РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1709
гр. Пловдив, 01 септември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в
открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА,
разгледа докладваното от председателя административно дело № 3603 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по
жалба от Д.П.В. с ЕГН **********, чрез адв. Б., със съдебен адрес:***, против
Решение № 1040-23-74/30.10.2019 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – гр.Стара
Загора, с което е оставена без уважение жалбата на В. против Разпореждане № 231-00-2222-3/04.09.2019
г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателя счита, че
административният орган не е взел предвид осигурителния доход от последната му
заетост в страна членка на ЕС и така му е определено не реалното обезщетение, а
минималното такова.
В с.з. процесуалния
представител на жалбоподателя адв.Б., поддържа жалбата и иска отмяна на разпореждането.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, в случай че същата
бъде уважена.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в писмено становище моли за отхвърляне на
жалбата, като излага подробни съображения за законосъобразност и правилност на оспорения
административен акт. Сочи, че предвид посочената в документ U1 причина за
прекратяване трудовият договор на жалбоподателя, а именно "прекратяване на
бизнеса по лични причини", правилно административният орган е приложил
разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО и е определил обезщетението
за безработица в минимален размер за срок от 4 месеца, съгласно българското
законодателство. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд
- Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 01.10.2018 г.
жалбоподателят Д.П.В. е подал до Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, заявление
(л. 59) за отпускане на парично обезщетение за безработица. По делото са
приложени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава
– членка на ЕС със СЕД U002* (лист 58), в която като
причина за прекратяване на трудовата дейност В. е декларирал „прекратяване на
договора по взаимно съгласие“ и декларация за пребиваване (лист 56). На лист 55
е приложена справка вх. № 231-00-2222/01.10.2018г. за приети, върнати и
липсващи документи на Д.П.В., според която липсват СЕД U002 и U004.
С Разпореждане №
231-00-2222-1 от 02.10.2018 г. (л. 24), издадено от ЗА ръководител на
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Стара Загора (съгласно Заповед №
1015-23-106/22.04.2016г. приложена на лист 22 по делото), на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по отпускане
на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление вх. №
231-00-2222/01.10.2018 г., подадено от Д.П.В. е спряно. Мотивите на органа са
"до издаване на формуляри СЕД U002 и СЕД U004 от
компетентната институция на Люксембург, данните от които са необходими за
преценка правото на лицето на парично обезщетение за безработица“.
С писмо изх.№ 3208-23-395
от 02.10.2018г. (лист 54), документите на жалбоподателя са изпратени до
дирекция ЕРМД в ЦУ на НОИ – София, относно издаване на формуляри U002 и U004 от компетентната институция
на Люксембург за удостоверяване на осигурителни периоди и осигурителен доход за
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
С писмо вх. №
3208-23-395 от 30.08.2019г. в ТП на НОИ Стара Загора е получен преносим
документ U1 (лист 33 и сл.) издаден от компетентната институция на
Люксембург. На лист 31 по делото е приложена справка вх. №
231-00-2222-5/03.09.2018г. за приети, върнати и липсващи документи на Д.П.В.,
според която са приети: писмо от ДЕРМД и преносим документ U1.
С Разпореждане № 231-00-2222-2
от 03.09.2019 г. (л. 23) издадено от ЗА ръководител на осигуряването за
безработица към ТП на НОИ – Стара Загора (съгласно Заповед №
1015-23-106/22.04.2016г. приложена на лист 22 по делото), на основание чл.55 от АПК, производството по заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица, вх. № 231-00-2222/01.10.2018г,
подадено от Д.П.В. е възобновено, с мотив "получен преносим документ U 1 от компетентната институция на Люксембург
с данни за осигурителни периоди, които са необходими за преценка на правото на
лицето на парично обезщетение за безработица".
С Разпореждане № 231-00-2222-3
от 04.09.2018 г. (л. 19), издадено от ЗА ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Стара Загора, предвид заявление вх. № 231-00-2222/01.10.2018
г., подадено от Д.П.В., с последно прекратяване на осигуряването от 01.07.2018
г., прекратено осигуряване за безработица на основание – Прекратяване на
бизнеса по лични причини, с регистрация в АЗ на 25.09.2018 г., минимален дневен
размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2018г. – 9. 00 лв., на основание чл.54ж, ал.1 и
във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО е отпуснато парично обезщетение
за безработица, считано от 25.09.2018 г. до 09.11.2018 г. в размер на 9. 00 лв.
дневно. Разпореждането е връчено на 13.09.2019 г., срещу подпис. Разпореждането
е оспорено от В. с жалба вх. № 1012-23-88/30.09.2019 г. пред ръководителя на ТП
на НОИ – Стара Загора (л. 18).
С писмо изх.№
1012-23-88-1 от 01.10.2019г. (л. 17) на В. е указано, че жалбата му не отговаря
на изискванията на чл.85, ал.1, т.6 от АПК, като са дадени указания за
отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок. По делото няма данни, на коя
дата е връчено писмото с указанията, но с молба от 15.10.2019г. (л. 16),
пълномощника на В. е изложил конкретни възражения срещу разпореждането от
04.09.2019г.
Последвало е
издаването на Решение № 1040-23-74/
В хода на съдебното
производство е изслушано и прието без заявени резерви от страните, заключение
на вещото лице Ю.З.Х. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/,
л.85 и сл. Вещото лице, въз основа на данните по делото е дало заключение, че
размера на отпуснатото обезщетение за периода от 25.09.2018г. до 09.11.2018г. в
размер на 9,00 лв. дневно, общо за 34 работни дни е 306,00 лева. Вещото лице е
дало отговор и на въпроса какъв би бил размера на това обезщетение на база
осигурителния доход от последната заетост на жалбоподателя за същия период и е
посочило, че за последните 24 календарни месеца предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването, не са внасяни вноски във фонд „Безработица“.
Съдът кредитира изготвеното по делото
заключение на вещото лице като математически изчисления.
На лист 113 и сл. по делото от ТП на
НОИ – Стара Загора е представен превод на български език на преносим документ U1.
При така изяснената фактическа
обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира следното от правна страна:
Видно от приложеното
на лист 13 по делото известие за доставяне, решението е връчено на 01.11.2019г.
на майката на В.. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния
орган на 14.11.2019 г., т.е. в
законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол. Ето защо жалбата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ и чл. 54ж от КСО органи, като в тази връзка по делото са представени
Заповед № 1016-40-169 от
И решението и
потвърденото с него разпореждане са издадени в предписаната от закона форма и
съдържание (чл.117, ал. 3 от КСО), поради което изискването
по чл.59, ал.2, т.4 АПК е спазено. Материалният
закон е правилно приложен, като не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Няма спор по делото,
че към момента на подаване на заявлението жалбоподателят отговаря на условията
по чл.54а, ал.1 КСО за отпускане на обезщетение
за безработица. Този факт се установява от приетите по делото писмени
доказателства, представляващо преносим документ U 1
издаден от компетентните органи в Люксембург.
Съгласно чл.54а, ал.1 КСО право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; и не упражняват трудова
дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съгласно чл.54а,
ал.4 от КСО, паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на
последното прекратяване на осигуряването, ако: 1) заявлението по ал. 3 е
подадено в тримесечен срок от тази дата; 2) лицето се е регистрирало като
безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.А
съгласно ал.6 на същата разпоредба, ако заявлението по ал.3 е подадено в срока
по ал.4, т.1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по
заетостта е направена след изтичане на срока по ал.4, т.2 по неуважителни
причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за
определения по чл.54в или чл.54б, ал.3 или ал.4 период, намален със
закъснението. В случая няма спор между страните, че регистрацията на В. в
Агенция по заетостта е от 25.09.2018г., а датата на прекратяване на
осигуряването е 01.07.2018г., т.е. регистрацията е извън срока от 7 работни
дни, следователно правилно паричното обезщетение е определено да се изплати
считано от 25.09.2018г. Периодът за изплащане на обезщетението се определя
според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са
били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4
до 12 месеца (чл. 54в, ал. 1 КСО), при дневно парично
обезщетение за безработица в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение
или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24
календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, който
не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за
безработица. От значение за периода за изплащане и размера на обезщетението
обаче е и основанието за прекратяване на правоотношението.
Съгласно
разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО в приложимата редакция , безработните лица, чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т.
2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България,
чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция
"Разузнаване" и чл.
165, ал. 1, т. 2,
3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават
минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца.
Видно от чл. 10 от Закона за
бюджета на ДОО
за 2018 г. е определен дневен минимален размер на обезщетението за безработица
за 2018 г. - 9, 00 лв.
Административният орган изцяло е мотивирал своя акт въз
основа на посоченото в получения от компетентната институция на Люксембург
формуляр U 1 по отношение на Д.П. Велков. Единственото
възражение на жалбоподателя е, че административният орган не е взел предвид
осигурителния доход от последната му заетост в страна членка на ЕС и така му е
определено не реалното обезщетение, а минималното такова.
Видно от
представения по делото формуляр U1, като
причина за прекратяване на заетостта е посочено "прекратяване на търговията
по лични причини“, което основание попада безспорно в хипотезата на чл.54б, ал.3
от КСО. Тук е мястото да се отбележи, че
представеният по делото формуляр представлява официален документ, и доколкото
същият не е оспорен по надлежен ред съдът е обвързан от материалната му
доказателствена стойност. Посочената във формуляр U 1
причина за прекратяване трудовата заетост на жалбоподателя с работодател от Люксембург
не бе опровергана в хода на съдебното производство, като в тази насока
жалбоподателят не ангажира доказателства. Ето защо съдът кредитира заключението
на вещото лице като математически изчисления, но няма да ползва същото.
Изхождайки от посочената в преносим документ U1 причина за прекратяване на осигуряването
следва, че са налице обстоятелствата по чл.54б, ал.3 от КСО поради което, правилно с обжалваното
разпореждане е отпуснато ПОБ в размер - 9, 00 лв. дневно. В този смисъл правилно
и жалбата против разпореждането е била отхвърлена с оспореното Решение № 1040-23-74/30.10.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, поради което последното е
законосъобразно, а подадената срещу него жалбата, като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без
уважение, с оглед на това, че организираната защита по делото е от самия
директор на ТП на НОИ – Стара Загора и не е представляван от юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.В. с ЕГН **********, против Решение №
1040-23-74/30.10.2019 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – гр.Стара Загора,
с което е оставена без уважение жалбата на Д.П.В. против Разпореждане №
231-00-2222-3/04.09.2019 г. на ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Стара Загора.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 119
от КСО, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: