Р Е Ш Е Н И Е
Номер 775 Година 19.04.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на деветнадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело № 5 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Й.Т.
***, с адрес за съобщения гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 15а – адв.Д.П. против
заповед № ДК-02-1/16.05.2018г. на заместник-кмета по „Устройство на
територията, европроекти и строителство“ при Община Камено. Със заповедта е
разпоредено премахването на незаконен строеж „Масивен гараж“, находящ се в УПИ
ХІІІ-148, кв.32, по плана на с.Полски извор, общ.Камено, собственост на
жалбоподателя. С жалбата се прави искане да се отмени заповедта, като
незаконосъобразна, постановена в противоречие с процесуалноправните и
материалноправните норми, както и да се присъдят направените в хода на
производството разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата на сочените в нея основания и прави искане да бъде уважена.
Ответникът – Заместник-кмета по „Устройство на
територията, европроекти и строителство“ при Община Камено, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави
искане да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените в хода на
производството разноски.
Административен съд Бургас, след като прецени
събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено
следното:
Констативен протокол от 09.03.2018г. (л.29 от делото) е
съставен от работна група от служители на Община Камено за извършена проверка
на УПИ ХІІІ-148, кв.32, по плана на с.Полски извор, общ.Камено, във връзка с констатиране на щети в резултат от
наводненията и обявеното бедствено положение в края на 2017г.. В протокола е
посочено, че на място е констатиран строеж, представляващ масивен гараж,
находящ се в УПИ ХІІІ-148, кв.32, по плана на с.Полски извор, който
представлява масивна пристройка към
южната фасада на двуетажна жилищна сграда, с приблизителни размери 5м./3м.,
изпълнен от тухлена зидария върху бетонова площадка. Установено е, че
конструкцията е от стоманобетонови колони и греди, а покривът е едноскатен,
изпълнен от стоманобетонова плоча. Върху покрива на гаража е изградена покрита
тераса от дървена конструкция с едноскатен покрив. Обектът е напълно завършен и
се ползва за гараж.
На 16.03.2018г. на Й.Т. е връчено писмо рег.№
94-00-543/14.03.2018г. (л.26 от делото), с което е уведомен за извършената
проверка и направените констатации, като му е предоставен 7-дневен срок за
представяне на документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за
правата на заинтересованите страни по отношение на засегнатия имот. Посочено е,
че ако не бъде изразено становище, аргументирано с документи, ще бъде открито
производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж.
С писмо рег.№ 94-00-602/20.03.2018г. (л.23 от делото),
Гинка Тодорова – сестра на жалбоподателя, е уведомила административния орган,
че тя живее в къщата, където се намира процесния строеж, заедно със семейството
си. В писмото е посочено още, че гаражът е включен в проекта на къщата и
строителното разрешение. Посочено е, че е изграден през 1997г., на база
декларация за строеж на границата.
Констативен акт № 1/26.03.2018г. (л.18-19 от делото),
е съставен от служители на община Камено, във връзка с извършена проверка на
строеж „Масивен гараж“, находящ се в УПИ ХІІІ-148, кв.32, по плана на с.Полски
извор, общ.Камено. В акта е посочено, имотът е собственост на Й.Т.Т.. Строежът
е V-та категория, като за него няма одобрени проекти, разрешение за строеж,
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво, както и заповедна книга. Прието е, че са нарушени разпоредбите на чл.137,
ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ и строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2,
т.1 и т.2 от ЗУТ, като е посочено и че констативният акт е основание за
започване на административно производство за издаване на заповед по реда на чл.
225а, ал.1 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж.
Констативният акт е изпратен на жалбоподателя с писмо
рег.№ 94-00-543/26.03.2018г. (л.20 от делото). Същото е връчено на 28.03.2018
г., видно от приложеното известие за доставяне (л.21 от делото).
Срещу
констативния акт са постъпили писмени възражения с вх.№ 94-00-714/02.04.2018г.
(л.22 от делото) от Г. Тодорова, в които се сочи, че сградите са търпими по
смисъла на §16 от ЗУТ и желае да извърши необходимите действия за изваждане на
строителна документация за същите. Посочено е, че са налични и други документи,
които обаче се намират в първоначалния собственик на имота и могат да бъдат
представени след 15.04.2018г..
