РЕШЕНИЕ
№ 10.03.2022
г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.01. 2022
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
и
секретар Антонина Николова, като разгледа докладваното от съдията
СИМИТЧИЕВ
т.д. № 73 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е
образувано по искова молба от С.Б.Г., с ЕГН: ********** чрез Б.С.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: *** в качеството на негов баща и законен представител срещу ЗАД "Алианц
България'1 АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59, с която е
предявен иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100 000 (сто хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие на настъпилата на 21.03.2019 г. смърт на неговата майка, причинена
от Т.З.А., с ЕГН: **********, като водач на застрахованото при ответното
дружество МПС с номер на полица „Гражданска отговорност“ № BG01118002365524,
ведно с акцесорно искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на настъпилото застрахователно събитие - 21.03.2019 г., до
окончателното изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на 21.03.2019 г. в 6:35 по път ***на км. ***в гр. ***, обл. Стара
Загора, майката на ищеца Ф.С.Р., с ЕГН: ********** управлявала лек автомобил „***“,
модел „***“, с peг. № ***, като при включване в горепосочения участък бива
ударена в задната част от управляваното от водачът Т.З.А., с ЕГН: **********
МПС марка „***“, модел „***“, с per. № ***, вследствие на което двете МПС
излизат извън пътя вдясно по посоката си на движение, като МПС с peг. № ***,
управлявано от майката на ищеца, се блъска в стоманена предпазната ограда и се
преобръща, а МПС - то с peг. № ***, управлявано от водачът А., се удря в бетонна колона.
Твърди се, че вследствие на настъпилото на 21.03.2019 г.
пътно-транспортно произшествие (ПТП), Ф.Р. получава контузия на мозъка в дясна
голямомозъчна хемисфера и лява слепоочна област; кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; контузия на белите дробове; оток на
мозъка и белите дробове; кръвонасядане по дясна теменно-тилна област;
кръвонасядане по клепачите на лявото око; охлузвания и кръвонасядания по лицето
в ляво, лява слепоочна област и челото; кръвонасядания по брадичката вдясно,
които травми се оказват несъвместими с живота. От заключението на вещото лице -
съдебен лекар д-р Тодор Пасев, именно тежката мозъчна травма, съчетана с
травмата на белите дробове, са довели до настъпването на смъртта й.
Посочва се, че причината за настъпването на
горепосочените обстоятелства от 21.03.2019 г. е ударът от страна на лекия
автомобил с марка „***“, модел „ ***“, с per. № ***, притежаващ валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното застрахователно
дружество - ЗАД "Алианц България" АД, с ЕИК: ********* с номер на
полицата № BG01118002365524. Същото е управлявано от Т.З.А., с ЕГН: **********,
който по непредпазливост причинява смъртта на Ф.С.Р., с ЕГН: **********.
С оглед на горното, е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 6494 от 21.03.2019 г., изд. от дежурен ПТП при РУ гр. ***
и е образувано досъдебно производство с № 284 ЗМ 462/2019 г. по описа на РУ- ***/пр.
№ 2020/2019 г. по описа на ОП - Стара Загора за престъпление по смисъла на чл.
343, ал. 1 б. в, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в което са изготвени
автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи, съставен е и протокол
за извършена експертиза от специалист в областта на химията в ЦЕКИ към НИК-МВР.
Твърди се, че в посоченото досъдебно производство са разкрити и доказани по
безспорен и несъмнен начин представените в исковата молба факти и обстоятелства
и преди всичко виновното поведение на водача, управлявал застрахования към
ответното дружество лек автомобил. Това е така, защото той не преминал в
свободната за движение лява лента /пътят е еднопосочен с по две ленти за
движение/, както е направил водачът на движещия се пред него товарен автомобил.
Водачът А., въпреки че видял, че автомобилът, управляван от пострадалата,
навлиза в дясната активна лента, не предприел маневра да премине в свободната
лява лента, не реагирал чрез спирачния механизъм и не променил траекторията си
на движение и по този начин ударил автомобила й. С тези си действия, той нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗДвП и създал опасност за живота и здравето на
другите участници в движението. Нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
- като не контролирал непрекъснато автомобила, който е управлявал. Нарушена била
и нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не съобразил скоростта на движение
с интензивността на движение и не спрял пред възникналото препятствие, като не
намалил скоростта или не спрял, за да пропусне автомобила управляван от Фатме
Рамадинова, което също било нарушение. Наред с това, бил нарушен и чл. 47 от ЗДвП, съгласно който при наближаване на кръстовище, въпреки че се е движил по
път с предимство, не се е движил с такава скорост, че при необходимост да спре
или да пропусне другите участници в движението и с оглед на това, не е
предприел маневра за заобикаляне, въпреки че лявата лента била свободна за
движение и не се е съобразил с положението на автомобила, управляван от пострадалата.
Твърди се, че всички тези описани нарушения са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинената смърт на Ф.Р.. В
случай че водачът А. не бе извършил горепосочените нарушения, то автомобилът й
щял да продължи движението по пътя си и нямало да настъпи сблъсък между тях.
След смъртта на Ф.Р., с ЕГН: **********, животът на сина й
С.Г. се променил изцяло в негативна посока, тъй като помежду им съществувала
особено силна и специална емоционална връзка. Още от момента на раждането му,
основно тя полагала всички необходимите грижи за него, като заедно помощта на
баща му го отгледали в любов, разбирателство и щастие. Фатме поела активно
неговото физическо, духовно и емоционално отглеждане. Това позволило с течение
на годините, през които живели заедно, като едно щастливо семейство, ищеца и
неговата майка да изградят трайна, дълбока и стабилна емоционална връзка, която
се засилвала все повече.
Смъртта на Ф.Р. причинила на ищеца С.Г. изключително
тежки емоционални страдания, тя прекъснала тяхната особено близка, силна и
здрава духовна връзка, градена с години. Това било изключително болезнено за
него изживяване и довело до дълбока отрицателна промяна в живота му. Постепенно
той се затворил в себе си, липсвало му желание за общуване с околните и
съучениците си. Постепенно се влошило, както физическото, така и психическото
му здраве. Негативните последици от загубата на майка му Ф.Р. били налице и
днес и мисълта за липсата й го карала да изпитва изключително силна душевна
болка и страдания. Техните отношения на майка и син били основани изцяло на
привързаност и обич. Смъртта на майка му била толкова нелепа, трагична и
неочаквана, че изцяло променила ритъма му на живот, който вече бил изцяло
подчинен на скръбта от голямата й загуба. Постоянните посещения на гроба на
Фатме засилвали тези чувства. Тежките негативни последици върху психиката на
дете от загубата на майка му били налице и днес и то в момент, в който то се
нуждае изключително много от нея, а невръстната му възраст очевидно не позволявала
да се справи с последиците от загубата й. С. се променил коренно - от весело и
щастливо дете, той се затворил, тъгувал и страдал. Редовно сънувал кошмари, не
можел да спи и плачел за нелепата загуба на своята майка. Загубата й засегнала
необратимо личността на детето С.Г., тъй като тя била внезапна, ненавременна и
му повлияла изключително негативно, като все още не можело да контролира своите
емоции и при спомена за нея, изпадало в шок и изживявало огромна болка и страдание
от загубата й, тъй като започнало да осъзнава, че е лишено завинаги от нейната
обич и морална подкрепа. Вследствие на това, психическото му състояние се влошило
и детето започнало постоянно да сънува кошмари и да се връща към минали
моменти, в които са били заедно. С. се затворил в себе си и започнал да изпитва
силен посттравматичен стрес и тревожност. Дори това наложило непрекъснато да
посещава специалист - психолог Божурка Илиева Пенева, където му се оказвала
специализирана помощ. Проведени били четири срещи, представляващи психологично
консултиране и терапия, с цел постигане на щадящ досег с травматичното събитие
и приемане на загубата. Установено било, че година след смъртта на майка си Ф.Р.,
детето продължава да е със симптоми на посттравматично
стресово разстройство, продължава да сънува кошмари и да се страхува да спи само
и на тъмно. Трудно се справяло с преживяната загуба и преживяната скръб
причинила когнитивен дисонанс, свързан със загубата на базово доверие към
света, вследствие на смъртта на любим и значим за него човек. У него се засилила
и уплахата за своята собствена сигурност и тази на баща му. Всички тези
негативни емоции се засилвали и от факта, че С. е на една крехка и незряла
възраст. Неговият емоционален баланс не бил напълно възстановен и към днешна
дата и това налагало още множество регулярни срещи с психолог в дългосрочен
план, с цел да се избегнат поведенчески и психосоматични прояви.
Ищецът, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на 06.11.2019
г., подал писмен молба-претенция до ответника ЗАД "Алианц България” АД, с
ЕИК: ********* за изплащане на дължимото му обезщетение, съгласно нормата на §
96, ал. 1 от КЗ, представляващи причинените му неимуществени вреди (болки и
страдания), но на 03.12.2019 г, получил писмо с изх. номер 310-01-
12144/03.12.19 г., в който му бе съобщено, че е необходимо да им представи още
необходими документи, чрез които да установят по основание и размер така
дължимото обезщетение. С оглед на това, на 09.12.2020 г., до ответника били
изпратени исканите му документи.
С оглед липсата на произнасяне по претенцията, на
22.01.2021 г. ищецът подал писмено възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6
от Кодекса за застраховането, в което заявил, че е предоставил всички
необходими документи, с които разполага и които са им необходими за
изясняването на твърдените от него факти и обстоятелства. За съжаление
ответникът отново потвърдил първоначалното си становище, като изпратил писмо
/отказ/ с изх. номер 2-101-4101-1273/02.02.2021 г.
Предвид изложеното, в ИМ е направено искане съдът на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 да осъди ЗАД
"Алианц България" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59, да заплати в
полза на С.Б.Г., с ЕГН: ********** сумата
в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на настъпилата на
21.03.2019 г. смърт на неговата майка, причинена от Т.З.А., с ЕГН: **********
чрез засрахованото към ответното дружество МПС с номер на полица „гражданска
отговорност“ № BG01118002365524. На основание чл. 86 от ЗЗД, се претендира и
законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата
на настъпилото застрахователно събитие, а именно - 21.03.2019 г.
В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата
молба,
с който заявява, че не оспорва наличието на валиден застрахователен договор,
сключен с ответното застрахователно дружество за л.а. „*** Корола Bepco" с
per. № ***, обективиран в застрахователна полица № BG/01/118002365524.
Оспорва се в
цялост предявения иск по основание и размер.
На първо място,
се оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП и причините за неговото
настъпване. От представените към исковата молба писмени доказателства -
Констативен протокол за ПТП, Протокол за оглед на произшествие и Копия от САТЕ
и допълнително САТЕ, изготвени по ДП 284/2019г. се установявал механизъм на ПТП,
противоречащ на описания в исковата молба.
Оспорва се
твърдението за противоправно поведение от страна на водача на л.а. „*** ***"
с peг. № *** - Т. А., респ. за извършени от негова страна нарушения на ЗДвП.
Напротив, водачът се движел по път с предимство, в дясна активна лента, със
скорост, съобразена с пътните условия и ограничения в конкретния пътен участък.
Оспорват се
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, с които се цели
вменяване на вина на Т. А. за настъпване на процесното ПТП. Посочва се, че липсват
доказателства, които безспорно да установяват, че процесното ПТП е настъпило
заради негово виновно и противоправно поведение. Напротив, твърди се, че процесното
ПТП настъпило единствено поради поведението на водача на л.а. „*** ***" - Ф.Р.,
която при включване в движението по път ***не пропуска движещият се с
предимство л.а. „*** ***", вследствие на което настъпва съприкосновение
между двете превозни средства. Видно от Констативния протокол за ПТП, във
връзка с произшествието било образувано досъдебно производство по пр.пр. №
2020/2019г. по описа на ОП Стара Загора, което приключило с Постановление от
09.11.2020г. за прекратяване на производството, като в мотивите на
постановлението е прието, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП
носи Ф.Р..
В тази връзка, се
твърди, че са подвеждащи твърденията в исковата молба, че л.а. „*** ***" е
представлявал „възникнало препятствие", поради което водачът на л.а. „*** ***"
е бил длъжен да премине в лява лента и е нарушил разпоредбите на чл. 20 от ЗДвП.
Предвид горното,
оспорва наличието на всички предпоставки от фактическия състав на непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, без които не може да се ангажира отговорността на
ЗАД Алианц България АД.
При условие на
евентуалност, дори и по настоящото дело да се установи виновно и противоправно
поведение от страна на Т. А., в резултат на което се е реализирало процесното
ПТП, прави възражение за съществено съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на л.а. „*** ***" - Ф.Р., поради извършени от нея
нарушения на ЗДвП, а именно:
- с поведението си създава опасности и пречки
за движението, и поставя в опасност живота и здравето на хората - чл. 5, ал.1,
т.1 от ЗДвП;
- внезапно навлизане/преминаване в съседна
пътна лента - чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП
- несъобразяване с конкретната пътна
обстановка и невъзприемане на своевременно движещите се по главния път
автомобили - чл. 6,т.1 от ЗДвП и чл. 20 от ЗДвП;
- предприемане на маневра без да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, и без да се съобрази с
тяхното положение, посока и скорост на движение - чл. 25, ал.1 от ЗДвП
- неспиране и непропускане на движещ се с
предимство по главен път автомобил - чл. 25, ал.2 от ЗДвП;
- неподаване на сигнал за извършване на
маневра за включване в движението - чл. 28, ал.1, т.1 от ЗДвП;
- неизползване на предпазен колан - чл. 137а
ал.1 от ЗДвП, и др.
До установяване
на наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта, които да
обосноват отговорност на водача на л.а. „*** ***", оспорва качеството на
ищеца като „увредено лице" по смисъла на чл. 478 ал.2 от КЗ.
Ако се докаже,
че ищецът действително е лице, на което се дължи обезщетение за претърпените от
процесното ПТП неимуществени вреди, оспорва вида и обема на твърдените от него
вреди.
Оспорва размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че размерът му от
100 000 лева не съответства на твърдените вреди и е несъразмерно висок,
съобразно принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от Закона за задълженията
и договорите.
От друга страна,
ответното застрахователно дружество твърди, че процесното събитие представлява
трудова злополука, вследствие на което работодателят на Ф.Р. - „А." АД, на
осн. чл. 200 от КТ и/или застраховател по задължителна/доброволна застраховка
„Трудова злополука" са изплатили парично обезщетение на наследниците на
пострадалата. Тъй като изплатеното обезщетение покрива едни и същи вреди с
претендираните в настоящото производство, изплатената сума следва да бъде
приспадната от съда при определяне на справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Предвид
неоснователността на главния иск, оспорва основателността на акцесорния иск за
заплащане на законна лихва.
Независимо от
горното, посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз, „Когато увреденото лице не е навършило
пълнолетие или е лице, което е поставено под запрещение, застрахователното
обезщетение се заплаща от застрахователя по банкова сметка ***”. Видно от
писмена претенция с вх. № 200-00-4214/13.11.2019г., освен останалите изискани
от застрахователя документи, пострадалият не е представил данни за банкова
сметка *** С.Б.Г., по която да се извършат плащанията - обстоятелство, което не
е изпълнено и към днешна дата, дори и с исковата молба. С оглед липсата на
данни за банкова сметка ***. 380, ал. 3 от КЗ, застрахователят счита, че не
дължи лихва за забава, тъй като същият не е изпадал в такава, а напротив -
налице е забава на кредитора. В тази връзка, моли съда да отхвърли иска за
заплащане на законна лихва, считано от 21.03.2019г., в цялост.
При условие на
евентуалност, възразява срещу началната дата на претенцията за обезщетение за
забава. Посочва, че е налице е константна съдебна практика по въпроса за
началната дата на иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД при хипотезата на претенция
спрямо застрахователя и че същият не дължи такава от датата на ПТП. С оглед
разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ срокът за произнасяне по предявената
претенция е изтекъл на 13.02.2020г., т.е. най - ранната дата, от която ищецът
може да претендира лихва за забава, е 14.02.2020г.
С допълнителната искова молба, ищецът поддържа изцяло подадената искова молба. Оспорва
твърденията на ответника относно липсата на виновно поведение от страна на
водача А. О., като посочва, че в настоящото производство ще се установи
наличието на виновно поведение от страна на застрахования в ответното
застрахователно дружество водач, което е довело до настъпилата смърт на Ф.Р..
Счита, че така претендираният размер
за обезщетение за неимуществени вреди се явява справедлив, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като изцяло е съобразен с фактическата
обстановка по настоящото дело по изложените съображения в исковата молба.
Изцяло оспорва твърдението, че
работодателят на починалата Ф.Р. - „А.“ АД е изплатил каквото и да било
обезщетение в полза на сина й С.Б.Г.. Счита, че това обстоятелство няма връзка
с предмета на настоящото дело и не следва да се разглежда в настоящото
производство.
На следващо място, се оспорва твърдението,
че застрахователното дружество не е имало сметка, по която да нареди сумите,
явяващи се претенция по заплащането на застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди на малолетния С.Б.Г.. Посочва, че изрично във молба за
уреждане на спора по доброволен път е посочена сметка, по която застрахователя
е можел да престира доброволно дължимото обезщетение, такава е посочена и във
входираната от искова молба, а именно: *** в *** ЕАД, собственост на адв. М.Т..
Посочва, че законната лихва върху обезщетението се начислява по право, но
независимо че по същността си принципно се приема за мораторно обезщетение, тя
притежава и характеристиките на компенсаторен механизъм за репариране на
вредите от непозволено увреждане. Законната лихва се дължи от датата на
забавата, която при непозволено увреждане настъпва и без покана съгласно
нормата на чл. 84, ал.З ЗЗД.
Оспорва изцяло твърдението на
ответника, че починалата не е имала поставен обезопасителен колан по време на
настъпването на застрахователното събитие. Посочва, че изрично в протокола за
оглед на местопроизшествието е посочено, че коланът, ползван от Рамаданова е
отрязан от компетентните органи, посетили мястото на ПТП, за да извадят нейното
тяло от автомобила. Всичко това водело до обоснования извод, че пострадалата е
била с поставен обезопасителен колан.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички
оспорвания и искания, направени с първоначалния отговор.
От ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Г.М.Димитров" № 1, конституирано като
трето лице - помагач по търг. дело №73/21 г. по описа на Старозагорския окръжен
съд, на страната на ответника ЗАД"Алианц България“АД, е депозирано
становище, с което се оспорва иска като неоснователен, евентуално, счита, че
предявеният размер на обезщетението е силно завишен. Моли да се постанови
решение, с което искът да се отхвърли изцяло, а евентуално, да се намали размер
на търсеното обезщетение.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид
твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото, прие следното
С доклада по
делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото, следните факти:
На 21.03.2019 г. в 6:35 по път ***на км. ***в гр. ***,
обл. Стара Загора между лек автомобил „***“, модел „***“, с peг. № ***,
управляван от Ф.С.Р., с ЕГН: ********** и лек автомобил марка „***“, модел „***“,
с per. № ***, управляван от Т.З.А., с ЕГН: ********** се е случило ПТП,
вследствие на което Ф.Р. получила травми, довели до настъпването на смъртта й.
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 6494 от 21.03.2019 г., изд. от дежурен ПТП при РУ гр. ***
и е образувано досъдебно производство с № 284 ЗМ 462/2019 г. по описа на РУ- ***/пр.
№ 2020/2019 г. по описа на ОП - Стара Загора.
Гражданската отговорност на водача на л.а. „***“,
модел „ ***“, с peг. № *** – Т.З.А., с ЕГН: ********** е застрахована при
ответното застрахователно дружество - ЗАД "Алианц България" АД с
номер на полицата № BG01118002365524.
Предявеният иск
по чл.432 КЗ е допустим, като са
спазени изискванията на чл.498, ал.3, вр. ал.1 и 2 от КЗ. От приложенията към исковата
молба е видно, че на 06.11.2019 г. ищецът С.Б.Г. подал писмена молба-претенция
до ответника ЗАД "Алианц България” АД, но на 03.12.2019 г, получил писмо с
изх. номер 310-01- 12144/03.12.19 г., с което застрахователят поискал да му
бъдат изпратени още необходими документи. На 09.12.2020 г. до ответника били
изпратени исканите ми документи. С оглед липсата
на произнасяне произнасяне по претенцията, на 22.01.2021 г., ищецът подал
писмено възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от Кодекса Застраховането,
в което заявил, че е предоставил всички необходими документи, с които разполага
и които са им необходими за изясняването на твърдените от него факти и
обстоятелства. С писмо /отказ/ с изх. номер 2-101-4101-1273/02.02.2021г., ответникът
отново потвърдил първоначалното си становище.
На първо място,
следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника, че във
връзка със смъртта на Ф.Р. при процесното ПТП, на наследниците й е изплатено от
работодателя й обезщетение по чл.200 КТ или по застраховка „Трудова злополука“
от „Дженерали застраховане“АД, за което не се представиха доказателства и което
се опровергава от представеното по делото удостоверение от работодателя на
починалата „А.“АД №4057/12.10.2021г.
Основните спорни въпроси по делото са относно механизма на настъпване на
процесното ПТП, при което е загинала майката на ищеца, съответно чия е вината
за настъпването му, дали същото е причинено от застрахования при ответника
водач на л.а. „***“, модел „ ***“, с peг. № *** – Т.З.А., с ЕГН: ********** и
има ли пряка-причинно следствена връзка между негово противоправно поведение,
довело до настъпване на ПТП и смъртта на майката на ищеца при същото, съответно
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата посредством
нарушения на норми на ЗДП, визирани от ответника.
Според данните от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6494 от
21.03.2019 г., изд. от дежурен ПТП при РУ гр. ***, участници в процесното ПТП
са: (Участник 1) - лек автомобил „***“, модел „***“, с peг. № ***, управляван
от Ф.С.Р., с ЕГН: ********** и (Участник 2) - лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с per. № ***, управляван от Т.З.А., с ЕГН: **********. В протокола, в
раздел „пострадали лица“ е отразено също, че Ф.С.Р., с ЕГН: ********** е
починала, както и че има още 2 пострадали лица с комоцио и телесни повреди. В
раздел „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че Участник 1, при
включване в по ПП-І-6, км 308, не пропуска Участник 2, движещ се по ПП-І-6 в
посока Юг-Север, същият го блъска в резултат на което двете МПС излизат извън
пътя вдясно по посоката на движение, Участник 1 се блъска в предпазна ограда и
се преобръща на таван, а участник 2 се блъска в бетонова колона на пътя.
Подробно описание на местопроизшествието се съдържа в съставения на
21.03.2019г. от разследващ полицай протокол за оглед, в който е фиксирано
точното местоположение на настъпването му – на Път ***, км ***, в платното за
движение в посока юг-север, характеристиките на пътния участък и пътното
покритие, местоположението на автомобилите след ПТП и др. находки и констатации
в тази връзка.
По делото е назначена и приета комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза (КСМАТЕ), която се е запознала и е анализирала данните от горепосочените документи, както и от
материалите по образуваното по случая досъдебно производство №284ЗМ462/2019г.
по описа на РУ-***. Съгласно заключението по същата, местопроизшествието е настъпило
на републикански път *** (***) при км *** на пътен възел „* „*“, който е в състава
на околовръстен път на гр.***, като пътното движение е еднопосочно, с по две
ленти за движение в двете пътни платна, разделени с разделителен остров и
двойна еластична метална ограда/мантинела/, с ширина по 3,70 м всяка, разделени
с прекъсната разделителна линия. Източно от източното пътно /източната лента за
движение в посока с.***/ на ПП * има допълнителна пътна лента с ширина около
3.0 м за включване в движението по ПП *** от МПС, като първоначално, тя е
отделена с двойна непрекъсната линия от ПП I - 6. Пътя е равнинен и прав. Южно
от местопроизшествието, на пътя, който се включва в ПП ***, има пътен знак В1 -
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Между страните няма спор, а и се установява от
заключението на КСМАТЕ, констативния протокол за ПТП и протокола за оглед на
местопроизшествието, че преди настъпването на ПТП, майката на ищеца Ф.С.Р., управляваща л.а. „***“, модел „***“, с peг. № ***, се е движила по
допълнителна пътна лента за включване в
движението по ПП *** от МПС, от която се е включила в главен път ПП *, а
другият лек автомобил „***“, модел „***“, с per. № ***, управляван от Т.З.А., с
ЕГН: **********, се е движил в дясна пътна лента за движение по главния път
ПП ***, по който пътното движение е еднопосочно, с по две ленти за движение в посока.
Според експертизата, за навлизащите от въпросното платно към ПП *** е налице
сигнализация с пътен знак В1 - „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, което
означава, че водачът на л.а. „***“, модел „***“, движещ
се по същото към главен ПП *, е следвало да пропусне движещите се по пътя с
предимство МПС, в това число и лекия автомобил „***“, модел „***“, с per. № ***,
управляван от Т.З.А..
Съгласно заключението на КСМАТЕ, двата процесни
леки автомобила са се движили попътно в две успоредни ленти непосредствено
преди удара, а пред л.а. *** се е движил товарен автомобил М.. При това взаимно
разположение на трите МПС, според експертизата, водачката на процесния лек
автомобил *** е имала техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка
зад себе си и в ляво от себе си в огледалата за обратно виждане. Посочено е, че
конструкцията на двете асиметрични сферични странични огледала, с които е
оборудван стандартно автомобилът ***, позволяват на водача да следи конкретната
пътна обстановка на не по-малко от 4 м в ляво и дясно странично от габаритите
на автомобила - и на не по малко от 50 м зад него. Конструкцията на вътрешното
сферично огледало пък позволява на водача да следи конкретната пътна обстановка
в рамката на площта на задното панорамно стъкло и на не по-малко от 50м зад
него.
Според заключението, в случая водачката на
процесния лек автомобил *** е имала техническа възможност да следи конкретната
пътна обстановка зад себе си в лявото огледало за обратна видимост на повече от
50 м, да възприеме своевременно движението на л.а. *** и съответно да
предотврати настъпването на произшествието, като за целта е следвало преди да
се включи в движението по първокласния път, да намали скоростта си на движение,
а при необходимост и да спре, за да пропусне л.а. ***.
Експертизата посочва, че предвид местоположението и направлението на
деформациите по процесните автомобили, първоначалният удар помежду им е
настъпил с предна дясна част на л.а. ***, в задна лява част на л.а. ***, с
контактна повърхност около 0.5 - 0.6 м, което определя удара по характер на ЗАДЕН-КОС.
Към този момент, надлъжната ос на л.а.*** е била разположена успоредно на
надлъжната ос на платното за движение, с предна част, насочена в посока север,
а надлъжната ос на л.а. *** е била разположена косо в ляво на около 10 градуса
в ляво спрямо надлъжната ос на първокласния път, с предна част, насочена в
посока северозапад. Видно от схемата на ПТП към експертизата, след удара, траекторията
на л.а. *** се е променила в посока североизток, същият впоследствие е
контактувал с мантинела, намираща се на източния банкет, след което е
последвало обръщане му по таван и установяването му в положението, описано в
протокола за оглед. Видно е също, че след първоначалния удар, траекторията л.а.
*** се е променила в посока североизток, като автомобилът е навлязъл по
източния банкет и отводнителния канал и малко след това е настъпил удар с
предната му част в южната стена на бетонен пилон на надлеза.
Съдът кредитира заключението на КСМАТЕ като
компетентно и обосновано. Дотук изложените констатации и отговори в същото,
както и данните от констативен протокол с пострадали лица от 21.03.2019г. и
протокол за оглед на местопроизшествие от 21.03.2019г., мотивират съда да
приеме, че ПТП се осъществило по следния механизъм: На
19.03.2019г., от 18,30 ч. по път ПП-***, около км. ***в гр. ***, обл. Стара
Загора, в дясна лента за движение, се е движил със скорост от около 76,44 км/ч
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с per. № ***, управляван от Т.З.А., с
ЕГН: **********, пред когото се е движил товарен автомобил М.. В същото време,
успоредно на път ПП-***, по локално пътно платно за включване в главния път,
движението по което е урегулирано с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, се е движил със скорост около 31,76 км/ч лек автомобил „***“,
модел „***“, с peг. № ***, управляван от Ф.С.Р., с ЕГН: **********. При
включването си в ПП-***, в зоната на дясната лента за движение, водачът на л.а.
„***“ не пропуска движещия се в същата пътна лента с предимство л.а.„***“, при
което му отнема предимството и между двете МПС настъпва удар, при който л.а. ***
удря с предна дясна част л.а. *** в задна лява част, с контактна повърхност
около 0.5 - 0.6 м, като ударът по характер е заден-кос. След първоначалния удар,
траекторията на л.а. *** се е променила в посока североизток, същият
впоследствие е контактувал с мантинела, намираща се на източния банкет, след
което е последвало обръщане му по таван и установяването му в положението,
описано в протокола за оглед. След първоначалния удар, траекторията л.а. *** се
е променила в посока североизток, като автомобилът е навлязъл по източния
банкет и отводнителния канал и малко след това е настъпил удар с предната му
част в южната стена на бетонен пилон на надлеза. Вследствие реализираното ПТП, Ф.Р.
получила травми, несъвместими с живота, довели до настъпването на смъртта й.
При така приетия на база събраните по делото
доказателства механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а. „***“, модел „***“
- Ф.Р. категорично е нарушила правилата за движение по пътищата, в резултат на
което е причинила настъпването на процесното ПТП. Така, същата, в нарушение на
общото правило на чл.6 ЗДП ( „Участниците
в движението: 1. съобразяват своето поведение.., с пътните знаци ..;“), не е спазила задължителните указания,
дадени й с пътен знак В1 - „Пропусни движещите
се по пътя с предимство“, като в случая, е следвало да намали или ако е
необходимо дори да спре, за да пропусне движещите се по пътя с предимство (ПП ***)
МПС и конкретно лекият автомобил „***“, модел „***“, с per. № ***, управляван
от Т.З.А..
Освен това, водачът на л.а. *** е извършил и
нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по
пътищата, според които:
„Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
(2) При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно
да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната
пътна лента.
В случая, преди да се включи в главния път, Фатме
Рамадан не е съобразила, че с предприетата маневра ще създаде опасност за
останалите участници в движението, движещи се по главен път ПП ***, в това
число и за водача на л.а. *** и извършвайки маневрата,
не се е съобразила с неговото положение, посока и скорост на движение. Тя също
така е нарушила законовото си задължение, при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Следва да се посочи, че в случая, предвид
наличието на пътен знак в локалното платно преди връзката му с главния път,
указващ пресичане на път с предимство, хипотезата на чл.25, ал.2, изр.2 ЗДП не
е приложима.
Освен горното, съдът взе предвид, че съгласно §6,
т.8 от ДР на ЗДП, 8. "Кръстовище"
е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на
едно ниво. В случая, участъкът, където е настъпило ПТП, е именно такъв, тъй
като пътят без предимство, по който се е движила майката на ищеца, се
пресича/включва в главния път, по който се е движел л.а. ***. Ето защо, съдът
приема, че от водача на л.а. „***“ е нарушен и чл.50, ал.1 ЗДП, съгласно който:
„На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство.“
С оглед данните от заключението на КСМАТЕ, съдът
намира за основателни възраженията на ответника, че с поведението си, водачът
на л.а. *** Ф.Р. е създала опасности за движението и е поставила в опасност
живота и здравето на хората, в нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът
намира също, че тя е нарушила изискването на чл.20, ал.2 ЗДП, задължаващ водачите
на ППС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Такава опасност в случая несъмнено
представляват движещите се по главния път ППС и конкретно процесния л.а. ***,
които е бил с предимство, но не е бил пропуснат от водача на л.а. ***, т.е.
налице е несъобразяване от водача на л.а. *** с конкретната пътна обстановка,
невъзприемане или неглижиране на движещите се по главния път автомобили, в това
число и л.а. *** модел „***“, с per. № ***, управляван от Т.З.А.. Следва да се
отбележи, че според заключението, малко преди да настъпи ПТП, движещият се пред
л.а. *** товарен автомобил М., който също се е движил в дясното платно по
главен път ПП-*, е извършил маневра престрояване в лявата лента за движение, за
да избегне навлизащия от пътя без предимство л.а. *** ***, което потвърждава
извода, че водачът на последния не е спазил указанията, дадени му с пътен знак
В1 - „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, както и горецитираните норми
на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДП.
Доколкото, според КСМАТЕ, водачът на процесния лек автомобил *** Ф.Р. е
имала техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка зад себе си в
лявото огледало за обратна видимост на повече от 50 м, да възприеме
своевременно движението на л.а. *** и съответно да предотврати настъпването на
произшествието, като за целта е следвало преди да се включи в движението по
първокласния път, да намали скоростта си на движение, а при необходимост и да
спре, за да пропусне л.а. ***, съдът приема, че вината за настъпването на
процесното ПТП носи именно тя, като извършените от нея нарушения на ЗДП са
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, което е могла да
предотврати, ако бе спазила установените в закона правила за движение. Според
заключението, по делото няма данни тя да е употребила спирачки преди
навлизането в главния път и настъпването на ПТП.
По въпросите дали водачът на л.а. *** е
допринесъл за настъпването на ПТП, както и дали е могъл го да предотврати,
съответно дали действията му преди ПТП са били в съответствие със законовите
изисквания към водачите на ППС, съдът взе предвид, на първо място, че според
КСМАТЕ, скоростта на движение на л.а. *** преди настъпване на ПТП е била в
рамките на допустимата за конкретния пътен участък (76,44 км/ч при разрешени 90
км/ч). Освен това, съгласно заключението, тъй като отстоянието на предната част
на л.а. *** до мястото на удара, от момента на навлизането на л. а. *** в
активната лента, е по-малко от разстоянието, което би изминал л.а. ***, за да
изравни скоростта си на движение с л.а. ***, в конкретния случай водачът на л.а. *** не е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране. Експертизата не е дала
категорично становище от кой момент л.а. *** е станал предвидима за водача на
л.а. *** опасност, тъй като това според вещото лице зависи от множество
субективни фактори у водача – квалификация, опит, осторожност, натрупана умора.
Съдът счита, че в случая, предвид ниската скорост, с която според експертизата
се е движил л.а. *** - 31,76 км/ч преди момента на удара и липсата на спирачен
път вследствие рязко намаляване на скоростта, може да се направи обоснован
извод, че л.а. *** вероятно се е движил със същата или по-ниска скорост и преди
навлизането в дясното платно на главния. Ето защо, субективно, водачът на л.а. ***
не би могъл да счете като потенциална (предвидима) опасност по-бавно движещият
се по успоредното на главния път локално платно л.а. ***, тъй като, с оглед
ниската му скорост, последният би могъл бързо да намали скоростта си почти
непосредствено преди мястото, където локалното платно се свързва с главния път,
а и знакът Б 1, регулиращ движението по локалното платно, не го задължава да
преустанови напълно движението си, респ. да спре преди навлизането в главния
път. По-друг начин би изглеждала ситуацията, ако водачът на л.а. *** субективно
бе възприел ускорително или с явно по-висока скорост движение на л.а. *** в
локалното платно, за какво обаче няма данни по делото, което поведение би
предполагало, че водачът на същият има намерение по-скоро да навлезе на главния
път преди движещия се по него с предимство л.а. ***, а не до го пропусне. Също
така, положението на л.а. *** при движението му в локалното платно явно е
позволявало (според КСМАТЕ) водачът му да има видимост спрямо движещия се по
главния път л.а. ***, поради което, водачът на последния трудно би могъл да
предположи, че въпреки това л.а. *** няма да го пропусне и ще навлезе на
главния път непосредствено пред него.
По гореизложените съображения, съдът приема, че
моментът, в който л.а. автомобил *** е придобил характер на предвидима опасност
за движещия се по главния път л.а. *** е едва при самото навлизане на ***а на
главния път. Според КСМАТЕ обаче, от момента на навлизането му в дясната
активна лента на главния път, до мястото на удара, л.а. *** е изминал 14 метра
за 1.46 сек, а отстоянието на предната част на л.а. *** до мястото на удара е
било 32 м, което от техническа гледна точка е довело до невъзможност водача на
последния да трябва да изравни скоростта си на движение с навлизащия в
активната лента л.а. ***, за което са ми били необходими 55.3 м. Ето
защо, че в конкретния случай, водачът на л.а. *** не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране.
Както
става ясно от заключението, водачът на движещият се преди л.а. *** товарен
автомобил М. явно е съзрял непосредствената опасност от навлизането на л.а. ***
в главния път, без да осигури предимство на движещите се по него автомобили,
поради което е предприел маневра престрояване от дясното в лявото платно на
главния път, обозначена и с подаване на ляв мигач. Безспорно, това може да се
приеме, от една страна, като обективна индиция за водача на л.а. ***, че на
пътя е налице или ще бъде налице опасност, принудила шофьорът на предния
автомобил да направи маневрата, но от друга страна, сочи, че водачът на л.а. ***
не е можел непосредствено да възприеме посоката на движение, положението и
скоростта на л.а. ***, респ. на база същите да прецени дали последният има
намерение да го пропусне като намали или спре, а е следвало да вземе евентуално
решение на база на действията на водача на товарния автомобил. Подобно действие
обаче крие съществени рискове, защото, както се посочи по-горе, маневрата
„заобикаляне“ на опасността, която предния автомобил е извършил, не е визирана
от закона като правомерно действие и може да доведе до сблъсък с друго ППС.
Освен това, според съда, за „предвидимо“ по смисъла на закона (чл.20, ал.2 ЗДП)
би следвало да се счита препятствие, което водачът действително би могъл да
възприеме непосредствено, а не такова, за което да може да
се съди индиректно, само по действията или реакциите на други водачи.
В случая, следва да се вземат и предвид данните
от заключението за разположението на двете МПС в момента на удара, а именно:
л.а. *** е бил в своята лента за движение, като надлъжната му ос е била
успоредно на надлъжната ос на платното за движение, с предна част, насочена в
посока север, а надлъжната ос на л.а. *** е била разположена косо в ляво на
около 10 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на първокласния път с предна част,
насочена в посока северозапад. Това описание несъмнено сочи, че л.а. *** не е
бил завършил процеса на навлизане в лявата лента на главен път ПП-І-6, поради
което и следва да се изключи като хипотеза възможността към момента на удара
между двата автомобила, ***ът вече да се е бил престроил в лявата лента на
главния път, т.е. вече да е бил завършил маневрата престрояване от локалното
платно в главния път, при което липсата на реакция на водача на л.а. ***
посредством намаляване или спиране би била укорима. В конкретния случай обаче,
л.а. *** е навлязъл в дясното активно платно по главен път ПП-І-6 почти
непосредствено пред л.а. ***, като с тази неправомерна маневра е предизвикал
настъпването на ПТП, без водачът на л.а. *** да има техническа възможност, с
правомерни действия, да избегне настъпването на ПТП.
В тази връзка, според съда, за такива действия
следва да се считат тези, установени в ЗДП и по-конкретно в разпоредбата на
чл.20, ал.2 ЗДП. Според текста на същата, „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“ Анализът на цитираният законов текст
сочи, че правилни, респ. правомерни от законова гледна точка действия са намаляването на скоростта и спирането, когато възникне опасност за
движението. Ето защо, независимо че експертизата е изследвала техническата
възможност на водача на л.а. *** да предотврати настъпването на ПТП чрез промяна на траекторията на движение
и в тази връзка е приела, че водачът на
л.а. *** е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на удара чрез промяна на траекторията на движение,
с навлизане в лявата активна еднопосочна лента на движение, т.е. чрез
заобикаляне на опасността, съдът намира, че водачът на л.а. *** не е нарушил правилата
за движение по пътищата, установени в ЗДП, тъй като законът не е предвидил
задължение за водача да избегне възникнала опасност на пътното платно чрез
маневра заобикаляне, респ. престроявяне в лява или дясна лента. И това е
напълно логично, защото при подобни маневри би могло са се стигне до сблъсък с
други превозни средства, движещи се правомерно в съседните ленти или пък
установени в аварийна лента или на банкета на пътното платно. Също така, следва
да се отбележи, че в настоящия случай няма данни по делото, както и с които
експертизата да е работила, сочещи, че маневра чрез промяна на траекторията и навлизане в лявата активна еднопосочна
лента на движение от страна на л.а. *** е била осъществима, без да се
създаде опасност за други участници в движението към този момент.
Във връзка горните изводи, следва да се обсъди и
приетото по делото допълнително заключение на КСМАТЕ. В същото е даден отговор
на въпросите дали от техническа гледна точка водачът на л.а. *** е имал
възможност да реагира със задействане аварийно на спирачната система на
автомобила при своевременно и незабавно реагиране от негова страна на
опасността, създадена от л.а. ***, както и каква би била скоростта при сблъсъка
между л.а. *** и л.а. ***, в случай че водачът на първото МПС бе задействал
аварийно спирачната система от момента, в който е възприел навлизането на
водача Рамаданова в дясната пътна лента? В тази връзка, следва да се посочи, че
според първоначалното заключение, няма данни двамата водачи да са използвали
спирачните системи на автомобилите преди настъпване на ПТП, вкл. доколкото в
протокола за оглед на ПТП не са фиксирани такъв вид спирачни следи. Според
допълнителното заключение, от момента, в който л.а. *** е навлязъл в лентата
за движение на л.а. ***,
като се вземат в предвид времето за реакция на водача и времето за сработване
на спирачния механизъм, водачът на л.а. ***,
от техническа гледна точка, е имал възможност да реагира със задействане
аварийно на спирачната система на автомобила при своевременно и незабавно
реагиране от негова страна на опасността. Съответно, скоростта на л.а. ***
при удара с л.а.*** ***, ако водачът на л.а. *** бе задействал аварийно
спирачната система от момента, в който е възприел навлизането на водача
Рамаданова в дясната пътна лента, според доп. заключение би била около 70,70
км/ч.
Допълнителното заключение е отговорило и на
свързания с горните отговори въпрос, след като бъде изчислена скоростта на л.а.
*** при сблъсъка, в случай на задействане на спирачната система от водача му, дали,
от медицинска гледна точка, биха били настъпили травматични увреждания спрямо
водача Рамаданова при сблъсъка между двете МПС? Според заключението, при тази хипотеза, отдадената енергия при удара
от л.а.*** на л.а. *** *** би била с около 24% по-малка. Намалената при
изследваните условия кинетична енергия определя един по-слаб удар върху л.а. ***-***,
но би дала същите травматологични увреждания по локализация, с малко по-слаба
сила.
Тези отговори на експертизата, обективирани в
допълнителното заключение, мотивират съда да приеме, че дори водачът на л.а. ***
да бе активирал спирачната система на автомобила преди сблъсъка с лал. ***,
това е нямало до доведе нито до предотвратяване на настъпването на ПТП, нито до
чувствително по-различни последици от същото, вкл. що се отнася до причинените
на водача на л.а. *** травматични увреждания, като вид, локализация и степен. В
тази връзка, както се посочи по-горе, нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДП въвеждат
изискването към водачите на ППС, при избиране скоростта на движението, да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като въвежда задължението
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Следователно, тези задължения са били валидни за водача
на л.а. *** от момента, в който л.а. *** е станал предвидима опасност, за което
по-горе в мотивите бяха изложени съображения, че е моментът на навлизане на ***а
в дясната активна лента на главния път. А както се посочи, няма данни по делото
водачът на л.а. *** да е употребил аварийно спирачната система на автомобила. Дори
да се приеме обаче, че водачът на л.а. *** в случая е действал неправомерно,
дотолкова, доколкото по делото не се установи той изобщо да е направил опит да
намали или да спре преди сблъсъка чрез употреба на спирачната система, според
съда, по делото не се доказа от ищеца това му поведение (бездействие) да се е
отразило, респ. да се намира в пряка причинно-следствена връзка, както с
настъпването на ПТП, така и с последицата от ПТП, изразяваща се в настъпилата
смърт на водача на л.а. *** Ф.С.Р. вследствие получените при ПТП травми и
по-конкретно, в резултат на черепно-мозъчната травма, която според КСМАТЕ е водеща причина за смъртта
й.
За пълнота, следва
да се обсъдят и причините за смъртта на водача на л.а. *** при процесното ПТП. Съгласно
заключението на КСМАТЕ, Ф.С.Р. е
била с поставен предпазен колан при настъпване на ПТП, въпреки което е настъпил
фаталния резултат. Според заключението, при огледа и аутопсията върху трупа й,
е установено, че същата е получила следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
контузия на мозъка в дясна голямо - мозъчна полусфера и лява челна област;
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на дясната голямомозъчна полусфера;
кръвоизлив в мозъчнитесто махчета; мозъчен
оток. Кръвонасядане по дясна теменно-тилна област. Кръвонасядане по клепачите
на лявото око. Охлузвания и кръвонасядания по лицето в ляво, лява слепоочна
област и челото. Кръвонасядане по брадичката в дясно. Гръдна травма, изразяваща
се в контузия на белите дробове. Оток на белите дробове. Травма на левия горен
крайник - охлузване по левия лакът. Контузията на мозъка и кръвоизливът под
меките мозъчни обвивки са причинили разстройство на здравето, временно опасно
за живота, по слисъла на чл.129 НК. Тази опасност се е реализирала и
черепно-моизъчната травма е причина за смъртта. Контузията на белия дроб е
осъществила разстройство на здравето, временно опасно за живота, по слисъла на
чл.129 НК. Съгласно експертизата, водеща причина за смърт е черепно-мозъчната
травма. Според КСМАТЕ, травматичните увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети, условие за каквото има в купето на лек
автомобил при автозлополука, като уврежданията са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилата смърт.
Според заключението, с най-голяма енергия е бил ударът отзад, при което
тялото е било подложено на ускорение отзад-напред, придадено му от седалката и
облегалката. При този механизъм, според КСМАТЕ, не може да се очакват
увреждания от предпазен колан, както и предотвратяване на такива, ако не е бил
поставен. Според заключението, основният удар, причинил смъртоносните
увреждания, е с посока отзад-напред, при който удар предпазният колан не е в
състояние да ги предотврати. Последвалото преобръщане на автомобила не е било
съпроводено с изпадане на водача от автомобила, което може да означава че не са
действали сили, който да го изхвърлят от колата или водачът е бил с поставен
предпазен колан. При сблъсъка с металното съоръжение биха се очаквали
увреждания по предната част на гръдния кош, каквито
няма регистрирани. Това, според заключението, може да се дължи на малка енергия
на удара или на поставен предпазен колан.
Съдът кредитира тези изводи на експертизата, вкл. че водачът на л.а. ***
е бил с предпазен колан при ПТП. Този факт се потвърждава и от отразеното от
разследващите в протокола за оглед на ПТП (на лист 35 по делото, абзац последен,
ред 2-3), че същият е бил срязан, което сочи очевидно, че коланът е бил
поставен, но се е наложило да бъде срязан (вероятно по технически причини,
напр. блокиране на заключващия механизъм), за да бъде извадено тялото на
водача. Тези констатации обаче не променят крайния извод на съда, че за настъпването
на ПТП е виновен единствено водача на л.а. ***
Ф.С.Р. и съответно, че смъртта на последната не е причинена по вина на застрахования
при ответника водач на л.а. „***“, модел „ ***“, с peг. № *** – Т.З.А., с ЕГН: **********,
а в резултат на собственото й виновно поведение, довело до настъпване на ПТП.
Доказателство за горното, макар и косвено, е и че досъдебното
производство срещу последния, образувано във връзка с процесното ПТП и настъпилата
при него смърт на Ф.С.Р., е прекратено с Постановление от 09.11.2020г. на
наблюдаващия прокурор, като в мотивите на постановлението е прието, че
изключителна вина за настъпване на процесното ПТП носи Ф.Р.. Макар и
постановлението да няма задължителна сила, настоящият съд взема предвид същото
с оглед всички останали доказателства, потвърждаващи изводите, до които са
стигнали и разследващите органи.
Предвид изложеното, съдът намира, въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, че ищецът не проведе пълно и
главно доказване по делото на твърденията си за настъпването
на ПТП при посочения в исковата молба механизъм, в това число, че същото е
причинено по вина на застрахования при ответника водач на л.а. „***“, модел „ ***“,
с peг. № *** – Т.З.А., с ЕГН: **********. При това положение, на последния не
може да се вмени във вина причиняването на смъртта на водача на л.а. *** Ф.С.Р., настъпила в резултат на процесното
ПТП, вследствие получените от нея при същото телесни увреждания. Тъй като
отговорността на застрахователя по застраховката Граждаска отговорност е
функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, липсата на
вина у последния означава и липса на основание за ангажиране отговорността на
застрахователя.
Ето защо, съдът приема, че не са налице материално-правните предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника ЗАД "Алианц България'1 АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Ал.
Дондуков" № 59, за заплащане на ищеца на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, вследствие на настъпилата на 21.03.2019 г. смърт на
неговата майка, при ПТП с участието на Т.З.А.,
с ЕГН: **********, като водач на л.а. „***“, модел „ ***“, с peг. № ***, застраховано
при ответното дружество МПС с номер на полица „Гражданска отговорност“ №
BG01118002365524. Това, от своя страна, обуславя извод за неоснователност на
предявения иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД от С.Б.Г., с ЕГН:
**********, чрез Б.С.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** в качеството на негов
баща и законен представител срещу ЗАД "Алианц България'1 АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100 000 (сто
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, вследствие на настъпилата на 21.03.2019 г. смърт на неговата майка,
причинена от Т.З.А., с ЕГН: **********, като водач на застрахованото при
ответното дружество МПС с номер на полица „Гражданска отговорност“ №
BG01118002365524, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на настъпилото застрахователно събитие - 21.03.2019 г., до окончателното
изплащане, който поради това ще се отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника ще се присъдят
направените по делото разноски от 750 лв за експертизи, 5 лв за съдебно
удостоверение и 4236 лв с ДДС адвокатски хонорар, които ищецът ще бъде осъден
да му заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.Г., с ЕГН: **********, чрез Б.С.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, в качеството на негов баща и законен представител, иск с правно
основание чл.432, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ЗАД"Алианц
България“АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Княз Ал. Дондуков" № 59, да му заплати сумата от 100 000 (сто
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от С.Б.Г. неимуществени
вреди, вследствие на настъпилата на 21.03.2019 г. смърт на неговата майка Ф.С.Р.,
при пътно-транспортно произшествие между нея и Т.З.А., с ЕГН: **********, като
водач на застраховано при ответното дружество МПС, с номер на полица
„Гражданска отговорност“ № BG01118002365524, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на настъпилото застрахователно събитие -
21.03.2019 г., до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Б.Г., с ЕГН: **********, чрез Б.С.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, в качеството на негов баща и законен представител да заплати на ЗАД
"Алианц България'1 АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59 разноските по
делото от 750 лв за експертизи, 5 лв за съдебно удостоверение и 4236 лв с ДДС
адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участието на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Г.М.Димитров" № 1, като
трето лице - помагач по търг. дело №73/21 г. по описа на Старозагорския окръжен
съд, на страната на ответника ЗАД"Алианц България“АД.
Решението
подлежи на обжалване през Пловдивския апелативен съд, в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: