Решение по дело №171/2024 на Административен съд - Плевен

            Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 612 от 06.12.2023 г., постановено по НАХД № 1666 по описа за 2023г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 8193/25.05.2023г. на Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на Г.С.М. ***, на основание  чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500/хиляда и петстотин / лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП вр.чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като е намалил размера на санкцията на 500 /петстотин/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Г.С.М., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че според административнонаказващия орган движението се е извършвало без издадено писмено разрешително по реда на чл.14, ал.1 и ал.2 от Раздел „Ред за издаване на разрешителни" на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Твърди се, че  възражението, което е направено още с жалбата срещу процесното НП, е останало необсъдено в решението на въззивния съд. В тази връзка се сочи, че за процесното ППС не е необходимо издаване на писмено разрешително по този ред. Счита се още, че е неотносима и нормата на  чл.37, ал.1, т.1, предл.първо от наредбата, а е приложимо предложение 2. В тази връзка се посочва актуална практика на Административен съд Плевен, отразена в Решение № 595 от 22.12.2023 г. по КАНД № 976/2023 г. по описа на съда. Твърди се, че основният правен порок на обжалваното решение се състои в това, че съдът обвързва прилагането на ЗДвП с наличието на писмено разрешително, което законът, в случай като процесния, не изисква. В заключение се моли да бъде отменено решението и да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление. Претендират се направените разноски.

От ответника е депозирано писмено становище по делото с доводи за неоснователност на касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Г.С.М. не се явява, представлява се от адв. М., който поддържа подадената касационна жалба и излага доводи, аналогични на наведените в нея. Моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на М. за това, че на 03.05.2023г. в 11:57часа на път I-3, км.101, в посока Долни Дъбник – Плевен, управлявал и извършвал превоз на товари - царевица със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка ****с полуремарке с три оси с ****, като управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в Раздел II от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без разрешение за дейности в рамките на специалното ползван на пътищата /разрешително/, съгласно изискванията на чл.8 ал.1 от Наредбата и при забрана за извършването на това, съгласно изискванията на чл.8 ал.1 от Наредба №11/2001г.; При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС и ролетка е констатирано, че измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС е 12,800т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,5т., съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от наредбата – превишаване с 1,300т., и при измерено разстояние между осите 1,36м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27,300т. при максимално допустимо натоварване на оста 24т., съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от наредбата – превишаване с 3,300т., като измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3 т.2 от Наредба №11/2001г. Нарушението е квалифицирано по чл. 139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП вр.чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Районният съд е приел, че изложените в акта и НП фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Счел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че извънгабаритните ППС са тези с допустими максимални размери на широчина и височина, съгласно чл.5 ал.1 от Наредба №11, като безспорно е приел за установено, че е налице натоварване на ос, извън нормите  на максимално допустимото натоварване – претоварване на задвижваща единична ос с 1,300т. и претоварване на тройната ос на полуремаркето с 3,300т.  - общо претоварване на осите за целия състав е 4,600т. За неоснователно е счел още и възражението, че е приложим чл.14 ал.3 от наредбата, тъй като ако е било разрешено движението на процесното ППС, макар и като тежко такова на основание тази норма, водачът е следвало да представи квитанция за платена такса, каквато се изисква спорен разпоредбата. Направил е извод, че по безспорен начин е установено нарушението, което не е маловажно, както и че не са допуснати съществени нарушения на процедурата. По отношение на размера на наложената глоба, обаче, съдът е счел, че не е взета предвид разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението и имотното състояния на нарушителя. Предвид последното е обосновал извод, че наложената глоба е в размер не съобразен с тежестта на нарушението и е намалил същата на от 1500лева на 500лева.

Решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, по следните съображения:

Вмененото с акта и санкционирано с НП нарушение е, че М. е извършвал превоз на товари /царевица/ с ППС, което е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в Раздел II от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като общото превишаване на максимално допустимите норми е 4,600т., тежко ППС по смисъла на чл.3 т.2 от Наредбата, и без разрешение за дейности в рамките на специалното ползван на пътищата /разрешително/, съгласно изискванията на чл.8 ал.1 от Наредбата и при забрана за извършването на това, съгласно изискванията на чл.8 ал.1 от Наредба №11/2001г.

Съставът на нарушението, за което е ангажирана отговорността на водача е ясно и недвусмислено очертан в разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В  чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се съдържа задължението движещите се по пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Редът за движението на такива ППС се определя в приетата на основание чл.139, ал. 3 от ЗДвП Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се съдържа и предвиденото наказание за водач, който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ в Наредба № 11/2001 г.  Именно това е приложимият правен ред за ангажиране отговорността на водача при констатиране на управление на МПС превишаващо нормите без да е спазен установения в наредбата ред за издаване на разрешително за движение в тези случаи.

Движението на извънгабаритните и/или тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, може да се извършва с разрешително за преминаване /чл.8, ал.2 от Наредбата/ или след заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Във втората хипотеза извънгабаритните и/или тежки ППС трябва да имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30 м, височина – до 4,30 м, и дължина – до 22 м.

Процесното ППС в конкретния случай отговаря на нормата на чл.14, ал.3 от Наредбата. Измереното натоварване на задвижващата ос на ППС е 12.800т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5т, като превишението е с 1.300т, или 11,30 %. При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.300 т при максимално допустимо натоварване на оста 24т, като превишението е с 3.300 т, или 13,75 %.

Следователно в случая процесното ППС е можело да се движи с документ за платена такса, тъй като попада в случаите по чл.14, ал.3 от Наредбата, и не е било необходимо издаване на разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, каквото нарушено изискване е посочено изрично в АУАН и НП. Наказаното лице не е изпълнило състава на описаното в НП нарушение и посочената от административнонаказващия орган норма, което е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

За пълнота е необходимо да се посочи, че съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата, издадена на основание чл.139 от ЗДвП, движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Тази норма не е приложима доколкото е безспорно установено, че процесното ППС е квалифицирано като тежко, а не извънгабаритно. В чл.8, ал.2 от Наредбата е регламентирано, че извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя.

Според §1, т.14 от ДР на Наредбата „неделим товар“ е товар, който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размерни или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Видът на превозвания в процесния случай товар – царевица, не налага издаване на разрешение за движение на извънгабаритно – тежко ППС, в рамките на специално ползване на пътищата. В случая не са били налице предпоставки за разрешаване движението на процесното ППС по път, отворен за обществено ползване, посредством издаване на разрешение за осъществяване на движение в рамките на специалното ползване на пътищата.

Във всички случаи, в които е налице възможност конкретен товар да бъде разделен на части, съответно превозен с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата, т.е. да не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана (арг. от общата разпоредба на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП) за превоз на товара по начин, по който това ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно – тежко, по смисъла на чл.3 във вр. с чл.6 и чл.7 от Наредбата.

С оглед изложеното, безспорно установеното по делото управление от страна на касатора на ППС по път, отворен за обществено ползване, натоварено с делим товар – царевица, извънгабаритно – тежко, поради надвишаване на нормите за натоварване на осите на ППС, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството в Наредбата, нарушава забраната по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“  и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата, като деянието съставлява административно нарушение, наказуемо по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, но не е изискуемо издаване на разрешение, както е счел административно-наказващият орган по изложените по горе съображения.

Като е достигнал до различен правен извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и по съществото на спора да бъде изцяло отменено обжалваното наказателно постановление.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК в полза на Г.М. да се присъдят направените пред двете инстанции разноски за един адвокат в размер на по 60лева, общо в размер на 120лева.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 612 от 06.12.2023 г., постановено по НАХД № 1666 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8193/25.05.2023г. на Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на Г.С.М. ***, на основание  чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500/хиляда и петстотин / лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП вр.чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“  - София да заплати в полза на Г.С.М. ***, ЕГН:**********, направените разноски в размер на 120лева /сто и двадесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.