№ 78
гр. П. 05.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20245200500879 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За жалбоподателя Прокуратурата на РБългария се явява прокурор
Станка Димитрова от ОП - Пазарджик.
Не се явява ответникът Д. Т. редовно призован. Не се явява и
процесуалният му представител адв. С. М..
Съдът докладва становище от адв. С. Й. М. в качеството му
пълномощник на Д. Т., с което уведомява съда, че поради невъзможност да се
явят в насроченото открито съдебно заседание за 05.02.2025г., прави изрично
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие и моля да се даде ход на делото.
Заявяват, че нямат доказателствени искания и няма да се сочат нови
доказателства. Оспорват депозираната въззивна жалба от Прокуратура на
РБългария, така както е заведена срещу обжалваното първоинстанционно
Решение, като подробни съображения са изложили в отговора на въззивната
жалба. Считат, че решението на В.ският районен съд е постановил едно
справедливо Решение, с което да овъзмездил претърпените от Т.
неимуществени вреди във връзка с повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление. От друга страна считат, че Решението е правилно и по
съединения иск за имуществени вреди, които били доказани по надлежния
ред.
1
Съдът докладва и заявление от адв. М., в което се прави искане за
спиране на производството до произнасянето със съдебен акт по гр.д. №
3925/2023г. по описа на ВКС.
Прокурорът: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №378/24.10.2024г., постановено по гр.д.№ 951/2024г. по
описа на РС- В. е осъдена Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул.„Витоша“ 2, да заплати на Д. Д. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр.Р., ул.„В.Л.” №54, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 1000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на образувано срещу него наказателно производство ДП № ЗМ
268/2023г., по описа на РУ МВР В. и вх.№3124/2023г. по описа на Районна
прокуратура- П. Териториално отделение В., което е прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1 от НПК, с Постановление от 05.03.2024г., ведно със законната
лихва, считано от 05.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения
размер от 1000лв. до пълния претендиран от 3000лв., като недоказан.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша“ 2, да заплати на Д. Д. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Р.,
ул.„В.Л.” №54, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 5 лв., представляваща
заплатена държавна такса.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша“ 2, да заплати на адв.С. Й. М., на основание чл.78, ал.1 ГПК, във
връзка с чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 400лв., представляваща разноски в
настоящото производството.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Емилия Балева-
прокурор в РП- В., като представител по право на прокуратурата на Република
България в неговата осъдителна част.
Счита се, че то е неправилно, поради нарушаване на материалния закон,
2
съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Твърди се, че съдът е приел, че съобразно съдебната практика,
„обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по- широко
за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателноправен смисъл.
Съответно е отбелязал, че макар ищецът да не е посочен изрично като лице,
срещу което е водено разследване, то е от материалите е безспорно, че именно
той е лицето, уличено в извършване на престъпление, предвид изготвената по
случая докладна записка от полицейски служител.
Визира се, че съдът е направил извод, че от материалите по ДП
безспорно се установява, че именно в дома на Дж.Т. е било извършено
претърсване и изземване, за което е изготвен протокол за оглед на
местопроизшествие, по отношение на него е била взета мярка по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, като е бил задържан за срок до 24 часа.
Сочи се, че е и приет извод, че единствено ищецът би могъл да бъде
извършител на престъплението, за което е образувано ДП. Съответно е
прието, че следва да се вземе предвид и задържането на ищеца за 24 часа от
МВР, защото е предприето във връзка с извършено престъпление по чл.296 от
НК, противно от установената съдебна практика, че Прокуратурата на РБ не е
пасивно легитимирана страна за евентуални вреди от действия на органите на
МВР.
Счита се, че направеният извод от съда е неправилен и противоречащ на
доказателствата по делото и закона. В тази насока се твърди, че процесното
досъдебно производство е образувано при условията на чл.212, ал.2 от НПК
на 17.08.2022г. за извършено престъпление по чл.339, ал1- за това, че на
същата дата в гр.Р. в стопанска постройка на ул.“В.Л.“ №54 се държи
огнестрелно оръжие- 1 бр. пушка с неустановена марка, с №*********, без
надлежно разрешение. Разследването е приключило на 13.09.2022г., като
наказателното производство е прекратено с постановление от 29.09.2022г., на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК. Ищецът не е разпитван
по ДП и спрямо него не са извършвани никакви процесуално следствени
действия.
Сочи се, че актът за образуване на ДП не е насочен конкретно срещу
ищеца Дж.Т.. Разследването се води за извършено престъпление, не срещу
конкретно лице, в рамките на досъдебното производство не са предприети
3
никакви действия- и съдът не е посочил такива, които да упражняват
държавна принуда спрямо конкретно лице, за да се ангажира отговорността на
прокуратурата за обезвредата им.
Визира се, че съдът е посочил обаче такива действия, предприети от
органите на МВР, като незаконосъобразно е разширил отговорността на
прокуратурата за действия на органи на МВР- каквото е задържането на лице
със заповед за задържане, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
Твърди се, че задържането на ищеца е осъществено преди образуването
на ДП, което е видно от материалите по делото, следователно не е действие,
предприето в рамките на ДП. Образуването на ДП, в условията на чл.212, ал.2
от НПК, какъвто е конкретния случай е в правомощията на разследващите
органи, който образуват такова при законен повод и достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер, за което уведомяват прокуратурата.
При образуване на ДП не се коментира виновността на конкретното лице за
извършеното престъпление, респ. то не се образува срещу конкретно лице. Да
се приеме, че образуването на ДП е санкция /потвърждение или отмяна/ на
действията на полицейския служител, предприети при подаден сигнал от
граждани, противоречи както на духа, така и на буквата на закона. В
конкретният случай, съдът е извел мотива си за наличие на „незаконно
обвинение“ единствено въз основа на действия предприети от полицията при
обработване на подаден сигнал- самата жалба и заповед за задържане по
ЗМВР.
Твърди се, че не без значение е, че действията на полицейските
служители, извършени във връзка с получен сигнал, не са получили, а според
действащото законодателство и не може да получат, потвърждение или
приемане от прокуратурата, за да й бъде вменено в отговорност. В тази насока
се сочи, че за да направи подобен извод, съдът се е позовал на съдебна
практика почиваща на отменени отдавна текстове на закона, което личи и от
използваната в решението му терминология.
Визира се, че съдебната практика при сега действащото законодателство
е категорична, че прокуратурата не е пасивно легитимирана страна за
евентуални вреди от действия на органи на МВР, каквото е задържането на
лица по ЗМВР. Следователно при претендиране на вреди от тези действия на
МВР, то и искът за обезвредата следва да бъде насочен към МВР, е не към
4
прокуратурата.
Твърди се, че независимо колко разширително съдът ще тълкува
понятието „обвинение в извършване на престъпление“ за нуждите на
специалния деликт, за да вмени отговорност именно на прокуратурата
„незаконно обвинение“, каквото по същността си е обвинението по чл.2, ал.2,
т.3 от ЗОДОВ, то следва да се преценят действията на съответния наблюдаващ
прокурор и разследващите органи в рамките на образуваното ДП /а не на
полицейските органи извън ДП/.
Сочи се, че в конкретния случай от прокуратурата не са предприети
никакви действия, осъществяващи държавна принуда спрямо конкретно лице,
вкл. и спрямо ищеца. Спрямо него не е повдигнато обвинение, не е взета
мярка за неотклонение, не са извършвани претърсвания в негови имоти, обиск,
освидетелстване и т.н. Ищецът дори не е бил разпитван като свидетел.
Следователно, той не е свързан по никакъв начин с воденото ДП.
Твърди се, че всички действия, който по някакъв начин обвързват
ищецът с разследваното деяние са извършени от полицейски орган преди
образуването на ДП, а не от прокурора и разследващите органи в рамките на
ДРП.
Искането е да бъде решен спора по същество и да се отмени
обжалваното решение в неговата осъдителна част спрямо Прокуратурата на
РБ, като се постанови друго, с което се отхвърли изцяло исковата молба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Д. Т.,
чрез пълномощника му адв.С. М..
Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна. В
този аспект се сочи, че съдът правилно е приел, че наказателното преследване
е било насочено срещу Т., като е възприел доводите в съдебната практика, че
наказателното преследване е било насочено срещу него.
Цитира се съдебна практика в посока нуждата от репатриране и на вреди
по времена 24- часовото задържане от МВР, която отново е в противовес на
твърденията на прокуратурата, че когато е налице задържане по ЗМВР, то не
следва да отговарят за тези вреди.
Твърди се, че по отношение на твърдението за претърпените от ищеца
вреди с исковата молба, че се претендират само обичайните такива и затова и
5
според константната съдебна практика на ВКС, обезщетение за
неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за
тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени.
Визира се, че първоинстанционният съд е определил едно справедливо
обезщетение разгледано през призмата на чл.52 от ЗЗД. В контекста на
изложеното се приема, че присъдения размер на обезщетението от 1000лв. е
справедлив и съобразен и с икономическия стандарт на живот на гражданите.
С определянето на този размер не се нарушава и принципа за
пропорционалност при репатриране на вреди и поради тази причина се счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Искането е да се отхвърли депозираната въззивна жалба, като
неоснователна.
Моли се за присъждане на сторените разноски във въззивното
производство.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Прокурорът: - Поддържам така подадената въззивна жалбата.
Оспорвам отговора. Няма да соча доказателства. Считам, така направеното
искане за спиране на настоящото производство за неоснователно.
Съдът намира направеното искане за спиране направено от адв. М. за
неоснователно.
В този смисъл е относима т. 1 от ТР № 8/7.05.2014г. по Тълкувателно
дело № 8/2013г. на ВКС на ОСГТК, която визира, че при образувано
тълкувателно дело пред ВКС обуславяща производството по висящо дело
може да се спира само в касационната инстанция, а не и във въззивната и
първата инстанция, на основание чл. 292 от ГПК.
Поради изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от адв. М. за спиране
на настоящото производство.
Прокурорът: - Няма да соча доказателства
Съдът счете делото за изяснено, затова
6
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: - Поддържам така подадената въззивна жалба. Тя е
подробно мотивирана и изцяло се солидаризирам с доводите в изложени
същата. Моля да се произнесете с решение, с което решите спора по
същество, отхвърлите исковата претенция на Д. Д. Т., като недоказана и
неоснователно. Алтернативно ще ви моля в случай, че не възприемете това
становище на прокуратурата, да измените постановеното решение, като
редуцирате размера на присъдено обезщетение за неимуществени вреди с
оглед на обстоятелството, че ДП се е развило в един изключително кратък
период от време в рамките на един месец и 11 дни. В хода на същото по
отношение на Т. не са извършвани каквито и да е процесуално следствени
действия, така, че считам така присъденият размер за неимуществени вреди за
несъобразен с нормите на чл. 52 от ЗЗД. В горния смисъл моля за вашият
съдебен акт.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 5.03.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.52 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7