Определение по дело №438/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 563
Дата: 23 юни 2022 г.
Съдия: Георги Христов Иванов
Дело: 20222100200438
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 563
гр. Бургас, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ХР. И.
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Иван Георгиев Иванов (ОП-Бургас) Иван
Георгиев Иванов (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. И. Частно наказателно дело №
20222100200438 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.439, ал. 1 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК и е
образувано по молба на лишения от свобода А.Н. Г. ЕГН **********, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от общото наказание
„лишаване от свобода“ от дванадесет години и четири месеца, наложено му по НОХД
№22/2013г. на РС- Средец, потвърдена с Решение №113 по ВНОХД №263/2013г. на БОС .
В съдебно заседание представителят на началника на Затвора – Бургас, юрк.
изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че корекционната и
превъзпитателна работа с осъдения Г. не е способствала в необходимата степен за неговото
поправяне. Пледира молбата му за условно предсрочното му освобождаване от изтърпяване
на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения Г. за
неоснователна по съображения, аналогични с изложените от началника на Затвора. Позовава
се на липсата на доказателства той действително да се е поправил.
Назначеният на молителя защитник – адвокат Бл.Потеров поддържа молбата за
условно предсрочно освобождаване, и моли за предсрочното освобождаване на Г..
Акцентира на формалното приложение на критериите по оценка на риска от
затворническата администрация. Счита, че са налице всички изискуеми предпоставки да
уважаване на молбата на Г..
Осъденият А.Н. Г. моли съда да уважи молбата и да го освободи условно предсрочно
от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.
Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните
по делото доказателства, и прие за установено следното:
С присъда от 20.02.2013г. по НОХД №22/2013г. на РС- Средец, потвърдена с
Решение №113 по ВНОХД №263/2013г. на БОС, на Г. е наложено общо наказание лишаване
от свобода за срок от дванадесет години и четири месеца с първоначален „строг“ режим за
престъпления по чл.152, ал.3, т.5 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 23.06.2022 г., осъденият Г. е
1
изтърпял фактически 9 (девет) години, 7 (седем) месеца и 9 (девет) дни, от работа 8 (осем)
месеца и 28 (двадесет и осем) дни или всичко 10 (десет) години, 4 (четири) месеца.
Остатъкът за изтърпяване по данни от приложената по делото справка от 13.06.2022 г. от
Затвора - Бургас е една година единадесет месеца и 23 дни.
Ангажирането на извод по чл.70, ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за
своето поправяне, налага изследване на цялостното поведение на лицето по време на
изтърпяване на наказанието до момента.
Наличните в затворническото досие на Г. документи и данните, отразени в доклада за
пробационен надзор, текущия доклад и писмените становища на инспекторите
свидетелстват за следното:
А.Н. Г. изтърпява за втори път наказание лишаване от свобода с начало на
наказанието - 14.11.2012г.. Г. е постъпил в Затвор Бургас на 18.01.2013 г. Първоначално е
бил настанен в корпуса на затвора. От 11.09.2015 г. до 14.01.2020 г. е изтърпявал
наказанието „лишаване от свобода“ в Затвор Ловеч. По време на престоя в Затвор Ловеч, е
бил лекуван от ТУБ, полагал е доброволен труд като стругар и е завършил средното си
образование. От 14.01.2020 г. отново е преведен в Затвор Бургас и разпределен в ЗО
„Дебелт“. Към настоящия момент изтърпява наказанието си на общ режим от 11.06.2018г.
Изразява желание да работи, но към настоящия момент не е включван в работния процес.
През 2015г. е участвал в програма за сексуални правонарушители, провеждана в Затвор
Бургас. В специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“, л.св. Г. не е
включен, поради остатъка на наказанието „лишаване от свобода“. Не е заявявал желание за
участие в специализирани групови програми. През месец март 2022г. е взел участие в
културно-масово мероприятие посветено на Денят на книгата. През периода на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода лишеният от свобода А.Н. Г. е награждаван 2 /два/ пъти
с „писмена похвала“. Наказван е също 2 /два/ пъти, като последното дисциплинарно
наказание е наложено със заповед № 97 от 18.01.2019 г. Лишеният от свобода Г. е изцяло
адаптиран в условията на живот в затвора. Заема ниска позиция в затворническата общност.
Като личност е слабо-комуникативен, пасивен, общува с ограничен кръг от лишени от
свобода. В стандартна ситуация е добронамерен, но при определени обстоятелства и
засягане на интересите му, е склонен към импулсивни и необмислени действия. Към
пенитенциарния персонал се отнася съобразно съществуващите изисквания. Изпитва
респект към авторитети. Постигнатите резултати при работата с Г. са следните: Г. приема
отчасти отговорността за извършеното престъпление, но се оправдава се със злоупотребата с
алкохол, като причина за извършване на престъплението. Не осъзнава вредите, причинени
на жертвата, не изказва съжаление, липсва самокритичност.
На Г. са изготвени няколко оценки на риска от рецидив. Първоначалната оценка на
риска от рецидив е била в средни стойности - 71 точки. Проблемните зони с най-големи
нужди са били: настоящо правонарушение отношение към правонарушението, начин на
живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. С гранични стойности е
отразена зоната междуличностни проблеми. Следващите оценки на риска са със следните
стойности: 69 точки; 65 точки; 64 точки; 56 точки. При последната атестация, рискът от
рецидив остава без промяна - 56 точки като не е отчетена промяна стойностите в сравнение
с предходния атестационен период. С необходимост от корекционно въздействие остават
зоните: отношение към правонарушението; злоупотреба с алкохол, умения за мислене.
Рискът от вреди спрямо обществото, първоначално, е определен като висок към среден при
последното атестиране. В контролирана среда рискът от вреди за обществото е определен
като среден от извършване на насилствени деяния със сексуален мотив. Установените
отключващи фактори са злоупотребата с алкохол. Към настоящия момент дефицитни зони
са: отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умения за
мислене.Лишеният от свобода Г. към настоящия момент продължава да не приема
отговорността за собственото си криминално поведение, не осъзнава факторите, допринесли
за извършване на правонарушението - оправдава поведението си с употребата на алкохол и
2
външни фактори и обстоятелства. Не изразява съжаление към жертвата на престъплението.
Счита наложеното наказание за завишено и несправедливо - нагласен съдебен процес.
Мотивацията за промяна в поведението при живот на свобода не е категорично заявена.
Криминалните нагласи са устойчиви. Лишеният от свобода Г. формално заявява, че приема
вредата от прекомерната употреба на алкохол, но не осъзнава в дълбочина вредите и
последствията от злоупотребата с алкохол. Лишеният от свобода Г. е подобрил донякъде
уменията си за разпознаване на проблемите, но все още изпитва трудности при търсенето на
адекватни начини за разрешаването им. Не разбира напълно вижданията на другите.
Склонен е към импулсивни и необмислени действия. Необходимо е да бъдат затвърдени
настъпилите положителни промени, за да бъдат устойчиви във времето.
Установените фактически данни по делото формират извод за наличие само на
първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения Г. – изтърпяването фактически на не по-
малко от половината от наложеното му наказание.
Не е налице според съда втората предпоставка, установена в закона, въвеждаща
изискване за доказано добро поведение на осъдения, в степен, позволяващ извод за
постигнато поправяне. Г. е веднъж осъждан за убийство и изнасилване. След изтърпяването
на наказанието за тези две престъпление, отново е извършил изнасилване и опит за
изнасилване. Следователно той е извършил две от най-тежките престъпления съгласно НК,
поради което и следва да покаже изключително сериозни доказателства за това, че
действително се е поправил. Това обаче не е така в случая. Въпреки изразената готовност за
участие във формите на корекционно въздействие, се наблюдава формално заявена
мотивация за промяна в криминалното поведение. Г. в известна степен приема
отговорността за извършеното престъпление, но все още оправдава поведението си с
прекомерната употреба на алкохол и външни фактори и обстоятелства. Той продължава да
не приема напълно отговорността за собственото си криминално поведение, не осъзнава
факторите допринесли за извършване на правонарушението - оправдава поведението си
употребата на алкохол, не изразява съжаление към жертвите на престъпленията му. Счита
наложеното наказание за завишено и несправедливо. Г. не осъзнава факторите, допринесли
за криминалното му поведение, тъй като само формално заявява, че приема вредата от
злоупотребата с алкохол, но не осъзнава в дълбочина вредите и последствията от
злоупотребата с алкохол. Съществуват устойчиви криминални нагласи и изграден начин на
живот. Рискът от вреди за обществото е в средните нива от извършване на насилствени
деяния със сексуален мотив като отключващ фактори е злоупотреба с алкохол. В тази връзка
следва да продължи да се работи върху затвърждаване на уменията за решаване на
възникналите проблеми, както и съобразно констатираните проблемни зони и изготвеното
препланиране на присъдата, с цел изграждане на умения и способности за законосъобразен
начин на живот на свобода.
Предвид устойчивите криминални нагласи и извършването на престъпления в
условията на опасен рецидив, нуждата от повишаване на самокритичността по отношение на
собствените поведенчески прояви и затвърждаване на мотивацията за промяна на
криминалното поведение, е необходимо възпитателно-корекционната дейност спрямо
лишения от свобода А.Н. Г. да продължи.
Очевидно е, че изтърпяната от Г. част от наказанието „лишаване от свобода“ не е
довела в достатъчна степен до неговото поправяне и превъзпитание, предвид обсъдените по-
горе показатели на риска от вреди и рецидив. Общото заключение от корекционния процес
при досега изтърпяната част от наказанието е, че целените с наказанието му поправителен,
превъзпитателен и възпиращ ефект не са постигнати в необходимия обем и дълбочина.
По изложените съображения съдът намери, че молбата на осъдения Г. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от общото наказание
3
„лишаване от свобода“ от дванадесет години и четири месеца, наложено му по НОХД
№22/2013г. на РС- Средец, потвърдена с Решение №113 по ВНОХД №263/2013г. на БОС, е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода А.Н. Г., ЕГН
**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
общото наказание „лишаване от свобода“ от дванадесет години и четири месеца, наложено
му по НОХД №22/2013г. на РС- Средец, потвърдена с Решение №113 по ВНОХД
№263/2013г. на БОС.
Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода А.Н. Г. може да се направят не по-рано от шест
месеца, считано от влизане на настоящото определение в сила.
Определението подлежи на обжалване от осъдения, неговия защитник и от началника
на Затвора-Бургас, и на протестиране от прокурора в 7-дневен срок от обявяването му пред
Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4