Р Е
Ш Е Н
И Е
432/10.3.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 04.03.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 4535 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на В.Н.Н., против
Наказателно постановление № 7949а-1090 от 25.06.2019г. на Началника на Второ
РУ-Варна, с което за нарушение на чл. 6 от Закон за българските лични документи
/ЗБЛД/ и е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 лв. на основание
чл.80, т.5 от същия закон.
С
жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
По същество в жалбата се оспорва извършеното нарушение.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата. В хода по същество моли да бъде отменено
НП, като отново изразява становище, че конкретното деяние е маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание изпраща представител, който моли съдът да остави без уважение
жалбата и да потвърди издаденото НП.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 21.05.2019 г. свид. К. ***, сектор „криминална полиция“ е имал
служебна задача да установи самоличност на всички живущи на адрес в гр.Варна,
ул.“Петър Райчев“ №36, ап. 77.
В изпълнение на служебните си
задължения свид.К. посетил адреса около 15.15 часа, като звъннал на вратата на
апартамента. Вратата се отворила и се показала жена – въззив.Н.. Той се
представил, посочил имената и местоработата си и представил служебната си
карта, след това поискал личната карта на жената. Обяснил и че следва да
извърши проверка на живеещите на адреса. Въззъв.Н. категорично отказала да
представи личната си карта, за да бъде установена самоличността и. Дори звъняла
на спешния тел.112, за да се заяви отказа и да представи документите си. Свид.К.
нееднократно и разпоредил да си представи личната карта, но въззивницата
категорично отказала. Наложило се да бъдат извикани униформени служители на 2
РПУ, за да окажат съдействие при установяване на самоличността и. През ОДЧ били
изпратени свид. Г. и П., униформени служители на 2 РПУ Варна, за да окажат
съдействие на свид.К.. След като пристигнали на адреса двамата свидетели се
представили на въззив.Н. и поискали личната и карта, за да установят самоличността и, но тя отказала да я
предостави. Поради това и бил съставен АУАН. След съставяне на акта тя
представи личната си карта.
Актът е бил предявен и връчен
на въззивницата, която го подписала с възражение. В законоустановения 3-дневен срок не депозирала възражения срещу АУАН.
По така съставения АУАН, на
Началника на Второ РУ-Варна издал процесното НП срещу въззивника, като възприел
изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства – писмени и гласни.
Съдът изцяло кредитира
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетелите, Г., П. и К.,
като непротиворечиви на останалите приобщени по делото доказателства.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление,
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна – ФЛ спрямо,
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- Началника на Второ РУ при ОД на МВР, съгласно
заповед № 8121з-493/01.09.2014г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – полицай при Група „Общинска полиция“ при ОД на
МВР-Варна оправомощена, съгласно същата
заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и
3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав,
констатира, че в хода на развилото се административно-наказателно производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от Закона за българските лични документи
гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени
със закон, “да удостоверят своята самоличност”. Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от същия закон “документите за самоличност удостоверяват самоличността.
Според легалното определение на§1, т.1 от ДР на ЗБЛД, "документ за
самоличност", по смисъла на закона, е удостоверителен документ, издаден от
компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на
българските и чуждестранните граждани. Според чл.13, ал.1 и 2 от ЗБЛД, на българските граждани се издават
документи за самоличност, представляващи лична карта, паспорт, дипломатически
паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност,
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), както и
замесващите паспорта временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на
границата и временен паспорт за окончателно напускане на Република България. От
своя страна, разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗБЛД, предвижда, че самоличността
на българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е от
документите по ал.1 и 3 на посочената норма.
Съгласно посочената като нарушена
норма на чл.6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от компетентни
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Нормата на чл.80 т.5 от ЗБЛД
регламентира ангажирането на отговорността на лице, което не представи
български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.
От съдържанието на процесното НП се
установява, че при проверка на полицейските органи въззивницата не е
представила документите си за самоличност. В оспореното наказателно
постановление /НП/ е посочено, че с непредставянето на документите си за
самоличност при извършената от органите на полицията проверка, наказаното лице
е нарушило виновно разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД. Същата гласи: „Гражданите са длъжни при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята
самоличност.“. Следователно, изпълнително дейния, представляващо бездействие –
неудостоверяване на самоличност с личен документ при поискване на компетентните
длъжностни лице е описано достатъчно ясно, пълно и точно в АУАН и в НП, за да се разбере от
подведеното под административно-наказателна отговорност лице, че е нарушило
разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД. Деянието е съставомерно, поради което правилно на
извършителя е наложена глоба по реда на чл.80 т.5 от ЗБЛД, която норма
предвижда наказание за лице, което не представи български личен документ при
поискване от компетентните длъжностни лица.
При
извършена полицейска проверка жалбоподателката не представила документ за
самоличност - лична карта или друг заместващ го такъв. Тази фактическа
обстановка е идентична с хипотезата на правната норма на чл. 6 от ЗБЛД във вр.
с чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. Следователно материалния закон е приложен съответно и
правилно, както от административнонаказващия орган.
По
направеното от въззивната страна искане съдът изиска запис от проведен разговор
на спешен тел.112 и възпроизведе в съдебно заседание представения на електронен
носител разговор. От възпроизведения разговор проведен между въззивницата и
оператор на тел.112 се установява, че многократно е указвано на Н., че следва
да представи личната си карта на полицейския служител. На записа ясно се чува
как свид.К. се представя с имена и длъжност, но въпреки това Н. отказва да
предостави личната си карта и поведението и е лишено от логика и уважение
спрямо органите на реда. От възпроизведения разговор се установи и посоченото
от свид.К., че въззив.Н. е размахвала личната си карта пред него, но не му я
предоставила за да снеме самоличност. Въпреки искането и да пристигнат на място
униформени служители за да се легитимира пред тях, след пристигането им тя
отново отказва да представи документ за самоличност. Съдът не кредитира
показанията на свид.Я., съсед на въззив.Н., тъй като тя е присъствала само на
една част от случилото се, и поради факта, че показанията и противоречат на
другите гласни показания по делото и на възпроизведения запис на тел.112.
Твърдението на тази свидетелка, че Н. е представила личната си карта е факт, но
той е станал едва след съставянето на АУАН и многократните и откази да стори
това, и необходимостта от изпращането на екип за оказване на съдействие.
Нарушението по чл.6 ЗБЛД във вр. с чл.80, т.5
от ЗБЛД е такова на формално извършване и е свързано с непредставяне на лични
документи, каквито всеки гражданин при поискване от компетентни длъжностни лица
е длъжен да представи, за да удостовери своята самоличност. Безспорно установен,
въззив.Н. български гражданин, не е удостоверила своята самоличност със лична
карта или друг заместващ я документ, при поискване от компетентни длъжностни
лица, определени със закон. В тази връзка следва да се отбележи, че е
неоснователно възражението на жалбоподателката, че оператор от спешен тел.112 и
е дал такова указание. Тези твърдения противоречат на събраните по делото
гласни доказателства от св. Г. и П., както и от възпроизведения запис на
проведен разговор на тел.112. Установи се, че въззив. Н. е имала възможност да предостави документ, с който да удостовери
самоличността си, но умишлено е отказала да го направи. За да бъде съставомерно
посоченото нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД е достатъчен фактът на
отказ от непредоставяне на документ, като е без значение дали е съществувала
възможността такъв да бъде представен.
Неоснователно
е и направеното възражение, че за установяване на самоличността и е можело да
бъдат взети сведения по друг начин. Визираните в чл.70, ал.2 от ЗМВР начини за
идентификация на самоличността на лицата са предоставени на полицейските органи
при изпълняване на техните служебни задължения и макар да е вярно, че такава
идентификация е могло да бъде извършена, това не дерегира задължението на
гражданите императивно уредено в чл.6 от ЗБЛД, при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
При
така осъществилите се и установени безспорно факти, правилна е оценката за
съответно санкционирано деяние по реда на чл.80, т.5 от ЗБЛД. Определен
съобразно правилото на чл.27, ал.1 от ЗАНН е и минималният размер на
административното наказание. Настоящата инстанция приема, че така определеното
наказание ще способства и за постигане целите на налагане на административни
наказания, заложени в чл.12 на ЗАНН.
Същевременно от събраните по делото
доказателства не се установява процесното административно нарушение да
притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид. Касае се за нарушение на просто извършване, за
чиято съставомерност не се изисква настъпването на неблагоприятни последици.
Нещо повече, такива в случая са настъпили, доколкото от събраните по делото
писмени и гласни доказателства става ясно, че за установяване самоличността на
нарушителата е бил ангажиран значителен кадрови ресурс – извършване на справка
за установяване самоличността на нарушителката, изпращане на екип, провеждане
на 14 минутен разговор с оператор на тел.112 без да бъдат изпълнявани
указанията му. Задължение на всеки български гражданин е при поискване да
представи личния си документ, за да удостовери своята самоличност, арг. чл. 6
от същия закон. Възрастта на нарушителя (52 години) го определя като зрял член
на обществото. Същият е длъжен да спазва
правилата, крепящи устоите му.
С оглед крайния изход на спора и направеното
от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, претенцията на въззивицата за присъждане на сторените по делото
разноски следва да бъде отхвърлена, а въззивницата следва да бъде осъдена на
основание чл.63, ал.3, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на
МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за една
инстанция в размер от 100 до 200 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено
такова в минимален размер
Поради
изложените съображения, съдът счита, че НП е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №7949а-1090 от 25.06.2019г.
на Началника на Второ РУ-Варна, с което на В.Н.Н. ЕГН ********** за нарушение
на чл.6 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 50.00 лева на
основание чл.80, т.5 от ЗБЛД.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН **********,*** сумата от 100.00 лева /сто/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ
при РС- Варна: