Присъда по дело №1541/2016 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 октомври 2017 г. (в сила от 6 юни 2018 г.)
Съдия: Георги Димитров Василев
Дело: 20162330201541
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 декември 2016 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ 133/5.10.2017 г.

гр. Ямбол, 05.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, на пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

                               Председател: ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ

                               Съдебни заседатели: 1/ Т.Х.

                                                                   2/ К.А.

при участието на секретаря: Р.В.

в присъствието на прокурора: Н.Р.

разгледа докладваното от  СЪДИЯ ВАСИЛЕВ

НОХД № 1541 по описа за 2016 г.

                            

                                          П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Д.Ж. - роден на *** ***, постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, полувисше образование, женен, ***, неосъждан, ЕГН **********,

 

ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА през периода от 17.05.2010 год. до 21.05.2010 год., в с. Т., обл. Я., от склад „М.“, ползван от „***“ ООД с. Т., обл. Я., действайки в условията на продължавано престъпление, чрез посредственото извършителство на С.З.И. ***, П.П.Д. ***, К.И. *** и С.К.Д. ***, чрез използване на МПС - челен товарач - фадрома /без рег.№/, товарен автомобил „Шкода Мадара“ с per. № РВ 2336 ММ, собственост на „М.Н.П.“ ООД гр. А., товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с per. № А 1904 ВХ, собственост на „К. – Б.“ АД гр. Б. и товарен автомобил „Скания“ с per. № У 5110 АВ, собственост на ЕТ „И.Ж.“***, да е отнел чужди движими вещи - 197 080 кг хлебна пшеница на обща стойност 55 182.40 лева, от владението на собственика им „***“ ООД с. Т., обл. Я., представлявано от Й.Н.В. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 400 лв. от ОСлО в ОП – Ямбол и 458.47 лв. от ЯРС остават за сметка на държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред ЯОС.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/

 

                                                                                                2/

 

                                             

Съдържание на мотивите

 

Мотиви кьм Присьда № 133/05.10.2017 г. по НОХД № 1541/2016 г.

 

          ЯРП е предявила обвинение против Д.Д.Ж. *** за извършено престъпление  по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

          В с.з. участващият по делото прокурор поддьржа обвинението предявено против подсьдимия като сочи, че сьщото е доказано от обективна и субективна страна. Дьржавният обвинител пледира подсьдимия да бьде признат за виновен и му бьде наложено наказание ЛС в размер, съответстващ на обществената опасност на деянието и дееца, което наказание на основание чл.66,ал.1 от НК да бьде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 год.

Подсьдимият участва лично при разглеждане на делото с надлежно упълномощени двама адвокати. Дава обяснения, в които сочи, че не е извършвал кражба на процесната пшеница и не е съпричастен към извършените три сделки с зърното на фирма “Па 97“, поради което счита, че е невинен. Чрез защитата пледира да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното обвинение от ЯРП. Навеждат се доводи, че предявеното обвинение не е доказано от събраните доказателствени материали, а пшеницата от 136 170 кг е собственост на фирмата на подсъдимия и следва да бъде върната на „Ж.–Т.“ ЕООД. Сочи се също, че не се касае за хлебна пшеница, а фуражна такава, според изготвената СИЕ или става дума за различен предмет на престъплението, че пшеницата е била изнесена от склад „С.“, а не от склад „М.“ в с.Т., че не е ясно какво количество пшеница е имало в склад “М.“ към момента на извършване на трите продажби, че от разпита на всички свидетели, които са били съпричастни към процесните сделки нито един не е заявил, че подсъдимият е участвал в тези сделки, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан по предявеното му от ЯРП обвинение.

 

Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Дружеството „Па-97“ ООД с. Т., обл. Я., било учредено през 2006 г. Съдружници в същото били „Арапли 2001“ АД, представлявано от свидетелите Й.В., К.А.И. и Ж.Т.Д.. Предмет на дейност на дружеството бил производство и реализация на хранителни и селскостопански стоки, зърнопроизводство, услуги в областта на селското стопанство и хранителната промишленост, външнотърговска дейност, търговия с фитофармацевтични препарати, минерални торове и услуги в областта на растителната защита, транспортна дейност, внос и износ по предмета на дейност. Управител на дружеството бил К.И.. През м. май 2010 г. Кр.И. прехвърлил част от дяловете си на „Арапли 2001“ АД, в резултат на което акционерното дружество станало мажоритарен собственик на капитала на „Па-97“ ООД с. Т., обл. Я. Във връзка с прехвърлянето на дяловете, с нотариално заверено пълномощно от 30.04.2010 г. К.И. упълномощил Й.В. с правата на управител на „Па-97“ ООД с. Т., обл. Я. Съгласно чл. 45 б.Е от Дружествения договор (актуален след 04.05.2010 г.) - Управителят на дружеството сключва всички видове договори с трети лица, които са свързани със стопанската дейност на дружеството.

С Трудов договор от 01.04.2008 г. св.Д.Д.Ж. бил назначен в „Па-97“ ООД с.Т., обл. Я., на длъжност ***.

С Трудов договор от 01.09.2006 г. в същата фирма бил назначен *** на Д.Ж. – св.Г.Д.Д., на длъжност *** организация на труда. С Трудов договор от същата дата - 01.09.2006 г. в „Па-97“ ООД с. Т., обл. Я., била назначена *** на Д.Ж. и *** на Г.Д. св.Ж.Т.Д., на длъжност ***.

Св.Д.Д.Ж. бил регистриран като ЕТ „***.“***. В качеството си едноличен търговец, същият притежавал склад за зърно със застроена площ 350 кв./м ПИ *** в УПИ *** кв.90 в с. Т., известен като склад „М.“.

Подс.Д.Д.Ж. бил едноличен собственик на капитала на „Ж.-Т. ЕООД гр. Я.

С Договор от 01.09.2009 г. между Д.Ж. ***, Д.Ж. отдал под наем на дружеството посочения склад „М.“ за съхраняване на жито реколта 2009 г. с РКО № 346/10.02.2010 г. „Ж. Т.“ ЕООД заплатило на Д.Ж. сумата от 1500 лв., представляващи наем за склад за периода 01.09.2009 г. - 31.01.2010 г.

По предложение на Д.Ж. същият склад ПИ *** в УПИ *** кв.90 в с.Т., т.нар. склад „М.“ се ползвал и от фирма „Па-97“ ООД. Дружеството притежавало и използвало за съхранение на зърно още един склад - „С..

От реколта 2009 г. „Па-97“ ООД с. Т., обл. Я., оставило на съхранение в склад „М.“ общо 500 156 кг пшеница, от които през м. ноември 2009 г. продало на фирма „С.“ гр. Б. - 98 880 кг пшеница. След продажбата останалото на съхранение в склада зърно на фирмата възлизало на 401 276 кг. Периодично част от наличното в склад „М.“ зърно било премествано в склад „С.“, след което връщано обратно.

Пред Националната служба по зърното и фуражите „Па-97“ ООД
с. Т
., обл. Я., декларирала плосък склад за съхранение на зърно с
вместимост 800 т, находящ се в с. Т., обл.Я. През м. юни 2009 г. – юли 2010 г. фирмата подала 14 бр. декларации за налични количества зърно, като през м. ноември и м. декември 2009 г., януари, април и юни 2010 г. била декларирала налично количество от 464.40 тона пшеница, а за февруари и март 2010 г. – 214.40 тона пшеница.

На 11.01.2010 г. и 26.04.2010 г. „Па-97“ ООД с. Т., обл. Я., заплатило на „А. К. и ***“ ООД гр. Я., за извършена на два пъти фумигация на пшеница - съответно на 400 тона на 11.01.2010 г. и 350 тона на 26.04.2010 г.

С нотариално заверено пълномощно от 04.08.2009 г. Ж.Д. упълномощила подс.Д.Ж. да я представлява пред Общите събрания на съдружниците на дружество „Па-97“ ООД с. Т., обл. Я., като гласува от нейно име да подписва от нейно име всички покани, съобщения и писма, изпращани и като съдружник в дружеството, да я представлява пред различни органи на дружеството, да получава от нейно име информация за състоянието на фирмата, след като отношенията между съдружниците и св.Д.Ж. се влошили поради възникнало недоверие между тях.

Предвид посочените близки родствените връзки с работещите във фирмата и договорни отношения между фирмите, подс. Ж. бил съпричастен и понякога съдействал при осъществяване дейността на „Па-97“ ООД. Той познавал лично работниците във фирмата и в процеса на работа, като разбрал, че фирмата на баща и брат му има затруднения, а между баща му и останалите съдружници – Й.В. и Кр.И. – имало конфикти как да се управлява „Па-97“ООД, решил да помага на фирмата.

Предвид динамиката на производството и реализацията на продукцията, разпореждания за това, кога и какво количество пшеница да се натовари и извози от склад „М. и склад „С.“ били правени и от св. Д.Ж., защото той основно се занимавал с всички дейности на фирма „Па-97“.

При подпомагане дейността на „Па-97“ ООД с. Т., обл. Я., както и от разговори с *** си Д.Д.Ж. и *** си Г.Д.Д., подс. Ж., който също бил зърнопроизводител, имал информация относно наличното количество пшеница в складовите помещения, пазарната цена на същата, както и за лицата и фирмите, които били обичайни купувачи или такива, които проявявали интерес за купуване на пшеница.

Предвид тази си информираност, през м. май 2010 г., подс. Ж. решил да помогне на *** си - св.Д.Ж., който без съгласието на св.Й.В. решил да продаде част от зърното, собственост на „Па-97“ ООД с. Т., обл. Я., което било съхранявано в склад „М. и склад „С.“.

В изпълнение на намисленото, на 17.05.2010 год., св. Д.Ж. решил да продаде пшеница, като реализира сделка с фирма „Еврофокс“ ЕООД гр. С.З. В тази връзка бил проведен телефонен разговор между св.Г.Д. и св.М.Г.Ф. - представител на „Еврофокс“ ЕООД, гр. С.З., при който св.Г.Д., по разпореждане на ***си договорил продажба на част от хлебната пшеница на фирма „Па-97“ООД. В изпълнение на сделката св.М.Ф. се договорил с представител на „М. Н. П.ООД гр. А., да изпратят камион, който да извози пшеницата до складове на мелницата. От „М. Н. П. ООД гр. А. изпратили в с. Т., обл. Я., собствения си товарен автомобил „Шкода Мадара“ с per. № РВ 2336 ВМ, който бил управляван от св.С.З.И. ***. На 17.05.2010г. в с. Т., обл. Я. св.Д.Ж. разпоредил на св.С.К.Д. ***, да натовари от склад „М.“ на товарен автомобил „Шкода Мадара“ с per. № РВ 2336 ВМ, собственост на „М. Н. П.ООД гр. А. и управляван от св.С.З.И. ***, хлебна пшеница, собственост на „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я.. Д. изпълнил разпореждането, тъй като знаел, че св. Д.Ж. фактически ръководел дейността на фирмата. С челен товарач – фандрома /без рег.№/, Д. натоварил на посочения товарен автомобил 23 320 кг хлебна пшеница, собственост на „ПА-97“ ООД с. Т., обл. Я., представлявано от Й.Н.В. ***. След това И. откарал посочената пшеница в склада на мелницата си. На 21.05.2010г., в с. Т., обл. Я., св.М.Ф. се срещнал в офиса на фирма „Па-97“ООД със св.Ж.Д. и й предал сумата от 5876.64 лв. за заплащане на пшеницата. За сделката Ж.Д. предала на М.Ф. фактура № 149/21.05.2010 г. за сумата от 5876.64 лв. с ДДС, която била издадена от името на „Па-97“ ООД с. Т., на „Еврофокс“ ЕООД гр. С.З..

На 21.05.2010 г. св. Д.Ж. решил да реализира и други сделки, като извърши нови продажби на пшеница, собственост на „ПА-97“ ООД, като се видял и постигнал договорка за продажба на пшеница със земеделския производител/ЗП/ - св. С.С.Г. ***. В изпълнение на така взетото решение, на същата дата, в с. Т., обл. Я., св. Д.Ж. разпоредил на св. С.К.Д. ***, да натовари от склад „М.“, на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с per. № А 1904 ВХ, собственост на „Керамика - Бургас“ АД гр. Б.., управляван от св.П.П.Д. ***, хлебна пшеница собственост на „ПА-97“ ООД с. Т., обл. Я. Д. изпълнил разпореждането и с челен товарач - фандрома /без рег.№/ натоварил на посочения товарен автомобил 23 760 кг хлебна пшеница, собственост на „ПА-97“ ООД с. Т., обл. Я., представлявано от Й.Н.В. ***. След това св.Д.Ж. съпроводил товарния автомобил до гр. С., обл. Я., където доставил пшеницата. С.Г. платил на св.Д.Ж. сумата от 5987.52 лв., която била договорената продажна цена. За сделката св.Д.Ж. предал на св.С.Г. фактура № 147/21.05.2010 г. за 23 760 кг пшеница за сумата от 5987.52 лв. с ДДС, която била издадена от името на „Па-97“ ООД с. Т., на С.Г..

На 21.05.2010 г., св. Д.Ж. решил да реализира и друга сделка за продажба на пшеница, собственост на „Па-97“ ООД. В изпълнение на така взетото решение, на същата дата, след предварителен разговор с *** и ***/св.Д.Ж. и св.Ж.Д./ за оказване на съдействие за извършване на продажба на пшеница на „Па-97“ООД, подс. Д.Ж. се свързал по телефона със св.Д.А.Д. - *** на „Димекс 2007“ ЕООД гр. Я. и му предложил да купи пшеница, предавайки условията за продажба, който били заявени от ***. Д.Д. са съгласил с тези условия и посочил, че ще закупи 150 тона пшеница на цена 210 лв. за тон. На същата дата, по указания на подсъдимия, св.Д. ***, в счетоводството на „Па-97“ ООД, където получил фактура № 148/21.05.2010 г. за 150 тона пшеница, за сумата от 37 800 лева с ДДС, която била издадена от името на „Па-97“ ООД с. Т. на „Димекс 2007“ ЕООД гр. Я.. Св.Д.Д. се свързал със св. И.Ж. - *** ЕТ „***.“***, за да уговори транспорт. Ж. изпратила товарен автомобил „Скания“ с per. № У 5110 АВ, собственост на ЕТ „***.“***, който бил управляван от *** – св. К.И. ***. На 21.05.2010 г., в с. Т., обл. Я., св. Д.Ж. разпоредил на св.С.К.Д. ***, да натовари от склад „С.на товарен автомобил „Скания“ с per. № У 5110 АВ, управляван от св.К.И. ***, хлебна пшеница, собственост на „ПА-97“ ООД с. Т., обл.Я.. Д. изпълнил разпореждането, тъй като св. Д.Ж. фактически ръководил дейността на фирмата. С челен товарач - фандрома /без рег.№/, Д. натоварил на посочения товарен автомобил 34 100 кг хлебна пшеница, собственост на „ПА-97“ ООД с. Т., обл. Я., представлявано от Й.Н.В. ***. Пшеницата била доставена в склад на купувача „Димекс 2007“ ЕООД гр. Я.

На 25.05.2010 г. св.Й.Н.В. посетил базата на „ПА-97“ ООД с. Т., обл. Я. От разговори с работници установил, че без негово знание и разрешение от складовете на фирмата били натоварени няколко камиони с пшеница. В. предприел действия за изземване на ключовете за складовете с продукция, с цел ограничаване достъпа до тях. През следващите дни разговарял със свидетелите Д.Ж. и Г.Ж., като се опитвал да установи причината за липсата на пшеницата. Подал сигнали в полицията и прокуратурата за липсващата пшеница.

Поради намесата на св.В. и издадените от него разпореждания относно пшеницата, уговорената и започнала изпълнение продажба на пшеница на „Димекс 2007“ ЕООД гр. Я., не била изпълнена, като от уговореното количество били доставени само 34 100 кг хлебна пшеница. Доставеното количество пшеница не било заплатено от купувача. С приемо-предавателен протокол от 13.09.2012 г., доставената пшеницата - 34 100 кг предмет на посочената сделка, била върната на собственика „Па-97“ ООД с. Т., обл. Я.

