Такива е предвидено да бъдат създавани във всеки затвор, затворническо общежитие и поправителен дом (чл. 167, ал. 1 ЗИНЗС).

Никакви доказателства не са ангажирани и относно твърденията за лоша храна в ареста и за нарушаване на зрението на ищцата вследствие на продължително четене на лоша светлина по време на престоя й в ареста. В тази насока е необходимо е да се посочи, че презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, които на общо основание подлежат на доказване. Ето защо при липса на доказателства ангажирани от страна на ищцата по отношение на коментираните нарушения спрямо личността й, твърденията в горния смисъл се явяват неоснователни.

14.6. По отношение твърденията за липса на предоставена на Г. специализирана психиатрична помощ, както и на лекарства в тази връзка, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и от изготвената СПЕ не може да бъде направен извод ищцата да е имала конкретен здравословен проблем през разглеждания период, за решението на който да й е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано лечение.

Вещото лице е категорично в това отношение, а именно че Г. не е имала психично състояние, което се преценя като влошено поради престоя й в Ареста - Пловдив. Споделените оплаквания, причинени според ищцата от прекъсване на медикаменти, не са наложили неотложно болнично лечение. Такова е предприето на по-късен етап, по конкретно посочени причини. Състоянието на Г. във времето на престоя й в Ареста - Пловдив е определяло, при необходимост да има достъп до медицинска помощ и тя е имала достъп до такава. В следствения арест има лекар, който реагира на нуждите на настанените и при преценка за допълнителна консултация дава насоки и ги консултира. По делото е представен Медицинския картон на Г. (л. 64), от който се установява, че същата е била преглеждана 14 пъти (в т.ч. и първоначалния медицински преглед) в рамките на исковия период от 03.12.2019 г. до 10.08.2020 г.  (8 месеца и 5 дни). Самата тя е заявила на вещото лице, че единственото нещо, от което е имала нужда е конкретно посочен от нея медикамент - „Ривотрил“, като в ареста е дадена възможност да й бъде осигурен от нейното семейство.

Според заключението на обсъжданата СПЕ, в периода от 03.12.2019 г. до 10.08.2020 г. Г. е имала ситуативно обусловени оплаквания, които са съотносими към ситуативно обусловена симптоматика на F 41.2 Смесено Тревожно - Депресивно разстройство с панически епизоди, а преодоляването на това Смесено Тревожно - Депресивно разстройство е възможно с капацитета на личността, подкрепа на обкръжение, прилагане на медикамент или медикаменти с транквилиращ ефект (каквито се установява, че Г. е приемала), като лечението е възможно и в условията на Ареста - Пловдив, предвид спецификата на състоянието.

Така приетата СПЕ се възприема от настоящия съдебен състав като компетентно и обективно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства.

14.7. Досежно оплакването на ищцата, че спалното й бельо било старо и мръсно, което настоящият съдебен състав също намира за неоснователно, достатъчно е да се посочи, че по делото не се твърди и не се установява Г. да е подавала молби с искане за изпиране на спалното й бельо, които да са с отрицателен отговор. Освен изложеното следва да се добави, че според предоставената информация от страна на ответника, чаршафите се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста, като освен това на задържаните е предоставена възможност да ползват собствени чаршафи. Все в тази насока следва да се констатира, че в ЗИНЗС не съществува задължения за ответника да осигурява ново спално бельо на задържаните лице и тези лишени от свобода.

14.8. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърдението на ищцата за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и бълхи през исковия период, доколкото от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи. В тази връзка, както вече бе казано, са представени протоколи за извършени услуги по ДДД на територията на ареста от 18.11.2019 г., от 19.01.2020 г., 10.03.2020 г., 18.05.2020 г., 18.06.2020 г., 04.08.2020 г., в които са описани размерът на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето извършил описаните в протокола дейности и имената на лицето приемащо протокола.

Този извод не се промяна от показанията на свидетеля Лазаров, тъй като същият преразказва единствено това което е чул, но не е имал достъп до спалното помещение на съпругата си в ареста, за да има непосредствени впечатления от състоянието му. Ето защо, разглежданите показания не могат да обосноват поставяне на ищцата в неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС, още повече, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

14.9. При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както вече бе казано, е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които Г. е изтърпявала мярка задържане под стража в Арест - Пловдив не могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи я на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода и/или задържането под стража сами по себе си поставят въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

ІV. За разноските:

15. С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на Административен съд – Пловдив разноски в размер на 200 лв., за изготвяне на заключение по изслушаната в хода на производството СПЕ.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат С.Д., иск срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето й в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената й мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест гр. Пловдив в периода от 03.12.2019 г. до 10.08.2020 г.

ОСЪЖДА А.Д.Г., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Административен съд - Пловдив сумата от 200 лв., представляваща направени по делото разноски за съдебно-психиатрична експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: