№ 997
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20241100105267 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането
на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата В. М. Г. сумата от
51 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на
3000 лв. – разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в размер от по 1000 лв. за всяко
от развилите се наказателни производства - досъдебно, първоинстанционно и въззивно,
както и неимуществени вреди в размер на 48 000 лв., от обвинение в извършване на
престъпление, за което лицето е било оправдано с присъда по НОХД № 22498/2014 г., 114 с-
в, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на СРС - 20.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че срещу В. М. Г. е било образувано и водено
наказателно производство, което е продължило повече от 20 години, като след приключване
на досъдебното производство й е повдигнато обвинение в извършване на две престъпления,
за които е била оправдана с присъда по НОХД № 5411/2012 г. по описа на СРС, Н.О., 144
състав. От СРП е подаден протест по отношение на част от присъдата, която се отнася до
престъплението по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като е поискано
прекратяване на наказателното производство в тази му част на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от
НПК. С решение № 260054 от 28.01.2021 г., постановено по ВНОХД № 1856/2020 г., по
описа на СГС, НО, V-ти въззивен състав, наказателното производство по отношение на
престъплението по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Оправдателната присъда на СРС е влязла в сила на
20.02.2021 г.
Ищцата излага, че по време на цялото наказателно производство е била крайно
1
потисната и е чувствала неудобство, че околните обсъждат, че е обвиняема и подсъдима,
загубила е доверието на колеги и приятели, били накърнени честта и достойнството й. Сочи,
че е била стресирана, че срещу нея е повдигнато обвинение за престъпления, които не е
извършила, а авторитетът и доброто й име са били сериозно накърнени.
Ищцата сочи, че е станала необщителна, некомуникативна и затворена в себе си, като
е ограничила общуването дори и със семейството си и близките си приятели. Търпяла е
негативни емоции, свързани със страх от неоснователно осъждане. Ищцата и семейството й
имали финансови затруднения, тъй като тя не е можела да си намери работа и не получавала
трудово възнаграждение, заради висящото наказателно производство срещу нея.
Твърди, че действията на СРП и дългата продължителност на наказателния процес
довели до психически и емоционален срив и се отразили пагубно на здравето й. С
уточнителна молба от 15.07.2024 г., сочи че след повдигане на обвинението е започнала да
страда от главоболие, което постепенно се засилило и станало постоянно. На 26.01.2012 г. е
установено, че ищцата страда от аневризма. Сочи, че към настоящия момент посочените
оплаквания са по-интензивни и все още изпитва болки.
Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.
131 ГПК оспорва исковата претенция като неоснователна, излагайки доводи, че не са
доказани твърдените вреди и непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от
общ характер, както и техния размер.
Твърди, че не е налице непосредствена причинно-следствена връзка между реално
претърпените неимуществени вреди визирани в исковата молба и повдигнатото обвинение в
престъпление, по което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда.
Сочи, че с оглед фактическата и правна сложност на делото не е налице твърдяната
неразумна продължителност, която да е настъпила по причина на незаконосъобразно и
неоправдано бездействие от страна на ответника.
Оспорва като недоказани и твърденията на ищеца, че от незаконното обвинение
спрямо нея са настъпили уронване на престижа, личното достойнство и доброто име,
злепоставяне след обществеността и накърняване на професионалната репутация. Твърди, че
Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност по чл. 2 ЗОДОВ за
неоснователно преувеличаване с исковата молба и непонесени реално с посочения
интензитет обикновени неимуществени вреди.
Сочи, че не са представени доказателства за влошеното здравословно и психическо
състояние.
Твърди, че при привличането й като обвиняема не са извършвани интензивни
процесуално-следствени действия и не са взети мерки за процесуална принуда, в т.ч. и
мерки за неотклонение.
При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното
обезщетение като изключително завишен с оглед икономическия стандарт в Република
България и съдебната практика по аналогични случаи, който е в разрез и с принципа за
обезвреда на смисъла на ЗОДОВ.
Оспорва исковата претенция за претендираното обезщетение в размер на 3000 лв.,
2
представляващо имуществените вреди под формата на претърпени загуби, по основание и
размер. Оспорва претенцията за лихва за забава, като погасена по давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Към датата на приключване на устните състезания между страните не съществува
спор относно проявлението в обективната действителност на описаните в исковата молба
факти, касаещи повдигнато на ищеца обвинение, взетата мярка за неотклонение и
продължителността на наказателното производство, завършило с оправдателна присъда още
на първа инстанция. Тези обстоятелства се доказват и от съдържанието на приложените към
исковата молба доказателства.
Установява се от постановление от 15.12.2006 г. на прокурор при СРП е образувано
досъдебно производство № 5670/2006 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1234/06 г. на СРП
срещу В. М. Г. за това, че за периода от 01.02.2002 г. до 30.10.2003 г. в качеството си на
длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ООД, присвоила чужди пари,
поверени и да ги пази и управлява – престъпление по чл. 202, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
С постановление от 29.06.2007 г. на дознател при ОИП-ОДП гр. София, В. М. Г. е
привлечена като обвиняема за извършено престъпление в периода от 09.01.2003 г. до
30.09.2003 г., при условията на продължавана престъпна дейност, в качеството си на
длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД-гр. София, която присвоила
чужди пари – на „Булгарплодекспорт“ ЕООД, връчени й в качеството на управител на
дружеството да ги пази и управлява, като за улесняването му е извършила други
престъпления – по чл. 308 от НК – съставила неистински официални документи, за които по
закон не се предвижда по-тежко наказание - престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
На 29.06.2007 г. материалите по дознание № ЗМ 5670/2006 г., по описа на ОИП СДП,
гр. София, са предявени на В. Г. от дознател ОИП СДП.
С постановление от 27.10.2011 г. на разследващ полицай при СДВР по ДП № 5670/06
г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1234/06 г. на СРП, В. М. Г. е привлечена повторно като
обвиняема за извършено престъпление в периода от 12.02.2002 г. до 29.10.2003 г., в гр.
София, при условията на продължавано престъпление с две или повече деяния, които
осъществяват състава на една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на предшестващите,
в качеството си на длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД-гр. София,
ул. „Съборна“ № 7 присвоила чужди пари – на „Булгарплодекспорт“ ЕООД, в размер на
16 550,40 лв., като ги похарчила за лични нужди, връчени й в качеството на управител на
дружеството, като деянието е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл.
201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и в периода от 22.09.2002 г. до 30.09.2003 г., в гр. София,
при условията на продължавано престъпление с две и повече деяния, които осъществяват
състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от
3
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от субективна и обективна страна продължение на предшестващите, в качеството си
на длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД – гр. София, ул. „Съборна“
№ 7, присвоила чужди пари, като ги похарчила за лични нужди връчени в това й качество,
като за улесняване на длъжностното присвояване извършила и друго престъпление, за което
по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – по чл. 311, ал. 1 от НК – като
длъжностно лице, в кръга на службата си съставила неистински официални документи –
Договори и РКО към тях на името на различни лица и ги употребила за да докаже, че
съществуват правоотношения между лицата и „Булгарплодекспорт“ ЕООД, като присвоила
по 6 бр. договори общо в размер на 10 300 лв., като ги изхарчила за лични нужди, връчени в
качество и на управител на дружеството, като деянието е в големи размер – престъпление по
чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На
обвиняемата е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На 15.11.2011 г. материалите по ДП № 5670/2006 г., по описа на СДВР, гр. София, са
предявени на В. Г. от разследващ полицай при С“РИП“ – О“ДП – СДВР, гр. София.
С постановление от 09.01.2012 г. на прокурор при СРП частично е прекратено ДП №
5670/06 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1234/06 г. на СРП водено срещу В. Г. за престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
С постановление от 03.02.2012 г. на разследващ полицай при СДВР по ДП № 5670/06
г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1234/06 г. на СРП, В. М. Г. е привлечена отново като
обвиняема за извършено престъпление в периода от 12.02.2002 г. до 29.10.2003 г., в гр.
София, при условията на продължавано престъпление с две или повече деяния, които
осъществяват състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на предшестващите,
в качеството си на длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД-гр. София,
ул. „Съборна“ № 7 присвоила чужди пари в размер на 16 550,40 лв., собственост на
„Булгарплодекспорт“ ЕООД, като ги похарчила за лични нужди, връчени й в качеството на
управител на дружеството, като деянието е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал.
2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и на 01.01.2002 г., при условията на
продължавано престъпление с две и повече деяния, които осъществяват състава на едно и
също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
субективна и обективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на
длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД – гр. София, ул. „Съборна“ №
7, в кръга на служебните си задължения, определени от Дружествен договор на
„Булгарплодекспорт“ ООД, съставила неистински частни документи, а именно договори с
различни граждани, в частта положените подписи в графа „ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛ“ и използвала
същите пред АДВК, за да докаже, че съществуват правни отношения между лицата и
„Булгарплодекспорт“ ООД – престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
4
от НК. На обвиняемата е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На 28.02.2012 г. материалите по ДП № 5670/2006 г., по описа на СДВР, гр. София, са
предявени на В. Г. от разследващ полицай при С“РИП“ – О“ДП – СДВР, гр. София.
С постановление от 12.02.2013 г. на разследващ полицай при СДВР по ДП № 5670/06
г. по описа на СДВР, пр. пр. № НСН 6/13 г. на СРП, В. М. Г. е привлечена отново като
обвиняема за извършено престъпление в периода от 12.02.2002 г. до 29.10.2003 г., в гр.
София, при условията на продължавано престъпление с две или повече деяния, които
осъществяват състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на предшестващите,
в качеството си на длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД-гр. София,
ул. „Съборна“ № 7 присвоила чужди пари в размер на 16 550,40 лв., собственост на
„Булгарплодекспорт“ ЕООД, като ги похарчила за лични нужди, връчени й в качеството на
управител на дружеството, като деянието е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал.
2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и на 01.01.2003 г., при условията на
продължавано престъпление с две и повече деяния, които осъществяват състава на едно и
също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
субективна и обективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на
длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД – гр. София, ул. „Съборна“ №
7, в кръга на служебните си задължения определени от Дружествен договор на
„Булгарплодекспорт“ ООД, съставила неистински частни документи, а именно договори с
различни граждани, в частта положените подписи в графа „ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛ“ и използвала
същите пред АДВК, за да докаже, че съществуват правни отношения между лицата и
„Булгарплодекспорт“ ООД – престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК. На обвиняемата е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На 21.02.2013 г. материалите по ДП № 5670/2006 г., по описа на СДВР, гр. София, са
предявени на В. Г. от разследващ полицай при С“РИП“ – О“ДП – СДВР, гр. София.
На 20.12.2013 г. материалите по ДП № 5670/2006 г., по описа на СДВР, гр. София, са
предявени на В. Г. от разследващ полицай при С“РИП“ – О“ДП – СДВР, гр. София.
Прокуратурата е внасяла трикратно обвинителен акт в съда, за което са образувани
НОХД №5411/2012 г. на СРС, 114 с-в, НОХД №4470/2013 г. на СРС, 114 с-в и НОХД
№3071/2014 г., на СРС, 114 с-в, и които производства са прекратявани за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинението.
С постановление от 23.09.2014 г. на разследващ полицай при СДВР по ДП № 5670/06
г. по описа на СДВР, пр. пр. № НСН 6/13 г. на СРП, В. М. Г. е привлечена отново като
обвиняема за извършено престъпление в периода от 12.02.2002 г. до 29.10.2003 г., в гр.
София, ул. „Съборна“ № 7, при условията на продължавано престъпление с две или повече
деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на
5
предшестващите, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Булгарплодекспорт“
ЕООД присвоила чужди пари в размер на 16 550,40 лв., собственост на „Булгарплодекспорт“
ЕООД, връчени й в качеството на управител на дружеството, като ги похарчила за лични
нужди и длъжностното присвояване е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1
вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и на 01.01.2003 г., при условията на продължавано
престъпление с две и повече деяния, които осъществяват състава на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от субективна и
обективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице –
управител на „Булгарплодекспорт“ ЕООД – гр. София, ул. „Съборна“ № 7, в кръга на
служебните си задължения определени от Дружествен договор на „Булгарплодекспорт“
ООД, съставила неистински частни документи, а именно договори с различни граждани, в
частта положените подписи в графа „ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛ“ и използвала същите пред АДВК,
за да докаже, че съществуват правни отношения между лицата и „Булгарплодекспорт“ ООД –
престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На обвиняемата е
била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На 30.09.2014 г. материалите по ДП № 5670/2006 г., по описа на СДВР, гр. София, са
предявени на В. Г. от разследващ полицай при С“РИП“ – О“ДП – СДВР, гр. София.
С Писмо на Софийска районна прокуратура с вх. № 73642/04.12.2014 г. е внесен
Обвинителен акт по дознание ЗМ № 5670/2006 г., по описа на СДВР, пр. пр. НСН № 6/2013 г.
по описа на СРП срещу ищцата в настоящото производство.
Първоинстанционното наказателно дело е приключило с оправдателна присъда от
01.03.2019 г. по НОХД № 22498/2014 г. на Софийски районен съд, с която настоящата ищца
е призната за невиновна в извършване на престъпленията, за които й е било повдигнато
обвинение. След постановяване на присъдата, съдът отменя мярката й за неотклонение
„Подписка“.
Присъдата е била протестирана на 15.03.2019 г. от прокурор при Софийска районна
прокуратура относно правилността на съдебния акт в частта, касаеща престъплението по чл.
310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и приложението на закона за давността. С
решение № 260054/28.01.2021 г. по ВНОХД № 1856 по описа за 2020 г. на Софийски градски
съд е отменена присъдата по НОХД № 22498/2014 г. на СРС, НО, 114-ти състав, в частта в
която подсъдимата В. М. Г. е била призната за невиновна в извършване на престъпление по
чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и наказателното производство по
делото е прекратено по отношение на подсъдимата за това престъпление, поради изтичане
на предвидената в закона абсолютна погасителна давност за наказателното преследване.
Като доказателства по делото е приета магнитно-резонансна томография на главен
мозък от 26.01.2012 г. Съгласно амбулаторни листове за извършени прегледи на 31.07.2012 г.
и от 09.11.2012 г., ищцата се оплаква, че страда от постоянно и силно главоболие и има
аневризма на мозъчни артерии.
Във връзка с претендираните имуществени вреди в общ размер на 3000 лв., са
представени Договор за правна защита и съдействие от 2011 г. по ДП 5670/06, пр. пр.
6
1234/06, СРП, за платени в брой 1000 лв., Договор за правна защита и съдействие № 494905
от 16.09.2012 г. по НОХД 5411/12 г., СРС, за 1000 лв. платени в брой и Договор за правна
защита и съдействие № 811822 от 10.07.2020 г. по ВНОХД 1856/20 г., СГС, за 1000 лв.
платени в брой.
Ответникът е изложил твърдения, че ищцата е подписала Споразумение № 93-00-
32/09.02.2022 г., приложено като доказателства по делото, с което е получила обезщетение в
размер на 9900 лв., касаещо, че правото й на разглеждане в разумен срок на производството
по НОХД № 22498/2014 г. по описа на СРС е нарушено.
За установяване търпените от ищцата неимуществени вреди са разпитани двама
свидетели:
Свидетелката Р.Г.Г. познава В. Г. от преди 2000-та година. Тя работела като главен
счетоводител в „Булгарплодекспорт“ ООД, където ищцата била управител. Възприемала е В.
Г. като жизнерадостен и амбициозен млад човек. Запозната е с наказателното дело, тъй като
повод за образуването му била ревизия през 2002-2003 г., която завършила с акт за начет.
След завеждане на делото ищцата станала доста притеснена, защото никой не й е вярвал,
въпреки представените документи. Тъй като фирмата не била в добро финансово състояние
В. Г. наемала нискоквалифицирани хора, които вършели уговорените дейности през
почивните дни и получавали възнаграждение. Впоследствие се съставяли документите за
извършените плащания.
Свидетелката чувала коментари от други лица и колеги във фирмата по повод
наказателното производство, а хора от Министерството на икономиката не гледали добре на
случващото се. Ищцата споделяла, че се страхува, притеснява и се чувства неудобно. Много
често започнала да се оплаква от главоболие и се затворила в себе си.
Свидетелката Д.Х.Д. първоначално е била колежка на В. Г. в Министерството на
търговията и туризма и я познава от 1997 г. Впоследствие свидетелката напуснала
министерството и започнала свободна практика като адвокат, като обслужвала и
дружеството „Булгарплодекспорт“ ООД до 2020 г. Около 2002 г. - 2003 г. ищцата била
избрана за управител на дружеството и работели дълги години заедно. Покрай работата
отношенията между двете прераснали в приятелски.
Свидетелката споделя, че В. Г. е много отговорен, сърдечен и доброжелателен човек.
За нея е било удоволствие да комуникират, защото е честна и откровена, обича да помага на
всички и е грижовна. Като професионалист винаги се е отнасяла много отговорно към
работата си.
Твърди, че е запозната за извършената ревизия от АДФИ, която прераснала в
наказателно дело. Счита, че поначало констатациите в акта за начет не са били коректно
изготвени. Била в течение и на ревизионното производство и на наказателното дело.
Сочи, че цялата ситуация се е отразила много зле на ищцата, тъй като е била човек,
който си върши работата. Имало коренна промяна в поведението й след повдигане на
обвинението, била много притеснена докато тече ревизията, после, когато започнало
наказателното дело, също, тъй като трябвало да разпитат всички служители като свидетели.
По този начин разбрали, че има наказателно дело срещу нея. Налагало се да дава постоянно
7
обяснения на министъра и това се отразило много на самочувствието й. Първоначално е
криела от семейството си, че има образувано наказателно дело срещу нея. Свидетелката
споделя, че е плакала пред нея, когато се е налагало да ходи на разпити или заседания, а след
това е вдигала кръвно.
Твърди, че ищцата много се е променила, станала по-затворена и не искала да се
вижда с хора от миналото, които знаели, че има образувано наказателно дело срещу нея.
Споделя, че ситуацията се е отразила и върху здравословното й състояние. Ищцата
прекъснала почти всички контакти с хора от обкръжението си, с които е работила дълги
години и за които е полагала грижи. Твърди, че и с нея в последните години е започнала да
се чува и вижда много по-рядко, отколкото преди. Чувала негативни коментари от хората, че
срещу нея има образувано наказателно дело. Свидетелката знаела, че ищцата е оправдана,
но другите хора не знаели.
Тъй като съпругът на ищцата бил болен, а тя била основният източник на доходи,
имали доста финансови затруднения в определени моменти. Сочи, че наказателното
производство продължило повече от 10 години. През 2004 г. ищцата била освободена от
дружеството „Булгарплодекспорт“ ООД и започнала в „Куикс сървис“, където не й плащали.
През 2010 г. отново я назначили в „Булгарплодекспорт“ ООД, като впоследствие и там
спряла да получава възнаграждение. Пенсионирала се по-рано от нормалното, за да получава
някакви доходи от минималната пенсия.
По делото е приета без възражения от страните съдебномедицинска експертиза,
според която установената с ЯМР изследване от 26.01.2012 г. мозъчна аневризма на В. Г. е с
типична локация и има характер на микроаневризма, разположена извън мозъчното
вещество. Според вещото лице тя не може сама по себе си да предизвика „силно и
постоянно главоболие по всяко време на деня и нощта“. Според експертът е възможно
главоболието да е предизвикано от стрес, обаче не може да се приеме, че има причинно-
следствена връзка между констатираната на 26.01.2012 г. мозъчна аневризма и преживения
стрес и напрежение от воденото срещу ищцата наказателно производство.
В съдебно заседание вещото лице М. пояснява, че причините за образуване на
мозъчна аневризма не са уточнени и не може да се говори категорично, че кръвното
налягане и хиперповишената кръвна захар водят до образуване на мозъчна аневризма.
Поддържа, че няма връзка между преживения стрес и напрежение и мозъчната аневризма.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно
обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността
на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск е необходимо
кумулативно наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за
извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на
вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се
докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
8
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява, който не е абстрактен, а е свързан с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са
видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления и дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на
наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало,
разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда при доказана
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, като се определя глобално. В случай, че от повдигнатото обвинение са причинени
болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат
част от предмета на иска, като тежестта за доказване на вредите и причинната връзка е върху
ищцовата страна (така и решение №92/03.05.2022 по дело №3119/2021 г. на IV ГО на ВКС).
По настоящото дело се доказват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника за неимуществени вреди, тъй като е установено по делото, че
ищцата е била обвинена в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдана на първа инстанция,
По отношение на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 310, ал.
1 вр. чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, обезщетение на ищцата не се дължи. Независимо че
подсъдимата е била оправдана на първа инстанция от СРС, след протеста на прокурора само
срещу присъдата само в частта по обвинението по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, въззивната инстанция е отменила присъдата в тази част и е прекратила
наказателното производство по делото за това престъпление, поради изтичане на
предвидената в закона абсолютна погасителна давност за наказателно преследване. При това
положение следва да бъдат съобразени задължителните разяснения в т. 8 от ТР №
3/22.04.2005 г., по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според които процесуалните
действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават
право на обезщетение по реда на ЗОДОВ, защото са били законни. Само ако наказателното
производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия или прокурорът внесе
предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато за
невиновно с влязла в сила присъда, ако наказателното производство е било образувано
преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.
В случая подсъдимата в наказателното производство пред СГС изрично е заявила желание
то да бъде прекратено поради изтичане на абсолютната давност, а не да бъде продължено,
поради което и е прекратено, като първоинстанционната присъда е била отменена в частта, в
която В. М. Г. е била оправдана за престъпление по чл. 310, ал. 1 от НК. Доколкото не е
налице влязла в сила оправдателна присъда за така повдигнатото обвинение, отговорността
9
на ответника не може да бъде ангажирана (в този смисъл и решение № 60174 от 03.08.2021
г. по гр. д. № 2982/2020 г., ІІІ г. о. на ВКС).
Както се посочи, за повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр.
чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което ищцата е оправдана на първа инстанция и в тази си
част присъдата е влязла в сила като необжалвана, Прокуратурата носи отговорност.
Незаконно повдигнато обвинение е обстоятелство, което само по себе си е достатъчно да
обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е
житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически
преживявания в емоционалната сфера на ищцата, което се потвърждава и от показанията на
изслушаните по делото свидетели.
Следва обаче да се съобрази, че изтъкнатата от ищцата прекомерна продължителност
на наказателното производство не е обстоятелство, което в конкретния случай трябва да
бъде взето предвид при определяне на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ.
Това е така, защото за тези вреди тя вече е получила обезщетение с оглед представеното по
делото подписано Споразумение № 93-00-32/09.02.2022 г., сключено между Министерството
на правосъдието и В. М. Г., с което е получила обезщетение в размер на 9900 лв. за
нарушаване на правото на ищцата за разглеждане в разумен срок на производството по
НОХД № 22498/2014 г. по описа на СРС. Аргумент за този извод е и приетото в мотивите на
т. 1 от ТР №1 от 27.11.2023 г., по тълк. дело №1/2022 г., на ОСГК на ВКС, когато съдът е
присъдил обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ или когато е сключено споразумение по чл. 60е
ЗСВ, съдът следва да намали глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с
обезщетението, което е присъдено или платено заради бавно правосъдие, за да не се допусне
неоснователно обогатяване.
По отношение на незаконно повдигнатото обвинението по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл.
201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, следва да се има предвид, че то е за тежко, по смисъла на чл. 93,
т. 7 НК, престъпление.
Повишаване обема и интензитета на търпените негативни чувства, изразяващи се в
стрес, напрежение, чувство на несигурност, които съдът намира, че житейски са от естество
да доведат ищцата и до известно ограничаване контактите й с околните, са обусловени и от
обстоятелството, че е обвинена в длъжностно присвояване в качеството й на длъжностно
лице, което е управител на дружество с държавно участие - „Булгарплодекспорт“ ООД. В
тази насока са и свидетелските показания, че ищцата е станала по-затворена, притеснена и
некомуникативна след момента на привличането й като обвиняема, тъй като това състояние
се явяват логична последица, която може да настъпи при всяко лице, обвинено в
престъпление. Следва да бъдат кредитирани показанията относно изнесеното, че колегите и
познатите на ищцата са я коментирали критично вследствие на повдигнатото обвинение, тъй
като свидетелските показания са еднозначни и непротиворечиви. От значение по делото е, и
чистото съдебно минало на лицето, за каквото не се спори.
Съдът обаче не приема за доказано поддържаното при предявяване на иска, че е
пострадало доброто име на ищцата в обществото, тъй като няма данни делото да е с широк
обществен отзвук, а свидетелските показания сочат, че то е станало достояние в един
10
значително по-тесен кръг – колеги и приятели, които били запознати със случващото се.
С оглед приетата по делото СМЕ съдът не намира за доказана и пряка причинна
връзка между воденото наказателно производство и получената аневризма. В този смисъл не
се установява действията на Прокуратурата да са оставили трайно и непоправимо негативно
отражения върху здравословното състояние на обвиняемата.
Наложената на 27.10.2011 г. най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ на В. Г.,
която е отменена на 01.03.2019 г., не се твърди, нито се установява сама по себе си да е
довела до ограничения за ищцата, които да са провокирали някакви конкретни емоционални
страдания и за настъпили негативни преживявания от този факт.
Съдът отчита, че повдигнатото обвинение е възможно да се е отразило отрицателно
върху финансовото състояние на ищцата във връзка с изнесеното от свидетелите. От друга
страна, свидетелските показани са твърде неконкретизирани, а липсват и други
доказателства дали ищцата е търсила работа и причините да не може да намери такава,
поради което съдът не приема, че извън първоначалния период, в който срещу нея е било
започнало наказателното производство, и е напълно логично именно в тази връзка тя да е
освободена като управител на „Булгарплод експорт“ ООД и да е останала без работа, то
последващите й затруднения в един значителен период от около 14 години, да са в резултат
от воденото наказателно производство. Още повече че ищцата е била в активна и
трудоспособна възраст (около 46 - 47 години) към момента на образуването на
наказателното производство и привличането й като обвиняема, а отделно от това,
свидетелката Д. сочи, че след като е освободена през 2004 г., ищцата е работила в друго
дружество - „Куикс Сървис“, а през 2010 г. отново е започнала работа в „Булгарплод
експорт“ ООД. От приложената към отговора на исковата молба справка по партидата на
„Куикс Сървис“ ООД също се установява, че ищцата е била вписана като управител на
дружеството в значителен период - от 2009 г. до 2015 г., което опровергава твърденията в
исковата молба, че е останала без работа и трудно е намирала такава, нито пък може да бъде
направен обоснован извод, че по-ранното й пенсиониране е било провокирано от воденото
срещу нея наказателно производство.
Всички така разгледани обективни обстоятелства, при отчитане възрастта на ищцата
и социално-икономическите условия на живот в страна, както и изплатеното вече
обезщетение от 9900 лв., мотивират съда да приеме, че общественият критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде удовлетворен с присъждане на обезщетение в размер
на 6000 лв. Тази сума съответства на доказаните действително претърпени нематериални
вреди, като следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на
процесуалния субституент – Прокуратурата на Република България за заплащане на
обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за ищеца и в този смисъл
размерът на определеното обезщетение не следва да бъде източник на обогатяване.
По отношение на обезщетението за причинените й имуществени вреди, съдът намира,
че сторените разноски за адвокатска защита срещу незаконното обвинение представляват
имуществена вреда – претърпяна загуба по повод на това обвинение (арг. от чл. 4 ЗОДОВ).
Следователно, отговорността на държавата за направените разноски в наказателното
11
производство следва да се реализира по реда на специалния закон за отговорността на
държавата – чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. (така и ТР №111.12.2018 г., по тълк. дело №1/2017 г. на
ОСГК на ВКС)
В настоящия случай подлежат на репариране претърпените от В. Г. имуществени
вреди – разноски за възнаграждение за адвокат за защита в образуваното срещу нея
наказателното производство, приключило с постановяването и влизането в сила на
оправдателна присъда. С молба от 12.08.2024 г. ищцата е представила в заверен препис
договори за правна защита и съдействие със заплатено в брой адвокатско възнаграждение на
адв. Й. С. от по 1000 лв., както следва: с №811822 от 10.07.2020 г. по ВНОХД 1856/2020 г. на
СГС; с №494905/16.09.2012 г. по НОХД №5411/2012 г. на СРС (което се установява, че е
образувано по внесен от Прокуратурата обвинителен акт, но е прекратено и върнато за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения); договор за правна защита без посочен
номер от 15.11.2011 г., приложен в оригинал на л. 34, папка 2, том 2 от ДП).
Представените договори имат характера на разписки, тъй като в тях е удостоверено,
че не само е договорено, но и е заплатено в брой адвокатското възнаграждение. Ето защо
съдът намира, че те доказват по несъмнен начин, че ищцата реално е сторила разходи за
адвокатска защита в размер на общо 3000 лв. Относно възражението на ответника, че
договорите били антидатирани, следва да се има предвид, че договорът от 15.11.2011 г. за
защита в досъдебното производство е приложен в оригинал в кориците на досъдебното
производство, независимо че в настоящото производство бе представен в не изцяло четлив
препис, поради което трябва да бъде зачетена доказателствената му стойност. Относно
договорите за правна помощ, касаещи заплатени възнаграждения в първоинстанционното и
въззивното производства, съдът не ги открива приложени по ВНОХД 1856/2020 г. на СГС и
НОХД №5411/2012 г. на СРС. Необходимо е да се има предвид обаче, че в наказателното
производство тези разходи за адвокат не се присъждат, когато лицето е оправдано, поради
което В. М. Г. не е имала задължение да ги представи, и в този смисъл не може да се приеме,
че такива разходи не са сторени. От друга страна, адвокатският труд е винаги възмезден (арг.
чл. 36, ал. 1 ЗАдв) и е напълно житейски логично в двете производства представляващият
подсъдимата адвокат да е получил адвокатско възнаграждение. Уговореният и заплатен в
брой размер от по 1000 лв. във всяко от производствата съдът не намира за прекомерен с
оглед фактическата и правна сложност на делото и фактът, че са били повдигнати две
обвинения. Последното обстоятелство обаче рефлектира върху размера, който трябва да се
присъди като имуществени вреди за заплатените адвокатски възнаграждения в досъдебното
и първоинстанционното производство, тъй като, както вече бе изложено, ищцата доказва, че
е била незаконно обвинена само за едното от престъпления. Доколкото в договорите за
правна защита не е направено разграничение уговорените 1000 лв. за кое от двете обвинения
е заплатено, то съдът приема, че е поравно, поради което на присъждане подлежат разходите
за адвокат за защита само по обвинението в извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2
НК, т.е. по 500 лв. Сторените разходи по ВНОХД 1856/2020 г. на СГС, макар и доказани, не
следва да се присъждат, защото въззивното производство е било образувано само по
обвинението в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, и е приключило с
12
прекратяване поради настъпването на абсолютна погасителна давност за наказателно
преследване, а не с оправдателна присъда.
Предвид задължителните указания, съдържащи се в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от
момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. първо от ЗОДОВ това е моментът на влизане в сила на оправдателната присъда и
оттогава държавният орган изпада в забава, дължейки лихва върху обезщетението. В
присъдата на първоинстанционния съд е отбелязано, че тя е вляза в сила на 20.02.2021 г.,
когато е влязло в сила решението на СГС, но това отбелязване не е важимо за частта от
присъдата на СРС, касаеща оправдаването на В. Г. за извършеното престъпление по чл. 202,
ал. 2, т. 1 НК, защото тя не е била обжалвана от страните. Тъй като е постановена на
01.03.2019 г. и е указано, че подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
същия момент, то и следва да се приеме, че в тази си част присъдата е влязла в сила на
16.03.2019 г. С оглед диспозитивното начало обаче съдът дължи да разгледа искането за
присъждане на законна лихва от заявената с исковата молба дата - 20.02.2021 г..
С отговора на исковата молба е релевирано възражение за погасяване на акцесорната
претенция по давност. По аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземането за лихви се погасява с
тригодишна давност. Ето защо, за вземането за законни лихви, падежирали в периода преди
изтичане на три години назад, считано от депозирането на 07.05.2024 г. на исковата молба в
съда (преди 07.05.2021 г.), следва да се счита погасено по давност, т.е. за периода 20.02.2021
г. до 06.05.2021 г., и подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора ищецът има право на разноски, като на основание чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ следва да му бъде присъдена държавна такса от 20 лв., както и разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение от 143,53 лв. съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, по иск с правно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на В. М. Г., с ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. Й. С., сумата от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от обвинение в
извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда по
НОХД № 22498/2014 г., 114 с-в състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за разликата над 6000 лв. до 48 000 лв. като неоснователен и иска за
законна лихва за периода 20.02.2021 г. до 06.05.2021 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, по иск с правно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на В. М. Г., с ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. Й. С., имуществени вреди от обвинение
в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда по
13
НОХД № 22498/2014 г., 114 с-в, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения,
както следва:
- сумата от 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита по ДП №
5670/06 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1234/06 г. на СРП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 500 лв. до 1000 лв. като неоснователен и
иска за законна лихва за периода 20.02.2021 г. до 06.05.2021 г. като погасен по давност;
- сумата от 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НОХД
№5411/2012 г. на СРС, 114 с-в, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над 500 лв. до 1000 лв. като неоснователен и иска за законна лихва
за периода 20.02.2021 г. до 06.05.2021 г. като погасен по давност;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. М. Г., с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. Й. С., срещу Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск с правно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за
заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв., за причинени имуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила
присъда по НОХД № 22498/2014 г., 114 с-в, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по ВНОХД № 1856/2020 г., по описа на СГС, НО, V-ти въззивен
състав, ведно със законната лихва от 20.02.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на В. М. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******,
съдебни разноски в общ размер на 163,53 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14