Р Е Ш Е Н И Е
№260105
гр. Русе, 09.02.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7296 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
А.И.М.
заявява, че със сина си В.Д.П.живеят в село Б. на ул.“Б. К.“№………. Г.Н.М.
обитавал имот в съседство – къща с двор, с административен адрес: село Бъзън,
ул.“Б. К.“№……………. Ответникът имал куче, порода „каракачанска овчарка“, което не
държал вързано, вследствие което често излизало на улицата. Животното било
агресивно настроено спрямо преминаващите хора.
На
18.05.2019г. през деня, ответникът бил на работа, като оставил кучето да се
придвижва свободно в двора на къщата. Животното излязло на улицата и подгонило,
преминаващия В.. Детето се уплашило и побягнало. Кучето се нахвърлило върху
него, съборило го на земята, нахапало го в областта на лявата мишница и корема,
надрало го по дясната мишница. Предвид стреса и болките, които търпял, В.започнал
да крещи. Благодарение намесата на съседите Х. М. Х. и К. Г. Х., кучето било
прогонено, което спасило малолетния от по-тежки травми. По-късно животното се
нахвърлило и срещу друг човек – И. . Н., който минавал с колелото си по
улицата. Впоследствие майката на ответника прибрала животното.
А.М. веднага отвела сина
си в болнично заведение, където му поставили необходимите ваксина и имунизация
против тетанус и бяс. След установяване уврежданията на детето, по препоръка на
медицинските лица, лечението продължило в домашни условия под лекарски надзор.
При извършен преглед, съдебният лекар констатирал следните физически
наранявания: охлузвания и кръвонасядане на лява
мишница; охлузване и кръвонасядане на корема;
охлузване на дясна предмишница, които причинили на
детето болка и страдания. Паралелно с физическите увреждания, В.претърпял и
психично разстройство, изразяващо се в уплаха, стрес, посттравматично стресово
разстройство, кошмарни сънища и ярко изразен страх.
Кметът на селото и
органите на полицията били уведомени за инцидента. Кучето било отведено от
служители на ОБДХ – Русе.
Компетентните
административно-наказващи органи издали на Г.М. АУАН и наложили административно
наказание с НП №Е-104/28.05.2019г., изготвено от Община Русе. Във връзка с
деянието на ответника в РРП била образувана преписка №3440/2019г., приключила с
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
С оглед изложеното,
ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди Г.Н.М. да заплати на
детето В.Д. П., представлявано от А.И.М. - негова майка и законен представител
сумата 6000 лева – обезщетение за претърпени от детето неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие нанесените телесни повреди;
уплаха, стрес и временно психично разстройство, резултат от действията на куче,
собственост на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 18.05.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г.Н.М.
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че не е
собственик на животното, от чиито действия е пострадала детето. Пояснява, че
кучето е собственост на неговата майка – Н.М., която се грижи за него в имота
си в с.Б. ул.“Б. К.“№……………..
Поддържа, че
кучето не е агресивно. На 18.05.2019г. от съседи разбрал, че преминавайки
покрай оградата на имота В.имитирал кучешки лай и размахвал ръце. С действията
си подразнил животното, вследствие което кучето скъсало каишката си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
А.И. П. и Д. В. П. са родители на
В.Д. П., роден на ***г.
След медицински преглед на В.П.,
проведен на 23.05.2019г., д-р М. М. – лекар в ОСМ при УМБАЛ „Канев“ – Русе констатирала
следните увреждания: охлузвания и кръвонасядане на
лява мишница, охлузване и кръвонасядане на корем,
охлузване на дясна предмишница, за които приела, че
са причинили на пострадалия болка и страдание. В съдебномедицинското
освидетелстване се сочи, че травмите са резултат на твърди тъпи предмети и по
давност могат да бъдат получени както е съобщено в предварителните сведения, а
именно: на 18.05.2019г. при ухапване от куче.
На 10.06.2019г. д-р М. Б.
установила, че В.П. страда от посттравматично стресово разстройство, вследствие
инцидента, настъпил на 18.05.2019г.
С Постановление от 26.06.2019г.,
РРП отказала да образува досъдебно производство по преписка №3440/2019г., във
връзка със сигнал от кмета на село Бъзън по повод дете, ухапано от куче.
Съобразно разпоредбата на чл.428
от Закона за ветеринарномедицинска дейност, кметът на Община Русе наложил на Г.Н.М.
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева „затова, че на
18.05.2019г., около 11 часа в с.Бъзън, на ул.“Бачо Киро“№18, в нарушение
нормата на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
извел домашен любимец, порода „каракачанка“ без поставен повод, което оставил
без надзор на улицата, като кучето се нахвърлило и нахапало дете“.
Свидетелите Костадин Г. Х., И.Р.
М. и М.Н.М. изнасят данни, досежно настъпилото но 18.05.2019г. събитие и
претърпените от В.Д.П.неимуществени вреди. Поддържат, че предимно ответника
полагал грижи за кучето. Твърдят, че в деня на инцидента, животното се намирало
пред дома на Г.М.. Когато детето преминало по улицата, се нахвърлило върху него
без видима причина. Повалило го на земята и го ухапало на няколко места. С
помощта на съседи, В.успял да се отскубне и се скрил в близкия двор. След
случилото се ищцата завела сина си в болница. Детето имало рани в областта на
ръката, корема и гърба. Било много уплашено. През следващите 2 – 3 седмици
изпитвало болки, сънят му бил неспокоен. С времето, раните зараснали, но
останали белези. Предвид психичното му състояние, се наложило да посети няколко
пъти психолог. До настоящия момент В.изпитвал страх, а успеха му в училище се
влошил.
Починалият на 11.07.2020г.
ответник е заместен в процеса по реда на чл.227, ал.1 ГПК от П.Х.М. – съпруга, Н.Г.К.
– дъщеря, К.Г.М. – дъщеря, Н.Г.М. – син и Г.Г.В. –
дъщеря.
Производството е прекратено по отношение
ответниците Н.Г.К. (ищцата не е изпълнила
разпореждане за внасяне разноски за особен представител на ответника) и К.Г.М.,
която е представила удостоверение за отказ от наследството останало след
смъртта на Г.Н.М..
Установеното,
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявения иск по чл.50 ЗЗД.
За вредите произлезли от вещи, законодателят е предвидил солидарна
отговорност на собственика и лицето, под чийто надзор те се намират. За разлика
от общата отговорност по чл.45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни
действия или бездействия, отговорността по чл.50 ЗЗД не се обуславя от вината
на отговарящите – собственикът или надзираващия, а от връзката между вредите и
свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи благоприятните последици
от притежанието, респективно носи отговорност за неблагоприятните последици,
настъпили вследствие състоянието/поведението на вещта. В аспекта на изложеното,
когато се касае за животни, е необходимо да се установи, че ответникът е
собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, а претърпените от
ищеца вреди (имуществени и/или неимуществени) са резултат от действията на
животното.
Спорът по делото касае собствеността на кучето, нападнало детето В.и под
чий надзор се е намирало, към момента на инцидента.
Съдът намира, че кучето – каракачанска овчарка, което е ухапало малолетния
и по този начин причинило телесните му увреждания, в резултат на които са
преживени болки и страдания от физическо и морално естество, е собственост на Г.Н.М..
Безспорно бе установено, че кучето е отглеждано в имота на ответника, където
той преимуществено живее и е живял към момента на възникване на увреждането. За
това обстоятелство категорични данни се съдържат в показанията на К.Х.и М.Н.,
според които ответникът е вписан като собственик на животното и той се е грижил
за него. Св.Х. сочи, че майката на Г.М. е възрастна жена, трудно подвижна и не
би могла да полага грижи за каракачанската овчарка. Дори да се приеме, че
епизодично е обгрижвала животното, това не води до
извод, че тя е собственик или лице, под чийто надзор се намира кучето. В тази
връзка следва да се отбележи, че във връзка с инцидента, на ответника (а не на
неговата майка) е наложено административно наказания за нарушение разпоредбата
на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
В хода на производството бе установено, че вследствие агресивното поведение
на кучето, детето е получило телесни увреждания по лява мишница, корема и дясна
предмишница.
По отношение размера на претендираните
за обезщетяване неимуществени вреди
съдът намира иска за частично основателен.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални
преживявания, понесени от увредения се определя на принципа на справедливостта.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението.
Неимуществените вреди в същността си са неприятни психични изживявания на
личността и се свеждат до физически и емоционални болки и страдания. Обективно
по делото е установено, че В.е търпял болки и страдания около две седмици след
събитието. Породил се е страх и тревожност, емоционален дискомфорт, което е
наложило неколкократно психологично консултиране.
Съобразявайки вида на увреждането и страданията, понесени от В., съдът
приема, че по справедливост, ответникът дължи парично обезщетение в размер на 2 000
лева.
Г.М. е заместен в процеса по реда на чл.227, ал.1 ГПК от П.М., Н.К., К.М., Н.М. и Г.В., които съобразно разпоредбата на чл.9,
ал.1 ЗН го наследяват поравно. При наследствено правоприемство
не възниква солидарност, а правните задължения, чийто носител е бил
наследодателят, преминават в имуществения комплекс на неговите наследници
разделно – съобразно притежаваните от тях наследствени права, което следва от
нормата на чл.60 ЗН. Съгласно чл.53 ЗН, частта на отреклия се, уголемява
дяловете на останалите наследници. В случая К.М. се е отказала от наследството,
с оглед което обезщетението ще се разпредели поравно между П.М., Н.К., Н.М. и Г.В., т.е. ответниците
дължат на ищцата по 500 лева. Производството по отношение Н.К. е прекратено, от
което следва, че претенцията, като основателна следва да бъде уважена в размер
на 1500 лева, а в останалата част – отхвърлена, като неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците
са направените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска – 187.50
лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. В случая не са ангажирани доказателства за направени
такива.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.Х.М., ЕГН ********** – наследник на Г.Н.М., ЕГН **********,
починал в хода на производството, да заплати на А.И. П., ЕГН ********** – майка
и законен представител на детето В.Данаилов П., ЕГН ********** сумата 500 лева – обезщетение за претърпени от
детето неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
нанесените телесни повреди; уплаха, стрес и временно психично разстройство,
резултат от действията на куче, собственост на Г.Н.М., ЕГН **********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2019г. до окончателното
й изплащане и 62.50 лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН ********** – наследник на Г.Н.М., ЕГН **********,
починал в хода на производството, да заплати на А.И. П.а, ЕГН ********** –
майка и законен представител на детето В.Данаилов П., ЕГН ********** сумата 500 лева – обезщетение за претърпени от
детето неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
нанесените телесни повреди; уплаха, стрес и временно психично разстройство,
резултат от действията на куче, собственост на Г.Н.М., ЕГН **********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2019г. до окончателното
й изплащане и 62.50 лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА Г.Г.В., ЕГН ********** –
наследник на Г.Н.М., ЕГН **********, починал в хода на производството, да
заплати на А.И. П.а, ЕГН ********** – майка и законен представител на детето В.Данаилов
П., ЕГН ********** сумата 500 лева –
обезщетение за претърпени от детето неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания вследствие нанесените телесни повреди; уплаха, стрес и временно
психично разстройство, резултат от действията на куче, собственост на Г.Н.М.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.05.2019г. до окончателното й изплащане и 62.50 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявения от А.И. П.а, ЕГН ********** – майка и законен
представител на детето В.Д. П., ЕГН ********** срещу Г.Н.М., ЕГН **********,
починал в хода на производството и заместен от П.Х.М., ЕГН **********, Н.Г.М.,
ЕГН ********** и Г.Г.В., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.50 ЗЗД за разликата над 1500 лева до предявените 6000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: