№ 495
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С определение от 14.04.2022г. по НЧХД № 17985/2021г., СРС, НО, 12-ти състав e
върнал депозираната от частния тъжител К. П. К. тъжба вх. № 115486/23.12.2021 година и е
прекратил наказателното производство по делото на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.5,
т.2 от НПК.
Срещу описания съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от К. П. К.. В сезиращия съда акт се твърди, че жалбоподателят е изложил необходимите в
тъжбата твърдения и е подкрепил същите с необходимите писмени доказателства.
В закрито съдебно заседание на 16.06.2022г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327, ал.2 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и събирането на допълнителни
доказателства.
Частният тъжител К. К., редовно уведомен по реда на чл.180, ал.10 НПК не се явява
пред въззивната инстанция, не сочи уважителни причини за неявяването си и не взема
становище по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени от страните в съдено заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното определение, констатира следното:
Производството пред Софийски районен съд е образувано по повод тъжба вх.№
115486 от 23.12.2021г. от К. П. К. с телефонен номер 00447920205955 , срещу лице ,
посочено с име „В.“.
Като е намерил тъжбата за нередовна с определение № 73 от 12.01.2022г. съдията-
докладчик я е оставил без движение, като е дал конкретни указания за изпълнение в насока
индивидуализиране на лицето, срещу което е подадена тъжбата с необходимите за това
установъчно данни и посочване и конкретни действия, с които тъврди, че е осъществено
престъпление, което се преследва по реда на чл. 161, ал. 1 НК в насока време, място и начин
1
на извършване на твърдяното престъпление, което определение е връчено на тъжителя.
Въпреки дадените указания от съда към частния тъжител в постъпилата
допълнително молба нередвосностите на тъжбата от гледна точка на описание на твърдяно
престъпление от частен характер не са били отстранени.
Във връзка с това първоинстанционният съд с определение № 558 от 22.02.2022г. е
оставил частната тъжба повторно без движение с указания за посочване на конкретни
действия, с които тъврди, че е осъществено престъпление, което се преследва по реда на чл.
161, ал. 1 НК в насока време, място и начин на извършване на твърдяното престъпление,
което определение е връчено на тъжителя.
Въз основа на издадено от първоинстанционния съд съдебно удостоверение
тъжителят се е снабдил и е представил по делото писмо от директора на ГД“НП“ рег.№
328600-13642 от 16.03.2022г. , от което е видно , че от извършените действия не е
установено съществуването на лице, отговарящо на описанието и характеристиките,
посочени в молбите и съдебното удостоверение.
Приложени е и писмено снета кореспонденция чрез приложение „Месинджър“, за
която се твърди, че е проведена между тъжителя и лицето „В.“.
След повторното оставяне на тъжбата без движение, тъжителят е депозирал
електронни писма както следва: вх. № 41290 от 02.03.2022г.(подадено в СГС и препратено
на СРС), вх. № 47020 от 10.03.2022г., вх. № 66755 от 04.04.2022г. и вх.№ 70199 от
07.04.2022г.
Във всяко от тях се излагат твърдения за отношенията между частния тъжител, З. П.а
и лицето с име „В.“, както и за провеждана кореспонденция по електронен път между тях,
но отново не било посочено с какви конкретно действия подсъдимият е осъществил
престъпление обида или клевета или друго такова от частен характер по смисъла на НК на
Република България.
С определение № 1190 от 14.04.2022г., СРС, НО, 12-ти състав е върнал тъжба вх.№
115486 от 23.12.2021г. от К. П. К., срещу лице , посочено с име „В.“ и е прекратил
наказателното производство на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваният
първоинстанционен акт е правилен, поради което и следва да бъде потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува
наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81
НПК. Правилото на цитираната норма предвижда, че тъжбата трябва да бъде писмена да
съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, за обстоятелствата на
престъплението, да бъде приложен документ за внесена държавна такса и да бъде подписана
от подателя. В конкретния по делото случай контролираната инстанция е приела, че е
налице прекратително основание по чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, а
именно несъответствие на тъжбата с процесуалния закон - чл. 81, ал. 1 от НПК.
В производството по наказателни дела от частен характер, частната тъжба изпълнява
функцията на обвинителен акт, какъвто има по делата от общ характер, съответно
предназначението е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от
гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях.
Поради това и за да бъде гарантирано в най-пълна степен правото на защита на подсъдимия,
следва тъжбата да съдържа описание на фактите на извършеното деяние, времето, мястото и
начина, по който то е извършено. Това е необходимо и с оглед правилното определяне на
правната квалификация на деянието от съда, който има предвид деянието такова, каквото е
описано в самата тъжба. Без съмнение изискванията визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК,
касаещи нейните реквизити представляват гаранция, както за действителната воля на
тъжителя, така и за правото на защита на подсъдимия, поради което имат императивен
характер.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд в насока,
че изискванията към съдържанието на тъжбата не са изпълнени. След обстоен преглед се
установява, че в нея най-общо са изложени твърдения срещу лицето, срещу което е
2
подадена, без конкретно да са посочени действия на подсъдимия, съставомерни по смисъла
на чл. 146 или чл. 147 НК или друго престъпление от частен характер, което да се преследва
по тъжба на пострадалия. Въпреки дадените указания от първата инстанция в постъпилите
допълнителни молби от тъжителя отново не са посочени относимите към деянието
обстоятелства, а именно съдържанието на конкретни действия, изречените изявления,
мястото на извършване на деянието, както и времето и начинът му на извършване, а и
установъчни данни на лицето, срещу което се подава тъжбата. СРС е оказал необходимото
съдействие, като е издал необходимото съдебно удостоверение, посредством което частният
тъжител да се снабди с необходимото му доказателство, което е представено от същият, но
отново не са били изпълнени дадените му от СРС указания.
Правилно СРС в този смисъл е констатирал, че частният тъжител не е изпълнил
указанията на съда да приведе тъжбата в съответствие с изискванията на чл. 81 от НПК,
поради което и последната следва да бъде върната, а производството по делото прекратено,
като основанието за това е чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
С оглед горните съображения и след цялостна проверка на допустимостта на тъжбата
по чл. 81, ал. 1 от НПК и на законосъобразността на разпореждането за прекратяване на
наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд прие, че крайният правен
извод на първостепенния съд за това, че тъжбата не е годна да възбуди наказателно
преследване, защото липсват посочени конкретни факти и обстоятелства на престъплението,
е правилен.
По изложените съображения, въззивният съд намира жалбата срещу определението
на районния съд за неоснователна, а атакувания с нея съдебен акт следва да бъде потвърден
като правилен.
Така мотивиран и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.04.2022г., постановено по НЧХД №
17985/2021г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, с което наказателното производство по
делото е прекратено.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3