Решение по дело №185/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от М.К.М. ***, действащ чрез пълномощника адв. Н.А. ***, против решение № 60/24.06.2022 г., постановено по АНД № 63/2022 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е изменено наказателно постановление № 22-0242-000076/16.03.2022 г. на началник на РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин, с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, като е намален размера на наложените наказания глоба от 100,00 лева на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС от 3 месеца на 1 месец.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на БРС е незаконосъобразно. Твърди се, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения, които обуславят неговата отмяна: нарушение по чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наложените наказания, накърняване процесуалните права на уличеното лице, некоректно описание на процесното деяние и липса на мотиви.

Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, като неправилно, както и да бъде отменено НП, като се присъдят разноски в полза на оспорващия.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

Установено е, че на 24.02.2022 г. около 00:05 ч. в с. Тополовец, по ул.”Георги Димитров” срещу табела „Д12”, с посока на движение към с. Дреновец, бил направен опит да бъде спрян за проверка лек автомобил „Нисан Терано 2”, рег.№ М****ВР, собственост на касатора, като служителите на РУ-Белоградчик подали сигнал за спиране със сирена и светлинна уредба (синя лампа) на служебен полицейски автомобил, при което водачът не спрял, а ускорил движението на автомобила в посока към с. Дреновец. Описаното в АУАН МПС било открито на ул.”Железничар” пред дом № 9, където е жилището, обитавано от касатора.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № GA501942/24.02.2022 г., по който уличеният направил възражения.

Въз основа на установеното с акта началник на РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин издал атакуваното пред БРС наказателно постановление.

Пред състава на въззивния съд били разпитани св. Т., в качеството му на актосъставител, както и свидетелите на защитата И. и Е..

Пред настоящата инстанция е представена допълнително заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с предмет определяне на служби за контрол по ЗДвП, както и на длъжностни лица, които да съставят фишове, актове и НП за констатирани административни нарушения по същия закон.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Административен съд Видин намира, че съставът на БРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, а направения правен извод за законосъобразност на процесното постановление е правилен и обоснован. Правилно съставът на първоинстанционния съд е приел, че наложените административни наказания са определени в нарушение разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, при липса на доказателства за определянето им над нормативно установения минимум, респ. обосновано е намалил същите до съответния минимум.

По делото е установено по категоричен и безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място касаторът е извършил установеното от органите на РУ-Белоградчик нарушение, като не е изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено виновно деяние: нарушение на чл.103 от ЗДвП, лицето следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби обосновават извод, че касаторът е осъществил виновно вмененото му нарушение. Като водач на регистрирано МПС при подаден светлинен и звуков сигнал от служители на РУ-Белоградчик не е спрял и не е изпълнил дадените му указания. Впрочем това обстоятелство се потвърждава категорично от показанията на актосъставителя Т., за когото липсват данни да е заинтересован от изхода на делото и който свидетелства в качеството си на служебно лице за факти и обстоятелства, които е установил пряко и непосредствено. Липсва съмнение относно авторството на процесното деяние, обективните и субективните му признаци, а изводите на наказващия орган в процесното НП се потвърждават от всички доказателства по преписката.

При това положение извършването на вмененото нарушение се явява доказано, а издаденото наказателно постановление – законосъобразно и обосновано.

Неоснователно е твърдението в жалбата, за това, че допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН обуславя отмяна на НП. Правото на районния съд да измени оспореното пред него постановление е нормативно установено в нормата на чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН. Основанията за отмяна на НП са изброени в т.1 и т.2 на следващата алинея 3 от чл.63, като тълкуването им категорично изключва отмяната на НП в конкретния казус. Определянето на административното наказание в размер над нормативно установения минимум при констатирана липса на доказателства за наличие на отегчаващи отговорността на дееца и деянието обстоятелства не може да бъде квалифицирано нито като неправилно приложение на материалния закон, нито като съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство.

Както правилно е приел съставът на БРС, в хода производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на уличеното лице. Решението е надлежно мотивирано, валидно, допустимо, обостовано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на оспорващия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК и умерената правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/24.06.2022 г., постановено по АНД № 63/2022 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е изменено наказателно постановление № 22-0242-000076/16.03.2022 г. на началник на РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин.

ОСЪЖДА М.К.М. ***, да заплати в полза на ОДМВР-Видин сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове:  1.

 

 

                                                                                    2.