След като свидетелите Д.Ж. и Ж.Д. разбрали, че св.В. е уведомил органите на полицията и прокуратурата, решили да внесат в касата на „Па-97“ ООД паричните средства, които получили от продажбата на пшеницата. На 26.05.2010 г. св. Д.Ж. внесъл в касата на „Па-97“ ООД сумата, получена по фактура № 147/21.05.2010 г. от 5987.52 лв. с ДДС, за което бил съставен с ПКО 92/26.05.2010 г. от св.Ж.Д.. На 29.05.2010 г. св. Ж.Д. внесла в касата на „Па-97“ ООД сумата, получена по фактура № 149/21.05.2010 г. от 5876.64 лв., за което бил съставен с ПКО 93/29.05.2010 г.

На 16.07.2010 г. по делото било извършено претърсване и изземване в помещение - склад /„М./, находящ се в с. Т., обл. Я., с площ 350 кв.м ПИ *** в УПИ *** кв.90, собственост на ЕТ „***.“ и ползван съгласно договор за наем от 01.09.2009 г. от „Ж..ЕООД гр. Я. При същото било иззето като веществено доказателство зърно /пшеница/ в размер на 303 220 кг/ претърсването и изземването е разрешено с Определение № *** г. по ЧНД № *** г. на ЯРС/.

С постановление на РП - Ямбол от 18.11.2010 г., на осн. чл.111, ал.2 от НПК, част от иззетата пшеница - 167 050 кг била върната на собственика й „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я. Останалото количество пшеница - 136 170 кг, иззето като веществено доказателство, било оставено за отговорно пазенето и съхранение на св.К.А.И. - *** на „ПА-97“ ООД с. Т., обл. Я. и св.Й.Н.В., като за това количество пшеница подс.Д.Ж. представил писмени доказателства, че е негова собственост и е било внесено на съхранение в склад „М.“.

Видно от заключението на изготвената по делото аграрооценителна експертиза/АОЕ 2/, отнетата хлебна пшеница с общо тегло 197 080 кг, собственост на „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я., е на стойност 1 кг х 0.28 лв., на обща стойност 55 182.40 лева.

Видно от заключението на изготвената по делото аграрооценителна експертиза/АОЕ 1/, изследваната пшеница може да се ползва само за фураж.

Видно от назначената от съда с Определение/***г. съдебно-икономическа експертиза/СИЕ/ преди прибирането на реколтата от пшеница 2009 г. в складовете „М.“ и „С.“ не е имало никакви количества пшеница. След прибиране на реколтата от 2009 г. в склад „М.“ фирма „Па-97“ООД е внесло 500 156 кг. По документи фирма „Ж.-Т.“ ЕООД е внесла в склад „М.“ 136 170 кг, а св.Д.Ж. като ФЛ 25 000 кг. На фирма „С.“, гр.Б. от 20.11.2009г. до 24.11.2009г. са продадени общо 98 880 кг. За времето от 17.05.2010г. до 21.05.2010г. на фирма „Еврофокс“ ЕООД, гр.С.З. са продадени 23 320 кг пшеница, на *** *** – св.С.Г. са продадени 23 760 кг пшеница, а на фирма „Димекс 2007“ ЕООД, гр.Я. са доставени 34 100 кг, които по-късно с предавателен протокол са върнати на фирма „Па-97“ООД. Общото количество пшеница, което „Па-97“ООД е продала е 145 960 кг., като на дружеството са останали 354 196 кг. Пшеницата от 136 170 кг, оставена на отговорно пазене на свидетелите К.И. и Й.В. е продадена. Стойността на тази пшеница към 18.11.2010г. е 34 042.50 лв./252 лв. на тон/, а към момента на изготвяне на заключението е 38 127.60 лв./280 лв. на тон/.

Подсьдимият е неосьждан.

          Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от обясненията на подс.Д.Ж., дадени в с.з., отчасти от показанията на свидетелите Й.В., С.Д., С.Г., Д.Д., Г.Д., Ж.Д., К.И., И.И., М.М. и М.Ф. от с.з. и от ДП, и от показанията на свидетелите Т.Г., Е.П., П.Д., С.И., И.К., А.А., Р.Ж., Г.И., Н.К., К.Ж., Н.Г.а, Г.М., М.М., П.П., М.Д. и Д.Ж. от с.з. и ДП, които гласни доказателствени средства в кредитираната им част са логични, последователни и безпротиворечиви.

          Съдът заличи като свидетелите св.С.П., т.к. е участвал в извършването на следствени действия в настоящото наказателно производство/л.173-л.184 - том І с.з., том 1 ДП/

Фактическата обстановка се установява и от кредитираните от съда писмени доказателства и веществени доказателствени средства/справки за съдимост на подс.Д.Ж. от ДП и с.з., от том І с.з., том І ДП – протокол от 28.06.2010г., том І ДП - приходни касови ордери/ПКО/, фактури, кантарни бележки за износ на фирма „Па-97“ООД, касови бонове, кантарни бележки и пътни листи на фирма „Ж. – Т.“ЕООД/л.50-л.72/, НА/ л.90/, удостоверение/л.92/, пълномощно/л.95/, договор за прехвърляне на дружествен дял във фирма „Па-97“ООД/л.96/, договор за наем на склад „М.“, НА, РКО, удостоверение и дружествен договор на фирма „Па-97“ООД, удостоверение и устав на фирма „Арапли 2001“АД/л.97-л.1228, Опр.№***г. на ЯРС по ЧНД№***г./л.131/, протокол за претърсване и изземване от 16.07.2010г. с приложен фотоалбум/л.138-л.146/, протоколи за изпълнение на възложени действия по разследването и кантарни бележки/л.147-л.183/, от том І с.з., том ІІ ДП – актове на прокуратурата и съдебни актове на ЯРС, от том ІІ с.з., том ІІІ ДП – справка за съдимост на подсъдимия/л.7/, НА/л.44/, справка за св.Н.К./л.57/, удостоверение на фирма „А.К. и **“ООД, протокол №20/19.04.2010г. за извършена фумигация, фактури за извършена фумигация /л.61 – л.64/, трудова книжка на св.Г.М./л.73,л.74/, от том ІІ с.з., том V ДП – БДС 602-87/л.18-л.19/, протокол за оглед на веществени доказателства с приложен фотоалбум/л.28 –л.35/, постановление за възлагане на съхранение на веществени доказателства/26.08.2010г. и протокол за предаване на веществени доказателства/26.08.2010г./ л. 38- л.39/, пълномощни, протоколи за изпълнение на възложени следствени действия и за предаване на веществено доказателство пшеница в насипно състояние, кантарни бележки/л.53-л.141/, том ІІІ, том 6 ДП – писмо на НСЗФ до ОП-Ямбол, ОСлО, декларации, писма ,справки, пътни листи, акт за смърт на св.М.Ф., свидетелства за регистрация и справки за МПС, извлечение от сметка 303, справка от Община Асеновград, МП-РС-Ямбол, кантарни бележки, предавателен протокол, нотариална покана и отговор, фактури, удостоверения, трудови договори, заповеди за прекратяване на трудови договори, боничен лист, протокол за инвентаризация, протоколи за доброволно предаване с приложени към тях документи, договор за покупко-продажба на семена и препарати, предавателен протокол, запис на заповед, търговско пълномощно, акт за регистрация по ДДС, медицински документи на св.Др.Ж., документи на фирма „Па-97“ООД, регистрации за земеделски производители на фирма „Па-97“ООД и св.Ст.Г., фактура за продадена пшеница от 150 тона на фирма „Димекс 2007“ЕООД – /л.1-л.131/, от том ІІІ, том VІІ ДП – пътни листи, кантарни бележи, декларации, РКО, справка за внесено зърно в склад „М.“, договори за наем с анекс, фактури, дневни обороти, вносна бележка, копие от тетрадка, пълномощно на подс.Д.Ж., пълномощно, предавателни протоколи на фирма „Ж.Т.“ЕООД, справки от НБД“Н“ за св.Д.Ж. и св.М.Ф., пълномощно на св.Й.В., разписка за получени 6 бр. ключове от св.Др.Ж. за склад „М.“/л.1-л.136/, том ІV с.з., том ІV ДП – кантарни бележи на фирма „Па-97“, протокол № 20 за извършена фумигация, ПКО, касова книга, фактури, договор за покупко-продажба, приемо-предавателен протокол към договор № 29, цени и скрокове за плащане, вносна бележка, протоколи за доброволно предаване, запис на заповед и документи запечати в плик/л.1 - л.71/, от том V с.з. – удостоверение за наследници на св.Д.Ж., препис-извлечение от акт за смърт на св.Д.Ж., НА и справка за разноски от с.з. - прочетени и                                                                                                                                           част от тях предявени на страните и на част от свидетелите в с.з. на основание чл.283 и чл.284 от НПК. Посочените доказателствени материали кореспондират и с кредитираните от съда заключенията на в.л. по изслушани в с.з. експертизи/АОЕ 2 и СИЕ/ и с кредитираните гласни доказателствени средства.

Съдът кредитира изцяло заключението на в.л. по АОЕ 2, като обективно и точно, от което заключение е видно, че отнетата хлебна пшеница е с общо тегло 197 080 кг, собственост на „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я., й е на стойност 1 кг х 0.28 лв. или на обща стойност 55 182.40 лв., т.к. към момента на извършване на сделките пшеницата е била в много добро състояние и е продадена като хлебна пшеница и никой от купувачите на зърното не е се е оплакал от нейното качество. В тази връзка са показанията на свидетелите закупили процесната пшеница, както и счетоводните документи и кантарни бележки, касаещи извършените продажби към мес.05.2010г.

Съдът кредитира заключението на в.л. по СИЕ, с изключение на онези негови части, в които в.л. е направило и юридическа оценка на част от документите на фирма „Ж.–Т.“ЕООД, посочвайки че пшеницата от 136 170 кг., оставена на отговорно пазене като веществено доказателство по делото във фирма „Па-97“ООД била собственост на фирмата на подсъдимия. От представените по делото документи от двете фирми не може да се каже категорично дали това количество пшеница е собственост на фирма „Ж.–Т.“ЕООД. Налице е спор за собственост за това количество пшеница, който не може да бъде решен в настоящото производство. Заключението на в.л. по СИЕ не може да бъде кредитирано и в частта, в която се сочи, че всички преговори за продажбата на процесната пшеница, според показанията на св.Д.Д. са водени само от св.Д.Ж., както и това, че 15 000 кг пшеница на фирмата са били продадени на лицето П.И.. Видно от събраните по делото гласни доказателства/от анализа на същите по-долу/ подс.Д.Ж. е посредничил при продажбата на пшеница от фирма „Па-97“ООД  на 21.05.2010г. на фирма „Димекс 2007“ ЕООД, неговият *** – св.Г.Д. - е договорил продажбата на пшеница на 17.05.2010г. на фирма „Еврофокс“ЕООД, а св.Д.Ж. е извършил лично продажбата на ЗП – св.Ст.Г. на 21.05.2010г. Вярно е, че св.Д.Ж. е разпоредил извършването на всички продажби, но при две от тях разговорите са водени от неговите ***, макар подс.Д.Ж. да е бил само посредник в продажбата. По делото не бяха събрани доказателства, от които да се установява, че е имало й продажба на 15 000 кг пшеница на лицето П.И., поради което съдът не кредитира СИЕ и в тази част.

Съдът не кредитира и заключението на в.л. по АОЕ 1, че изследваната пшеница може да се ползва само за фураж, защото това изследване е извършено много по-късно/мес.09.2010г./, след осъществяване на трите продажби на процесната пшеница, когато поради недобро съхранение е влошено и  качеството на пшеницата, която е била останала в складовете на фирма „Па-97“ООД. По тези съображения съдът не е приобщил към доказателствения материал и заключението по химическата експертиза -Протокол от изпитване № 340 З/09.09.2010г.   

          Съдът не приема за достоверни онази част от обясненията на подс.Д.Ж. от с.з., в които се сочи, че не е имал никаква съпричастност към извършената продажба на пшеница от „Па-97“ООД на 21.05.2010г. на фирма „Димекс 2007 “ЕООД, с *** св.Д.Д., че неговата фирма е внесла в склад „М.“ точно 136 170 кг пшеница, че не е имал нищо общо с пшеницата на „Па-97“ООД, т.к. в тази част неговите обяснения се оборват от кредитираните от съда показания на свидетелите Д.Д. и Ж.Д.. Първият свидетел е заявил още в ДП, че е разговарял по телефона с подсъдимия и е уточнил продажбата на количество от 150 тона на цена 210 лв. на тон, а после по негови указания е отишъл в офиса на фирма “Па-97“ООД, в с.Т., обл.Я., където получил фактура № 148/21.05.2010 г. за 150 тона пшеница, за сумата от 37 800 лева с ДДС, която била издадена от името на „Па-97“ ООД с. Т. на „Димекс 2007“ ЕООД гр. Я. Това се потвърждава и от показанията на *** на подсъдимия – св.Ж.Д., която заяви в с.з., че подсъдимият е трябвало само да съдейства за намирането на пазари и купувачи за трите процесни сделки с пшеница на фирмата. Тази свидетелка е заявила също, че лично е издала и предала горепосочената фактура на св.Д.Д., макар да не е имало плащане, но не е посочила подсъдимият да е съхранявал 136 170 кг пшеница в склад „М.“. Свидетелите Й.В. и Кр.И. също не сочат в своите показания в складове на фирма „Па-97“ООД да е съхранявано такова количество пшеница на фирмата на подсъдимия. По делото няма документи на фирма „Па-97“, от които да е видно, че посоченото количество пшеница на фирмата на подсъдимия е съхранявано в складовете на фирма „Па-97“. Визираното количество пшеница е фиксирано само в документи, които изхождат от фирмата на подсъдимия, който е заинтересован от изхода на делото, макар по делото да се установи също, че е имало някакви количества пшеница в склад „М.“, която е била собственост на *** – св.Д.Ж. и собственост на фирмата на подсъдимия – видно от показанията на свидетелите Г.Д., Сп.Д., Ж.Д., Г.М., Ив.К. и Н.Г. В случая пшеницата от 136 170 кг е със спорна собственост, поради което и ЯРП е постановила отговорното й пазене като веществено доказателство от свидетелите Кр.И. и Й.В.. От показанията на свидетелите Т.Г. и Сп.Д. от ДП се установи, че камион на подсъдимия е бил товарен в седмицата преди 24.05.2010г. от склад “С.“, без подсъдимия да присъства там, но не е ясно за какво количество пшеница става въпрос и на какво основание е натоварен този камион. Следва също да се отбележи, че за извозването на тази пшеница няма предявено обвинение от ЯРП.

          В останалата част съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, защото неговите обяснения се подкрепят от кредитирания от съда доказателствен материал.

          Съдът не приема за достоверни онази част от показанията на св.Й.В. от ДП и от с.з., в които се сочи, че в склад „М.“ е имало пшеница само на фирма“Па-97“ООД, че подсъдимият е извършил кражба на процесното зърно, че тази пшеница е била изнесена от складовете на фирмата с техника на подсъдимия, защото тези показания се оборват от кредитираните обяснения на подсъдимия и кредитираните показания на свидетелите Г.Д., Ж.Д., М.Ф., С.Д., С.И., П.Д., Р. и К. Ж., Т.Г., С.Г., Д.Д., И.К., Г.М. и Н. Г. Съдът прочете показанията на св.В. от ДП, поради констатирани съществени противоречия с показанията му от с.з., относно това кога и какви разговори е провел със св.Др.Ж., и кога и как точно е разбрал за извършените продажби на пшеницата. Съдът кредитира показанията на свидетеля от ДП, относно визираните противоречия, защото свидетелят заяви, че поддържа тези свои показания, които е давал преди почти седем години, а и тези показания кореспондират с показанията на свидетелите Сп.Д., Т.Г., Ж.Д. и Г.Д.. Съдът не кредитира във визираната по-горе част показанията на св.В., че в склад „М.“ е имало само жито на фирма „Па-97“ООД, т.к. същият е бил в лоши отношения с подсъдимия и неговото семейство, както и поради това, че от показанията на горепосочените свидетели се установи приетата от съда фактическа обстановка, включително, че в склад „М.“ е имало пшеница й на фирмата на подсъдимия. От трите покупко-продажби на процесната пшеница подсъдимият е съдействал за продажбата на пшеницата на фирма „Димекс 2007“ЕООД, но не е присвоявал парични средства на фирма „Па-97“ООД. Превоза на пшеницата е извършена от автомобили на други фирми, видно от показанията на свидетелите Г.Д., Ж.Д., М.Ф., С.Д., С.И., П.Д., Р. и К. Ж., Т.Г., С.Г. и Д.Д., както и от изготвените документи във връзка с превоза на пшеницата. Единствено от показанията на свидетелите Сп.Д. и Т.Г. от ДП се установи, че от склад „С.“ в седмицата преди 24.05.2010г. е натоварен един камион на подсъдимия с пшеница, но не е ясно с какво количество и какво е станало с тази пшеница, като за това на подсъдимия не е предявено обвинение от ЯРП.

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.В., защото показанията му кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства и заключения на в.л. по приетите от съда експертизи.

          Съдът не кредитира онази част от показанията на св.С.Д. от ДП, в които се сочи, че в един и същи ден е натоварил два камиона с фандрома от склад “ М.“, защото в тази част показанията му от ДП/прочетени от съда, защото свидетелят не си спомняше всички подробности, касаещи товаренето на пшеницата през 2010г./ се оборват от показанията на свидетелите Й.В., Г.Д., Ст.И., П.Д. и К.Ж./последните трима извършили превоза на процесната пшеница/, които сочат, че е имало товарене на зърно на „Па-97“ООД и от склад „М.“, но в различни дни/17.05.2010г. и 21.05.2010г./. Свидетелят поддържа прочетените показания, в които е визирано, че от склад „М.“ е натоварил два камиона тип „гондоли“, но тези негови показания са изолирани и не се подкрепят от останалия доказателствен материал/кантарни бележки за извършените превози/, събран в с.з., поради което и съдът не ги кредитира.

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.Д., защото показанията му кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства и заключения на в.л. по приетите от съда експертизи.

          Съдът не приема за достоверни онази част от показанията на св.С.Г. от ДП, в които се сочи, че пшеницата, която е закупил е била доставена с т.а. „Шкода“, защото в тази част показанията му се оборват от показанията на св.П.Д., който е управлява т.а.“Мерцедес Актрос“. Свидетелят не си спомняше какво зърно е закупил и на каква цена, с какви лица е договорил тази продажба и какви документи са били оформени за това, поради което съдът прочете тези показания от ДП. Въпреки че свидетелят заяви, че поддържа прочетените показания, съдът не прие за достоверни тези показания в горепосочената им част, защото се опровергават от показанията на св.П.Д., както и от кантарната бележка, изготвена за този превоз.

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.Г., защото показанията му кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства и заключения на в.л. по приетите от съда експертизи.

          Съдът не кредитира онази част от показанията на св.Д.Д. от с.з., в които се сочи, че за осъществяване на сделката от 21.05.2010г. за продажбата на пшеница на фирма „Димекс 2007“ЕООД е водил разговори по телефона със св.Д.Ж., а не с подсъдимия, защото в тази част показанията му се оборват от прочетените показания на свидетеля от ДП. Съдът прочете показанията на свидетеля от ДП, защото констатира съществени противоречия с показанията му от с.з., относно това кога и с кого е водил свидетелят разговори за доставката на 150 тона пшеница, както и поради това, че Д.Д. не си спомняше всички факти и обстоятелства във връзка с тази продажба. Въпреки че свидетелят заяви, че поддържа прочетените показания само в частта, в която не си спомня всички подробности по сключената сделка, но не и в частта, че е водил разговори с подсъдимия, съдът кредитира прочетените показанията от ДП, включително и тези, в които свидетелят е разказал подробно кога и какви точно разговори е водил с подсъдимия, защото това е бил първия, най-близък темпорално до деня на тази продажба разпит на свидетеля, в който той много подробно, последователно и логично е обяснил пред разследващия орган, че е разговарял с подсъдимия за сделката. Едва в последващите му разпити в ДП и в с.з. той е променил коренно своята позиция, макар че е прочел и подписал този първи протокол за разпит. При анализа на тези първи показания от ДП не бе установено да има вътрешно противоречие, поради което съдът не приема за състоятелни твърденията на този свидетел, че не е прочел разпита си и е подписал протокола поради оказан натиск от следователя. Съдът приема за достоверни прочетените показания от ДП, защото същите кореспондират с кредитираните показания на свидетелите Ж.Д., Г.Д., Р.Ж., К.Ж. и Сп.Д., както и с кантраната бележка за извършения превоз. Всички тези доказателства, касаят извършването на процесната продажба на пшеница, още повече, че по делото не бяха събрани и други доказателства, от които да се установява, че св.Д. е договорил тази сделка по телефона със св.Д.Ж..

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.Д., защото показанията му кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства и заключения на в.л. по приетите от съда експертизи.

          Съдът не приема за достоверни онази част от показанията на св.Г.Д. от с.з., в които се сочи, че и трите сделки, посочени в обвинителния акт/ОА/ са били извършени само от св.Д.Ж., а подсъдимият и св.Д. не са имали никакво отношение към тези сделки. В тази част показанията на св.Д. се опровергават от показанията на свидетелите М.Ф. и Д.Д.. В прочетените показания от ДП на св.М.Ф. е посочено изрично, че за извършената на 17.05.2010г. сделка с пшеница на „Па-97“ООД с „Еврофокс“ЕООД св.Ф. е разговарял по телефона със св. Г.Д./посочен в разпита като Г.Д.Ж./, а не с неговия баща – св.Д.Ж.. При този разговор са уточнени количеството пшеница и нейната цена, след което той е получил зърното със съдействието на Г.Д. по разпореждане на св.Др.Ж. и е платил в офиса на фирма „Па-97“ООД дължимата сума. В тази връзка е издадена и кантрана бележка. От показанията на св.Д.Д. от ДП също се установи, че за извършената сделка на 21.05.2010г. с фирма „Димекс 2007“ ЕООД св. Д. е разговарял с подсъдимия, а не със св.Д.Ж., поради което съдът не кредитира показанията на св.Г.Д. в посочената им част. По делото не бяха събрани други доказателства, от които да е видно, че казаното в с.з. от брата на подсъдимия, касаещо сделките на 17.05.2010г. и 21.05.2010г. с „Еврофокс“ЕООД и „Димекс 2007“ЕООД е достоверно. 

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.Д. от с.з., защото показанията му кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства и заключения на в.л. по приетите от съда експертизи.

          Съдът не кредитира онази част от показанията на св.Ж.Д. от ДП и от с.з. – от ДП, в които се сочи, че и трите сделки с пшеницата на фирма „Па-97“ООД са извършени от подсъдимия, че по сделките с фирма „Еврофокс“ ЕООД и земеделски производител – св.С.Г. дължимите суми по фактури № 149/21.05.2010г. и № 147/21.05.2010г. са били платени по-късно от купувачите, и заради това са били заприходени по-късно в касата на „Па-97“ООД, че св.Ст.Г. е платил лично на св.Д. дължимата сума по закупеното от него зърно, и че поради това са издадени с по-късна дата ПКО и касовите бонове, и от с.з., в които се сочи, че всички сделки били движени само и единствено от св.Д.Ж., защото същите се оборват от кредитираните показания на свидетелите М.Ф., Ст.Г. и Д.Д.. От показанията на св.М.Ф. се установи, че сделката на 17.05.2010г. е извършена от св.Г.Д., макар и по разпореждане на неговия *** – св.Др.Ж.. От показанията на св.Ст.Г. е видно, че този свидетел не е разговарял с подс.Д.Ж., а с *** – св.Д.Ж.. До този извод се достига и при анализа на показанията на св.Г.Д. и св.Сп.Д., които сочат, че св.Др.Ж. е ръководил и трите продажби на пшеницата. От кредитираните показания на свидетелите М.Ф., Ст.Г. и Д.Д. се установи също, че подсъдимият е оказал съдействие на фирма“Па-97“ООД за извършване само на продажбата на фирма „Димекс 2007“ЕООД – това е видно и от показанията на св.Д. от ДП в края на нейния първи разпит. Сделките на 17.05.2010г. и 21.05.2010г. с фирмата „ Еврофокс“ЕООД и земеделския производител – св.Ст.Г., са извършени съответно от св.Г.Д. и св.Д.Ж., като плащане в офиса на фирма “Па-97“ООД е имало само от св.Ф., а св.Ст.Г., дори не е ходил в офиса на фирма „Па-97“ООД. Видно от показанията на св.Д. от с.з., и от показанията на свидетелите Г.Д., Сп.Д. и Т.Г., в кредитираната им част, доставката на зърното на св.Ст.Г. ***, а заплащането й на св.Д.Ж., в присъствието и на друго, неустановено по делото лице, което не е било подсъдимия, след като категорично се установи, че главно действащо лице при процесните продажби е бил св.Д.Ж.. Св.Ст.Г. изрично заяви в с.з., че не е виждал подсъдимия и не е водил разговори с него, като при доставката на пшеницата също не е виждал подсъдимия. В тази връзка съдът прочете показанията на св.Д. от ДП, след като констатира съществено противоречие на тези показания с показанията й от с.з., относно това как са били извършени сделките с пшеницата на фирма“Па-97“ООД и кои лица са взели участие при договаряне на продажбите, както и поради това, че св.Д. не си спомни конкретни цифри и конграгенти на фирма „Па-97“ООД, във връзка с процесните сделки. Съдът не кредитира визираните по-горе показанията на св.Д. от ДП, в частта им, че и трите сделки с пшеницата на фирма „Па-97“ООД са извършени от подсъдимия, че по сделките с фирма „Еврофокс“ЕООД и земеделски производител – св.С.Г. дължимите суми по фактури № 149/21.05.2010г. и № 147/21.05.2010г. са били платени по-късно от купувачите, и заради това са били заприходени по-късно в касата на „Па-97“ООД, че св.Ст.Г. е платил лично на св.Д. дължимата сума по закупеното от него зърно, и че поради това са издадени с по-късна дата и ПКО и касови бонове, защото те се оборват от показанията на свидетелите М.Ф., Ст.Г., Д.Д., Г.Д. и Сп.Д., които показания кореспондират с показанията на св.Д. от с.з., че подс.Д.Ж. не е бил упълномощен да „осъществява продажби“, а само да търси клиенти за пшеницата, поради което съдът кредитира показанията на св.Д. от с.з. в тази им част. Дори в показанията си от ДП св.Д. е посочила причината, поради която са издадени по-късно ПКО и фискални бонове – държала е парите у дома си, а не в касата на дружеството. В тази връзка са и показанията на св.В. от ДП, пред който св.Д.Ж. е заявил, че парите от продажбата на пшеницата са налице, но не са внесени по сметката на фирма “Па-97“ООД. Едва, след като св.Ж.Д. и св.Д.Ж. разбрали, че св.В. е сигнализирал органите на полицията, Д. е изготвила ПКО-ри, посочени в ОА и съответните касови бонове. Свидетелката заяви пред съда, че поддържа показанията си от с.з. и тези от ДП, в които се сочи, че подсъдимият само е осигурявал пазари, но не е бил упълномощаван да извършва сделки. По изложени вече съображения съдът не кредитира нейните показания от с.з., че само св.Др.Ж. е извършвал продажбите, но приема за достоверни показанията и от ДП, че подсъдимият е следвало само да търси пазари за фирмата, като така й помогне да реализира продукцията си. След прочитане на показанията на свидетелката от ДП във връзка с това, че св.Д. не си спомни конкретни цифри и конграгенти на фирма „Па-97“ООД, касаещи процесните сделки и други сделки, Д. в своите показания в с.з. заяви, че е получава пари в брой от св.Др.Ж. във връзка със сделките и е изготвила предявените й от съда по чл.284 от НПК ПКО и фактури, поради което в тази част съдът приема за достоверни прочетените показания.    

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.Д., защото показанията й кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства и заключения на в.л. по приетите от съда експертизи.

          Съдът не кредитира онази част от показанията на св.К.И. от ДП/прочетени в с.з., защото свидетелят не си спомня кога е спрял да ходи във фирма „Па-97“ООД и какво точно му е обяснено във връзка с извършените процесни продажби на пшеницата на посочената фирма/ и от с.з., в които/от ДП/ се сочи, че подсъдимият е изнесъл от складовете на фирма „Па-97“ ООД четири камиона със пшеница на фирмата, и/ от с.з./, че е имало значително изнасяне на пшеница от складовете на фирма „Па-97“ООД, защото в тази част показанията му се оборват от кредитираните обяснения на подсъдимия и показания на свидетелите М.Ф., Т.Г., Сп.Д., Ст.Г., Ст.И., П.Д., Г.Д. и К.Ж.. От обясненията на подсъдимия и показанията на визираните свидетели се установи, че подсъдимият е съдействал на фирма „Па-97“ООД само при продажбата на пшеницата на фирма „Димекс 2007“ ЕООД, като от показанията на свидетелите Т.Г. и Сп.Д. се установява, че преди 24.05.2010г. от склад „С.“ е бил натоварен с пшеница един от т.а. на подсъдимия, но от тези показания не става ясно с какво точно количество и на какво основание е извозена тази пшеница. За това зърно на подсъдимия няма повдигнато обвинение от ЯРП, след като не са събрани достатъчно доказателства, които да навеждат извода, че има кражба. Св.И. заяви в с.з., че поддържа прочетените показания от ДП, както и това, че за износа на пшеницата е научил от  св.В..

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.И., защото показанията му кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства и заключения на в.л. по приетите от съда експертизи.

          Съдът не кредитира онази част от показанията на св.И.И. от ДП/прочетени в с.з. поради констатирано съществено противоречие с показанията й от с.з./, че при всяко внасяне и изнасяне на пшеница от складовете на фирма „Па-97“ООД са се съставяли документи, че в тези складове е имало само пшеница на тази фирма, че подсъдимият е бил изнесъл шест камиона със зърно, защото в тази част визираните показания се оборват от кредитираните показанията на свидетелите Д.Д., Сп.Д., Т.Г., К.Ж., М.Ф., Ст.И., Ст.Г., П.Д., Г.Д., Г.М., Ив.К. и Н.Г. Свидетелите Д.Д., Сп.Д., К.Ж., М.Ф., Ст.И., Ст.Г., П.Д. и Г.Д. са участвали при извършването на продажбите и организирането на превоза на процесното хлебно зърно, като нито един от тях не е посочил, че подсъдимият има участие в извършването на процесното престъпление по чл.26 от НК. Само свидетелите Т.Г. и Сп.Д. твърдят, че преди 24.05.2010г. от склад „С.“ е натоварен камион на подсъдимия, без да е ясно за какво количество пшеница става дума и на какво основание е било изнесено от този склад. Подсъдимият не е присъствал при товаренето на това зърно и за този случай не му е повдигнато обвинение от ЯРП. От показанията на свидетелите Г.М., Ив.К. и Н.Г., работили във фирмата на подсъдимия и показанията на св.Г.Д. се установи, че през мес.09.2009г. в склад „М.“ е внасяно жито на фирмата на подсъдимия без това да е отбелязано документално във фирма „Па-97“ООД. В тази насока са и показанията на св. Кр.И. и шофьорите към фирма „Па-97“ООД - свидетелите М. М., П.П. и М. Д.. Св.Кр.И. е посочил пред съда, че във складове на фирма “Па-97“ООД е внасяно зърно на работници на фирмата, но не е посочил, че това се отчитало със съответния документ, а останалите трима свидетели са заявили в с.з, че през лятната кампания са внасяли пшеница в складовете на фирмата без същата да е претеглена точно, като подс.Д.Ж. също е внасял своя пшеница в склад „М.“. Пред съда свидетелката заяви, че е дала такива показания в ДП, защото е имала такава информация само от св.В., като потвърди, че не е отчитано точно какво количество пшеница се внасяло в складовете на фирма „Па-97“ООД през земеделската кампания и не знае дали е имало зърно на св.Д.Ж.. Заяви също, че извън кампанията е работила само в офиса на фирмата и не знае дали е внасяно или изнасяно зърно на фирмата или на други лица. Показанията на св.И. от ДП бяха прочетени и в частта им, касаеща взаимоотношенията във фирма“Па-97“ООД, воденето на отчетността и извършването на определени дейности във фирмата, т.к. свидетелката не си спомняше тези подробности. Св.И. посочи, че поддържа тези показания. Тези показания кореспондират с показанията на св.В. и св.Кр.И. и се кредитират от съда като достоверни.

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.И., защото показанията му кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства и заключения на в.л. по приетите от съда експертизи.

          Съдът не кредитира онази част от показанията на св.М.М. от с.з., в които се сочи, че е имало значително изнасяне на пшеница на фирма“Па-97“ООД от складове на фирмата с камиони на подсъдимия, защото в тази част показанията му се оборват от показанията на свидетелите Д.Д., Сп.Д., Т.Г., К.Ж., М.Ф., Ст.И., Ст.Г., П.Д., Г.Д., Г.М., Ив.К. и Н.Г. Свидетелите Д.Д., Сп.Д., К.Ж., М.Ф., Ст.И., Ст.Г., П.Д. и Г.Д. са участвали при продажбите и организирането на превоза на пшеницата, като нито един от тях не е посочил, че подсъдимият е извършил процесното престъпление. Само свидетелите Т.Г. и Сп.Д. сочат, че преди 24.05.2010г. от склад „С.“ на фирма „Па-97“ООД е натоварен един камион на подсъдимия, на без да е ясно какво количество пшеница е било натоварено и на какво основание зърното е било изнесено от този склад. За тази дейност подсъдимият не е привлечен да отговаря по НК. Свидетелят заяви пред съда, че горепосочената информация му е предоставена от св.В..  

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.М., защото показанията му кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства и заключения на в.л. по приетите от съда експертизи.

          Съдът не кредитира онази част от показанията на св.М.Ф. от ДП/прочетени от съда, след като бе установено, че свидетелят е починал/, в които се сочи, че е разговарял по телефона със св.Г.Д./неточно посочен като Ж. в разпита му/на 20.05.2010г., а на 21.05.2010г. е станало извозването на закупената от „Еврофокс“ЕООД пшеница, защото от приложената по делото кантрана бележка, фактура № 149/21.05.2010г., както и от показанията на свидетелите Сп.Д. и Ст.И. се установи, че разговорът е проведен на 17.05.2010г., и извозването на пшеницата е станало също на 17.05.2010г., а на 21.05.2010г. е станало плащането по сделката и получаването на фактурата от офиса на фирма „Па-97“ООД.   

          В останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.Ф. от ДП, защото показанията му кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства и заключения на в.л. по приетите от съда експертизи.

          Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.Г., Ел.П., П.Д., Ст.И., Ив.К., Ал.А., Р. Ж., Г.И., Н.К., К.Ж. от с.з. и ДП, и показанията на Г.М., Н.Г., М.М., П.П., М.Д. от с.з., както и показанията на св.Др.Ж. от ДП, т.к. тези свидетели са разказали добросъвестно какво им е известно относно предмета на делото и дейността на фирма “Па-97“ООД и фирма “Ж. – Т.“ЕООД. От показанията на свидетелите Т.Г., П.Д., Ст.И., Р. Ж. и К.Ж. се установява, че на процесните дати в ОА са изнесени, претеглени и доставени процесните количества пшеница от фирма „Па-97“ООД, на фирма “Еврофокс“ ЕООД, на земеделския производител – св.Ст.Г. и на фирма „Димекс 2007“ ЕООД, като подсъдимият е посредничил само при продажбата на пшеницата на фирма „Димекс 2007“ ЕООД. От показанията на свидетелите Ив.К./*** във фирмата на подсъдимия/, Н.Георгиева, Г.М./работили във фирмата на подсъдимия/, М.М., П.П. и М.Д./работили като *** във фирма „Па-97“ООД/ се установява, че „Ж.Т.“ЕООД е внасяло през мес.09.2009г. пшеница в склад „М.“, за което има само документи от фирмата на подсъдимия, а количеството пшеница, което е постъпвало от блоковете на фирма „Па-97“ООД в нейните складове не е било отчитано точно, а само по документи. От показанията на св.Ел.П. се установява как е била водена отчестността по процесните сделки и какви отчетни документи са били издавани и издадени във фирма „Па-97“ООД, както и как е станало предаването на документацията от св.Ж.Д.. От показанията на св.Н.К. е видно как е била извършена фумигацията на пшеницата на фирма „Па-97“ООД, в кой склад е станало това и какви документи са били издадени за тази дейност. От показанията на свидетелите Г.И. и Ал.А./първия свидетел *** на фирма А.“ООД, а втория свидетел служител в тази фирма/ се установи, че св.Д.Ж. е извършвал плащания от името на фирма „Па-97“ООД и е осигурявал семена и препарати за работата на тази фирма. Това се установява и от прочетените от ДП показания на починалия св.Др.Ж., от които показания е видно, че реално дейността на фирма „Па-97“ООД е ръководена от св.Др.Ж.. Съдът прочете и част от показанията на свидетелите от ДП, защото св.Т.Г. не си спомняше подробности, касаещи износа на зърно от склад „М.“, св.Ел.П. не си спомняше всички подробности по изготвянето, приемането и осчетоводяването на счетоводните документи на фирма „Па-97“ООД, както и на това какви вещи е предала св.Ж.Д. на св.П., свидетелите П.Д., Ст.И., Р.Ж. и К.Ж. не успяха да си спомнят всички подробности, касаещи превозите на процесното зърно, свидетелите Г.И. и Ал.А. ни си спомняха всички подробности, касаещи бизнес отношенията между фирма „А.“ООД и фирма „Па-97“ООД, какви счетоводни документи са се издавали, какъв договор е бил сключен и какво е било участието на св.Др.Ж. в тези бизнес отношения, св.Н.К. не си спомняше всички подробности относно фумигацията на зърното на „Па-97“ООД в склад „М.“. След прочитането на показанията на тези свидетели от ДП всички заявиха, че поддържат прочетените показания, които кореспондират с показанията им от с.з., с приетите от съда кантарни бележи, фактури, ПКО и други счетоводни документи, приети от съда, с кредитираните от съда заключения на в.л. по приетите експертизи, с веществените доказателствени средства/фотоалбуми към протоколи за оглед на веществени доказателства и претърсване и изземване/, както и с кредитираните показания на останалите свидетели и кредитирани обяснения на подсъдимия, поради което съдът ги приема за достоверни. Съдът изключи от доказателствения материал показанията от първия разпит на св.Г.М. от с.з., защото е пропуснал да снеме нейната самоличност.      

  

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

 

Подс.Д.Д.Ж. с деятелността си не е осьществил от обективна и субективна страна сьстава на чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, т.к. през периода от 17.05.2010 год. до 21.05.2010 год., в с. Т., обл. Я., от склад „М., ползван от „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я., не е действал в условията на продължавано престъпление, чрез посредственото извършителство на С.З.И. ***, П.П.Д. ***, К.И. *** и С.К.Д. ***, чрез използване на МПС - челен товарач - фандрома /без рег.№/, товарен автомобил „Шкода Мадара“ с per. № РВ 2336 ММ, собственост на „М. Н. П.ООД гр. А., товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с per. № А 1904 ВХ, собственост на „Керамика - Бургас“ АД гр. Бургас и товарен автомобил „Скания“ с per. № У 5110 АВ, собственост на ЕТ „***.“***, да е отнел чужди движими вещи - 197 080 кг хлебна пшеница на обща стойност 55 182.40 лева, от владението на собственика им „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я., представлявано от Й.Н.В. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

На 17.05.2010 год., в с. Т., обл. Я., от склад „М., ползван от „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я., чрез посредственото извършителство на С.К.Д. ***, и С.З.И. ***, чрез използване на МПС - челен товарач - фандрома /без рег.№/ и товарен автомобил „Шкода Мадара“ с per. № РВ 2336 ММ, собственост на „М.Н. П.ООД гр. А., да е отнел чужди движими вещи - 23 320 кг хлебна пшеница на обща стойност 6529.60 лева, от владението на собственика им „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я., представлявано от Й.Н.В. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

На 21.05.2010 год., в с. Т., обл. Я., от склад „М., ползван от „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я., чрез посредственото извършителство на С.К.Д. ***, и П.П.Д. ***, чрез използване на МПС - челен товарач - фандрома /без рег.№/ и товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с per. № А 1904 ВХ, собственост на „Керамика - Бургас“ АД гр. Б., да е отнел чужди движими вещи - 23 760 кг хлебна пшеница на обща стойност 6652.80 лева, от владението на собственика им „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я., представлявано от Й.Н.В. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

На 21.05.2010 год., в с. Т., обл. Я., от склад „М.“, ползван от „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я., чрез посредственото извършителство на С.К.Д. *** и К.И. ***, чрез използване на МПС - челен товарач - фандрома /без рег.№/ и товарен автомобил „Скания“ с per. № У 5110 АВ, собственост на ЕТ „***.“***, да е направил опит да отнеме 150 000 кг хлебна пшеница на стойност 42 000 лева, от владението на собственика им „ПА 97“ ООД с. Т., обл. Я., представлявано от Й.Н.В. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието да е останало недовършено по независещи от дееца причини.

От обективна страна, за да има извършено престъпление по посочения квалифициран състав от НК, инкриминираното деяние по чл.26 от НК и деянията, елемент от неговия състав, трябва да са осъществени противозаконно, без съгласието на собственика/управителя на фирма „Па-97“ООД/ на процесните вещи/пшеница/ с намерение да се присвоят. От правния анализ на всички гласни доказателствени средства, включително от обясненята на подсъдимия, се установи, че решението и реализацията на трите продажби на пшеница, собственост на фирма“Па-97“ООД е взето и осъществено от св.Д.Ж., който реално е *** материалните активи на фирмата. Това е видно от разпита на незаинтересованите от изхода на делото свидетели С.Д./фадромист, натоварил с фандрома и трите камиона при извозването на пшеницата/, С.Г./земеделски производител закупил част от процесната пшеница/, М.Ф./закупил част от процесната пшеница/, Д.Д./закупил част от пшеницата относно кредитираните му показания/, Т.Г./бивш механизатор във фирма „ПА-97“ООД, станал очевидец на извозването на част от процесното зърно/, Е.П./счетоводител на фирма „Па-97“ООД/, П.Д. и С.И./извозвали част от процесната пшеница/, А.А. и Г.И./предоставяли семена и торове на фирма „Па-97“ООД/, Н.К./извършил фумигация на част от зърното на фирма „Па-97“ООД/, К.Ж. и Р.Ж./организирали превоза на част от процесната плшеница/, М.М., П.П., М.Д./работили като *** във фирма „Па-97“ООД/, от които показания се установи, че реално фирмата е била ръководена от св.Др.Ж., който е разпореждал какво да се прави всеки ден. От разпита на тези свидетели, както и от представените по делото кантарни бележи и други счетоводни документи/посочени по-горе/, касащи материални активи на фирма „Па-97“ООД и процесните сделки е видно, че подсъдимият не е извършил трите процесни продажби, при реализацията на тези сделки не са ползвани камиони на неговата фирма. Той не е получавал пари от визираните покупко-продажби. Подсъдимият не е организирал и натоварването на процесната пшеница и нейното извозване. Това е станало по разпореждане на неговия *** – св.Д.Ж. и с прякото участие и на неговия *** – св.Г.Д.. Подс.Д.Ж. е осъществил посредническа дейност само при извършването на сделката с фирма „Димекс 2007“ЕООД. В тази връзка подсъдимият само е съдействал за осъществяването на посочената продажба на зърно, но реално товареното, извозването и продажбата на тази пшеница е била организирана от неговия *** – св.Д.Ж., а документирането на трите сделки е станало от неговата ***- св.Ж.Д.. От разпита на работниците във фирма „Па-97“ООД, във връзка с извършването на трите продажби на посочената пшеница се установи, че последната сделка е осъществена със зърно от склад „С.“, а не от склад „М.“. По делото не се установи подс.Д.Ж. да е въздействал по някакъв начин на своите близки роднини или на работниците от процесната фирма, за да се реализират визираните продажби на зърно. В този смисъл не е налице т.нар. “посредствено извършителство“ на процесното деяние по чл.26 от НК от подсъдимия, защото Д.Ж. не е въздействал върху съзнанието на свидетелите Ст.И., П.Д., К.Ж. и Сп.Д., което да ги е мотивирало без умишелна вина да извършат от фактическа страна инкриминираното деяние. Нито един от тези свидетели не заяви пред съда на посочените в ОА дати на извършване на продажбите и извозването на пшеницата да са имали разговори с подсъдимия или той да е присъствал на мястото на товаренето на зърното и да е разпореждал или ръководил натоварването и извозването на предмета на престъплението. Изнасянето на пшеницата от склад „М.“/две от продажбите/ и от склад „С.“/последната продажба, макар и реализирана частично/ и предаването й във фактическата власт на купувачите е станало единствено по разпореждане и с участието на св. Д.Ж., без съгласието и знанието на св.Й.В., като *** на фирмата, с помощта и на св.Г.Д., а не от подсъдимия. От показанията на заинтересованите свидетели от изхода на делото – Г.Д., Ж.Д., Й.В., Кр.И. и Ил.И. - също се установи, че реално почти всички дейности с материални активи на фирма Па-97“ООД са се ръководили от св.Д.Ж., а напускането на продукция от складовете на фирмата не е ставало без разпореждането на Др.Ж.. Установи също, че подс.Д.Ж. не е участвал пряко в дейността на фирма „Па-97“ООД.    

Подсьдимият не е придобил й фактическата власт вьрху процесните вещи, защото само е съдействал на своя *** да се извърши една от процесните продажби. Той не е получил и насрещната престация по тези сделки – парите са предадени на св.Др.Ж. и  Ж.Д./за първите две продажби/, а по третата сделка не е направено плащане, защото пшеницата не е доставена на купувача.  

Подс.Д.Ж. не е осъществил инкриминираното деяние по чл.26 от НК и от субективна страна. Той е съдействал на своя *** да се извърши една от продажбите на пшеница/сделката със фирма „Димекс 2007“ЕООД/, като желанието му е било да помогне на фирмата на ***, а не да присвои паричните средства от тази продажба. Това е видно от разпита на св.Д.Д. от ДП, в който е посочено, че подс.Д.Ж. му е заявил, че: „…фирмата на баща му ще продава пшеница…“ и че нещата ще бъдат уредени документално от касиера на фирмата, който щял да издаде съотвената фактура. В този смисъл не може да се приеме, че е имало изразено намерение от подсъдимия да присвои паричните следства от продажбата на процесната пшеница, след като е бил издаден счетоводен документ в деня на първата доставка на част от пшеницата и то преди още да е доставено цялото количество от 150 тона. Относно другите две деяния по делото няма събрани гласни и писмени доказателства, които да навеждат извода, че подс.Д.Ж. е извършил тези деяния или е бил субективно ангажиран с тяхното осъществяване. По делото не бе установено подсьдимият да се облагодетелствал по неправомерен начин от трите сделки с пшеницата.

С оглед гореизложеното, съдът изцяло споделя аргументацията на защитата, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние от обективна и субективна страна, защото от кредитираните обяснения на подсъдимия и показанията на свидетелите Й.В., С.Д., С.Г., Д.Д., Г.Д., Ж.Д., К.И., И.И., М.М. и М.Ф. от с.з. и от ДП, и от показанията на свидетелите Т.Г., Е.П., П.Д., С.И., И.К., А.А., Р.Ж., Г.И., Н.К., К.Ж., Н.Г., Г.М., М.М., П.П., М.Д. и Д.Ж. от с.з. и ДП и техния анализ категорично се установи, че подс.Д.Ж. не е участвал в две от продажбите на процесното зърно, а при осъществяване на третата продажба е оказал само съдействие на своя *** да бъде продадена и пшеницата от 150 тона на фирма „Па-97“ООД. В тази връзка са и кредитираните от съда писмени и веществени доказателствени средства – кантрани бележки, ПКО, фактури и други счетоводни документи, подробно посочени по-горе, на фирма „Па-97“ООД, фирма“Ж.Т.“ЕООД, както и изготвените фотоалбуми към протоколите за оглед на веществени доказателства и претъсване и изземване на част от пшеницата, оставена на съхранение в склад на фирма „Па-97“ООД. В тази насока са и заключениета на в.л. по кредитираните от съда експертизи. Поради това съдът не прие доводите на прокурора, че подс.Д.Ж. е извършил инкриминираното деяние от обективна и субективна страна, призна го за невиновен в извършване на процесното престъпление и на основание чл.304 от НПК го оправда по предявеното му обвинение от ЯРП по чл.195, ал.1,  т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

При този изход на делото съдът не наложи на подсъдимия наказание по НК.

Съдът е пропуснал да се произнесе по реда на чл.301,ал.1,т.11 от НПК какво да стане с вещественото доказателство по делото/136 170 кг пшеница/, но в хода на процеса бе установено, че вещественото доказателство е продадено от лицето, на което е оставено за отговорно пазене.

Граждански иск по делото не бе предявен.

При този изход на делото на основание чл.190, ал.1 от НПК, сьдьт постанови, че направените по делото разноски в размер на 400лв. от ОСлО в ОП-Ямбол и 458.47лв. от ЯРС остават за сметка на държавата.

По тези сьображения сьдьт постанови присьдата си.

 

                                                                                                                                                 Районен сьдия: