Определение по дело №55741/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31533
Дата: 11 септември 2023 г. (в сила от 11 септември 2023 г.)
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20221110155741
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31533
гр. С., 11.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110155741 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 422 вр чл.415, ал.3 вр. ал.1 вр. ал.1,
т.1 ГПК (Общ исков процес – установителен иск за съществуване на
вземане по издадена заповед по чл.417 ГПК)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
216681/13.10.2022 г., подадена от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .........., гр. С., бул.
„В.“ № 15, ет. Мецанин чрез пълномощник юрисконсулт НК срещу Т. Д. А.,
ЕГН **********, гр. С., ж.к. Л, бл....., ет.7, ап.21.

По доклада:
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да бъде изготвен проект за
доклад на делото.
Тъй като договорът произтича с потребител, при разпределение на
доказателствената тежест съдът следва да съобрази разпоредбите на чл.7, ал.3
ГПК, съгласно която съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на
страните да изразят становище по тези клаузи. На това основание ищецът
следва да докаже, че уговорените клаузи в договора за потребителски кредит
– размера на ГЛП, ГПР, лихвата за забава, такси, представляващи разходи по
събирането на кредита в размер на 120.00 лева са индивидуално уговорени и е
връчен погасителен план на длъжника. В този смисъл ищецът следва да
установи действителността на договора за стоков кредит с оглед
разпоредбите на чл.143-147а ЗЗПотр. и чл. 20 -24 ЗПК.

1
По доказателствата:
Към исковата молба са приложени следните документи:
1. Договор за покупко-продажба на вземания – Договор за цесия от
05.05.2016 г.;
2. Извлечение от Приемно-предавателен протокол към Договор за цесия от
05.05.2016 г.;
3. Писмено потвърждение за извършена цесия;
4. Уведомително писмо с баркод *PSFABG0086RVX* за прехвърляне на
вземането до ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, ведно с обратна
разписка с идентичен баркод *PSFABG0086RVX*;
5. Договор за стоков кредит от 09.06.2014 г. ведно с Общи условия и
Погасителен план;
6. Касов бон на стойност 1 249 лева, издаден на 09.06.2014 г. от Търговец
„ФИРМА“ ЕАД и Уведомително писмо от „...БАНКА“ ЕАД до
търговеца „ФИРМА“ ЕАД с включена декларация, подписана от Т. Д. А.
за това, че е получил стоката от Търговеца;
7. Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. Д. №
39928/2015 г. на СРС;
8. Молба за образуване на изпълнително дело № 1122/2018 г. по описа на
ЧСИ М М, рег. № 786 на КЧСИ;
В отговора на ИМ е направено изявлението, че ответникът не възразява
да се приемат като доказателства. Съдът приема, че тези писмени
доказателствени средства са допустими, относими и необходими за делото,
поради което следва да бъдат допуснати.
В исковата молба са направени искания за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице след запознаване с
писмените доказателства по делото и след проверка в счетоводството на Б АД
и в счетоводството на ищеца, да отговори на следните въпроси:
1. Усвоен ли е предоставеният съгласно процесния Договор за стоков
кредит от 09.06.2014 г. кредит – от кого, на коя дата и в какъв размер?
2. В табличен вариант да се отговори какви суми са постъпили за
погасяване на кредита – за главница и/или лихви, и/или за такси, в какъв
размер и на кои дати?
3. От коя дата е преустановено плащането на суми за погасяване на кредита
– главница и лихви?
4. Да бъде изчислен размерът на непогасените изискуеми задължения по
кредита към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист (08.07.2015 г.) и към датата на
изготвяне на заключението, в т.ч. общ размер на вземанията и разделени
на: усвоена и непогасена главница, просрочена редовна лихва,
просрочена наказателна лихва, заемни такси и периоди на начисляване
на лихвите, таксите и комисионните.
В исковата молба, ищецът моли да се приложи ч. гр. д. № 39928/2015 г.
2
на СРС.
С оглед направените възражения за наличие на договор между страните,
ответникът е поискал на основание чл.183 ГПК ищецът да бъде задължен да
представи в оригинал договора за стоков кредит № 32165/09.06.2014 г. с
„...БАНКА“ ЕАД и да се допусне съдебно-почеркова експертиза (СПЕ), на
която вещото лице – графолог да даде заключение дали подписите, положени
под договор за стоков кредит, общите условия, дубликат на фактура,
декларация към уведомително писмо, декларация за гражданско,
имуществено състояние и за свързани лица, погасителен план, декларация да
преддоговорна информация от 09.06.2014 г. са положени от ответника.
Моли съда да се изиска справка от БНБ за средния лихвен процент за
периода м. ноември 2014 г. до м. декември 2020 г.
С оглед изложеното и оспорване истинността на договора за кредит,
съдът приема, че на първо следва да се укаже на ищеца, на основание чл.193,
ал.2 ГПК да заяви най-късно в първото по делото съдебно заседание, дали ще
се ползва от представения Договор за стоков кредит от 09.06.2014 г. ведно с
Общи условия и Погасителен план и едва след това да се пристъпи към
задължаване да ги представи в оригинал и назначаване на СПЕ, като при
неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че ищецът не желае да
ползва оспорените документи.
Ето защо съдът следва да отложи произнасянето по исканията за
задължаване на ищеца да представи документи в оригинал, допускане на СПЕ
и ССчЕ.
По отношение на исканата справка от БНБ представлява налична
публична информация, която може да се вземе от интернет-сайта на БНБ,
поради което е необходимо да се събира чрез изискване на справка от БНБ.
Ето защо това искане следва да се остави без уважение.
По отношение на ч. гр. д. № 39928/2015 г. съдът приема, че делото
следва да се приложи към настоящото производство.

По допустимостта на иска
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 39928/2015 г.
Вследствие на издадена заповед по чл.419 ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение от 15.07.2015 г. въз основа на извлечение от счетоводни книги
Заповедта е връчена на длъжника чрез съдебен изпълнител чрез покана за
доброволно изпълнение (ПДИ). Съгласно приетото в Определение от
14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 5078/2021 г. на СГС длъжникът е узнал за
заповедта по чл.47 ГПК на 23.09.2020 г. (л.48 от ч. гр. д. № 5078/2021 на
СГС), поради което едномесечният срок за подаване на възражението изтича
на 23.10.2020 г. Възражението е подадено на 26.09.2020 г. (л.27 от делото),
поради което е подадено в едномесечният срок и е допустимо. Указанията за
3
предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на
14.09.2022 г. (л.35 от делото), поради което едномесечният срок за
предявяване на иска изтича на 14.10.2022 г. Исковата молба е подадена в съда
на 13.10.2022 г., поради което е спазен преклузивният срок. Настоящото
производство е допустимо.

Предварителни въпроси
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, обективирани в
представените в ИМ нотариални актове, поради което
И в исковата молба и в отговора не е поискано неприсъствено решение,
а ответникът е представил в срок отговор на исковата молба. Ето защо следва
да се укаже на ищеца „ФИРМА“ ЕАД, че ако не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска
прекратяване на делото, на основание чл.238, ал.2 ГПК.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното и събиране на доказателства, делото следва да бъде
за 25.10.2023 година от 11.20 часа , за която дата да се призоват страните
като им се връчи препис от настоящото определение, а за ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация Производството е образувано по
исковата молба с вх. № 216681/13.10.2022 г., подадена от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .........., гр.
С., бул. „В.“ № 15, ет. Мецанин чрез пълномощник юрисконсулт НК, с която се иска да
бъде установено, че по отношение Т. Д. А., ЕГН **********, гр. С., ж.к. Л, бл....., ет.7,
ап.21, съществуват вземания на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .........., гр. С., бул. „В.“ № 15, ет.
Мецанин (като частен правоприемник – цесионер на „...БАНКА“ ЕАД - цедент), за които са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 15.07.2015
г. по ч. гр. д. № 39928/2015 г. по описа на СРС, 58. състав, произтичащи от неизпълнение на
Договор за стоков кредит от 09.06.2014 г., както следва:
1 249 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението от 08.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането;
348.20 лева, представляващи редовна лихва за периода от 23.06.2024 г. до 07.07.2015
г.;
67.08 лева, представляващи лихвена надбавка за забава за периода от 01.07.2014 г. до
07.07.2015 г.;
120.00 лева, представляващи заемни такси;

чл.146, ал.1, т.1 ГПК - Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ответникът Т. Д. А. е сключил
договор за потребителски кредит с „...БАНКАА“ ЕАД за закупуване на стока от „ФИРМА“
ЕАД – преносим компютър DELL – 1 брой. Твърди се, че кредитът е усвоена на 09.06.2014
г., за което е издаден касов бон, фактура, уведомително писмо, на които ответникът се е
подписал. Посочено е че срокът на кредита е 12 месеца с ОЛП 25.80 %, а ГПР – 29.13 %.
Сочи, че крайните падеж е 09.06.2015 г., който е настъпил към момента на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК, като въз основа на издаденият ИЛ е образувано изпълнително
дело (ИД) № 1122/2018 г. по описа на ЧСИ М М. Твърди, че ответникът не е изпълнител
задължението си да върне кредита, породи което е подадено заявлението и исковата молба.
Посочено е, че на 05.05.2016 г. е сключен договор за цесия между „...БАНКАА“ ЕАД
и ищеца „ФИРМА“ ЕАД, по силата на който „ФИРМА“ ЕАД е поел правата на новия
кредитор и задълженията на ответника са към ответника, а не към първоначалния кредитор.
Посочено е, че въз основа на договора ищцовото дружеството е упълномощено да
уведоми длъжника за смяната на кредитора, което е направено с писмо с баркод
*PSFABG0086RVX*. Моли съда ако приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия, то да се приеме, че с връчване на исковата молба, се извършва
уведомяване на цесията.
Към исковата молба са приложени договорът за цесия, уведомително писмо към
договор за стоков кредит, самият договор за стоков кредит, дубликат на фактура, извлечение
от счетоводните книги и уведомително писмо за цесия.
В срока на отговора на исковата молба (ОИМ) е постъпило становище от ответника
чрез процесуален представител адв. Сашка Йорданова Митева (л.25 от гр.д. № 39928/2015
на СРС). В него са изложени твърдения, че договорът за стоков кредит не е сключен от
ответника, подписът не е негов на договора, общите условията, декларация към него,
дубликат на фактура, декларация към уведомително писмо, декларацията за преддоговорна
информация от 09.06.2014 г. Твърди, че е станало кражба на лични данни на ответника
5
(правоизключващо възражение, че договорът не е сключен от ответника ). Моли съда да
допусне СПЕ, която да установи авторството (възражение за истинността на Договора за
стоковия кредит). Оспорва договора за цесия, тъй като длъжникът не е уведомен за нея.
Твърди, че по представения документ има забелвания, а следва същият да се представи в
цялост без зачерквания. Моли съда да го изключи като доказателствено средство. Прави
възражение, че уговорката за разходи за събиране на просрочени задължение е нищожна,
тъй като противоречи със закона и на добрите нрави. Неустойките и лихвите върху тях са
прекомерно високи. Прави възражение за нищожност на ОЛП и ГПР, тъй като бил
определен в прекомерен размер. Сочи, че няма доказателства кога са усвоени сумите по
кредита, а лихвата е прекомерно завишена, поради което следва да се намали до законния
лихвен процент върху главницата. Прави възражение за нищожност на целия договор, тъй
като шрифтът е под законовустановения размер. Позовава се на чл.33, ал.1 ГПК, тъй като
счита, че клаузата за лихва е нищожна, тъй като противоречи на закона, заобикаля я. Твърди,
че длъжникът не е уведомен за настъпилата изискуемост на кредита. Като всичко това са
правопогасяващи и правоизключващи възражения относно действителността на договора за
кредит и размера на дължимите лихви. Моли съда да задължи ищцовото дружеството да
представи договора за кредит ведно с документите към него в оригинал и да бъдат предмет
на СПЕ.

чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата,
претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на
ответника:
Обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация:
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата 1 249 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението от 08.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането;
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата
348.20 лева, представляващи договорна лихва за периода от 23.06.2024 г. до 07.07.2015
г.;
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 67.08 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 01.07.2014 г. до 07.07.2015 г.;
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 120.00 лева,
представляващи заемни такси;
Възражения на ответника:
1. правоизключващи:
1.
1. истинността на договор за стоков кредит от 09.06.2014 г. Оспорва истинността
на документа (Договор за стоков кредит), че подписът е положен от ответника.
2. Нищожност на целия договор, тъй като шрифтът е под законовоустановения.
3. Не е доказано качеството кредитор на ищеца, тъй като цесията не е съобщена на
длъжника.
2. Правопогасяващи:
1. Ответникът не е уведомен на настъпилата изискуемост.
2. Клаузите за договорна лихва са нищожни, тъй като противоречат на закона и на
добрите нрави, същите са в прекомерен размер и целят заобикаляне на закона,
надвишават законната лихва, противоречат на чл.33,ал.2 ГПК.
3. Клаузите за неустойки и разходи за събиране на кредита са нищожни, тъй като
противоречат на закона, уговорени са в прекомерен размер, надхвърлят размера
на законната лихва.
6
4. Няма доказателства кога кредитът е усвоен.

чл.146, ал.1, т.3 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават:
Признават се сами следните обстоятелства:
Размера на главницата 1249 лева.
Размера на ОЛП, ГЛП и ГПР.

чл.146, ал.1, т.4 ГПК - Отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:
Няма такива

чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъдат уважени исковете, при условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да установи следните обстоятелства:
Наличие на договор за стоков кредит (договор за потребителски кредит между Т. Д. А.
и „...БАНКА“ ЕАД от 09.06.2014 г.);
Параметрите договора: главница в размер на 1249 лева, ГЛП – 25.80 %, ГПР – 29.13 %,
срок на кредита – 12 месеца.
Целта на договора – закупуване на преносим компютър DELL – 1 бр. на цена 1249
лева;
Парите по договора за кредит за усвоени на 09.06.2014 г. от ответника с цел
закупуване на преносим компютър DELL – 1 бр.
Длъжникът е уведомен за настъпилата изискуемост.
Валиден договор за цесия между „...БАНКА“ ЕАД и „ФИРМА“ ЕАД, като предмет на
този договор е именно Договор за стоков кредит от 09.06.2014 г.
Качеството на банка на ищеца „ФИРМА“ ЕАД.
Ответникът е уведомен за извършената цесия.
уговорените клаузи в договора за потребителски кредит – размера на ГЛП, ГПР,
лихвата за забава, такси, представляващи разходи по събирането на кредита в размер
на 120.00 лева, са индивидуално уговорени и е връчен погасителен план на длъжника.
действителността на договора за стоков кредит с оглед разпоредбите на чл.143-147а
ЗЗПотр. и чл. 20 -24 ЗПК.

За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да установи при условията на насрещно
и пълно доказване следните обстоятелства:
1. Плащане по кредита;
2. Договорът не е подписан от ответника (чл.193, ал.1, изр.1 ГПК)

ДОПУСКА като писмени доказателствени средства, представените от
ищеца документи:
1. Договор за покупко-продажба на вземания – Договор за цесия от
05.05.2016 г.;
2. Извлечение от Приемно-предавателен протокол към Договор за цесия от
05.05.2016 г.;
3. Писмено потвърждение за извършена цесия;
7
4. Уведомително писмо с баркод *PSFABG0086RVX* за прехвърляне на
вземането до ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, ведно с обратна
разписка с идентичен баркод *PSFABG0086RVX*;
5. Договор за стоков кредит от 09.06.2014 г. ведно с Общи условия и
Погасителен план;
6. Касов бон на стойност 1 249 лева, издаден на 09.06.2014 г. от Търговец
„ФИРМА“ ЕАД и Уведомително писмо от „...БАНКА“ ЕАД до
търговеца „ФИРМА“ ЕАД с включена декларация, подписана от Т. Д. А.
за това, че е получил стоката от Търговеца;
7. Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. Д. №
39928/2015 г. на СРС;
8. Молба за образуване на изпълнително дело № 1122/2018 г. по описа на
ЧСИ М М, рег. № 786 на КЧСИ;

УКАЗВА на ищеца „ФИРМА“ ЕАД да заяви най-късно в първото по
делото съдебно заседание, дали ще се ползва от представения Договор за
стоков кредит от 09.06.2014 г. ведно с Общи условия и Погасителен план, на
основание чл.193, ал.2 ГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в
срок, съдът ще приеме, че ищецът не желае да ползва оспорените документи.
ОТЛАГА произнасянето по исканията за задължаване на ищеца да
представи документи в оригинал на основание чл.190 вр. чл.183, ал.1 ГПК,
допускане на СПЕ и ССчЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да се изиска
справка от БНБ за лихвения процент за периода м. ноември 2014 г. до месец
декември 2020 г.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, обективирани в представените в ИМ нотариални актове,
съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д.
№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 39928/2015 г. към настоящото производство.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да
посочат и представят доказателства за тях.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
8
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
9
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.10.2023 година от 11.20
часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи ПРЕПИС
от настоящото определение както следва:
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .........., гр. С., бул. „В.“ № 15, ет. Мецанин, на
посочения адрес и чрез Система за сигурно електронно връчване;
Т. Д. А. чрез адв. С М със съдебен адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 32, офис 8,
тел. 0888 20 95 94;
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца:
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .........., гр. С., бул. „В.“ № 15, ет. Мецанин, на
посочения адрес и чрез Система за сигурно електронно връчване;
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10