ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1779
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501737 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Обжалвано е определение № 260279/26.03.22г.,постановено по гр.д.№ 4090/20г.по
описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата,подадена от ищеца-
Етажната собственост на сграда с административен адрес гр.Пловдив,ул.“Брезовска“№ 4 и
№ 4А,представлявана от Е. И. Ф. за изменение на решение №260087/21.01.22г. в частта за
разноските за адв.възнаграждение.
Частният жалбоподател намира определението за незаконосъобразно и иска отмяната
му.Излага съображения,че разноските за адвокатско възнаграждение за завишени,отделно от
това липсвали доказателства за действителното заплащане на адв.хонорар и не ставало ясно
претендираното възнаграждение за колко адвокати е заплатено,тъй като страната била
представлявана от упълномощен един адвокат-Н.Б.,представителството било извършвано от
други двама адвокати,а копието от фактура за заплащане на адв.възнаграждение била на
името на „Адв.кантора Б.,С. и Т.“.
Ответникът по частната жалба „БМК инвест“ООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив чрез
пълномощника си адв.Н.Б. счита същата за неоснователна,а атакуваното определение за
правилно и законосъобразно по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира
разноски в настоящото производство.
ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на
страните,намира за установено следното:
Делото пред ПдРС е образувано по искова молба на Етажната собственост на сграда
с административен адрес гр.Пловдив,ул.“Брезовска“№ 4 и № 4А против „БМК инвест“ООД
по предявен иск с правно основание чл.38,ал.1 от ЗУЕС за сумата от 2917,85лв.обезщетение
за ползване на общи части от сградата на ул.“Брезовска“№ 4 и № 4А.
В производството ответникът е представляван по пълномощно от адв.Н.Б. от
Адв.кантора „Б.,С. и Т.“ с представен договор за правна помощ с договорено
адв.възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС,което е уговорено да се заплати по банков
път в 7-дневен срок от подписването на договора..В няколко от съдебните заседания адв.Б. е
1
преупълномощил други двама адвокати да се явяват по делото.Представен е списък на
разноските и ф-ра № 3737/20.11.20г.,от която е видно,че на Адв.кантора „Б.,С. и Т.“
дружеството-ответник е заплатило сумата от 1200лв.с ДДС за процесуално
представителство по гр.д.№ 4090/20г.До приключване на устните състезания ищецът не е
направил възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна,не е
направил такова и в писмените си бележки.С постановеното по делото решение ПдРС е
отхвърлил предявения иск и съответно е присъдил на ответното дружество разноски по
делото от 1420лв,от които 1200лв.за адв.възнаграждение.
На 21.02.22г.е депозирана молба по чл.248 от ГПК от ищеца,с която същият иска
съдът да измени решението си,като намали присъдените разноски за адв.възнаграждение до
установения с НМРАВ № 1/04г.минимален размер от 434,24лв.,тъй като делото не е с
фактическа и правна сложност.
С атакуваното определение ПдРС е оставил без уважение молбата на ищеца.Приел
е,че до приключване на производството по делото ищецът не е направил искане за
намаляване на претендираните разноски,поради което те са присъдени в претендирания и
доказан размер.Пропускът на страната да направи искане по чл.78,ал.5 от ГПК не можел да
бъде преодолян чрез молба за изменение на решението в частта му за разноските.
Този извод се споделя и от настоящата инстанция.Няма възможност съдът да се
произнесе по възражение по чл.78,ал.5 от ГПК,след като това възражение е направено след
постановяване на решението,с което съдът се е произнесъл вече по направеното искане за
разноски.
В частната жалба се развиват и доводи,че липсват доказателства адв.възнаграждение
да е заплатено,тъй като представената ф-ра била нечетлива.От представеният по делото
ДПП е видно,че страните са договорили адв.възнаграждение да бъде заплатено не в брой,а
по банков път и с начислен ДДС,което изисква представяне на доказателства по делото за
заплащането по банков път.В случая е представена ф-ра от 20.11.20г,в която,макар и по-
трудно,може да се разчете,че възнаграждението от 1200лв.с ДДС е за процесуално
представителство по делото пред ПдРС на „БМК инвест“ООД.Възнаграждението е
заплатено по сметка на Адв.кантора „Б.,С. и Т.“,доколкото пълномощникът адв.Б. е
съдружник в това адв.дружество,(видно и от ДПП и от справката от Регистъпр БУЛСТАТ)и
именно по сметката на това адв.дружество следва да се преведе договореното
адв.възнаграждение.
Присъденото адв.възнаграждение е за един адвокат,което се установява от договора
за правна помощ.Останалите двама адвокати,които са представлявали ответника в отделни
съдебни заседания,са били преупълномощени от пълномощника адв.Б.,а не са били
упълномощавани отделно да представляват дружеството.
Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна,а обжалваното
определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на „БМК
инвест“ООД независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна
практика в производството по разноските страните не си дължат разноски.В производство
относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.
(В този смисъл Определение № 489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3926/17г.)
Водим от горното,съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260279/26.03.22г.,постановено по гр.д.№
4090/20г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата,подадена от
ищеца-Етажната собственост на сграда с административен адрес
гр.Пловдив,ул.“Брезовска“№ 4 и № 4А,представлявана от Е. И. Ф. за изменение на решение
№260087/21.01.22г. в частта за разноските за адв.възнаграждение.
Определението е окончателно на осн.чл.274,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3