Р Е Ш Е
Н И Е
№ 10
град Велико Търново, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 627/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ).
Образувано е
по жалба на Община Павликени против Решение № РД-02-14-842/30.09.2021 г. на зам.
министър на Министерство на регионалното развитие и благоустройство в
качеството си на ръководител на Националния орган по Програма "Интеррег
V-A Румъния – България" 2014-2020 г., с което на бенефициера е наложена
финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи,
финансирани от ЕСИФ по договор № 1/19.06.2019 г. с изпълнителя „Алианс Лингва Консулт“
ООД на стойност 26 485,61 лв. с ДДС /допустимите разходи без собствен
принос на бенефициера/. Жалбоподателят счита, че неправилно е приложена Наредбата за определяне
на нередности в актуалната й редакция, а не в редакцията към момента на
обявяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка. Твърди, че не е
налице вреда, отразяваща се на бюджета на ЕС, нито реално или потенциално
финансово отражение, а определеният размер на финансовата корекция е
прекомерен. Излага подробни доводи за липсата на нарушение по чл. 59, ал. 2 от
ЗОП, като сочи, че изискването за наличие на висше образование на преводачите е
съобразено с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, тъй като
ставало въпрос за изпълнение на международен проект, при който е от
изключително репутационно значение качеството на превода и комуникацията между
партньорите и всички заинтересовани страни от изпълнението на проекта. Това
изискване гарантирало сериозна подготовка на експертите с оглед изпълнението на
задачите. Чрез непосочването на конкретна научна област и специалност на
висшето образование възложителят е предвидил възможност за максимално широк
кръг от лица с образование в различни сфери да могат да покрият предвиденото
изискване. Жалбоподателят оспорва и наличието на предпоставки за прилагането на
т. 11 към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По изложените аргументи, доразвити в писмена
защита, жалбоподателят моли за установяване на нищожността на оспореното решение, алтернативно за
отмяната му като
незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата, зам. министър
на Министерство на регионалното развитие и благоустройство като ръководител на
Националния орган по Програма "Интеррег V-A Румъния – България"
2014-2020 г., чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. В писмен отговор
излага доводи, че обжалваното решение е издадено от компетентен
орган в писмена форма, при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор по фактите. Не се спори, че Община Павликени е бенефициер по сключен Договор № РД-02-29-434/14.11.2018 г. с Министерство на регионалното развитие и благоустройството /в качеството му на Национален орган /НО/ на Програмата „ИНТЕРРЕГ
V-A Румъния – България“ 2014-2020/. Целта е предоставяне на
Община Павликени на безвъзмездна финансова помощ от национално съфинансиране за проект „Ефективно управление при извънредни
ситуации в трансграничния регион Калараш – Велико Търново“. Договорът касае
предоставяне от НО на Община Павликени на безвъзмездно финансиране по Програмата
„ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020, като общата стойност на бюджета на
проекта е 949 799,45
евро, а общият размер на допустимите разходи на Община Павликени /която е
партньор в проекта наред с водещия партньор Окръг Калараш, Румъния/ е 472
789,91 евро, от
които 85% са чрез ЕФРР – 401 871,42 евро, 13% национално
съфинансиране – 61 457,97 евро и 2% собствен принос
на общината – 9 460,52 евро.
Съобразно сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ и
залегналите в него задължения, жалбоподателят, в качеството му на партньор по
проекта е провел процедура за обществена поръчка с предмет „Писмен превод на документи от английски на български и обратно, устен
превод от румънски на български език и обратно за реализацията на проект „Ефективно
управление при извънредни ситуации в трансграничния регион Калараш – Велико
Търново“, финансиран
по Програма за трансгранично сътрудничество
„ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020“. Обществената поръчка е
проведена през 2019 г. по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл. 186 и сл. от ЗОП –
събиране на оферти с обява. Вследствие на проведената процедура за възлагане на
обществена поръчка по ЗОП Община Павликени е сключила Договор № 1 от
19.06.2019 г., с изпълнител „Алианс Лингва
Консулт“
ООД гр. Велико Търново, ЕИК *********, на стойност 27 026,40 лв. с ДДС.
С писмо изх. № 99-00-3-97-(8)/08.07.2021 г.
Ръководителят на националния орган е уведомил кмета на Община Павликени, че във връзка със сигнал за нередност, при осъществяването на
контрол за законосъобразност на откритата процедура по ЗОП за възлагане на
горепосочената обществена поръчка са установени следните нарушения, имащи
финансов ефект, а именно: използвани са критерии за подбор, които
ограничават достъпа на кандидатите или участниците, тъй като изискването към преводачите да притежават висще образование е
завишено и несъобразено с обема и сложността на поръчката. В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ от Община Павликени не е направено възражение.
Въз основа на горното от
ръководителя на националния орган е издадено Решение № РД-02-14-842/30.09.2021 г.,
с което на Община Павликени е наложена финансова корекция по
пропорционалния метод, и на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, т. 11, б.
„Б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ
/Наредбата/ е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи,
финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове / 26 485,61 лв. с ДДС, в които не участва собствения принос на
жалбоподателя/ по сключения договор от 19.06.2019 г. с
„Алианс Лингва Консулт“ ООД на стойност 27 026.40 лв. без ДДС. Според административния орган възложителят е въвел
незаконосъобразен критерий за подбор, представляващ ограничителни изисквания
относно преводачите – нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и
ал. 2 от ЗОП и чл. 59, ал. 2 от ЗОП, за които на основание т. 11, б. „б“ от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата е наложена финансова корекция в
размер на 5 %. Административният орган е приел, че въведеното в обявлението
изискване преводачите от
румънски език и от английски език да имат висше образование с
образователно-квалификационна степен “магистър”, незаконосъобразно ограничава кръга на
лицата, които биха могли да изпълнят услугите,
като с оглед въведеното изискване за професионален опит такива биха могли да
бъдат и лица с образователно-квалификационна степен “бакалавър” или дори без
завършено висше образование. Освен това възложителят не бил посочил в
коя област следва да имат висше образование членовете на екипа. Приел е, че по този начин възложителят неправомерно е стеснил кръгът на заинтересуваните
лица и по същество е поставил ограничение пред потенциалния кръг от участници
да подадат оферта.
Решението е изпратено на
Община Павликени по електронен път на 30.09.2021 г.,
като е получено от жалбоподателя на същата дата. Недоволен от него, жалбоподателят го е оспорил пред съда с
жалба, подадена на 14.10.2021г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване
на оспореното решение, както и допълнително представените от ответника обжалвано
решение като електронен документ и
доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорените актове на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а според ал. 4
решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В случая жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК /с оглед датата на издаване и изпращане на решението и
датата на подаване на жалбата/, от лице, което е адресат на акта, при наличие
на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден
от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в
приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите
договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този
закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско
териториално сътрудничество по отношение на органите за управление при
извършване на финансови корекции, категориите нередности и минималните и
максималните стойности на процентните показатели, определени в ЗУСЕСИФ и с акта по чл.
70, ал. 2. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, същата
се прилага и по отношение на Програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния –
България“ 2014-2020. Освен това, на основание чл. 2, т. 2 от Наредбата за
администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни
фондове, ръководителят на програмите за европейско териториално сътрудничество
е отговорен за процедурите, регламентирани в Наредбата.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от действащия към момента на определяне на
финансовата корекция Устройствен правилник на МРРБ (ДВ. бр. 57 от 26 юни 2020
г.), дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" изпълнява
функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по
вътрешните граници на ЕС 2014 - 2020 (между Румъния и България и Гърция и
България). Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол
в публичния сектор, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират
правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях
организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. На
основание раздел I, т. 1, б. "б" и т. 3 от представената
с преписката Заповед № РД-02-14-722/16.08.2021 г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
ЗФУКПС, Захари Христов – зам. министър на МРРБ е оправомощен да ръководи и
организира дейността на Националния орган по Програмата „ИНТЕРРЕГ V-A
Румъния – България“ 2014-2020, включително да издава административни актове по
ЗУСЕСИФ. При това следва да се приеме, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган. Според представените от
ответника доказателства решението е издадено като електронен документ и подписано
с квалифициран електронен подпис, като съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) №
910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис.
Оспореният
акт е издаден и в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. чл. 3, ал. 2 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма,
вкл. с подробно излагане на приетите от административния орган фактически и
правни основания. Номерът и датата на решението са
посочени в представеното извлечение от деловодната система на ответника, което
не е оспорено от жалбоподателя.
Спазени са
регламентираните в ЗУСЕСИФ специални правила за провеждане на процедура по
определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал.
2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция
ръководителят на УО е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи
в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция. На
бенефициента е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на писмо
изх. № 99-00-3-97-(8)/08.07.2021 г. на националния орган с данни за констатираните нарушения и
предлаганите финансови корекции, като такова не е подадено.
Относно спазването на материалния закон:
Основанията за определяне на финансова
корекция са установени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 143 (1) Регламент
№ 1303/2013, държавите членки носят отговорност за разследването на
нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и
възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 (2) Регламент №
1303/2013, държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и
възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност се съдържа
в чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013, съгласно която „нередност“ е всяко
нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на
икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда
на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на
Съюза. Следователно при определянето на едно действие или
бездействие на икономически субект като „нередност“ следва да се вземат предвид
три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие
на икономически оператор, 2.което води до нарушение на правото на ЕС или на
националното право, свързано с неговото прилагане, и 3. има или би имало като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете
неоправдан разход в общия бюджет.
Между страните по делото няма спор относно
установените факти при провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка и относно
наличието на първия елемент от понатието за „нередност“, а спорът е относно
правната им интерпретация за наличие на останалите елементи от легалното определение на нередността като предпоставка за налагане на
финансова корекция.
Безспорно е, че в обявлението за поръчката и
в техническата документация възложителят е поставил към участниците следните
изисквания в раздела „Технически и професионални способности»: «Участникът следва да осигури екип от
квалифицирани преводачи, които да са на разположение на възложителя, както
следва: минимум по 1 преводач за румънски език и минимум 1 преводач за
английски език. Всяко от лицата следва да има завършено висше образование, да
притежава необходимата езикова квалификация за съответния език, преводачески
опит най-малко 5 години, да владее специфичната терминология, свързана с
осъществяваната от възложителя дейност». Спорът по делото е относно
поставеното изискване преводачите да имат висше образование. В тази връзка
следва да се отбележи, че никъде възложителят не е изисквал членовете на екипа
да имат завършено висше образование с образователно-квалификационна степен «магистър»
/изискването е само за висше образоване/, поради което всички разсъждения на
органа относно лицата с висше образование с образователно-квалификационна
степен «бакалавър» са неотносими. Тази неточност обаче в крайна сметка не влияе
върху крайния извод за правилността на наложената финансова корекция, предвид
следното:
С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП възложителите
нямат право да ограничават
конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Тази разпоредба е
гаранция за спазването на принципите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП за
равнопоставеност и недопускане на дискриминация и свободна конкуренция.
Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо
кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са
необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката.
Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и
сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции,
критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на
предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция.
Законът
дава възможност на възложителя сам да определи онези критерии за подбор, които
счита, че най-пълно биха гарантирали качественото изпълнение на предмета на
поръчката. Но това негово право не е неограничено. Така, границите на
оперативната му самостоятелност, при определяне на критериите за подбор, са
ограничени от сферата на дейност /чл. 59, ал. 1 от ЗОП/, с която се свързва
поръчката, и като съдържание за установяване на възможностите за изпълнение –
при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност /чл. 59, ал. 2 от
ЗОП/, доразвити в чл. 63, ал. 1, б. „а“ от ЗОП.
Съдът
намира за правилен изводът на НО, че Община Павликени е въвела ограничителен
критерий за подбор по отношение на изискването към преводачите – членове на
екипа, да имат висше образование. От техническата документация е видно, че
поръчката има за предмет извършване на професионални преводачески услуги под
формата на устни /консекутивни/ и писмени преводи по повод изпълнението на
дейностите по проекта. Устният превод ще е под формата на консекутивен при
провеждането на конференции, срещи и обучения с представители на всички
партньори по проекта и заинтересовани страни, свързани с изпълнението на
дейностите по проекта, а писменият превод включва компютърна обработка на
превод и представянето му на хартиен носител и/или в електронен формат.
Следователно услугите, за които се възлага поръчката, са най-близко до
преводите по Глава трета от Правилника за легализациите, заверките и преводите
на документи и други книжа. Към датата на обявяване на поръчката и към датата
на сключване на договора с изпълнителя са действали съответно Заповед №
95-00-143/01.03.2018 г. и Заповед № 95-00-391/28.05.2019 г., издадени от
министъра на външните работи, с които се определят документите, с които
преводачите доказват „владеенето“ на съответния чужд език. Като такива
документи, освен дипломите за висше образование, са предвидени и диплома за
завършена езикова гимназия в Р.България с хорариум за изучавания чужд език не
по-малък от 800 учебни часа, документ за завършено средно образование в чужбина
или в училище на чужда държава на територията на Р. България – за чуждия език,
на който е водено обучението през последните три години преди дипломирането,
сертификат за успешно положен в страната или в чужбина изпит за владеене на
съответния език на ниво С1 или С2 на Европейската езикова рамка или
съответстващите референтни нива на международни системи за проверка на
чуждоезични знания, и др.
При
това положение е правилен изводът на административния орган за ограничителния ефект на поставеното изискване по
отношение на онези участници, които разполагат с преводачи без висше
образование, да участват в поръчката, след като в нормативната уредба липсва
подобно законово ограничение. Списъкът на регулираните професии в Република
България, приет с Решение № 619 на Министерски съвет (МС) от 20.07.2009 г. за
приемане Списък на регулираните професии в Република България представлява
таблица с четири колони, както следва: № по ред, наименование на професията,
нормативен акт, който определя условията и реда за даване/признаване на право
за упражняване на съответната професия и орган, компетентен да взема решения по
даване/признаване на право за упражняване на съответната професия. Прочитът на
включените в Списъка професии показва, че професията „преводач“ не попадат сред
регулираните професии, т.е. сред дейностите, към чието законосъобразно
упражняване законът поставя условие, в т. ч. и такова спрямо придобита
образователно-квалификационна степен. След като на нормативно равнище липсват
минимални изисквания за придобито висше образование, то изводът за нарушение на
конкуренцията е правилен.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че чрез това изискване се гарантирало
качественото изпълнение на услугите. Целта касаеща качеството на работата може
да се постигне чрез поставяне на изисквания за опит /каквито са поставени от
възложителя в случая/, а не чрез ограничаване на кръга от лица, които могат да
изпълняват функциите на преводач. Следва също така да се посочи, че
възложителят не е уточнил в каква специалност следва да е придобитото висше
образование, което очевидно не допринася за постигането на заявената в жалбата
цел. По същество се касае за въведен критерий за подбор, който се отнася до
установяване на професионалните способности на участниците. На основание разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, която е приложима за всички критерии за подбор,
възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само
критериите за подбор по ЗОП, които са необходими за установяване на
възможността им да изпълнят поръчката. В случая ограничението е необосновано,
тъй като не се обосновава нито от спецификата на поръчката, нито от разпоредба
на специален закон. Ограничението безспорно е довело до нарушаване принципите
на свободна и лоялна конкуренция, предвид несъмнено разубеждаващото му
въздействие и възпрепятстване от участие на тези потенциални кандидати, които
въпреки че разполагат с преводачи притежаващи документи за квалификация, но не
и висше образование, не могат да участват в поръчката.
Видно
от изложеното изводът на УО за допуснато нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и
ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП е правилен и съответства на доказателствата по
делото. Следователно налице е и вторият елемент от фактическия състав на
нередността, тъй като допуснатото от касатора нарушение е на национално право,
свързано с правото на Съюза. Правилно е прието, че така установеното нарушение
представлява нередност от вида на посочените в т. 11, б. „Б“ от Приложение № 1
към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности /изм. ДВ бр. 19 от 06.03.2020
г./ - случаите, при които са приложени дискриминационни
критерии/условия/спецификации /не по смисъла на т. 10 от приложението, но които
ограничават достъпа на кандидатите или участниците/, но е налице минимално ниво
на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят
на критериите за подбор, предвид безспорното между страните обстоятелство, че в
процедурата са били подадени три оферти. В случая е налице неправомерен
критерий за подбор, което води до разубеждаващ ефект за потенциалните
кандидати, съответно до ограничаване на конкуренцията.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органът е
следвало да приложи разпоредбите на Наредбата, които са били действащо право
към момента на извършване на нарушението. По
арг. от чл. 142, ал. 1 АПК материалната законосъобразност на акта се преценява
към момента на издаването му. Следователно по отношение приложимите нормативни актове относно
мерките при нарушаване на ЗОП, осъществени чрез определяне на финансова корекция
за нередност, законосъобразността на същите се преценява спрямо актовете в
редакцията им към датата на издаване на решението за определяне на финансова
корекция с правна квалификация чл. 73 ал. 1 ЗУСЕСИФ, като в този смисъл е и
константната практика на ВАС – напр. Решение № 16327/02.12.2019 г. по адм. дело
№ 2237/2019 г., Решение № 8854 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2020
г., Решение № 6068 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2020 г., Решение №
2750 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10949/2020 г., Решение №
4338/05.04.2021 г. по адм. дело № 12096/2020 г. и мн. др. В случая оспореното
решение е от 30.09.2021 г., което означава, че приложими са ЗУСЕСИФ в редакция
– ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., и Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в
редакцията й към бр. 19 от 06.03.2020 г. Неоснователно е позоваването от
жалбоподателя на § 8 от ПР на Наредбата, тъй като в случая към 09.03.2020 г. не
е налице започнало производство по налагане на финансова корекция, за да бъде
довършвано при предходните показатели на корекцията. Поради това
административния орган е посочил относими правни основания от
наредбата.
Правилен и обоснован е и изводът на административния орган относно
третия елемент на фактическия състав на нередността – вредата на бюджета на
Съюза. Безспорно, прилагането на ограничителни изисквания е довело до
ограничаване на конкуренцията, което значи, че прилагайки критерия на Съда на
Европейския съюз – "че неспазването на правилата за възлагане на
обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от
Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има
отражение върху бюджета на съответния фонд" (Решение от 14 юли 2016,
Wrocіaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45), е налице и вреда за бюджета на
Съюза. Правилен е направеният от НО извод, че финансовата корекция следва да
бъде определена чрез използването на пропорционалния метод. Това е така, тъй
като поради спецификата на разглежданото нарушение, довело до разубеждаващ
ефект у потенциалните участници, не може да се определи точен размер на загуба
на публични средства, тъй като е невъзможно да се предположи с точност колко и
кои икономически оператори не са участвали в обществена поръчка, както и каква
би била стойността на договора за изпълнение, в случай че спечелилият участник
беше друг. Ако нарушението не е било допуснато, е могло да се получат повече на
брой оферти с по-добри ценови и технически параметри. Тъй като обаче конкретно
извършеното нарушение не позволява да се направи точно количествено изражение
на финансовата вреда, НО е приложил пропорционалния метод за определяне на
корекцията, предвиден в чл.5, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности.
За нередността по т. 11,
б. „Б“ е предвидено налагането на финансова корекция в размер от 5 на сто,
каквато е и наложена от националния орган. С обжалваното решение правилно в
съответствие с разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 5,
ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности е определена и основата на
финансовата корекция - сумата на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ и от
националния бюджет за които са констатирани нарушенията, при изваждане
собствения принос на бенефициера от 2%, което обстоятелство и не се спори от
жалбоподателя.
По изложените съображения
съдът намира, че обжалваното решение
като издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма,
постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби,
при спазване на административнопроизводствените правила и
съобразяване с целта на закона, е правилно и законосъобразно.
С
оглед на изхода на правния спор по делото и своевременно направеното от
ответника искане за разноски, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството – гр. София
/юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник/ разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които предвид фактическата и правна сложност на
делото, и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата на заплащането на
правната помощ, съдът определя в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Павликени против Решение № РД-02-14-842/30.09.2021
г. на зам. министър на Министерство на регионалното развитие и
благоустройство, същият ръководител на Националния орган по програма
„ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ ОСЪЖДА Община Павликени, БУЛСТАТ ********* да заплати на Министерството
на регионалното развитие и благоустройството – гр. София сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: