№ 1684
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502005 по описа за 2021 година
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 261609/13.05.2021 год.,
постановено по гр. дело № 12657/2020 год. по описа на РС-Варна, в частите с които,
въззивникът е осъден да заплати на КР. К. К. от гр. Варна следните суми: сумата от 1 054, 31
лева, представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна
водолазна дейност в МВР, за месец декември 2018 г., на основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане; сумата от 189, 48 лева, представляваща обезщетение за забава
́
в размер на законната лихва върху сумата от 1054, 31 лева за периода 01.01.2019 г. –
08.10.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата от 1 260, 00 лева, представляваща
дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в
МВР, за месец декември 2019 г., на основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и
́
изплащане; сумата от 98, 70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 1260 лева, начислено за периода 01.01.2020 г. – 08.10.2020
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от ответника –
настоящ въззивник части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено
се свеждат до необсъждане на доводите и възраженията на ответника, както и до неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и
необосновано. Жалбоподателят навежда, че на допълнителни възнаграждения за
1
специфична дейност имат право само служителите, които пряко са изпълнявали една от
посочените дейности вкл. пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-
възстановителна работа, водолазна дейност и др., но при определени условия, посочени в
наредбата. Установено е по делото, че ищецът е заемал само длъжности „пожарникар" и
„командир на екип" с дейности по пожарогасене, описани в съдържащите се в делото
длъжностни характеристики. Установено е също, че ищецът К.К. през целия си стаж в ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението -МВР (ГДПБЗН-МВР) е бил назначен на
длъжността „пожарникар“ и е изпълнявал дейности, свързани с пожарогасене и спасяване,
като за длъжността си ищецът е получавал месечно допълнително възнаграждение за
пожарогасене. Районният съд неправилно е приложил закона, като не е разграничил
понятията „на водолазна длъжност" и „водолазна дейност". Съгласно чл. 21, ал. 1 от
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 год., на която се е позовал първоинстанционния съд (и
която наредба е отменена с §2 от ЗР на Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019 г. за условията
и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22 ч. до 6 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение (ДВ, бр.78/2019 г., в сила от 04.10.2019 г.), на
държавните служители, прослужили на водолазни длъжности десет години към 1 декември
на съответната календарна година и всяка следваща година на такава длъжност, се изплаща
допълнително възнаграждение в размер, определен съгласно заповедта по чл.179, ал. 2 от
ЗМВР. Противно на приетото в решението, в ГД „ПБЗН“ се е заплащало допълнително
възнаграждение на служители на водолазна длъжност. За да постанови осъдителното си
решение съдът се е позовал на чл. 13 от цитираната наредба, без да съобрази императивната
разпоредба на чл. 21 от същата. В ГД „ПБЗН“ има назначени служители на щат
„спасител/водолаз" и назначените на тази длъжност са получавали допълнително
възнаграждение при прослужени 10 год. на тази длъжност (спасител/водолаз) в размер на 1
заплата, а твърденията на ищеца, че нямало длъжност, производна на думата „вода" са
неоснователни и недоказани. Според жалбоподателя в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-
1060/26.09.2019 г. е предвидено на държавните служители , извършващи водолазна дейност
десе т години към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща
година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на една
брутна заплата, включваща основното месечно възнаграждение и допълнително
възнаграждение за продължителна служба. С цитираната наредба от 01.10.2019 г е въведено
изискването служителят да е извършвал водолазна дейност, а не да е заемал водолазна
длъжност, но остава задължителното условие да е изпълнявал водолазни дейности за
последните 10 години. Горното не е обсъдено от съда, нито пък е доказано, че ищецът е
изпълнявал водолазни дейности през последните десет години.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване
на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени в цялост, ведно с присъждане на сторените
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият – ищец по предявените искове КР. К. К.
от гр. Варна не е подал отговор на жалбата.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител; въззиваемият не се явява,
не изпраща представител.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът КР. К. К. от гр. Варна навежда следните твърдения:
Полага труд в ГД „ПБЗН“ в МВР – София на длъжност „командир на екип“ в Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна и е със статут на
държавен служител. Освен пожарникар, ищецът е и професионален водолаз в ГД „ПБЗН“ в
МВР. В класификатора на длъжностите в МВР длъжност „водолаз“ не е предвидена.
Съгласно Заповед № 574/ 13.09.2007 г. на Директора на НС „ПБЗН“ ищецът е придобил
квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-
спасителна дейност под вода и от този момент всяка година извършва водолазни дейности
при и по повод изпълнение на служебните си задължения, които му се възлагат от
2
съответния ръководител. Към настоящия момент ищецът е с квалификация „старши
инструктор водолаз“. От септември 2007 год. ищецът е изпълнявал дейности, свързани с
гмуркане в открити водоеми и в закрити наводнени помещения, вадене на удавници и др.
Твърди още, че съгласно издадени от Министъра на вътрешните работи заповеди и наредби
е регламентирано правото на водолаз в МВР, с прослужено време над десет години, към
месец декември на съответната година да получи допълнително трудово възнаграждение в
размер на основното си трудово възнаграждение плюс добавката за прослужено време.
Твърди, че основната му заплата през 2018 г. е 818, 00 лв., а през 2019 г. – 900, 00 лева.
Добавката за продължителна служба, е съответно 327, 20 лв. за 2018 г. и 360, 00 лв. за 2019
г. За 2018 год. и за 2019 год. на ищеца не е заплащано дължимото допълнително трудово
възнаграждение за продължителна водолазна дейност.
Съобразно наведените твърдения са и отправените искания: за осъждане на ответника
да му заплати следните суми: сумата от 1 145, 20 лева, представляваща дължимо
допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР за 2018
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 205, 82 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
1145, 20 лева за периода 01.01.2019 г. – 08.10.2020 г.; сумата от 1 260, 00 лева,
представляваща допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност
в МВР за 2019 година, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане;
́
сумата от 98, 70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 1260 лева за периода 01.01.2020 г. – 08.10.2020 г. Претендира и присъждане
на сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл .131 ГПК, ответникът Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерство на вътрешните работи –
гр. София, оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е съществувало служебно
правоотношение през 2018 год. и през 2019 год. Счита, че на ищеца не се дължи
претендираното от последния допълнително трудово възнаграждение за 2018 год. и за 2019
год. за водолазна дейност. Навежда, че заеманата от ищеца длъжност е „командир на екип“,
извършващ пожарогасителна дейност. Оспорва ищецът да е извършвал водолазна дейност,
както и да е извършвал такава дейност за повече от десет години. Оспорва и твърденията, че
при изпълнение на задълженията си ищецът бил включван в графици за извършване на
водолазна дейност; твърди, че положеният от ищеца извънреден труд му е заплатен.
Настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция искът за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за продължителна водолазна дейност за 2018 год. е висящ до размера на
сумата от 1 054, 31 лева, а искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторно обезщетение
върху дължимото допълнително възнаграждение за 2018 год. е висящ до размера на сумата
от 189, 48 лева за периода 01.01.2019 год. – 08.10.2020 год.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а това се установява и от кадровата справка за ищеца, че е
назначен в системата на МВР през 1990 година на длъжност “пожарникар“, като от
31.10.2014 г. до настоящия момент заема длъжността „командир на екип в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ в Първа Районна служба „ПБЗН“ към Регионална
дирекция „ПБЗН“ – Варна при Главна дирекция „ПБЗН“ в МВР – София.
Със Заповед № 574/ 13.09.2007 г. на Директора на НС „ПБЗН“ – София, ищецът КР. К.
К. е включен в обучителен курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа
с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно – спасителна дейност под вода.
В периода 2008 год. – 2019 год. със заповеди на Директора на ГД „ПБЗН“ в МВР –
София ежегодно е потвърждавана придобитата от ищеца водолазна квалификация след
3
проведени водолазни спускания.
Видно от пет броя заповеди на л. 70-75 от делото на Рс-Варна, в периода август 2015
г. – ноември 2015 год. на ищеца са възлагани служебни задачи, изпълнението на които
изисква извършването на водолазни дейности – изваждане на удавено животно (крава) от
морето в района на хижа Ветеран, гр. Варна, издирване на лице в района на устието на река
Камчия; издирване на удавени лица в езеро „Мандра“ край гр. Бургас.
Видно от приобщените на л. 225 – 263 от делото на РС-Варна графици, ищецът е
осъществявал водолазни спускания на 29.01.2018 г., 06.02.2018 г., 07.02.2018 г., 08.02.2018
г., 29.03.2018 г., 18.04.2018 г., 29.06.2018 г., 12.08.2018 г., 15.08.2018 г., 16.08.2018 г. (три
спускания за деня), 17.08.2018 г., 18.09.2018 г., 19.09.2018 г., 20.09.2018 г., 16.04.2019 г.,
10.08.2019 г., 19.08.2019 г., 17.09.2019 г., 18.09.2019 г., 19.09.2019 г. (две спускания за деня),
т. е., за 2018 год. и за 2019 год. ищецът е осъществявал водолазни спускания почти
ежемесечно.
От показанията на свидетеля С.А.С. (в служебно правоотношение с ответника) се
установява следното: Ищецът осъществява водолазна дейност към ПБЗН от 2006 – 2007 г.
Работили са заедно, било им е поверено водолазно оборудване, което се е съхранявало и
проверявало от тях. При сигнал, най – често са уведомявани по телефона. Спасителните
акции са провеждани въз основа на писмена заповед от ръководителя на звеното в гр. Варна
или от Директора на Столичната дирекция. Ищецът участвал в издирвателни акции при
всеки сигнал, за който го уведомят; свидетелят не посочва дори и приблизително колко
често е това; през лятото издирвателните акции (операции) са повече, основно сигнали за
удавени лица. За изпълнението на водолазните задачи се попълват водолазни дневници, в
които се отбелязва всяко спускане, вкл. и тренировъчните спускания. Всеки служител с
водолазна квалификация е длъжен да извършва поне по едно тренировъчно спускане всеки
месец. При застъпване на дежурство задължително се проверява и водолазното оборудване.
Ищецът е участвал и в спасителната акция през 2019 год. когато журналистът Г.А. е скочил
от Аспарухов мост.
От представените специфични длъжностни характеристики на длъжностите
„командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност в Районна служба
„ПБЗН“ към Регионална дирекция „ПБЗН“ (която длъжност е заемал и заема и понастоящем
ищецът) и длъжностите „спасител – старши спасител (водолаз) в сектор „Специализирани
оперативни дейности“ към Регионална дирекция ПБЗН при Главна дирекция ПБЗН – МВР и
„командир на екип (водолаз) в сектор „Специализирани оперативни дейности“ към
Регионална дирекция ПБЗН при Главна дирекция ПБЗН – МВР, утвърдени през 2016 и 2017
год., е видно, че двете длъжности относно основните длъжностни задължения по същността
си са твърде различни. Длъжността на ищеца изисква извършване на пожарогасителни и
спасителни дейности, неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при
наводнения и операции по издирване и спасяване, както и химическа, биологическа и
радиационна защита (в същият смисъл е и длъжностната характеристика за длъжността
„командир на екип в РС „ПБЗН“, утвърдена през 2011 год., заемана от ищеца). Водолазните
длъжности изискват извършване на водолазни, спасителни, издирвателни и ремонтни
подводни работи, а също и водолазни дейности в специални условия, подробно описани в
длъжностната характеристика.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за: изпълнение на
специфични служебни дейности.
В чл. 179, ал. 2 ЗМВР е предвидено, че условията и редът за формиране на
допълнителното възнаграждение по ал. 1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
В закона е дадена легална дефиниция на понятието "специфични служебни дейности".
Съгласно § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР, в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 81/2016 г.,
4
в сила от 14.10.2016 год., "специфични служебни дейности" са пряко изпълнявани от
държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна,
издирвателна, експертно – криминалистическа, патрулно – постова, пожарогасителна,
спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен
контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница,
химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни
вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на
взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в
специални операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране,
съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по
досъдебни производства.
От анализа на цитираната норма следва, че за да се определи допълнително
възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР служителят следва пряко да осъществява
изброените в § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР дейности, т. е., същите да са му пряко възложени или
да следват от длъжността, която заема.
В Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00ч., за полагане на труд на официални
празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности
(отм.), издадена от Министъра на вътрешните работи, са уредени обществените отношения,
свързани с изплащането на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР,
а в раздел ІV-ти от цитираната наредба е уредено допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности.
Съгласно чл. 13 от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (отм.) допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности се изплаща на
държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по § 1, т.26 „а“ от
допълнителните разпоредби на ЗМВР, между които е и водолазната дейност. Според чл. 14,
ал. 1 определянето на конкретния размер и вид на допълнителното възнаграждение,
неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определя със заповед
на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, както и на директорите на регионалните
дирекции "Гранична полиция" и на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита
на населението", след мотивирано писмено предложение на началниците на съответните
звена, а според чл. 15 - изплащането на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности се извършва ежемесечно. Съгласно чл. 20 от цитираната
наредба допълнителното възнаграждение на държавните служители, които притежават
допуск за водолазна подготовка, за извършена аварийно-спасителна или служебна дейност
не се изплаща при учебни спускания под вода, практически водолазни курсове, изпити за
допуск за водолазни спускания и повишаване на квалификацията чрез учебни спускания под
вода. Чл. 21, ал. 1 от Наредбата предвижда, че на държавните служители, прослужили на
водолазни длъжности десет години, към първи декември на съответната календарна година
и всяка следваща година на такава длъжност се изплаща допълнително възнаграждение в
размер, определен съгласно заповедта по чл. 179, ал. 2 от ЗМВР. В чл. 22, ал. 1 е
предвидено, че допълнителните възнаграждения по чл. 17, ал. 1, чл. 18, чл. 19, ал. 1 и чл. 21
се изплащат след издаване на заповед на съответния ръководител на структура по чл. 37 от
ЗМВР заедно с възнагражденията на служителите през месец декември на съответната
година, а според ал. 2 – допълнителните възнаграждения по чл. 17, ал. 1, чл. 18, чл. 19, ал. 1
и чл. 21 се изплащат независимо от допълнителните възнаграждения за специфични
служебни дейности, изплащани ежемесечно.
Анализът на проследената нормативна уредба обосновава извод, че към 31.12.2018
год. допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в
хипотезата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00ч., за полагане на труд на
5
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни
дейности (отм.) се дължи на държавните служители, които са прослужили на водолазни
длъжности десет години, т. е., които са били назначени на водолазни длъжности, а не и на
държавни служители в МВР, които са били назначени и са изпълнявали друга длъжност, но
притежават допуск за водолазна подготовка и са извършвали водолазна дейност при
осъществяването на аварийно-спасителна или на служебната си дейност.
Установено е по делото, че ищецът е назначен на длъжност “пожарникар“, като от
31.10.2014 г. до настоящия момент заема длъжността „командир на екип в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ в Първа Районна служба „ПБЗН“ към Регионална
дирекция „ПБЗН“ – Варна при Главна дирекция „ПБЗН“ в МВР – София, а не водолазна
длъжност, каквито са длъжностите в сектор „Специализирани оперативни дейности“ –
(командир на екип (водолаз) и спасител (водолаз) – от Регионалните дирекции „ПБЗН“ към
ГД „ПБЗН“.
От изложеното следва, че за 2018 год. допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018 г. (отм.) за 2018 год. за водолазна дейност на ищеца не се дължи.
По тези съображения искът в частта за заплащане на сумата от 1 054, 31 лева,
представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна
водолазна дейност в МВР за месец декември 2018 г. ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане е
́
неоснователен и подлежи на отхвърляне в тази част.
С оглед неоснователността на обуславящия иск в частта му за заплащане на сумата от
1054, 31 лева, неоснователен е и акцесорния иск за заплащане на сумата от 189, 48 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1054, 31 лева за периода
01.01.2019 г. – 08.10.2020 г.
Изложеното налага решението в посочените по – горе части да се отмени и да се
постанови друго, с което исковете да се отхвърлят в тези части.
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. е отменена с Наредба № 8121з – 1059/26.09.2019
год. на Министъра на вътрешните работи на РБългария. Издадена е нова Наредба № 8121з-
1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на
държавните служители в МВР. Според чл. 10, ал. 2 т. 13 от Наредбата (Раздел ІІІ, озаглавен
„Максимални размери на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности“), в приложимата редакция към 31.12.2019 год. „водолазна дейност“
извършват две категории държавни служители в МВР – назначените на водолазна длъжност
държавни служители (чл. 10, ал. 2, т. 13, б. „а“) и държавни служители, които притежават
допуск за водолазни спускания за извършване на водолазна дейност, при извършена
аварийно-спасителна или служебна дейност (чл. 10, ал .2, т. 13, б. „б“), т. е., държавни
служители, които не са назначени на водолазна длъжност, но извършват водолазна дейност
по повод служебната си дейност.
В раздел ІV от Наредбата са регламентирани особени правила при определянето и
изплащането на допълнителното възнаграждение за летателна, авиационна, парашутна,
плавателна и водолазна дейност.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от цитираната наредба на държавните служители, извършващи
водолазна дейност десет години, към първи декември на съответната календарна година и
всяка следваща година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в
размер на една брутна заплата, включваща основното месечно възнаграждение и
допълнително възнаграждение за продължителна служба.
Според чл. 15, ал. 1 от Наредбата допълнителните възнаграждения по Раздел ІV се
изплащат независимо от допълнителните възнаграждения по чл. 10, ал. 2, които се заплащат
ежемесечно.
В случая анализът на доказателствата, обсъдени по – горе, обосновава извода, че от
6
края на 2007 година ищецът, независимо, че не е назначен на водолазна длъжност, извършва
и водолазна дейност при изпълнение на служебните си задължения, която водолазна
дейност му е възлагана от съответния ръководител.
От изложеното следва, че за 2019 год. на ищеца се дължи допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в хипотезата на чл. 14, ал.
1 от Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за
изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности на държавните служители в МВР, което е следвало да му бъде заплатено в
размера, по начина и в сроковете, предвидени в чл. 14, ал. 1 от цитираната наредба.
За 2019 год. основното трудово възнаграждение на ищеца е 900 лева, а
допълнителното такова за прослужено време – 360 лева, или общо дължимата сума за 2019 г.
е 1260, 00 лева.
От 01.01.2020 год. ответникът е в забава за плащане на горната сума, при което и
размерът на обезщетението за забава за периода от 01.01.2020 год. до 08.01.02020 год. е 98,
70 лева.
Първоинстанционното решение в частите, с които ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 1 260, 00 лева, представляваща допълнително брутно възнаграждение за
продължителна водолазна дейност в МВР, за 2019 г., на основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане, както и сумата от 98, 70 лева - обезщетение за забава в размер
́
на законната лихва върху сумата от 1260 лева, начислено за периода 01.01.2020 г. –
08.10.2020 г., е правилно и в тези части следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от делото решението следва да бъде отменено и в частта му, с която
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” е възложена дължимата държавна такса, за разликата
над 54, 35 лева до 200, 40 лева, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в частта за разликата над 241 лева
до присъдената сума от 461 лева.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства
ищецът, настоящ въззиваем, следва да бъде осъден да заплати на ответника – въззивник, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, както следва: разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение; сумата от 54, 35 лева – внесена държавна такса за
въззивното производство и сумата от 94 лева – юрисконсултско възнаграждение за
производството пред първата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261609/13.05.2021 год., постановено по гр. дело № 12657/2020 год. по
описа на РС-Варна, в частите с които, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, е осъдена
да заплати на КР. К. К. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Злетево № 24
следните суми: 1) сумата от 1 054, 31 лева, представляваща дължимо допълнително брутно
възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, за месец декември 2018 г., на
основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане; 2) сумата от 189, 48 лева,
́
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1054, 31
лева за периода 01.01.2019 г. – 08.10.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КР. К. К. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Аспарухово,
7
ул. Злетево № 24 срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А осъдителни искове за
заплащане на следните суми: сумата от 1 054, 31 лева, представляваща дължимо
допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, за месец
декември 2018 г., на основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане; 2) сумата от
́
189, 48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 1054, 31 лева за периода 01.01.2019 г. – 08.10.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261609/13.05.2021 год., постановено по гр. дело №
12657/2020 год. по описа на РС-Варна, в частите с които Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, е осъдена да заплати на КР. К. К. ЕГН ********** от гр. Варна, кв.
Аспарухово, ул. Злетево № 24 следните суми: 1) сумата от 1 260, 00 лева, представляваща
дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР
за месец декември 2019 г., на основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане; 2)
́
сумата от 98, 70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 1260 лева, начислено за периода 01.01.2020 г. – 08.10.2020 г., на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
ОТМЕНЯ Решение № 261609/13.05.2021 год., постановено по гр. дело № 12657/2020
год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, е
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 200, 40 лева, представляваща дължимата държавна
такса, В ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от 54, 35 лева до присъдените 200, 40 лева;
ОТМЕНЯ Решение № 261609/13.05.2021 год., постановено по гр. дело № 12657/2020
год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, е
осъдена да заплати на КР. К. К. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Злетево
№ 24 разноски за адвокатско възнаграждение, В ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА над 241, 00 лева
до присъдената сума от 461, 00 лева;
ОСЪЖДА КР. К. К. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Злетево № 24
да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 248, 35 лева (двеста четиридесет и осем лева и 35 ст.) – разноски за
производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете, както следва: 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство; 54, 35 лева – внесена
държавна такса за въззивното производство и сумата от 94 лева – юрисконсултско
възнаграждение за производството пред първата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8