РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Стара Загора, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20245500500432 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Въззивното дело е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба вх.№ 2834/08.07.2024г. от ищеца -
работник И. Д. И. от гр.Р., ***, против изцяло негативното за него
първоинстанционно Решение № 63/25.06.2024г., постановено по
приключилото гр.д.№ 241/2024г. по описа на РС- гр.Раднево,
обл.Старозагорска, с което са били отхвърлени предявените от него /като
ищец- работник/ искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ срещу работодателя
му- ответник „М. М.-и." ЕАД, гр.Р., *** и съдът го бил осъдил да заплати
направените по делото разноски на ответника - работодател. Счита, че
обжалваното Решение на РС- Раднево било изцяло незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, поради което моли да бъде отменено, излагайки
редица фактически и правни съображения за това, че РС неправилно приел, че
е налице редовно изпълнена процедура по чл.201, пр.2 от ГПК, че част от
показанията на разпитаните по делото свидетели не следвало да се кредитират
изцяло, че приетата по делото на РС съдебна химико- токсикологична
експертиза не била пълна, обоснована и компетентна и че тя не била
отговорила категорично на част от поставените й въпроси, свързани с апарата
1
„Дрегер“, с който му е била извършена проверката за алкохол и наркотици.
Поради което моли ОС да отмени атакуваното първоинстанционно Решение
РС- Раднево, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано във
всичките му части, и да се уважат изцяло всичките му искове срещу
работодателя *** на "М. "М.-и." ЕАД, гр.Р., ***, тъй като същите били изцяло
и напълно обосновани и доказани по основание и по размер. Претендира
разноските си по делото пред първата и пред настоящата втора съдебна
инстанция, за което представя Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е и
пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на въззивната жалба вх.№ 3007/18.07.2024г., подаден от ответника-
въззиваем /работодател/ *** на "М. "М.-и." ЕАД, гр.Р., ***, който моли да
бъде потвърдено изцяло обжалваното първоинстанцинно Решение №
63/25.06.2024г. по гр.д.№ 241/2024г. по описа на РС- гр.Раднево,
обл.Старозагорска, като правилно, обосновано и законосъобразно. Според
него РС напълно правилно, обосновано и законосъобразно бил установил, че
приетото заключение на изслушаната от РС съдебна химико-токсикологична
експертиза била пълна, обоснована и компетентна, и че тя била отговорила
категорично на всички поставените й въпроси, свързани с апарата „Дрегер“, с
който му е била извършена проверката за алкохол и наркотици. Няма свои
нови доказателствени искание пред въззивния ОС- Ст.Загора. Има искане за
присъждане на разноските си за юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на
процесуалния му представител- юрисконсулт по делото.
Настоящия въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по
делото, мотивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение,
събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства, липсата на
нови доказателства пред въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната
съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин
следното :
Напълно изяснената пред РС фактическа обстановка с нищо не е
променяна пред настоящата въззивна инстанция. На практика единствените
спорни въпроси по делото се отнасят до това дали констатираното с уред
„Дрегер“ наличие на наркотични вещества в слюнката на работника е
доказано от работодателя му по несъмнен и безспорен начин, дали това е
„тежко“ нарушение на трудовата дисциплина, дали е извършено „умишлено“
и дали тежестта на наложеното му най- тежко дисциплинарно наказание
„уволнение“ съответства на тежестта на соченото от нарушение. Видно от
материалите по делото на РС, в процесното първоинстанционно производство
по трудови спорове/каквото е настоящото/ при направено официално
2
възражение от работника, че категорично не е употребявал наркотични
вещества, работодателят му е указал, ако иска, да си извърши кръвен тест за
наличието или липсата на единствено констатираното в слюнката му
наркотично вещество „метамфетамин“ от полевия апарат „Дрегер“. Видно от
приетото като писмено доказателство пред РС Писмото изх.№ ЧР-01-
455/23.11.2023г. за искане на писмени обяснения от въззивника /работник/ И.
Д. И., същото е било служебно изпратено до постоянния му адрес с обратна
разписка. В резултат на това в Деловодството на работодателя /въззиваем/ са
били подадени от работника и входирани при работодателя му 2 бр. негови
писмени обяснения вх.№21311/04.12.2023г. и съответно вх.
№21654/08.12.2023г., в които той оспорва сертификацията и достоверността на
тестовия апарат „Drager DrugTest 5000“, без да прилага или сочи някакви
доказателства за това си твърдение. Съгласно материалите по
първоинстанционното дело въпросния тестове апарат е бил проверен и
валиден до м.08.2024г. включително. Представените от работника 2 бр.
отделни разултати от изследвания на урината му от 2 бр. различни
лаборатории, направени първото в деня след проверката на 24.11.2023г. и
второто на 27.11.2023г., никъде няма поръчано и направено изследване на
урината му за евентуално наличие на въпросния „метамфетамин“, а само за
други препарати, за които при проверката няма констатирано наличие в
слюнката му - барбитурати, амфетамин, и др. Които обаче са напълно
различни от проблемните метамфетамин, опиати, кокаин, марихуана и
бензодиазепини. Работникът И. Д. И. в писмените си обяснения твърди, че той
приемал лекарства /„Енетра“, „Ксанакс“ и „Ефедрин“/, които били повлияли
на отчетения при проверката в рудника резултат. Съгласно приетото
заключение на съдебната експертиза пред РС, от тези лекарства „Ксанакс“ би
дал положителна проба за бензодиазепини, но при проведения тест на
23.11.2023г. резултатът за бензодиазепин е отрицателен, както и при
направените след това две изследвания на урина във външни лаборатории.
Видно и от двете представени от работника изследвания за урина, резултатите
са отрицателни за всички показатели, но никъде в тях не са били включени за
изследване проблемните и спорни метамфетамини. Положителният резултат
за наличие на метамфетамин от дата 23.11.2023г. при направената служебна
проверка на биологичен материал/слюнка/ на работника И. Д. И. с апарат
„Drager DrugTeSst- 5000“ от работодателя му не е опроверган от направените
и представени от работника 2 бр. заключения от кръвните му изследвания.
Която защитна теза на работника /въззивник/ не бе доказана по никакъв начин
и пред настоящата въззивна инстанция. Наред с това, видно от приетите от РС
писмени доказателства /л.20-21 от делото на РС/, техническото средство, с
което е била осъществена пробата при работодателя /апарат „Drager
DrugTeSst- 5000“/ е бил по време на проверката напълно сертифициран и
3
годен за употреба и за доказване, което на пълно оборва защитната теза на
работника/въззивник/, че резултатите от тестването му за упойващи вещества
били недостоверни. При извършената от ОС- Ст.Загора въззивна проверка се
установи и доказа, че изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно РС е
обсъдил, преценил и постановил в атакуваното му Решение, че напълно
основателно и спазвайки разпоредбите на вътрешнонормативните актове и
КТ, при констатирания и доказан положителен резултат за наличието на
метамфетамин в изследваната проба/слюнка/ на работника /въззивник/ И. Д.
И. и след получените негови писмени обяснения, работодателят/въззиваем/ е
направил напълно обоснования фактически и правен извод за много високата
тежест на дисциплинарното нарушение и е постановил съответстващото най-
тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ с процесната Заповед.
Безспорно РС е обсъдил и присъдил, че в нарушение на разпоредбите на
чл.126, т.2 и чл.187, ал.1, т.2 от КТ, работникът се е явил на работа в
състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи и е
употребил преди началото на работното си време упойващо вещество
„метамфетамин“, което състояние не му позволява да изпълнява възложените
му задачи, което представлява много тежко по вид нарушение на трудовата
дисциплина. Тези нормативни разпоредби по съществото си имат
императивен характер и следователно са задължителни за лицата, за които се
отнасят/работодателя и работника/, и те са абсолютно длъжни да ги спазват
изцяло. В изпълнение на това работодателят е нормативно задължен да следи
за изпълнението от страна на всички свои работници за това основно тяхно
трудово задължение- да се явяват на работа в състояние, което да гарантира,
че ще може да изпълняват в пълен обем своите трудови функции съгласно
длъжностната им характеристика, както и за да може да се гарантира, както на
конкретния работник, така и на другите работници безопасни условията на
работа в стратегически обект с тежко минно оборудване на работодателя. Не
се спори между страните по делото, че работодателят „М.М.-и.“ ЕАД, гр.Р. е
стратегически обект с национално значение, в който се работи с тежко минно
оборудване, влакови композиции и електропреносни мрежи с високо
напрежение, които естествено и логично изискват всички негови работници и
служители да изпълняват задълженията си с висока концентрация на
вниманието и завишена отговорност. От там произлиза и нормативното
задължението за работодателя да се грижи за здравето и безопасността на
персонала, като не допуска работници, употребили в процесния случай
упойващо вещество при явяването си на работа в обекта, които биха
подложили на риск, както собственото им здраве и живот, така също и на
другите работещи. Ноторно е известно на страните по делото и на съдилищата
/РС и ОС/, че в работодателя „М.М.-и.“ ЕАД /включително и в неговия клон р-
к *** /, всички работници и служители безспорно са били инструктирани
4
срещу подпис или като се поставят на видно място инструкции в специално
обособени за тази цел табла, за безопасност при работа, както е видно от
списъка, приложен към Заповед № ЗБУТ- 05-23/29.09.2022г. на Управителя на
рудника /л.22-27 от делото на РС/, според който работникът лично е бил
запознат с нея, удостоверявайки това с подписа си. Следователно безспорно
въззивникът И. Д. И. е бил запознат с изискванията на работодатели да не
употребява алкохол и упойващи вещества по време на работа, което е видно от
приложените към отговора ни доказателства - Заповед № ЗБУТ-05-
23/29.09.2022г. и приложения /л.23-27 от делото на РС/ и Списък на
работниците и служителите от звено „Вагонно депо“, запознати със Заповед
№ ЗБУТ-05-23/29.09.2022г. (л.22 от делото на РС), за което лично се е
подписал срещу името си. Но след като е била извършена проверка на случаен
принцип на 23.11.2023год. в 09, 30 ч. с апарат „Drager DrugTest 5000“,
проверен и валиден до м. 08.2024 год. съгласно прпиетото от РС копие от
показание за годност на апарат „Drager DrugTest 5000/л.21 от делото на РС/ и е
бил констатиран положителен резултат за наличие на „метамфетамин“ в
биологичната проба /слюнка/ на проверяваното лице/работника И. Д. И./ се
установява, че той е нарушил именно това нормативно изискване на
работодателя си. По безспорен начин е било установено и доказано в
проведеното о.с.з. на 11.06.2024г. в РС- Раднево от всички представени от
работодателя доказателства, че ищецат И. Д. И., като работник ремонт и
поддържане на вагони в звено „Вагонно депо“ на участък „Ж.п.транспорт“; на
р-к *** е бил с наличие на упойващо вещество в организма си по време на
работа /конкретно, единствено и само веществото „метамфетамин“/, с което е
нарушил редица вътрешни нормативни разпоредби и такива по законови
норми/чл.126, т.2 от КТ във вр. с чл.33 от ЗЗБУТ/, подзаконови такива /чл.17,
ал.1, чл.32, ал.1 и ал.3 от Правилник по безопасността на труда при
разработване на находища по открит начин/, и вътрешноведомствени такива
/раздели IV, б.“б“, т.2, б.“з“ и б.“р“ и раздел VI, т.8, б.“е“ от Правилника за
вътрешния трудов ред в „М.М.-и.“ ЕАД, гр.Р., в сила от 18.01.2023г./.
Медицинското въздействието конкретно на установеното и доказано вещество
„метамфетамина“ върху човешките реакции, съгласно професионалното и
изчерпателно заключение на приетата от РС Съдебна химико- токсикологична
(токсикохимична) експертиза, „метамфетаминът“ се причислява към групата
на наркотични вещества с висок потенциал за злоупотреба за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях са забранени за
приложение в хуманната медицина. Като той по своята същност е
психостимулант на централната нервна система и има въздействие,
изразяващо се в мощна и бърза еуфория, повишена енергия, халюцинации,
сила, липса на задръжки, параноя и др. Така на основание изготвените
писмени документи от длъжностните лица, участвали в проверката, снетите
5
писмени и устни обяснения и при спазване на изискванията на чл.189, 193 и
194 от КТ работодателят е установил нарушение на всички изредени в
процесната Заповед нормативни разпоредби/както на КТ, така и
вътрешноведомствените, специфични за високорискови условия на труд в
рудника/ и е издал мотивирана и законосъобразна заповед за налагането на
атакуваното най- тежко дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите на
атакуваното първоинстанционно Решение подробно, законосъобразно и
правилно е прието, че работодателят се явява законово отговорен да пази
здравето и живота на всички работещи с тежкото минно оборудване, като в
конкретния процесен случай работата на работника е била свързана с влакови
композиции и се явява очевидно високорискова, както впрочем и повечето
длъжности при работодателя „М.М.-и.“ ЕАД. Затова и са официално завишени
изискванията към всички работници за спазване на трудовата дисциплина и са
създадени всички необходими условия за здравословни и безопасни условия
на труд, за да бъдат избегнати трудови злополуки, които биха увредили
здравето и живота на работещите в предприятието. От което логично следва и
официалната абсолютната забрана за употреба на алкохол и упойващи
вещества /каквото е се явява „метамфетаминът“ в процесния казус/, които
биха влошили вниманието и концентрацията по време на изпълнение на
служебните задължения на работниците. Предвид което пред първата
инстанция е бил изцяло и безспорно доказан основния релевантен за делото
факт /дали работника е приемала метамфетамин/, което води до категоричния
фактически и правен извод, че неоспоримо е налице сочената от работодателя
съществено нарушение на трудовата дисциплина по реда на чл.126, т.2 от КТ
от страна на работника, който да се е явил на работа на работното си място в
работно време в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените
му трудови задачи и задължения от работодателя съгласно длъжностната си
характеристика. Вмененото на ищеца тежко дисциплинарно нарушение на
трудовата дисциплина и наложено му най- тежко дисциплинарно наказание
„уволнение” в атакуваната Заповед на работодателя, е изцяло мотивирано,
законосъобразно и правилно с оглед разпоредбите на чл.187, т.7 и т.10 във вр.
с чл.190, ал.1, т.7 и ал.2 във вр. с чл.189, ал.1 от КТ. Следователно атакуваното
първонистанционно Решение се явява също напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно, и следва да бъде изцяло потвърдено относно
всички отхвърлени искови претенции на работника по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, ведно с всички законни последици от
това.
На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от КТ, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в общия
законен 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните, чрез
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС- гр.София.
6
Ето защо, воден от горното и на осн. чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.225 от КТ, и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 63/25.06.2024г. по гр.д.№
241/2024г.по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок
от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7