№246
гр. Силистра, 02.07.2019г.
ОКРЪЖЕН
СЪД - СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Василева
Кремена Краева
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев в. ч. гр. д. № 122 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена
е въззивна частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
срещу част от Разпореждане № 554 от 26.02.2019г., постановено по ч. гр. д. №
280/2019г. по описа на Районен съд - Силистра, с което частично е отхвърлено
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу Б.Д.Д. за сумата 189 /сто осемдесет и девет/ лева
представляваща неустойка за неизпълнение по договор за паричен заем № 5392325
от 26.10.2017г., сключен между длъжника и „Вива кредит“ ООД, такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 189 /сто осемдесет и девет/ лева, такса
разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 195 /сто деветдесет и
пет/ лева и разноски по делото за сумата над 11.91лв. /единадесет лева и
деветдесет и една стотинки за държавна такса и 23.82лв. /двадесет и три лева и
осемдесет и две стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение.
Подаденото
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е
отхвърлено в тази част, тъй като районният съд е приел, че е налице нищожност
на клаузите за заплащане на посочената неустойка и такси, като неравноправни
съгласно чл. 146, ал. 6 от ЗЗП, а също и съобразно чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал.
2 от ЗПК.
Частният
жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е необосновано и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е превишил своите
правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва
да бъде доказано в едно бъдещо исково производство. Навежда довод, че за
заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на
неравноправна клауза, тъй като заповедното производство не е със състезателен
характер и посочва съдебна практика в подкрепа на становището си.
Твърди,
че претендираната неустойка в процесния договор не е нищожна, поради нейния
обезпечителен характер, но дори и да се приеме за прекомерна това не води до
нищожност. Жалбоподателят намира, че е налице облигационна връзка чиито параметри
са свободно договорени между страните поради, което правните последици от поето
и неизпълнено договорно задължение следва да се изтърпят от неизправната страна
в случая – длъжника. Същите аргументи са посочени и в подкрепа на претенцията
за разходи за извънсъдебно събиране на задължението и таксата за експресно
разглеждане на документи.
При
тези съображения моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да
бъде издадена заповед за изпълнение за всички претендирани със него суми.
Като
взе предвид становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият
състав приема за установено следното:
Жалбата
е редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на обжалване, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по
същество, частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД от 21.02.2019г. срещу Б.Д.Д., за присъждане на
следните парични вземания: сумата от 400 /четиристотин/ лева главница по
договор за паричен заем № 5392325 от 26.10.2017г., сключен между длъжника и „Вива
кредит“ ООД, договорна лихва за периода от 25.11.2017г. до 23.06.2018г. в размер
на 70.16 лв., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 189лв.,
неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 189лв., обезщетение за
забава в размер на 51.53лв. представляващо законната лихва за периода от 24.07.2018г.
до 11.02.2019г., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 195 лв.,
както и законна лихва върху главницата от 21.02.2019г. до окончателното й
изплащане и разноски по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
От
фактическите твърдения, изложени от „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ООД, в подаденото заявление, се установява, че претендираните
вземания произтичат от сключен договор за паричен заем, който по своята правна
характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 ЗПК, както правилно е приел заповедният съд. Следователно длъжникът се
ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита
на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП. Съгласно т. 9 от
§ 13а от ДР на ЗЗП, са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, прогласява неравноправните клаузи за
нищожни, като така изпълнява и изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива
93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.
Видно
от подаденото заявление в раздел „Допълнителни изявления и допълнителна
информация“, заявителят посочва за дължими и следните суми - такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 189лв., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 189лв. и разходи
и такси за извънсъдебно събиране в размер на 195 лв., а главницата по договора
за паричен заем е в размер на 400 /четиристотин/ лева
Договорът
представляващ правопораждащ факт между страните предвижда санкционна последица за
заемополучателя в случай, че не изпълни задължението си в определен срок след
сключването да предостави на заемодателя обезпечение представляващо
поръчителство от две физически лица, които отговарят на определени
регламентирани в договора изисквания.
Съобразявайки
така установеното настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстанционния съд относно това, че размерът на всяка една от
претендираните такси, всеки равняващ се близо на половината от размера на
главницата, е необосновано висок, поради което клаузите, от които произтича
това задължение се явяват неравноправни, съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, препращайки
и към мотивите на първоинстанционния акт на основание чл. 272 от ГПК, вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК и чл. 279 от ГПК.
В
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността съдът следи
служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която се позовава на
нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи, от които се извежда предявеното със
заявлението вземане се обосновава с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
съгласно която заповед за изпълнение не се издава, а депозираното заявление се
отхвърля в случаите, когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави. Неравноправните клаузи се намират в пряко противоречие с императивните
норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Съгласно
чл. 633 от ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз
/ДФЕС/ решенията на Съда на ЕС имат задължителен характер относно тълкуването
на нормите на общностното право. С Решение на Съда от 14.06.2012г. по дело
C-618/10 е дадено задължително тълкуване на реципираната в националното ни
законодателство Директива 93/13/ЕИО, според което същата не допуска правна
уредба на държава – членка, която не дава възможност на съда, в който и да е
етап на производството, макар да е установил всички необходими за това правни и
фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер на
клауза в договор, ако потребителят не е подал възражение – в този смисъл са и
решенията по дела С-473/00, С-137/08 и С-415/11. Следователно, следва да се
приеме, че съдът, разглеждащ заповедното производство, е длъжен и без да е
налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника - потребител да извърши служебно
проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича от
неравноправна клауза и ако такава клауза бъде констатирана следва да отхвърли
заявлението. В този случай заявителят има възможност да претендира вземането си
в хода на общото исково производство, което гарантира състезателност и равнопоставеност
на двете страни.
При
тези правни съображения обжалваното разпореждане се явява правилно и
законосъобразно, следователно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 554 от 26.02.2019г., постановено по ч. гр. д. № 280/2019г. по
описа на Районен съд - Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.