Решение по адм. дело №895/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№5986/21.10.2024 г. подадена от Г. П. Г. с [ЕГН], от гр. Славяново, обл. Плевен, [улица], чрез адвокат Ц. Ц. Ц., със съдебен адрес гр. Плевен, [улица], ет. 3, офис 22, против Областна дирекция на МВР – Плевен, гр. Плевен, [улица], за присъждане на обезщетение за материални вреди в размер на 61228,52 лв. и за нематериални вреди в размер на 5000 лв., и лихви върху тях от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане.

Твърди се, че вредите са причинени на ищеца от отменения с влязло в сила съдебно решение № 1908/28.05.2024 г. по адм. д. № 235/2024 г. по описа на АдмС – Плевен като незаконосъобразен административен акт Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000082/09.02.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР – Плевен, сектор Пътна полиция.

С исковата молба са предявени няколко съединени иска.

На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 3 от АПК се иска да бъде осъден ответникът да заплати следните обезщетения:

– за претърпени материални вреди като земеделски производител в периода 09.02.2024 г. – 28.05.2024 г. (лист 5), представляващи загуби в размер на 61228,52 лв., които включват:

разликата между стойността от продажбата на добива и разходите по засяване на земеделски култури царевица и слънчоглед (посевен материал, торове, препарати, гориво) през 2024 г.,

разходите за заплащане на работна заплата, осигуровки и данъци на назначен по трудов договор тракторист за м. април и м. май 2024 г. (разходи от 2228,36 лв.) и

разходите за платен адвокатски хонорар (в размер на 200 лв.) по досъдебно производство ЗМ№82/2024 г. по описа на Първо РУ – Плевен участък гр. Пордим;

– за претърпени морални вреди в размер на 5000 лв. в периода 09.02.2024 г. – 28.05.2024 г., причинени от това, че против Г.е издадена незаконосъобразната заповед за прилагане на ПАМ, образувано е досъдебно производство, по което е разпитван, и задържане за 24 ч., с поставяне на белезници пред дъщерята на ищеца.

– законна лихва върху посочените суми, за периода от отмяна на заповедта 28.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

В заседанието по съществото на спора ищецът се представлява от адв. Ц.. Поддържа иска. Претендира присъждане на разноски в размер на 7310 лв. Депозирано е писмено становище по съществото на спора.

Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен, редовно призована, се представлява от ю. к. Ф.. Оспорва предявения иск, прави възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар и претендира присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 540 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Предметът на делото и ответникът се определят от ищеца в исковата молба. Ответник по иска е юридическото лице Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, съгласно чл. 205, ал.1 от АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, прието е заключение по допусната от съда експертиза.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното по конкретния спор:

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.

За да се реализира отговорността на държавата визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в настоящия случай, трябва да са налице следните елементи:

1. отменен като незаконосъобразeн административен акт,

2. причинени неимуществени и имуществени вреди на ищеца в претендираните размери и

3. пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Отговорността на държавата е безвиновна и не е необходимо да се установява вина на длъжностно лице, издало незаконосъобразния акт.

По делото е приложено за послужване адм. д. № 235/2024 г. по описа на АдмС – Плевен. С постановеното по това дело решение № 1908/28.05.2024 г. е отменена като незаконосъобразна Заповед № 24-0938-000082/09.02.2024 г. на началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Плевен, с която на ищеца е била приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Безспорно е по делото, че е налице първият елемент от отговорността – отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт.

Спорно по делото е дали са причинени нематериални и материални вреди на ищеца, които да са в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт, и в какви размери да е дължимото обезщетение.

Разпитани са свидетели В. И. Т., Ц. Г. Г., А. М. Ж.. За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато извършването на съдебна експертиза, заключението от която е прието от съда.

От събраните доказателства се установява, че на 09.02.2024 г. е издадена заповед за прилагане на ПАМ спрямо ищеца, въз основа на която му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. СУМПС е върнато на Г.на 16.05.2024 г., а след обжалване по съдебен ред на 28.05.2024 г. е отменена и заповедта.

Твърди се, че поради отнетото СУМПС Г., който е земеделски производител, е бил в невъзможност да обработва земята, да изоре и засее навреме слънчоглед и царевица за стопанската 2023-2024 г., наложило се е да наеме работник, който да извърши мероприятията, като по този начин е поел повече разходи и е претърпял материални загуби, поради ниските добиви от късно засетите слънчоглед и царевица.

Тези загуби ищецът оценява общо на 61228,52 лв., като претендира обезщетение в този размер за материални вреди, нанесени му в периода от 09.02.2024 г. до 28.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане.

В тях ищецът включва разлика от 61028,52 лв. между стойността от продажбата на добива и разходите по засяване на земеделски култури през 2024 г., заплащане на наеми и ренти по договори, закупуване на торове, препарати, гориво, посевен материал, както и за работна заплата, осигуровки и данъци на назначен по трудов договор тракторист за м. април и м. май 2024 г.

Като материални вреди ищецът включва и разходи от 200 лв. за платен адвокатски хонорар по досъдебно производство ЗМ№82/2024 г. по описа на Първо РУ – Плевен, участък гр. Пордим

Твърди се и, че, поради извършената проверка от служителите на ОД на МВР Плевен и положителен тест за наркотици, ищецът е бил задържан за 24 часа с белезници, пред дъщеря си, и отведен да даде кръвна проба. Това му причинило стрес, унижение, негативни емоции, морални болки и страдания. В интернет на следващия ден имало публикации, че при проверка е установен мъж на неговата възраст и марка на автомобил да управлява след употреба на наркотици. Посочено било, че е взета мярка за неотклонение и е образувано досъдебно производство по НК, по което е разпитван. Счита, че е бил разпознат от обществото по тази публикация и е засегнато доброто му име. От тези обстоятелства Г.се почувствал много унизен и стресиран, получил повишено кръвно налягане, нарушил се сънят му.

За тези нематериални вреди от издадената незаконосъобразната заповед за прилагане на ПАМ, претърпени в периода от 09.02.2024 г. до 28.05.2024 г., Г.претендира за обезщетение в размер на 5000 лв., както и законна лихва върху сумата за периода от отмяна на заповедта 28.05.2024 г. до окончателното изплащане.

Относно претендираните МАТЕРИАЛНИ ВРЕДИ, съдът установи следното:

От свидетелските показания и заключението на вещото лице се установява, че действително през стопанската 2023-2024 г. Г.е получил нисък добив от царевица и слънчоглед, като стойността на разходите за наем, аренда, работни заплати, обработка и засяване на земята надвишава стойността на добива от тези две култури.

Но съдът счита, че не се доказа пряка причинно –следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ „отнемане на СУМПС“ и загубите на земеделския производител.

На първо място по делото са налице безспорни доказателства, че за 2024 г. е налице обявено със заповед неблагоприятно климатично събитие за област Плевен суша (лист 262 и 267) за културите царевица и слънчоглед. Сушата е обективно обстоятелство, настъпващо вън и независимо от властта на административните органи, и последиците от сушата нямат никаква връзка с издадената незаконосъобразна заповед. По делото е представен и протокол от 25.07.2024 г. за нанесени щети от трайно засушаване, видно от който 90% от посевите от царевица на земеделския производител са пропаднали поради трайно засушаване. Разходите за обработка на земята, закупуване на посевен материал, препарати и торове не са последица от отменената заповед, а са обичайна дейност за земеделския производител. По никакъв начин пряко и непосредствено отменената заповед не задължава Г.да извършва такива разходи.

Разходите за плащане на наеми и арендни плащания по сключени от Г.договори със собственици на земя, също не са пряка последица от отменената заповед. Те са последица от сключените от него договори и поетите договорни задължения, които по никакъв начин не са пряко и непосредствено основани на заповедта за прилагане на ПАМ, а освен това и предхождат издаването на заповедта по време.

Наетият работник, разпитан като свидетел пред съда, обясни, че от дълъг период от време всяка година бива нает от земеделския производител за участие в подготовката на земята и сеитбата, като след това се регистрира като безработен. Т.е. този работник няма как да е търсен дълго и наемането му да е представлявало някаква трудност за Г., след като близо 10 години наема все един и същи работник, първоначално като постоянно зает (лист 222), а след това за определен период по едно и също време на годината. От представените от НОИ данни също се вижда (лист 220 - 222), че това са трайни отношения и разходи за заплата и осигуровки за този работник са правени многократно през годините, поради което няма нищо извънредно в наемането му от 01.04.2024 г. и не е налице пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед за прилагане на ПАМ. Същото физическо лице е наемано на същата длъжност и през стопанската 2022-2023 г. от 30.04.2023 г. до 31.12.2023 г., а през предходната стопанска 2021 – 2022 г. е било наето от 31.01.2022 до 31.12.2022 г. (установено и от вещото лице лист 196 и 197). Т.е. сключването на трудов договор с лицето А. Ж., разпитан като свидетел по делото, е управленско решение на земеделския производител и по никакъв начин не е пряка последица от незаконосъобразната заповед за прилагане на ПАМ.

Според съда от анализа на събраните доказателства логично следва само един извод и е безспорно доказано, че претърпените загуби от ниски добиви са пряка и непосредствена последица от обективни природни причини - неблагоприятни климатични условия. Освен това от представените от Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен данни (лист 261) е видно, че Г.никога не е подавал дължимата декларация за произведеното количество зърно по Наредба № 23/29.12.2015 г. за условията и реда за мониторинг на пазара за зърно, т.е. не може да се установи има ли разлика в обичайните добиви на Г.през стопанската 2023-2024 г. спрямо действителните добиви през предходните периоди, за да се установи дали ниските добиви са нещо извънредно за този земеделски производител и да се установи причината за това, или са обичайни за този производител. Безспорно е, че заплатените суми за заплата и осигуровки на наетия работник нямат никаква връзка с отменената незаконосъобразна заповед, а са пряка последица от сключения трудов договор.

Съдът счита, че не е доказана пряката причинно-следствена връзка между издадената незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ по ЗДвП и претендираните от ищеца материални щети, изразяващи се в разликата между разходите за обработка на земята, посевите, препарати за третиране, платени наеми, арендни вноски, заплати, осигуровки, и стойността на реализирания добив.

По делото по никакъв начин не се доказа нито забавена обработка и засяване, които да са пряко последвали от заповедта, нито заплащане на наеми, арендни вноски, заплати и осигуровки, които да произтичат пряко от незаконосъобразната заповед. Сушата, като природно явление, също няма пряка причинно – следствена връзка с издадената заповед, безспорно е доказано по делото, че такива неблагоприятни климатични условия са били налице в цялата област Плевен за посевите от царевица и слънчоглед, като на 90 % от посевите от царевица на ищеца са погинали точно поради сушата (лист 288).

Относно претенцията за обезщетение на материални вреди, настъпили поради заплащането на адвокатски хонорар в размер на 200 лв. по досъдебно производство ЗМ №82/2024 г. по описа на Първо РУ – Плевен, участък Пордим – в тази част също не е налице пряка причинно –следствена връзка с издадената незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ.

Съдът счита, че в частта, с която се претендират имуществени вреди, посочени по вид и размери по-горе, искът е изцяло недоказан и неоснователен.

По никакъв начин от факта, че ищецът е бил с отнето СУМПС, не следва пряко получаването на по-нисък добив поради сушата, плащането на задължения по сключени договори за наем и аренда, плащането на заплата и осигуровки на нает по трудов договор работник, нито плащането на адвокатски хонорар по досъдебно производство въз основа на сключен договор за процесуално представителство.

Относно предявения иск за обезщетение на НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в размер на 5000 лв., съдът счита за установено следното:

Претенцията, че ОДМВР – Плевен дължи обезщетение поради публикации в интернет, е неоснователна. Издаването на заповед за прилагане на ПАМ няма за пряка, логична, закономерна и неотменима последица публикуването на информация в интернет от друг оператор. Отговорност за публикации в интернет носят лицата, които са ги създали и публикували. По делото няма представени доказателства заповедта да съдържа волеизявление на административния орган за публикуване или доказателства за публикуване на заповедта в интернет. Представената разпечатка от интернет по никакъв начин не индивидуализира лицето, за което се отнася, с достатъчно белези, за да се счита, че това може да бъде и е само и единствено ищецът (лист 70).

Дори и ищецът да се е разпознал в публикацията и да е преживял негативни емоции от този факт, ОД на МВР – Плевен не може да носи отговорност за това, тъй като тези обстоятелства нямат пряка причинно-следствена връзка с издадената заповед. Законът изисква връзката да е пряка, неопосредена от действия или воля на други правни субекти, или от други правоотношения, волеизявления и актове. Последицата трябва да следва пряко, закономерно, логично и неотменимо от причината, а заповедите за прилагане на ПАМ нямат за пряка и закономерна последица публикуване на информация в интернет.

Относно твърдението, че поради приложената ПАМ ищецът е получил хипертония, съдът счита същото за недоказано. От представения по делото амбулаторен лист с дата 10.06.2023 г. се установява, че ищецът е диагностициран с първична хипертония много преди издаването на заповедта за прилагане на ПАМ –две години преди 2023 г., т.е. поне три години преди 2024 г., когато е издадена отменената заповед (лист 68). Няма никакви данни ищецът да е претърпял някакви здравословни усложнения, пряко свързани с издаването на заповедта и прилагането на ПАМ – няма данни да е хоспитализиран непосредствено след издаването на заповедта, да е търсена спешна медицинска помощ или други данни за рязко влошаване на здравето му, което би могло да се предизвика от прилагането на ПАМ, и за което влошаване на здравословното състояние може да се претендират вреди. Заболяване, настъпило преди издаване на незаконосъобразен административен акт, няма как да се счита за последица от него. Няма и данни за прояви на това заболяване, отличаващи се с по-висока интензивност и риск за ищеца, които да са причинени по някакъв начин пряко от издаването на процесната заповед.

В свидетелските си показания, дъщерята на ищеца Г.а и нейната майка Т., сочат, че децата на Г.са били затруднени да се придвижват до училището си в гр. Плевен, тъй като той не е имал СУМПС и не е можел да ги превози до там. Но свидетелката Г.а е била вече пълнолетна към датата на издаване на процесната заповед, и двете със свидетелката Т., нейна майка, посочват, че също имат издадени СУМПС, а семейството разполага и с други МПС, с които може да се придвижат до гр. Плевен. Не беше доказана безспорна и основателна причина, поради която транспорт на непълнолетно дете на Г.до училище не е осигуряван от другите пълнолетни членове на семейството, притежаващи СУМПС. От гр. Славяново до гр. Плевен е налице и обществен транспорт, което е обществено известно, на всеки час, от 7,30 ч. сутрин до 19,45 ч. вечер, като разстоянието е 28 км.

Съдът не счита, че отнемането на СУМПС на ищеца е имало за пряка последица невъзможност на негово непълнолетно дете да посещава училище. Няма и такива данни по делото.

Относно твърденията, че поради образуваното против ищеца досъдебно производство ЗМ № 82/2024 г. по описа на Първо РУ Плевен участък Пордим и приложената принудителна мярка задържане за 24 часа е преживял стрес, унижение, същите са неотносими към настоящия спор, който е по предявен иск за обезщетение от отменен като незаконосъобразен административен акт, с който е приложена ПАМ по ЗДвП „отнемане на СУМПС“, а не за вреди от отменена заповед по чл. 72 от ЗМВР, нито е за вреди, причинени на граждани от разследващи органи, прокуратура или съд по наказателно производство.

В свидетелските си показания дъщерята на ищеца Г.а и нейната майка Т. сочат, че същият е преживял безпокойство, безсъние и стрес от притеснението дали ще успее да засее навреме пролетните посеви. Чувствал е неудобство от лишаването от СУМПС и невъзможността да шофира и да ползва земеделските си машини.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетелите. Преки очевидци на безсъние, притеснения и безпокойство са обичайно най-близките хора от обкръжението. Логично е и е житейски достоверно обстоятелството, че човек, лишен от правото да управлява МПС, преживява неудобство и търпи морални вреди от това. Г.е бил незаконосъобразно лишен от правоспособността си в период от 4 месеца, което безспорно му е причинявало притеснения. Дали опасенията на ищеца, че поради отнемането на СУМПС няма да обработи навреме земята и да засее, са били основателни, няма значение. В случая същественото е, че ги е изпитвал и е търпял моралните вреди през целия период.

Тези нематериални вреди (притеснение, безсъние, безпокойство) са пряка последица от издадената незаконосъобразна заповед, тъй като отнемането на СУМПС на Г.има за пряка последица лишаването от правоспособност да управлява всякакви МПС, поражда невъзможността ищецът да ползва лично притежаваните МПС за транспорт и земеделска техника за обработка на земята, от които лишавания той е търпял моралните вреди.

Съдът счита, че в тази част искът е основателен и следва да бъде уважен, като се присъди на ищеца справедливо обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД /приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ/, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението, като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси, и при отчитане на икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.

Обезщетението за тези преки неимуществени вреди, които явно са били с ниска интензивност (а не такава, която да води до увреждане на здравето на ищеца, което да е наложило лекарска намеса и прием на медикаменти), краткият период от време (4 месеца, а не година или повече), фактът, че от 01.04.2024 г. е бил нает работник, който да извършва земеделските мероприятия и на 16.05.2024 г. е било върнато СУМПС на ищеца, водят до извод, че обезщетението следва да бъде определено като се вземе предвид минималната работна заплата в страната, която към 2024 г. е била 933 лв.

Справедливото обезщетение според съда е в размер на 2799 лв., по една минимална работна заплата за месеците февруари и март 2024 г. и една минимална работна заплата за месеците април и май 2024 г. общо, тъй като наличието на работник в този период и връщането на СУМПС на Г.предполагат по-ниска интензивност на притесненията относно извършването на земеделски мероприятия.

За претендираното обезщетение в размер на 61228,52 лв. за причинени материални вреди и за разликата от 2201 лв. до размера на претендирано обезщетение за нематериални вреди искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

При този изход от делото, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ се явяват основателни претенциите на ищеца и ответника за присъждане на деловодни разноски, възнаграждение за адвокат съразмерно на уважената част от иска и за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска. Юрисконсултско възнаграждение се определя по реда на чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, като максималният размер за административни дела с материален интерес е 450 лв.

Следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 10 лв. разноски за държавна такса и 1300 лв. разноски за експертиза, както и съразмерно на уважената част от иска разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 254 лв., или общо разноски за ищеца в размер на 1564 лв.

Ищецът съгласно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП следва да възстанови на ответника разноски за юрисконсулт съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 431 лв.

Воден от горното и на осн. чл. 204, ал.4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, Плевенски административен съд, десети административен състав,

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, ЕИК129009863, гр. Плевен, [улица], да заплати на Г. П. Г. с [ЕГН], от гр. Славяново, обл. Плевен, [улица], сумата от 2799 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева), представляващи обезщетение за претърпени нематериални вреди от незаконосъобразен административен акт Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000082/09.02.2024 г. издадена от началник група към ОДМВР – Плевен, сектор Пътна полиция, отменена с влязло в сила съдебно решение № 1908/28.05.2024 г. по адм. д. № 235/2024 г. по описа на АдмС – Плевен, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ в останалата част предявения иск за претендираното обезщетение за претърпени материални вреди в размер от 61228,52 лв. за периода 09.02.2024 г. – 28.05.2024 г., както и в останалата част от 2201 лв. до пълния размер на претендирано обезщетение от 5000 лв. за нематериални вреди за периода 09.02.2024 г. – 28.05.2024 г., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, ЕИК129009863, гр. Плевен, [улица], да заплати на Г. П. Г. с [ЕГН], от гр. Славяново, обл. Плевен, [улица], сумата от 1564 лв., представляващи сторени деловодни разноски.

ОСЪЖДА Г. П. Г. с [ЕГН], от гр. Славяново, обл. Плевен, [улица] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, ЕИК129009863, гр. Плевен, [улица] сумата от 431 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС-Плевен пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Плевен.