Със заповед № ДК-02-1/16.05.2018г. на заместник кмета по
„УТЕС“ при община Камено е разпоредено
да бъде премахнат незаконен строеж „Масивен гараж“, находящ се в УПИ ХІІІ-148,
кв.32, по плана на с.Полски извор, общ.Камено, собственост на Й.Т.. В мотивите
на заповедта е прието, че строежът представлява масивна пристройка към южната
фасада на двуетажна жилищна сграда, с приблизителни размери 5м./3м., изпълнен
от тухлена зидария върху бетонова площадка. Установено е, че конструкцията е от
стоманобетонови колони и греди, а покривът е едноскатен , изпълнен от
стоманобетонова плоча. Върху покрива на гаража е изградена покрита тераса от
дървена конструкция с едноскатен покрив. Посочено е, че обектът е напълно
завършен и се ползва за гараж. Прието е ,че строежът е V-та категория, съгласно
чл. 137, ал.1, т.5, б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.07.2003
г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Изпълнен е без разрешение за
строеж и одобрени проекти, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Направените възражения са приети за неоснователни, като е посочено, че същите
не внасят нови факти и обстоятелства от значение за започнатото производство.
Прието е, че са налице обстоятелствата по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за неговото
премахване, като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Заповедта е връчена по пощата с писмо изх.№ 94-00-543/12.12.2018г.
на 13.12.2018г., видно от оформеното известие за доставяне (л.14-15 от делото)
и е обжалвана с жалба вх.№ 94-00-3164/21.12.2018г. (л.5-9 от делото), подадена
в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство е разпитан като
свидетел Д.Стефанов, който живее в с.Полски извор и е съсед на жалбоподателя Т..
Свидетелят сочи, че е участвал в строителството на къщата и процесния гараж.
Посочва, че строителство е започнало в периода 1993-1995г., като гаражът се е
строял едновременно с къщата. Посочва,
че къщата е изградена от панели, строителни, бетонни, като самата връзка между
панелите на първия етаж и гаража е със заварки и там където има възможност - бетонни
колони, заварка и бетонни колони. Северната и западната стена на гаража са една
панела - обща стена със стаите т.е. северната стена и западната граничат със
стаи. Източната гледа към улицата и е гаражна врата, а южната е самостоятелен
панел.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза,
като вещото лице в своето заключение сочи, че жилищната сграда, вкл. процесния
обект „Масивен гараж“, находящ се в УПИ XIII-148, кв.32 по плана на с.Полски
Извор е едропанелна, изпълнена по строителна система БП’79 ГлА/Бс 81, със
стенни и подови панели, върху ивични основи. По одобрен проект от 1994г. и
разрешение за строеж сградата е триетажна, като в полусутеренен (гаражен) етаж
са предвидени четири склада, от които един с гаражна врата и с габарити за
гараж и мокро помещение. Достъпът е директно от двора - от юг и с вътрешно
стълбище от първи жилищен етаж. На първи жилищен етаж са дневна-трапезария с
тераса, кухня с тераса, WC, мокро
помещение, две антрета и вътрешно стълбище за втори жилищен етаж. На втори
жилищен етаж са оформени четири спални, две от които с тераси, баня – WC и
дрешник. На място жилищната сграда е двуетажна, като на първи етаж, в
югоизточната част на сградата, в чупката, южно от трапезарията е изпълнен
процесния обект - масивен гараж. Вещото
лице е установило, че съгласно визата за
проектиране, жилищната сграда е ситуирана на 5м. от уличната регулационна линия
и на 3 м. от страничните регулационни линии, а процесният гараж е на 3,35м. до
страничната регулационна линия. Посочило е, че строежът е изпълнен според
предвижданията на действащия ПУП към 11.05.1994г. за с.Полски Извор, но не се
явява част от разрешеното строителство към 1994г.. В заключението се сочи още,
че жилищната сграда и гаража са нанесени като самостоятелни сгради в действащия
неодобрен кадастрален план от 1990г. на с.Полски извор. Според вещото лице, процесният строеж е допустим по действащите градоустройствени планове и
по правилата и нормативите действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ,
но същият не е деклариран от собствениците пред одобряващите органи до
31.12.1998г., съответно в 6 месечен срок от обнародване на ЗУТ. В съдебно
заседание експертът посочва, че гаражът има самостоятелна стена, но покривната
му панела е закотвена в стенните панели на сградата и няма как да се премахне
покривната панела без да се наруши целостта на сградата. Сградата и гаражът са строени
по едно и също време и покривната панела е направена между стените на първия и
втория етаж, с оглед на което ако гаражът бъде съборен, се нарушава целостта на сградата.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно § 1, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по
този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други
длъжностни лица от общинската администрация. Заповед № ДК-02-1/16.05.2018г. на заместник-кмета по „УТЕС“
при Община Камено е издадена, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, като съгласно посочената
разпоредба, компетентен орган е кметът на общината, а правомощията на заместник
кмета са предоставени със заповед № РД-09-328/25.05.2016г. на кмета на Община Камено
(л.16-17 от делото). С оглед така посочените правни норми и представените
доказателства, се установява, че обжалваната заповед е издадена
от компетентен орган, след надлежна делегация на правомощия.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство. Преди издаване на заповедта е изпълнена
процедурата предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт
за извършената проверка, който е връчен на жалбоподателя. Срещу акта са постъпили писмени възражения, които са обсъдени при издаване на процесната заповед и е
прието, че с тях не се внасят нови факти и обстоятелства от значение за
започнатото производство. Изрично в констативния акт е посочено, че той е
основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1
от ЗУТ, за издаване на заповед за премахване и правото на защита на лицето не е
нарушено.
Неоснователно е възражението за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство, тъй като не била издадена заповед по чл.224 от ЗУТ, за спиране на
строителството. В производството по чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ се издават заповеди
за спиране на изпълнението и забрана достъпа до строежи без влязло в сила
разрешение за строеж, което производство е самостоятелно и заповед издадена по
този ред не е предпоставка за издаване на заповед по чл.225 от ЗУТ за
премахване на незаконни строежи. Ето защо, липсата на проведено производство по
чл.224 от ЗУТ, не би могло да доведе до незаконосъобразност на заповед издадена
по реда на чл.225 или чл.225а от ЗУТ. Също така, заповед по чл.224 от ЗУТ се
издава за строежи в момента на извършването им, а не след като те вече са
извършени, както е в настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са
незаконни по смисъла на чл.225
от ЗУТ. За преценка
валидността и законосъобразността на тази заповед релевантна е правната
квалификация на обекта, като е необходимо да бъде установено и доказано по
делото, че същия е строеж от четвърта до шеста категория, за изграждането на
който да липсват одобрени инвестиционни проекти и/или издадено разрешение за
строеж.
За да издаде обжалваната, административния
орган е приел, че описаният строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение
за строеж, тоест налице е незаконен строеж по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 ЗУТ.
С определение № 59/10.01.2019г., на
основание чл.171, ал.4 от АПК, е
указано на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства за твърдяната от
него незаконосъобразност на издадена заповед, включително и да ангажира
доказателства за законност и/или
търпимост на извършеното строителство, с оглед наведените твърдения в
жалбата, както и че ако не бъдат ангажирани доказателства, делото ще бъде
решено, с оглед наличните такива. С оглед така дадените указания от
жалбоподателя са ангажирани свидетелски показания и по негово искане е
допусната съдебно-техническа експертиза, които обаче не опровергаят
фактическите и правни основания изложени в заповедта, включително и относно
статута на строежа като незаконен.
Неоснователно е направеното от
жалбоподателя възражения, че процесният гараж е преместваем обект, а не строеж.
Съгласно извършеното описание на
процесния гараж, същия представлява строеж по смисъла на § 5, т.33 от ДР на
ЗУТ, като съгласно чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, той е обект на допълващо
застрояване. Независимо от вида и статута им, в това число и панелните гаражи,
служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват
личните нужди на собствениците на тези превозни средства. Ето защо и след като
гаража не служи за търговски и други обслужващи дейности, дори и да е налице
неговата „преместваемост“, той не е обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ и
правилно е прието от административния орган, че същия е строеж, по смисъла на
посочените разпоредби.
Съгласно чл.137, ал.5, т.3 от ЗУТ, в
зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при
експлоатация, пета категория са строежи от
допълващото застрояване, извън тези по шеста категория.
Съгласно чл.137, ал.6 от ЗУТ, шеста категория са строежите по
чл.54, ал.1 и 4 и чл.147.
Не е налице спор по делото, че
процесния строеж не е временен по смисъла на чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, като
същия не попада и сред строежите изчерпателно посочени в нормата на чл.147 от ЗУТ. Ето защо, процесния гараж, като строеж от допълващо застрояване, който не
е шеста категория, по смисъла на посочените разпоредби, е пета категория,
съгласно чл.137, ал.5, т.3 от ЗУТ, както правилно е прието и от
административния орган.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателят, че строежът е законно изграден, тъй като е част от разрешеното
строителство с разрешение за строеж № 70/11.05.1994г. на главния архитект на
община Камено, за който са налице и одобрени инвестиционни проекти. Видно от
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като
компетентно и безпристрастно, гаражът не се явява част от разрешеното
строителство. Действително по делото е представен коригиран инвестиционен
проект, в който е отразен гаража, но видно от заключението на вещото лице, той
няма заверка за одобряване на нанесените корекции от Община Камено. Съответно в
архива на общината няма такъв коригиран проект и няма данни за нанесено
допълнение към разрешението за строеж, че има одобрен коригиран проект.
След като, процесният строеж не е част
от разрешеното строителството с разрешение за строеж № 70/11.05.1994г. и за
него няма издадено друго разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти,
правилно е прието от административния орган, че същият е незаконен по смисъла
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
До извод различен от изложения не би
могло да се достигне, въпреки, че от ангажираните по делото доказателства се
установява, че процесният гараж е изпълнен от материални различни от посочената
заповед, а именно същият не е изграден посредством тухлена зидария, а с панели.
В случая макар и гаража да е изграден с панели, а не с тухли, това не променя
факта, че същият е строеж по смисъла на цитираните вече разпоредби, за който
няма издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, каквито се
изискват без значение от ползваните за изграждането му строителни материали.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като строежа е
търпим.
Съобразно
ангажираните по делото свидетелски показания на свидетеля Димо Стефанов,
разпитан в проведеното на 19.03.2019г. открито съдебно заседание, следва да се
приеме, че процесният строеж е извършен в периода 1993г.-1995г.. С оглед така
установения период на извършване на строежа разпоредбите на §16, ал.1 и ал.3 от
ДР на ЗУТ и на и §127 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ са
неотносими, тъй като те касаят строежи започнати преди 08.04.1987г. и след 30.06.1998г.,
поради което не следва да се разглеждат.
Съгласно §16, ал.2 от ДР на ЗУТ,
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998г..
Видно от посочената разпоредба за да се
приеме, че строежът е търпим, следва да бъдат установени в условията на
кумулативност следните обстоятелства: първо - строежът да е извършен в периода
08.04.1987г. – 30.06.1998г., второ - да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно ЗУТ и трето - да е бил деклариран от собствениците им пред
одобряващите органи до 31 декември 1998 г..
Първата
предпоставка е налице – строежът да е изграден в периода преди 08.04.1987г. – 30.06.1998г., тъй като с оглед
ангажираните свидетелски показания, той е извършен в периода 1993-1995г.
Налице
е и втората предпоставки, като видно от заключението на вещото лице строежът е
допустим както по действащите подробни
градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали при извършването
му, така и съгласно ЗУТ.
По делото не се установява да е налице
третата предпоставка - да е бил
деклариран от собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998г., като видно от
заключението на вещото лице, той не е бил деклариран.
След
като не са налице едновременно и трите предпоставки на нормата на § 16, ал.2 от ЗУТ, то тя не намира приложение и
процесния строеж не е търпим.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, за незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като
премахването на гаража би застрашило жилищната сграда. В случай, че се стигне
до принудително изпълнение на процесната заповед, по отношение на действията на
органа по изпълнението намират приложение разпоредбите на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на Дирекцията за национален строителен контрол (Наредбата). Съгласно
чл.5, ал.1 от Наредбата, в едномесечен
срок от съставяне на протокола по чл.4, ал.1 от органите на ДНСК се провежда
предварително проучване относно начина на изпълнение на премахването, срока за
изпълнение и необходимите средства (по количествено-стойностна сметка),
резултатите от което се оформят в протокол, който се изпраща на началника на
ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице за провеждане на процедура по избор
на изпълнител, а съгласно ал.2, при необходимост от представяне на конструктивно становище или конструктивен проект за премахване,
одобряване на проект, проект за укрепване на сградата, план за безопасност и
здраве, план за управление на строителните отпадъци и др. това изрично се
посочва и обосновава в протокола по ал. 1. Видно от цитираните норми, при
принудително премахване органа по изпълнение следва да предприеми съответните
действия по изпълнение едва след изготвяне и одобряване на документи и проекти
за укрепване на сградата и за безопасност, като в случай на доброволно
изпълнение, тези действия следва да се извършат и от адресата на заповедта.
Също така, следва да се има в предвид и че действията по изпълнението на
заповедта се извършват след нейното влизане в сила, поради което няма как те да
доведат до незаконосъобразност на заповедта.
С оглед на изложеното, след като по
делото не се установява за процесния строеж да е издадено разрешение за строеж
и да са одобрени инвестиционни проекти, както и че същият да е търпим по
смисъла на § 16, т.2 от ПР на ЗУТ, то правилно административния орган е приел,
че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване
със заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
С оглед на изложеното, жалбата на Й.Т.Т.
против заповед № ДК-02-1/16.05.2018г. на заместник-кмета по „УТЕС“ при Община
Камено е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание
чл.143, ал.3 от АПК в полза на Община Камено следва да се присъдят направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00
лева
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас,
десети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Т. *** против заповед № ДК-02-1/16.05.2018г. на
заместник-кмета по „Устройство на територията, европроекти и строителство“ при
Община Камено.
ОСЪЖДА Й.Т. *** да заплати в полза на Община Камено разноски по делото за
настоящата съдебна инстанция в размер на 600,00 лева (шестотин лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: