Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………гр. Варна, 19.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9319/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува
вземане срещу ответника М.Д. Ш., ЕГН ********** с адрес *** в размер на сумите,
както следва: 869,59лева, представляваща
дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер
1006612 на адрес гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик“ № 27, ет. 8, ап. 39 за периода от 19.09.2016г. до 16.01.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
08.02.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 92,52лева, представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 18.11.2016г. до 05.02.2019г.; 836,88лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени
ВиК услуги по партида с абонатен номер 1006613 на адрес гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик“ № 27,
ет. 8, ап. 39 за периода от 19.09.2016г. до
16.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 08.02.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 89,89лева,
представляваща лихва за забава
начислена върху главницата за периода от 18.11.2016г. до 05.02.2019г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1071/11.02.2019г.
по ч.гр.д. № 2053/2019г. по описа на ВРС, 30 състав.
Ищцовото дружество твърди, че ответницата има качество на потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни в качеството му на В и К
оператор, в обект находящ се в гр. Варна, жк.
„Владислав Варненчик“ № 27, ет. 8, ап. 39 за периода от 19.09.2016г. до 16.01.2019г. по
партида 1006612, включваща аб. № 1006612 и аб.№ 1006613. Съгласно чл. 5, т. 6 и чл. 33, ал. 2 ОУ
задължение на потребителя е да плаща потребените услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Твърди, че за периода от 19.09.2016г. до 16.01.2019г. е
предоставил на ответницата услуги, цената, на които тя не е заплатила. По
партидата й с аб. № 1006612 била натрупана като
дължима главница в размер на 869,59лева и лихва за забава от 92,52лева, а по аб. № 836,88лева главница и 89,89лва обезщетение за забава.
Посочва, че задължението касае служебно определено количество вода в
хипотезата на чл. 34а, ал. 5 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, а именно поради неизпълнение на задължението на
потребителя по извършване на периодична проверка на индивидуалния водомер в
имота му и изтичане на 3месечния срок, в който е следвало да бъде сторено това.
Твърди, че на 19.08.2015г. на ответницата е било връчено писмо, с което тя е била уведомена, че е
изтекла валидността на първоначалната метрологична проверка на индивидуалните
водомери. Начисленото количество вода се сочи да е извършено по реда на чл. 39,
ал.5, т. 1, вр. чл. 39, ал. 6 от същата наредба, т.е
по 5куб.м. за всеки от общо четиримата обитатели в процесния имот. Поради неплащане на горните суми, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №
2053/2019г. по описа на ВРС. Заповедта била връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ГПК. Предвид на това за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящия иск за установяване дължимостта на задължението по заповедта
по чл. 410 ГПК. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция
така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски,
както и тези по заповедното производство.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Оспорва ответницата да
има качество на потребител на доставяни от ищеца услуги в посочения имот, в
т.ч. броят на потребителите в имота да е твърдяния.
Оспорва да са налице предпоставките даващи основание на оператора да извърши
начисляване на потребление по сочения ред. Твърди, че доколкото сградата е в
режим на ЕС, то би следвало да има общ водомер на водопроводното отклонение, а
в индивидуалните обекти- индивидуални водомери. Затова и счита, че редът на чл.
39, ал.5 от Наредба № 4 следва да бъде прилаган, така че сборът от показанията
на индивидуалните и служебно начисленото да е равен на показанието на общия
такъв. Оспорва ответницата да е била уведомявана и за необходимостта от
извършване на метрологична проверка на водомера. Счита, че ищецът не е изпълнил
задълженията си да предостави на ответницата по достъпен за разбиране начин на
информация относно процедурата за извършване на метрологична проверка и да
осигури извършването на дейностите по чл. 34а, ал. 4 от Наредбата, поради което
и не би могъл да се позовава на неизпълнение от страна на потребителя. Молбата
е за тяхното отхвърляне и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответницата се представлява от особен представител,
който поддържа депозирания писмен отговор и моли за отхвърляне на исковата
претенция.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед № 1071/11.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2053/2019г.
по описа на Районен съд– Варна, ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумите,
чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство. Видно от материалите
по заповедното дело е, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, което обуславя и интерес от настоящата искова претенция.
Вземането по заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск.
Предметът на
спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно
и главно, че ответницата е потребител /собственик, ползвател/ на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период като титуляр на
партида с аб.1006612 и аб.№
1006613 на адрес жк.
„Владислав Варненчик“ № 27, ет. 8, ап. 39; че количеството вода, за което се търси
заплащане на цена е начислено при наличието на предпоставки даващи му основание
за служебно начисляване на количеството вода в процесния период при правилно
определяне размера на задължението; изискуемостта на задължението и размер на
мораторната лихва върху главниците.
От приложените на
л. 31-32 от делото справки за недобора на партида с
абонатен номер 1006612 и 1006613, е видно, че партидата
се води на името на ответницата, като общото задължение за консумирана вода по
фактури за периода 18.10.2016г. до 17.01.2019г.
възлиза съответно в размер на 869,59лева- главница и 92,52лева – обезщетение за
забава, 836,88лева- главница и 89,89лева – обезщетение за забава.
От справка на СВп се установява, че ответницата е собственик на процесния
водоснабден имот поне от 2003г.
От представените
карнети се установява, че за процесния период, отчитането на консумираната в
имота на ответницата вода се е осъществявало от водомер с № 649933 по аб. № 1006612 и № 051526 по аб. №
1006613. За целия процесен период е налице отразяване в карнетите,
че е начислявана служебна консумация.
С уведомително
писмо от 19.08.2015г. ответницата е уведомена, че е изтекла валидността на
метрологичната проверка на индивидуалните водомери.
От предоставена
справка от Община Варна е видно, че на адреса на потребление има адресно
регистрирани по постоянен адрес общо седем лица, а по настоящ осем на брой.
Представено е
копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014г.
За установява
размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на
в.л. по изготвена съдебно- счетоводна
експертиза. Същото като обективно и компетентно дадено на база проверка в
счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда
в цялост. Партидата на двата аб. номера в.лице
посочва, че се води на името на отвеницата. Не е успяло
да отчете показанията на водомера на място, тъй като не е получило достъп до
имота. Последният факт кореспондира и на обстоятелството, че ответницата е била
представлявана в процеса от особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК. В
таблици вещото лице е отразило всички фактури издавани от дружеството за
периода 18.10.2016г. до 16.01.2019г.
Стойността на главницата за аб. № 1006612 сочи да е
869,59лева и 92,52лева начислено обезщетение за забава върху него, съответно за
аб.№ 1006613- главница от 836,88лева и 89,89лева
обезщетение за забава върху него. Плащания не са установени. Според
заключението, в случая начислените суми са служебна консумация от по 5куб.м.
плюс завишение от 1куб.м. на обитател на тримесечие, като начисленията са
правени за четирима обитатели на имота. В с.з. прави уточнението, че начисляванията са правени по 10куб.м. на всеки един водомер,
а на тримесечие е начисляван допълнително 1куб.м.
На първо място,
следва да се отговори на възражението на ответницата относно разминаването във
фамилното й име, така както е посочено в заповедта и това, с което фигурира в
НБДН. Факт е, че в издадената заповед за изпълнение ответницата е посочена с
фамилно име Х. /както е била посочена в заявлението/, докато от справка НБДН е
видно, че фамилното й име е Ш.. Същевременно от приложената по заповедното дело
справка се установява, че ответницата е носила фамилно име Х.- Ш., което
впоследствие е променено на Ш.. Т.е няма съмнение, че се касае за едно и също
лице, като очевидно е, че фамилно име Ш. е приетото след сключване на
граждански брак с К. Ш., още повече при наличие на съвпадение в ЕГН. Съгласно
чл. 11 ЗГР Единният
граждански номер е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал.
2 и
е уникален номер, чрез който физическите
лица се определят
еднозначно, което изключва
възможност под един ЕГН да съществуват две лица. От друга страна, всяко лице следва да бъде посочено с
идентификационните му данни /три имена/ съобразно актуалните вписвания в
регистрите на населението. Разминаването на фамилно име с посоченото от
заявителя, респ. в заповедта за изпълнение, подлежи на отстраняване по реда на
чл. 247 ГПК.
На следващо място, ответницата е оспорила изобщо да има
качество на потребител на предоставяните от ищеца услуги. Анализът на
ангажираните писмени доказателства обосновава извод за обратното. В този смисъл
съдът съобрази представената справка от СВп, от която
е видно, че тя е собственик на водоснабдения имот и то много отпреди, вкл. и в
процесния период. Като потвърждение на това следва да се приеме, че партидата
на имота се води на нейно име и считано от 1995г. тя е адресно регистрирана
като живуща в този имот. В чл. 59 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор е предвидено,
че откриването на партидата на абоната става по заявление по образец подадено
от потребителя, в което се посочват изрично посочени идентификационни данни. В
чл. 61 и сл. е уредено задължението на потребителя при промяна на собствеността
или на вещното право на ползване новият и/или предишния собственик или
ползвател в 30дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на
партидата. Ето защо, съдът намира, че бидейки собственик на имота, ответницата
има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на
пар. 1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги за този обект и чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ОУ на дружеството, доколкото такова имат не само ползвателите, но и собствениците на имоти. В това й качество, съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД регламентиращи
договорните отношения между страните, нейно задължение е да заплаща ползваните
услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно
разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни
издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички
потребители, включително и за ответницата, като собственик на водоснабден имот.
Т.е сключване на индивидуален договор не е предпоставка за възникване на
договорното правоотношение с обществения доставчик. Печатните издания са
публично достояние и представляват общоизвестен факт, който не подлежи на
доказване. С влизане в сила на ОУ и на 24.02.2015г. с оглед липсата на
твърдения и доказателства, че ответницата се е възползвала от правата по чл.
71, ал.2 ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Приложими в случая са нормите на Наредба
№ 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл.18, ал.3 от ОУ е вменено
задължение за всеки потребител, когато се касае за сграда етажна собственост
или такава с повече от един потребител, да постави индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата, поставянето, поддържането
и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. Тяхно
е и задължението /чл. 24 ОУ, идентичен на чл. 35 от Наредба 4/2014г./ да
осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за
извършване отчети на водомерите. Съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредбата
операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само
водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи
водомери. Задължение на оператора на водоснабдителната система е само да
пломбира холендъра на индивидуалните водомери към
водопроводната тръба при това за сметка на потребителя. В този смисъл са Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги от ответното дружество, съгласно които
всеки потребител поставя индивидуални водомери, като доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на същите се извършва от и за сметка на
потребителя. Съгласно чл. 16, ал. 5 ОУ всяка от страните може да повдигне
въпроса за метрологичните характеристики на средството за техническо измерване
като за целта инициира проверка на средството чрез метрологична експертиза. По
делото липсват данни за провеждане на тази процедура. В чл. 34а, ал. 2 от
Наредба №4/2004г., аналогична на чл.16, ал. 4 ОУ, е предвидено, че периодичните
проверки на инидивидуалните водомери като средства за
измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради- етажна
собственост, се извършват през 10 години и същите са за сметка на
потребителите. В чл. 34а, ал. 5 е предвидено, че когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери, т. е.
изминали са повече от 10 години от монтажа на водомера или последната му
проверка, срокът за извършване на проверката е три месеца, а в случай че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от
Наредбата. Съгласно чл. 21 ОУ, когато представителят на ВиК оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият
прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок
за изпълнение три месеца. В случай, че след изтичането на този срок, не е
извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода се начислява по
реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 ОУ, т.е. ВиК операторът начислява служебно
изразходвано количество питейна вода от по 5куб. м при нетоплофицирано жилище
за всеки обитател, като същото се завишава на всяко тримесечие с 1куб. м. за
всеки обитател. Такава е и уредбата на чл. 34а, ал. 5 от Наредбата. В настоящия
случай ответницата е уведомена на 19.08.2015г. от оператора, че е изтекла
метрологичната проверка на СТИ отчитащи потреблението в имота й. Следователно,
срокът в който тя е следвало да предприеме действия за извършване на последваща
проверка на СТИ е бил до 19.11.2015г. С оглед на цитираните по- горе разпоредби
от Наредба № 4/2004г. и ОУ на ВиК оператора и предвид че от монтажа на водомера
са изминали повече от 10 години, което обстоятелство не е спорно и ищцовото
дружество е дало предписание за това до ответницата, то следва да се приеме, че
за него е възникнало правото да начислява служебно количеството изразходвана
вода за срока след изтичане срока на предписанието при неизпълнение и до
поставяне на нова пломба на водомера, съгласно чл. 25, ал. 8 и ал. 10 ОУ. Невъзможността да бъде отчетено с точност
количеството потребени В и К услуги налага да бъде
начислена служебна консумация, изчислена съобразно предвидените в Общите
условия и Наредба № 4
от 14.09.2004 г. методики. Хипотезата на непроверен индивидуален
водомер води по прилагане методиката по чл. 39, ал. 5, т.1
и ал. 6 от Наредбата- по 5 куб.м.- при нетоплофицирано жилище за всеки обитател
до поставянето на индивидуалния водомер и завишаване с 1куб.м. на тримесечие,
когато в имота има повече от един потребител. Съобразно ангажираните по делото
доказателства установи се, че в обекта на потребление има регистрирани като
живущи повече от четири лица. Задължение по ЗГР е всяко лице да има адресна
регистрация, като чл. 89 ЗГР дава определение на понятието адрес като
еднозначно описание на мястото, където лицето живее или където то получава
кореспонденцията си. Съгласно чл. 93, респ. чл. 94 ЗГР постоянен адрес е
адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на
населението, а настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Следователно, начислената консумация макар и да не съответства
на броя на обитателите в процесния имот, е приложена изцяло в полза на
потребителя, тъй като е начислявано в по- малко, поради което съдът приема, че
методиката е правилно приложена. Служебно
начислената консумация се явява като компенсация за водопреносното
предприятие за неотчетеното количество
услуги. Приемане на обратното би довело до неоснователното обогатяване
на потребителя за сметка на доставчика на услугата. Затова съдът преценява, че
в качеството й на потребител за ответницата е възникнало задължението да
заплаща стойността на потребената вода и на количествата отведени и пречистени
отпадъчни води, изчислени съобразно предвидените компенсаторни механизми.
Съгласно заключението на проведената
по делото съдебно- счетоводна експертиза за претендирания период за аб. № 1006612 задължението за главница е 869,59лева, а за аб.№ 1006613- 836,88лева. В тежест на ответницата е било да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнила задължението
за плащане. Доказателства в тази насока не са ангажирани, а и липсват изобщо
такива твърдения, поради което съдът преценява, че ответницата дължи посочените
суми. Главницата, както е поискано следва да се присъди, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
По претенция за установяване съществуването на вземане за
лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответницата е изпаднала в
забава за заплащане на цената на доставените й ВиК услуги по издадените фактури
за процесния период, считано от деня, следващ изтичането на 30- дневния
срок от издаване на съответната фактура. Съгласно заключенито
на в.л. задължението върху главницата от 869,59лева е 92,52лева, а върху
главницата от 836,88лева е 89,89лева. В този размер и за процесните периоди претенцията
за обезщетение за забава следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са- 300лева юк.възнаграждение,
80,48лева допълнителна ДТ, 170лева депозит за вещо лице, 5лева за СУ, 300лева
внесен депозит на особен представител. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя юк. възнаграждение в полза на ответника в
размер на 200лева. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
от 755,48лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Така, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство от 87,78лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна ЕИК ********* съществува вземане срещу
ответника М.Д.
Ш., ЕГН ********** с адрес *** в размер на сумите, както следва: 869,59лева, представляваща дължима
сума за ползвани
и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен
номер 1006612 на адрес гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик“ № 27, ет. 8, ап.
39 за периода от 19.09.2016г. до 16.01.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 08.02.2019г. до окончателното
погасяване на задължението и сумата от 92,52лева, представляваща лихва за забава
начислена върху главницата за периода
от 18.11.2016г. до
05.02.2019г.; 836,88лева, представляваща дължима сума за ползвани
и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен
номер 1006613 на адрес гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик“ № 27, ет. 8, ап.
39 за периода от 19.09.2016г. до 16.01.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 08.02.2019г. до окончателното
погасяване на задължението и сумата от 89,89лева, представляваща лихва за забава
начислена върху главницата за периода
от 18.11.2016г. до
05.02.2019г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 1071/11.02.2019г. по
ч.гр.д. № 2053/2019г. по описа
на ВРС, 30 състав, на основание
чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.
Ш., ЕГН ********** да заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК *********, сумата от 755,48лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д. Ш., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 87,87лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 2053/2019г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: