Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 05.11.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 191 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Г.И.К. ЕГН **********
*** е предявил против ЗД „….“ АД, гр. София ЕИК …., седалище гр. София, бул. „…“
№ … иск за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
съгласно застрахователна полица серия GA №64359575, ведно със законната лихва
върху главницата от 08.12.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че на
18.05.2018 г. около 16,30 часа в гр. Костенец на кръстовище, образувано от ул.
„А.С.“ и ул. „.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на С.С.С.,
който е управлявал лек автомобил „Ф. В.“ рег. № …. и ищеца Г.И.К., който е
управлявал мотопед „М.“ рег. № …... Причината за настъпване на ПТП е
поведението на С.С., който не е спазил предимството на ищеца, като в резултат
на произшествието на К. са били причинени физически травми и контузии. К. е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни болки и страдания.
Твърди се, че към момента на настъпване на произшествието лекият автомобил „…..“
е бил застрахован в ЗД „….“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“. Със
заявление вх. № …./07.09.2018 е било поискано от ответното застрахователно
дружество изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
претърпените неимуществени вреди, по
което няма произнасяне.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, в който оспорва иска. Оспорва се
механизмът на ПТП, като се твърди, че е налице случайно деяние за водача на
застрахованото МПС. В случай че се установи фактът на противоправно поведение,
осъществено от водача на МПС се твърди, че същото са причинени от самия
пострадал, който с поведението си е създал предпоставки за възникване на
инцидента. Оспорват се и причинените телесни повреди. Искът се оспорва и по
размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
От
приложения по делото констативен протокол за ПТП от 15.06.2018 г. и протокол за оглед на местопроизшествие от
18.05.2018 г. се установява, че на 18.05.2019 г. в гр. Костенец, на кръстовището между ул. „….“
и ул. „К…а“ е настъпило пътно транспортно произшествие с участието на лек
автомобил „….“, рег. № …., управляван от С. С. С. *** и мотопед „Моториспания“,
рег. № …., управляван от Г.И.К. от гр. Костенец. При посещаването на произшествието
полицейските служители установили, че на лекия автомобил „…..“ са увредени
предна лява врата и ляв калник, а на мотопеда – лява дръжка, лява степенка и
странични спойлери, а водачът му е с увредено дясно коляно.
Образуваното досъдебно производство е
прекратено с постановление от 28.08.2018 г. на РП-Ихтиман, тъй като пострадалият
Г.К. се е възползвал от разпоредбата на чл. 343, ал. 2 НК и е поискал
наказателното производство да бъде прекратено.
От
представената по делото застрахователна полица № BG/02/118000727980/06.03.2018 г. се установява, че за
лекия автомобил „….“ с рег. № ….., при управлението на което е настъпило ПТП, е
имало валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
със ЗД „…“ АД с период на покритие от 06.03.2018 г. до 05.03.2019 г.
Съгласно
приложените по делото болнични листове И.К. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 21.05.2018 г. до 29.07.2018 г.
Със
заявление от 07.09.2018 г. Г.К. е предявил имуществена претенция пред ЗД „…“ АД,
като по делото няма данни да е направен изричен отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение или да е било платено такова..
В
показанията си св. С.С. твърди, че на кръстовището е потеглил след като се е
уверил, че няма движещи се превозни средства по пътя с предимство, не видял мотоциклета,
управляван от К., а ударът е настъпил, след като е навлязъл в кръстовището. Св.
С. преустановил движението на автомобила след като баща му, който пътувал до
него, му казал да спре, а мотопедът се е движел с несъобразена скорост и го
блъснал отстрани.
От
заключението на допуснатата автотехническа експертиза е установено, че произшествието
е настъпило при челен удар нанесен от мотопеда, марка „Моториспания“ с предното
колело в предната габаритна страна – преден ляв калник и предна лява врата, на
лекия автомобил „….“ при условията на мотопед в процес на движение и автомобил
непосредствено преди спиране, като водачът на мотопеда се е движел по път с
предимство, който е бил обозначен с необходимата вертикална пътна сигнализация,
а лекият автомобил се е движел по път без предимство. Вещото лице е посочило,
че ударът от страна на водача на мотопеда е бил непредотвратим, тъй като
автомобилът е отнел предимството му в опасната му зона за спиране, която е била
около 18 м при скорост на движение от 30 км/ч.
От
приетото от съда като компетентно и обективно заключение на допуснатата съдебномедицинска експертиза
се установява, че Г.К. в резултат на пътното произшествие е получил контузия,
оток и хематом на дясното коляно, като възстановителният период за подобни
мекотъканни увреждания е около 20-25 дни. Според вещото лице след причиняването
на травмата в първите дни пострадалият е изпитвал изразена болезненост, която е
отзвучала в рамките на тези 20-25 дни и за този период е било затруднено
придвижването и самообслужването му. В заключението е отразено, че
констатираните увреждани я отговарят на механизма на настъпване на ПТП.
Експертът е заключил, че след като не са били констатирани охлузвания на К. не може да се даде заключение, дали той
е бил с протектори към момента на настъпване на ПТП, но дори да е бил с
протектори е вероятно да получи констатираните увреждания. Вещото лице не е
установило от представената медицинска документация К. да страда от съпътстващи
заболявания, които да повлияят на възстановителните процеси.
От
показанията на св. Й.К., която е леля на ищеца, се установява, че
непосредствено след настъпване на пътно-транспортното произшествие Г.К. не е
можел да изпъне крака си и е изпитвал силна болка, не можел да ходи сам. След
преглед, осъществен в Окръжна болница бил освободен, но останал 10 дни на
легло, като се налагало да бъде обслужван. Приемал силни обезболяващи
лекарства. Когато започнал да става от леглото, куцал, след спадане на отока му
е правена рехабилитация . След третия месец му било възстановено ходенето, но
му бил трудно да шофира и да изпълнява служебните си задължения, тъй като
работел като автопатрул в г р. София, което наложило да напусне работа. Откакто
е настъпило ПТП не е управлявал мотора си. И към настоящия момент изпитвал
болки в коляното, трудно слизал по стълби и не можел да стои дълго време прав.
От правна страна
Предявен е иск по чл.432, ал.1
КЗ, който регламентира
правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на деликвента.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1,
т.1 КЗ
с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1
КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и
да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото бе установено по несъмнен начин от събраните
писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа
експертиза, че причината за настъпването
ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил "….“, който
на регулирано кръстовище е отнел предимството на мотопеда „Моториспания“,
управляван от ищеца. При преценката на заключението по допусната съдебно - автотехническа
експертиза, съдът приема, че изводите на вещото лице относно механизма на
осъществяване на процесното ПТП, кореспондират със събраните писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност и водят до извода, че единствено
противоправните действия на водача на лекия автомобил са довели до
пътно-транспортното произшествие, при което на ищеца са били причинени
описаните в заключението на СМЕ увреждания.
Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка
между противоправните действия и вредата /причинени физически увреждания
вследствие на ПТП/. По делото не се доказа съпричиняване на резултата. При наличие на
подобно възражение е необходимо при условията на пълно, главно доказване да се установи
конкретно поведение на пострадалия, което пряко да е предпоставило или улеснило
настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства
за причинна връзка между действия на пострадалия и настъпилите увреждания – той
не се е движел с превишена скорост, нито пък е можел да избегне уврежданията,
ако е бил с поставени протектори.
В резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите
увреждания, констатирани от експертизата: контузия, оток и хематом на дясното коляно. Установено бе, че тези увреждания са пряк резултат от участието на ищеца
в ПТП, причинено от водача на лек автомобил "….“.
По делото бе установен и последният елемент от
фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по
предявения пряк иск по чл.432, ал.1
КЗ - наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото
дело и собственика на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1
КЗ - за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като следва да се
вземат предвид характера и вида на увреждането, настъпилите последици,
продължителността и интензивността на претърпените болки, продължителността на
възстановителния период и др., съгласно задължителните разрешения, дадени в ППВС
№ 4 от 1968 г. В разглеждания случай неимуществените вреди са във формата на
болки, страдания и неудобства, понесени като последица от получените при ПТП
травматични увреждания на коляното на ищеца. Не се установяват трайни последици
за здравето на пострадалия, като не се доказаха твърденията, че ищецът
продължава да изпитва болки и към настоящия момент. Освен това не се доказа
твърдението му, че се е наложило да напусне работа поради невъзможност да
изпълнява трудовите си задължения поради причинените му увреждания. При тези
обстоятелства и като се има предвид икономическите условия в страната към
датата на събитието, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди е 1500 лева. Определянето на
по-голямо обезщетение би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване, поради което за разликата до пълния предявен размер от
3000 лева искът следва да бъде отхвърлен. Върху така определеното застрахователно обезщетение на основание чл. 497, ал.
1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ следва да бъде присъдена законната лихва,
считано от 08.12.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
По
разноските
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът има право
разноски съразмерно на уважената част от иска. Разноските включват държавна
такса /120 лева/ и депозити за изготвяне
на съдебно медицинска /150 лева/ и автотехническа експертиза /250 лева/.
Съобразно представения договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцеца
и адвокат П.Ш. от САК, последният е оказал безплатно адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото, поради което на основание чл.38, ал.2
от Закона за
адвокатурата съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение в съответствие с чл.36, ал.2
от ЗА
и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът като съобрази размера на уважената претенция
прие, че ответникът дължи възнаграждение в размер на 335 лева.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3
ГПК се дължат направените
от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, като същите възлизат
на 355 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1
КЗ ЗД „…“ АД, гр. София ЕИК …, седалище гр. С., бул. „…“
№… ДА ЗАПЛАТИ НА Г.И.К. ЕГН ********** ***
сумата от 1500,00 лв. /хиляда и
петстотин лева/, съставляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 18.05.2018 г. в гр. Костенец по
вина на застрахования при ответника водач – С.С. С., за лек автомобил лек
автомобил „…“, рег. № …, със застрахователна полица № № BG/02/118000727980/06.03.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2018 г. до
окончателното заплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата до пълния му предявен размер от 3000,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД ……“ АД, гр. София ЕИК…., седалище гр. София, бул. „….“
№ 87 ДА ЗАПЛАТИ НА Г.И.К. ЕГН **********
*** сумата от 535,00 лв. /петстотин тридесет и пет лева /
разноски в производството.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.И.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „…“ АД, гр.
София ЕИК….., седалище гр. София, бул. „…..“ № 87 сумата от 355,00 лв. /триста петдесет и пет
лева/ разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)