РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. В. Търново, 03.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
трети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10187 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.И.С. ***,
срещу Решение №316/1.07.2022г. по АНД №1668/2021г. по описа на Великотърновския
районен съд, с което решение е потвърдено наказателно постановление №7520/02.12.2021г.
на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция пътна инфраструктура, с което на
касатора за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата/ЗП/,
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от МРРБ, на основание
чл. 53, ал. 1 от ЗП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1
500 лв.
Релевират се
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона,
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН.
Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, по
същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – „Агенция пътна инфраструктура“,
в представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената
жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище са неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на
обжалваното съдебно решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Решение №316/1.07.2022г. по АНД №1668/2021г. състав
на Великотърновския районен съд е потвърдил наказателно постановление №7520/02.12.2021г.
на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция пътна инфраструктура, с което на Н.С.
за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, издадена от МРРБ, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. за да
постанови този резултат съдът е приел, че от събраните по делото доказателства
се установява, че касаторът е управлявал тежко ППС, без надлежно разрешително
или заплатена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредба №11, което правилно е било
квалифицирано като административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
ЗП, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2001г., а наложеното
наказание отговаря на тежестта на нарушението. Направен е окончателен извод за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Постановеното съдебно решение е неправилно.
Видно от материалите по АНД/НАХД №1668/2021г. по описа на ВТРС като
ответна по жалбата/въззиваема страна е била конституирана Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Съгласно
приложимата към момента на провеждането на последното открито съдебно заседание
от състава на въззивния съд, и към момента на постановяване и обявяване на
решението му, разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /изм., бр. 109/2020г., в сила
от 23.12.2021г./ „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават
нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2,
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите
от съда свидетели“.
Според цитираната
разпоредба, като ответник по делото се конституира и призовава учреждението или
организацията, издала електронен фиш по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, когато законът
предвижда възможност за санкциониране с този вид акт. Във всички останали
случаи, при които се обжалват актовете по чл. 58д, т. 1 – т. 3 от ЗАНН, като
страна в производството се конституира и призовава наказващият орган. В
разглеждания случай съдебното производство пред ВТРС е проведено с участието на
АПИ,
чийто орган е издал наказателното постановление. След коментираните изменения в
ЗАНН, надлежен ответник по този вид дела
не е съответната организация или учреждение, а самият наказващ орган, в случая
началникът на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция пътна инфраструктура.
Действително делото
е образувано пред въззивния съд на 20.12.2021г., а открито съдебно заседание е
проведено на 07.02.2022г., т.е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл.
61, ал. 1 от ЗАНН в настоящата й, цитирана по-горе редакция /ДВ, бр.
109/2020г., в сила от 23.12.2021г./. Същевременно в Преходните и заключителните
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за административните
нарушения и наказания /ДВ, бр. 109/2020г., в сила от 23.12.2021г./, липсва
преходно процесуално правило, което да установява, че производството по
оспорване на наказателните постановления пред съда продължава да се разглежда
по досегашния ред и между вече конституираните и призовани от районният съд
страни. Нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е процесуална и императивна, поради
окето с влизането си в сила следва да се прилага от съответния въззивен съд.
При това положение е следвало въззивният съд служебно да конституира в хода на
производството и да призове като надлежен ответник по делото началника на Отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция пътна
инфраструктура, в качеството му на административно-наказващ орган.
В случаите, в които е конституирана и/или призована страна по реда на
отменената разпоредба на чл. 61 от ЗАНН, съдът следва служебно да заличи тази
ненадлежна страна и да конституира надлежната такава, с оглед задължителната
сила на решението спрямо страните по делото.
Конституирането и провеждането на
производство срещу ненадлежна страна във всички случаи води до постановяване на
недопустим съдебен акт, тъй като не може ненадлежният ответник да е обвързан от
правните последици на съдебното решение. Този извод е общовалиден и не се
променя от факта, че понякога в съдебния процес процесуалното качество на
страните се обосновава от изрична разпоредба в процесуалния закон, без оглед на
това дали тази страна е участник в конкретното материално правоотношение/както
е в настоящия случай/.
Според разпоредбата
на чл. 28, ал. 2 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН, за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно. Доколкото обаче в НПК липсва касационно основание недопустимост на
решението /чл. 348, ал. 1 от НПК/, то последиците на констатираната
недопустимост следва да се приравнят към последиците на порока съществено
нарушение на процесуални правила, като това е и касационното основание, което
обуславя отмяната на решението на въззивния съд. Нарушението е отстранимо при
ново разглеждане на делото, поради което по арг. от чл. 348, ал. 4 от НПК, вр.
с чл. 63в от ЗАНН, след отмяната на обжалваното решение, делото следва да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при конституиране на
надлежните нормативно определени страни.
При този изход на спора пред касационната
инстанция, разноските следва да се определят при повторното разглеждане на
делото от въззивния състав, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК,
вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с
чл. 221, ал. 3, пр. ІI и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №316/1.07.2022г. по АНД №1668/2021г. по описа на Великотърновския
районен съд.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.