Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 10554
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Сдружение „Н.М.ЗА Б.Р.“, против
А. ПО З. за заплащане на сумата от 51 446,25 лева – представляваща възнаграждение
за проведени обучения в гр. София и гр. Пловдив, съставляваща 85 % от номиналната стойност на издадените
ваучери за обучение в гр. София и гр. Пловдив по сключено Споразумение с №
Доб-2/274#3/19.01.2017 г. между СНЦ „НМБР“ и „А.по з.“ поради неизпълнение на задължение по Споразумение с №
Доб-2/274#3/19.01.2017 г. за изплащане стойността на ваучерите на успешно
завършилите обученията лица, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на исковата молба до окончателното й изплащане, от която: 27 540 лв. за
издадените 18 бр. ваучери за обучаеми лица в гр. София; 22 950 лева – за
издадените 15 бр. ваучери за обучаеми се лица в гр. Пловдив и 956,25 лв. – за
издадения 1 брой ваучер на обучаемото се лице за част от професията в гр. Пловдив,
както и за направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че между А.по з.– като
възложител и Сдружение „НМБР“ – като изпълнител е сключено Споразумение №
ДОб-2-274#3/19.01.2017 г. на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС № 280/2015 г., с предмет
на обучения за професионална квалификация, съгласно което Сдружението е поело
задължение да извърши обучение срещу ваучери по процедури за директно
предоставяне на бъзвъзмездна финансова помощ, реализирани по приоритетна Ос 1
на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ /ОПРЧР/, а Агенцията от
своя страна е поела задължение за изплащане на процент от стойността на
ваучерите на успешно завършилите обучението лица.
Твърди се, че в изпълнение на
сключеното споразумение, сдружението е започнало обучение за придобиване на
професионална квалификация – трета степен по „Банкова охрана и инкасова дейност“
в гр. София за общо 18 броя лица с период на обучение 16.10.2017 г. –
23.04.2018 г., както и две обучения в гр. Пловдив, както следва: 1. Обучение за
придобиване на професионална квалификация – трета степен за 15 лица и 2. придобиване
на професионална квалификация за част от професия по трета квалификационна
степен за 1 лице, с период на обучение и за двете групи от 06.10.2017 г. до
31.03.2018 г.
Сочи се, че съгласно споразумението,
финансирането на обученията се осъществява, както следва: 85 % от стойността на
всеки ваучер се финансира от страна на А.по з., а останалите 15 % се съфинансират
от заетото лице. При изплащане на средствата от лицето, което се обучава, на същото
се издава фактура за извършеното плащане, която съдържа стойността, както на 15
% съфинансиране от страна на обучаемия, така и останалите 85 % от стойността на
ваучера, дължими от Агенцията. Излага се, че общата стойност на ваучерите по
обученията в двата града за всички обучаващи се лица, дължими от А.по з.е в
размер на 51 446,25 лв. /представляващи 85% от номиналната стойност на
ваучерите/.
Ищецът твърди, че посочените курсове са
били проведени съобразно всички изисквания на оперативната програма и
сключеното споразумение. Въпреки успешното провеждане на курсовете в двата
града, обаче А.по з.е изпратила до Сдружението уведомление за прекратяване на
сключеното споразумение № Доб-2/274#4/19.02.2018 г., с което е уведомила, че
споразумението ще бъде едностранно прекратено на основание чл. 5, ал. 1, т. 2
от него, поради твърдяно виновно неизпълнение на задълженията от страна на Сдружението,
считано от датата на получаване на уведомлението. Наред с това, при
прекратяване на споразумението на посоченото основание, сдружението като
доставчик на обучение няма право да сключва ново споразумение за период от 2
години, съгласно чл. 5, ал. 3 от Споразумението, като уведомлението е получено
в сдружението на 02.03.2018 г.
Сочи се, че искането за плащане
за обучението в гр. София е било предявено на 10.05.2018 г. и съгласно т. 3.6.
от указанията за работа, изплащането на ваучерите е следвало да бъде осъществено
в срок до 30 календарни дни от датата на подаването му, което А.по з.не е
изпълнила. Ищецът излага, че по отношение на обученията в гр. Пловдив и двете
искания, за двата курса са били предявени на 19.04.2018 г., отново при същите
условия, които А.по з.също не е изпълнила.
Излага се, че А.по з.е
мотивирала едностранното прекратяване на споразумението с твърдение за извъшени
проверки, които са установили, че не са се провеждали обучения, липсвали
материали, обезпечаващи обучението и че не била осигурена визуализация, че
обучението се финансира от Европейския социален фонд. Вследствие на твърдените
нарушения, Агенцията отказала плащане на дължимите 85 % от стойността на
ваучерите по направените искания за плащане.
Ищецът твърди, че като
изпълнител по процесното споразумение не е нарушил нито едно от задълженията си
по него и посочените констатации не отговарят на обективната истина като излага
подробни съображения за това.
Поради изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати претендираната
сума, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ответникът А.по з.оспорва
исковете като неоснователни. В тази връзка излага, че в хода на изпълнение на
споразумението, от А.по з.са извършени общо 13 проверки по отношение изпълнение
на задълженията от Доставчика на обучение, в резултат от които са били
констатирани редица нарушения, а именно: не се провеждат обучения; липсват
материали, обезпечаващи обучението; не е осигурена визуализация, че обучението
се финансира от Европейския социален фонд, чрез ОПРЧР в съответствие с Единен наръчник
на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация
2014-2020г. Предвид констатираните нарушения при проверките, А.по з.е
преценила, че сдружението не изпълнява задълженията си по споразумението и по-конкретно
тези по чл. 4, ал. 2, т. 1 и т. 20 от него, както и по чл. 1, т. 1 и т. 2 от ОУ
към него, в резултат от което и съгласно чл. 6, т. 6.1.1. и т. 6.1.2. от ОУ, Доставчикът
на обучение няма право да получи паричната стойност на ваучерите.
С оглед на изложеното, моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и претендира разноски по
делото.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представено Споразумение
с № Доб-2/274#3/19.01.2017 г., сключено между „А.по з.“ – като възложител и Сдружение
„Н.М.за Б.Р.“ – като изпълнител на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС № 280/2015 г.,
видно от което Агенцията възлага, а доставчикът на обучение приема да извършва
обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по процедури за
директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по
Приоритетна Ос 1 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Съгласно чл. 2, ал. 1, номиналната стойност на ваучера се определя в зависимост
от вида на обучението, а съгласно б. в) за обучения за придобиване на
професионална квалификация: за трета степен, с продължителност не по-малка от
960 уч. часа е 1800 лв.; и е) за част от професия по 3 квалификационна степен,
с продължителност не по-малка от 600 уч. часа е 1125 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2
доставчикът на обучение има право да получи само средства в размер на
стойността на ваучера за съответното обучение по чл. 5, ал. 2 от ПМС № 280/2015
г., а съгласно чл. 2, ал. 3, т. 3 Агенцията по з.изплаща на доставчиците на
обучения определен процент от конкретно посочената сума в съответствие с
номиналната стойност на ваучера, за което доставчикът на обучение предоставя
съответния ваучер и потвърждава полученото съфинансиране от страна на заетото
лице.
В чл. 4 е предвидено, че
доставчикът на обучение има право да получава плащания от страна на А.по з.в
срок до 30 календарни дни от подаване на Искането за плащане за успешно завършени
обучения срещу ваучери по реда, предвиден в споразумението.
Съгласно чл. 4, ал. 2
доставчикът на обучение се задължава: т. 1. Да изпълнява качествено
задълженията си в рамките на срока на действие на споразумението; т. 2. Да
предостави на всяко обучавано лице, при стартиране на обучението оригинални
учебни материали, които остават за ползване от обучаваните лица и след
приключването на обучението. На видно и достъпно място да има обявен актуален
учебен график и т.н. Съгласно чл. 4, т. 20 доставчикът на обучение се задължава
да информира по подходящ начин обучаваните лица, както и да осигури
визуализация в учебните бази, че обучението се финансира от Европейския
социален фонд, чрез ОПРЧР в съответствие с Единен наръчник на бенефициента за
прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020 г.
В чл. 21, ал. 2 е предвидено,
че доставчикът на обучение няма право да получи стойността на ваучера/рите,
когато; т. 1. не е изпълнил някое от задълженията по споразумението; т. 2. не е
предоставил посоченото в него обучение в обем и качество съобразно действащото
законодателство и условията на постановлението и др.
В чл. 5, ал. 1, т. 2 е предвидено,
че споразумението се прекратява при неизпълнение на едно от задълженията на доставчика
на обучение, включени в споразумението. Съгласно чл. 5, ал. 2, споразумението
се прекратява едностранно от възложителя с писмено уведомление до доставчика на
обучение, като споразумението се счита за прекратено от датата на получаване на
предизвестието, а съгласно ал. 3 доставчик на обучение, на който е прекратено
споразумението поради виновно неизпълнение на задълженията, няма право да
сключва ново споразумение за период от 2 г..
Представени са и Общи условия
към Доставчиците на обучение, съгласно реда на ПМС № 280/2015 г. /л. 9/. В
т.1.1. от ОУ е предвидено, че доставчикът на обучение е длъжен да предоставя
реално и качествено обучение по професии/специалности и ключови компетентности,
посочени в Заявлението за кандидатстване, подадено до А.по з., като одобрените
обучения се публикуват на електронната страница на А.по з..
По делото е представено Писмо
рег. № ДОб-2-274#4/19.02.2018 г., изпратено от А.по з.до Сдружение „НМБР“, видно
от което Агенцията е уведомила, че Споразумение ДОб-2-274#3/19.01.2017 г. ще
бъде едностранно прекратено на основание чл. 5, ал. 1, т. 2, поради виновно
неизпълнение на задълженията от страна на Сдружение „НМБР“, считано от датата
на получаването му. Посочено е, че във връзка с изпълнение на Проект
BG05M90P001-1.016 „Ваучери за заети лица“ и констатирани несъответствия при
извършени общо 13 проверки на провеждани от Сдружение „НМБР“ обучения,
уведомяват, че са налице следните констатации: по време на извършените проверки
не се провеждат обучения; липсват материали обезпечаващи обучението; не е
осигурена визуализация, че обучението се финансира от Европейския социален фонд, чрез ОПРЧР
в съответствие е Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за
информация и комуникация 2014 -2020 г. Предвид констатираните нарушения, А.по з.,
счита, че Сдружението не изпълнява задълженията си съгласно двустранно
подписаното Споразумение като описаните факти съставляват нарушения на
задължения на доставчика на обучение - на чл. 4, ал. 2, т. 1, на чл. 4, ал. 2,
т. 20 и на чл. 1, т. 1 и т. 2 от ОУ към Споразумението.
От приложеното Известие за
доставяне е видно, че Сдружение „НМБР“ е получило Писмо, с рег. №
ДОб-2-274#4/19.02.2018г., с което е уведомено за едностранното прекратяване на
споразумението на 02.03.2018 г.
От представеното Искане за
плащане № 19/10.05.2018 г. до ДБТ – София е видно, че на 10.05.2018 г. от
Сдружение „НМБР“ е отправено искане за плащане за извършеното обучение срещу
„Ваучери за заети лица“ по ОПРЧР за проведено обучение в гр. София за период на
обучение от 16.10.2017 г. до 23.04.2018 г. в размер на сумата от 32 400
лв. за общо 18 броя ваучери за придобиване на професионална квалификация –
Охранител – Банкова охрана и инкасова дейност – 3 степен, с продължителност не
по-малка от 960 уч. ч. – ваучери с номинална стойност 1800 лв.
От приложеното Писмо рег. №
ДОб-ВЗ1-01-07-1787#9 от 01.06.2018 г. е видно, че по отношение на депозираното
искане за плащане и във връзка с установени нарушения, от А.по з.са уведомили
Сдружение „НМБР“, че Споразумение ДОб-2-274# 3/19.01.2017 г. е прекратено на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 с Уведомление за прекратяване peг. № ДОб-2- 274#4/19.02.2018
г. В писмото е посочено, че при извършени проверки на място на обучението на
16.01.2018 г., 19.01.2018г. и 12.02.2018 г., екип на ГД „ЕФМП“ е установил, че
не се провеждат обучения, не са представени учебните графици, присъствени
форми, както и материали, обезпечаващи обучението, за което са съставени 3 броя
констативни протоколи – КП № 20/16.01.2018 г.; КП № 28/19.01.2018 г. и КП №
60/12.02.2018 г., поради което Агенцията е уведомила, че за всички обучения, за
които е констатирано непровеждане на учебните часове, средствата няма да бъдат
изплатени. В писмото е посочено, че дължимите от А.по з.средства в размер на
27 540 лв., представляващи 85 % от стойността на претендираната сума от
32 400 лв. няма да бъдат възстановени.
По делото е представен КП № 21/16.01.2018
г. /л. 268/, в който е отбелязано, че при проверка на 16.01.2018 г. от 11.18 ч.
на обучение по: Банкова охрана и инкасова дейност, с адрес на провеждане на
обучението: гр. София, ул. „*******, ет. 1 е установено, че 1. Обучаемите лица 18
на брой не присъстват по време на проверката; 2. Титуляра – И.А.се замества от Р.С..
3. Присъствена форма не е била представена от заместващия и 4. Няма
визуализация на проекта.
Представен е и КП № 26/16.01.2018
г. /л. 50 и л. 269/, в който е отбелязано, че при проверка на 16.01.2018 г. без
посочване на час на проверката на обучение по: Банкова охрана и инкасова
дейност, с адрес на провеждане на обучението: гр. София, ул. „***********, ет.
1, извършена от ДРСЗ – София не са констатирани нарушения. Броят на обучаемите
лица е 18, а присъстващи са 9 броя. Видно от отбелязването протоколът е
подписан за Изпълнител от И.А.– преподавател.
Приложен е и КП № 28/19.01.2018
г. /л. 47, л. 271/, видно от който при проверка, извършена от ГД „ЕФМП“на
19.01.2018 г. от 18.20 ч. на обучение по: Банкова охрана и инкасова дейност,
степен 3 на адрес: гр. София, ул. „***********, ет. 1 е установено, че 1. на
посочения адрес на учебната база за провеждане на обучението не са открити
обучаеми лица, преподавател или представител на Доставчика на обучение и 2. На
входната врата има визуализация на оперативната програма и вида на обучение.
С Писмо изх. № 20-00-96 от
24.01.2018 г., А.по з.е уведомила Сдружение „НМБР“ за извършената на 19.01.2018
г. в 18.20 ч. проверка „на място“ на адрес: гр. София, ул. „***********, ет. 1 и
констатациите от нея, като е изискала да бъдат представени разяснения в срок от
5 дни, за което е приложен КП № 28/19.01.2018 г. /л. 271 по делото/.
В отговор на това от Сдружение
„НМБР“ е изпратено Писмо изх. № 4/02.02.2018 г. до А.по з., с което уведомяват,
че към момента на проверката преподавателят на сдружението г-н И.А.от предишния
ден – 18.01.2018 г. е почувствал остро неразположение. Поради лоша преценка на
общото си състояние, същият е счел, че ще бъде в състояние да преподава
учебното съдържание, предвидено за този ден от 18.00 ч. В късния следобед на 19
януари, състоянието му рязко се е влошило, което е причина да не е бил на
работното си място като е посочено, че същият не е имал достатъчно време да
сигнализира за проблема на г-жа Р.С. – вторият преподавател в учебния график,
за да може тя да се яви в 18.00 ч. и работата по курса да продължи по график,
като по този повод е предвидено, че учебното съдържание от датата 19.01.2018 г.
ще бъде разпределено за оставащите дни, за да не бъдат ощетявани обучаваните.
По делото е представен и КП № 60/12.02.2018 г.
/л. 44 и л. 274/, видно от който при извършена на 12.02.2018 г., в 13.30 ч. проверка
от експерти към ГД „ЕФМП“ на обучение: Банкова охрана и инкасова дейност, 3 СПК
ниво е отбелязано, че отсъстват всички 18 броя обучаеми се лица. Преподавателят
е в базата. Не са налични месечни присъствени форми за месец февруари.
Като доказателства по делото са
представени Месечна присъствена форма за провежданото обучение в периода от
16.10.2017 г. до 23.04.2018 г. за месец януари 2018 г., както и за месец февруари
2018 г., Учебен график, Списък на лицата, включени в обучението, Списък на
получените материали от обучаващите се лица, Анкетни карти и 4 броя сключени
граждански договори между Сдружението и преподаватели за провеждане на
обучението – И.А., Д.Т., Р.С. и С.П..
Представени са 18 броя фактури от
20.04.2018 г. /л. 69-86/, издадени от Сдружение „НМБР“ на името на участвалите
в обучението лица, както следва: 85%
финансиране от А.по з.на обучение по „Банкова и инкасова дейност“, професия
„Охранител“ с номинал 1800 лв. по проект „Ваучери за заети лица“ – за сумата от
1530 лв. и 15% съфинансиране по обучението – за сумата от 270 лв. Общата сума
по всяка фактура е в размер на 1800 лв., към които са приложени и фискални
бонове за сумата от 270 лв.
От представеното Искане за
плащане изх. № 14/19.04.2018 г. и вх. № ДОБ-ВЗЛ-06-11-1037#18/19.04.2018 г.,
отправено до ДБТ – Пловдив е видно, че Сдружение „НМБР“ е отправило искане за
плащане за проведено обучение за: Охранител – Банкова охрана и инкасова дейност
– 3 степен срещу „Ваучери за заети лица“ по ОПРЧР в гр. Пловдив, с период на
обучение от 06.10.2017 г. до 31.03.2018 г. в размер на 27 000 лв. за общо
15 броя ваучери за придобиване на професионална квалификация, с продължителност
не по-малка от 960 учебни часа – ваучери с номинална стойност 1800 лв., както
и Искане за плащане изх. № 15/19.04.2018
г. и вх. № ДОб-ВЗЛ-06-11-1051#18 от 19.04.2018 г. до ДБТ – Пловдив в размер на 1125
лв. за общо 1 брой ваучер за придобиване на професионална квалификация за част
от професията по 3 квалификационна степен, с продължителност не по-малка от 600
учебни часа, ваучер с номинална стойност 1125 лв.
От приложеното Писмо рег. №
ДОб-ВЗЛ-06-11-1051#21 от 09.06.2018 г. е видно, че по депозираните две искания
за плащания за проведени обучения в гр. Пловдив, от А.по з.са уведомили, че поради
виновно неизпълнение на задълженията сключеното споразумение е прекратено
едностранно на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от него, считано от 02.03.2018 г., поради
което средствата по цитираните договори няма да бъдат възстановени.
По делото са представени Писмо
рег. № ДОб-ВЗЛ-06-11-1037#8/30.01.2018г., Писмо рег. №
ДОб-ВЗЛ-06-11-1051#8/30.01.2018г., Писмо рег. № 20-06-11-18 от 05.02.2018 г., Писмо
рег. № 20-06-11-19 от 05.02.2018 г., видно от които А.по з.е уведомила
Сдружение „НМБР“, че на 27.01.2018г., в часовия интервал 18:20 – 18:45 ч.,
както и на 03.02.2018 г., в часовия интервал 18:10 – 18:30 ч. са извършени
проверки на адрес: гр. Пловдив, бул. „********, при които е било установено, че
на посочения адрес обучение не се провежда, сградата е заключена, липсват
преподавател и обучаеми лица, за което са съставени КП № 327/03.02.2018 г. и КП
№ 328/03.02.2018 г. и КП № 297/27.01.2018 г. и КП № 298/27.01.2018.
По делото са приложени и
посочените 4 броя протоколи - КП №
327/03.02.2018 г. /л. 97/, КП № 328/03.02.2018 г. /л. 138/, КП № 297/27.01.2018
г. /л. 140/ и КП № 298/27.01.2018 г. /л. 99/, в които са отразени посочените
констатации.
Представено е и Писмо рег. №
20-00-137 от 05.02.2018 г., изпратено от А.по з.до Сдружение „НМБР“, в което
уведомяват, че при извършена „проверка на място“ на 15.01.2018 г. от 18,40 ч. от
екип на Сектор „Верификация“ – Пловдив на адрес: в гр. Пловдив, бул. “*******не
са открити обучаеми лица, преподавател или представител на ДОб, съгласно
посочените в учебния график начален и краен час на учебните занятия, адрес на
учебната база и преподавател, поради което е изискано в срок от 5 дни да бъдат
представени разяснения.
Видно от представения КП № 15
от 15.01.2018 г. при извършена проверка от Сектор „Верификация“ Пловдив, в
18:40ч. са установени горните констатации и е отбелязано, че по график
обучението се провежда на бул. „*******от 18:10 ч. до 21:10 ч., но на посочения
адрес има само жиищна сграда и ПИБ. Представен е и КП № 377/24.02.2018 г.,
видно от който при извършена проверка от ДБТ – Пловдив на 24.02.2018 г. в 12:40
ч. на обучение по ПК „Банкова охрана и инкасова дейност“ – част от професия, с
брой обучаеми лица – 1 брой, провеждащо се в гр. Пловдив, на бул. „*******е
канстатирано, че обучението не се провежда поради отстъствие на обучаемото лице.
Присъства преподавателят.
В отговор е изпратено Писмо
изх. № 9/15.02.2018г. от Сдружение „НМБР“ до Дирекция „Бюро по труда“ – Пловдив,
в което е посочено, че във връзка, с получено уведомително писмо от Агенцията с
изх. № 20-00-137 от 05.02.2018г. относно извършена проверка в гр. Пловдив, бул.
“*******на 15.01.2018г. от 18:40 ч. уведомяват, че обучението се намира в
сградата на Първа инвестиционна банка, като на вратата е залепена информационна
табела с информация за курса и обучението, упоменат е и телефонният номер за
връзка с преподавателя г-н Слави Митев. В писмото е посочено, че Сдружението се
е свързало веднага с преподавателя, който ги е уверил, че в указаното време на
15.01.2018г. обучение по учебен график се е състояло и изрично е помолил за
преглед на записите от камерите, от които се виждало, че във времето от 18:10
до 19:10 ч. единствените преминаващи пред сградата на ПИБ, в която се намира
учебната зала са инкасо автомобили на банката. В писмото е отбелязано, че в
констативен протокол №№ 15, 16 от 15.01.2018г. е записано, че по време на
проверката не са открити обучаеми лица, преподавател или представител на Доб,
адрес на учебната база, но от Сдружението е изказано мнение, че разминаването се
дължи на факта, че наетата зала се намира в сградата на Банката.
Представени са и Месечна
присъствена форма за провежданото обучение в гр. Пловдив за общо 15 обучаеми се
лица в периода от 06.10.2017 г. до 31.03.2018 г. за м. януари 2018г. и за м. февруари
2018 г., както и Месечна присъствена форма за провежданото обучение в гр.
Пловдив за отделно придобиване на професионална квалификация за част от
професията за 1 лице в периода от 06.10.2017 г. до 31.03.2018г. за м. януари и
м. февруари 2018 г., Учебни графици, Списъци на лицата, включени в обучението,
Списъци на получените материали от обучаващите се лица, Анкетни карти.
Представени са 15 броя фактури
/л. 118-132/, издадени на 29.03.2018 г. от Сдружение „НМБР“ на името на
участвалите в обучението 15 броя лица, както следва: 85 % финансиране от А.по з.за
обучение по „Банкова и инкасова дейност“, професия „Охранител“ с номинал 1800
лв. по проект „Ваучери за заети лица“ – за сумата от 1530 лв. и 15 %
съфинансиране по обучението – за сумата от 270 лв. Общата сума по всяка една фактура е в размер
на 1800 лв., както и 1 брой фактура /л. 155/, издадена на 29.03.2018 г. от
Сдружение „НМБР“ на името на участвалото в обучението 1 лице на стойност: 85 %
финансиране от А.по з.за обучението с номинал 1125 – за сумата от 956р25 лв.,
както и 15 % съфинансиране по обучението – за сумата от 168,75 лв. или общата
сума по фактурата е в размер на 1125 лв.
От ответната страна са
представени писмени доказателства, касаещи провеждане на обучение от Сдружение
„НМБР“ в гр. Бургас, които съдът приема за неотносими по делото, тъй като
същите се отнасят до обстоятелства, извън предмета на настоящото дело.
От показанията на разпитаната
по делото свидетелка Даниела Иванова Трохарова се установява, че работи като
преподавател по икономически дисциплини и информационни технологии в
сдружението на граждански договор и организира обученията от 2004 г.
Свидетелката сочи, че обученията в гр. Пловдив са се провеждали на два адреса,
първоначално на бул. Цар Борис, след това са били преместени на бул. Марица в
офиса на ПИБ поради това, че спецификата на обучението на провеждания курс по
„Банкова охрана и инкасова дейност“ е била такава, че е изисквала инкасови
автомобили, за да могат да се научат курсистите. Посочва, че 7 дни преди
започването на обучението се уведомява Агенцията и се изготвя график, който те
имат в електронен формат, но ако се налага да се правят някакви корекции, същите
могат да се нанесат до 24 ч. преди деня на курса. Заявява също така, че тъй
като обучението на бул. Марица се провежда в офис на Банка, обикновено идва охрана,
която отключва и заключва вратата, а ако охраната не е отвън, съответно има визуализация
с името на преподавателя, за да може, когато някой дойде, независимо дали е курсист
или проверяващ да звънне, за да му се отключи. Свидетелката сочи, че обучението
се е провеждало на втория етаж в Банката и особено в събота и неделя, когато Банката
не работи именно по този начин се е отключвал офисът.
Относно визуализацията на всеки
един курс и мястото на провеждане посочва, че се лепи една табела, в която се
описва името на курса, дата на провеждане, доставчика на обучение,
преподавателят и телефонен номер и се слага на вратата на залата, в която ще се
провежда обучението. Сочи, че на бул. Марица визуализацията се е поставяла на
вратата на банката, а преди това на бул. Цар Борис - долу на партерния етаж на сградата,
в която се е провеждало обучението, където също има охрана, която отговаря за курсистите.
Материалите, обезпечаващи обучението се осигуряват от доставчика на обучение, съответно
Сдружение НМБР ги дава, когато започне обучението срещу приемо - предавателни
протоколи, които се подписват от курсистите, а също така те попълват и анкетни
карти, при всяка една проверка когато дойдат проверяващите. Свидетелката
посочва, че по време на обученията са се правили многократно проверки,
задължително са се отчитали присъствия и отсъствия, попълвала се е и електронна
присъствена форма в края на деня, след приключване на обучението, която е в
платформата на Агенцията, а на 3 число на следващия месец, сдружението подава
формата.
От разпита на свидетелката Р.Т.С.се
установява, че е присъствала на обучение в гр. София, което се е провеждало на
ул. ******. Посочва, че преподавателят е посочен в предварително изготвен график в електронната система, като има
възможност същият да бъде променен 24 ч. преди да настъпи промяната.
Свидетелката сочи, че са имали един случай през януари месец 2018 г., когато
единият им преподавател е бил възпрепятстван да присъства заради здравословното
си състояние. В този случай, от Сдружението са написали обяснение до А.по з., в
която подробно са обяснили, че материалът, който е бил заложен за конкретния
ден е разпределен в следващите дни, за да не бъдат ощетявани по обучаваните
лица. Сочи, че лично тя е слагала визуализацията на входа на самата сграда, на
първия етаж на офиса, в който се е провеждало обучението и на самата зала вътре
по етажите. Заявява, че обучаемите лица имат право на 20% отсъствия и ако този
обем бъде надхвърлен, те нямат право да се явят на държавен изпит и да получат
документ за професионална квалификация.
При така
установена фактическа
обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ
размер на 51 446,25 лева – възнаграждение за проведени от ищеца обучения в гр.
София и гр. Пловдив по сключено Споразумение с № Доб-2/274#3/19.01.2017 г. с А.по
з..
По делото не се спори, а и от
събраните доказателства се установява, че между А.по з.– като възложител и
Сдружение „Н.М.за Б.Р.“ – като изпълнител е било сключено Споразумение №
Доб-2/274#3/19.01.2017 г. на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС № 280/2015 г., по
силата на което ответникът А.по з.е възложила, а ищецът като Доставчик на
обучение е приел да извърши обучение срещу ваучери на представители на целеви
групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани
по Приоритетна Ос 1 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Следователно, между страните по
делото е налице вълидно възникнало облигационно отношение по ненаименован
двустранен и възмезден договор за услуга, към който приложение намират
разпоредбите, уреждащи договора за изработка. По силата на този договор за ищеца
са възникнали две основни задължения - да извърши дължимите фактически действия
по договора точно и добросъвестно, както предписва нормата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД
и да предаде работата на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри)
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя –
арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че по делото се
установи, че обученията са били проведени от ищеца, като след приключването им,
с оглед на броя на обучените лица са били направени искания за плащане до
възложителя, както следва: 1. Искане за плащане от Доставчик на обучение №
19/10.05.2018 г. до ДБТ – София – Сердика за обучение в гр. София в периода
16.10.2017 г. до 23.04.2018 г. в размер на сумата от 32 400 лв. за общо 18
броя ваучери; 2. Искане за плащане изх. № 14/19.04.2018 г., отправено до ДБТ –
Пловдив за проведено обучение в гр. Пловдив в периода от 06.10.2017 г. до
31.03.2018 г. в размер на 27 000 лв. за общо 15 броя ваучери и 3. Искане за плащане изх. № 15/19.04.2018 г.
до ДБТ – Пловдив за обучение в гр. Пловдив в периода от 06.10.2017 г. до
31.03.2018 г. в размер на 1125 лв. за общо 1 брой ваучер.
Не се спори, че ответната
страна А.по з.не е изпълнила задължението си за плащане на посочените суми,
като се е позовала на едностранно прекратяване на сключеното споразумение, за
което е изпратила Писмо рег. № ДОб-2-274#4/19.02.2018г. до Сдружение „НМБР“, с
което го е уведомила, че споразумението
ще бъде едностранно прекратено на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото,
поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на Сдружението. Няма спор
между страните, че уведомлението за прекратяване е било получено от Сдружението
на 02.03.2018 г.
Спорен по делото е въпросът,
налице ли е основание за А.по з.да откаже извършване на плащането, като отказът
на ответника – възложител да заплати извършената работа е мотивиран с
констатирани нарушения по провеждане на обученията след извършени проверки от
негови служители, за което са били приложени съответни констативни протоколи.
Нормата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД
предоставя на възложителя, когато възложената работа е извършена с недостатъци,
следните алтернативи възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/
заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на
възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са
обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. Съобразно чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали
договора за изработка с едностранно волеизявление, само когато недостатъците са
толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение, като в този случай е налице пълно неизпълнение.
В конкретния случай, съдът
намира, че не са налице доказателства, установяващи неизпълнение на възложената
от ответника работа от естество, обуславящо пълно неизпълнение. При преценка за
наличието на неизпълнение, следва да се отчита характерът на възложената работа
на ищеца, а именно обучение по „Банкова охрана и инкасова дейност“ по професия
„Охранител“, като същественото е, че провеждането на обучението не е
еднократно, а за период от шест месеца. Видно от приложените писмени
доказателства, обученията са се провеждали ежедневно по различни дисциплини,
поради което не би могло да се приеме, че въз основа на констатирани в
протоколите нередности при някои от посещенията през обучителния период, цялото
обучение е било проведено в обем и качество, отклоняващи се от договореното и
то в степен, обуславяща пълно неизпълнение.
Съгласно
чл. 4, ал. 2 от сключеното споразумение, ищцовото сдружение е поело
задължението да извършва обученията качествено. Във връзка с изпълнението на посоченото
задължение, в чл. 3, ал. 1, в т. 1 до т. 5 от споразумението са уговорени някои
основни права на възложителя, които кореспондират и с качеството му на
оторизиран държавен орган, контролиращ изпълнението на дейностите по оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“: 1. да осъществява контрол за реалното
изпълнение и качественото протичане на обучителния процес като извършва
проверки на място и 2. след анализ и оценка на работата да дава предписания за
констатираните нарушения и срок за тяхното отстраняване, да дава текущи
указания и да изисква усъвършенстване и подобряване на предлаганите услуги по
обучения.
В първата хипотеза, при установена
липса на реално изпълнение или некачествено обучение, за възложителя възниква
правото да прекрати едностранно споразумението на основание чл. 5, ал. 1, т. 2
или да наложи санкция, като откаже да заплати съответното възнаграждение по чл.
6.1.1. от ОУ. Във втората хипотеза, изпълнението на задълженията от страна на
доставчика на услуги е точно, поради което резултатът от анализа и оценката не
може да има за последица прекратяване на облигационното отношение или отказ да
бъде изпълнена насрещната престация по заплащането на обучението, а само даване
на препоръки за усъвършенстване и подобряване на услугата и предписания за
отстраняване на констатираните нарушения.
В случая, в упражнение на
посочените правомощия при извършените „проверки на място“ на обучението в гр.
София на 16.01.2018г., 19.01.2018г. и 12.02.2018 г., са били съставени само няколко
констативни протокола, съответно – КП № 20/16.01.2018 г.; КП № 28/19.01.2018 г.
и КП № 60/12.02.2018 г.. Видно от същите, проверката и контролът са включвали
шест показателя: 1. учебната дисциплина да се провежда по график; 2.
материално-техническата база да е подходяща за обучението; 3. налице ли са
материали, обезпечаващи обучението; 4. осигурен ли е преподавател, съобразно
учебния график; 5. присъствената форма да се води надлежно и 6. други
показатели.
Съдът намира, че по така
предвидените показатели в протоколите не е установено неизпълнение в цялост.
Ето защо и с оглед съдържанието на констатациите, следва да се приеме, че с тях
са извършени анализ и оценка на работата към момента на извършването на
проверките по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.2 от Споразумението, а не установяване
на виновно неизпълнение на поетите по договора задължения.
По отношение на обучението в
гр. София съдът намира, че не се доказаха твърденията на ответника за извършени
нарушения, респ. неизпълнение на възложената работа от страна на Сдружението,
които да са от естество, обуславящо пълно неизпълнение. За всички извършени
проверки, от страна на възложителя нарушения се констатират на 16.01.2018 г.,
19.01.2018 г. и 03.02.2018 г.
В тази връка, на първо място
следва да се посочи, че от представените констативни протоколи се установи
противоречие в съдържанието на същите. Така например по делото са представени
два протокола за извършени проверки на обучението на 16.01.2018 г., както
следва: КП № 21/16.01.2018 г., в който е отбелязано, че при проверка на
16.01.2018 г. от 11.18 ч. е установено, че обучаемите лица /18 на брой/ не
присъстват по време на проверката; 2. Титулярът – И.А.се замества от Р.С.. 3.
Присъствена форма не е била представена от заместващия и 4. Няма визуализация
на проекта, а същевременно в КП № 26/16.01.2018 г. – от същата дата е
отбелязано, че при проверка на 16.01.2018 г. без посочване на час на обучението
в гр. София на същия адрес, извършена от ДРСЗ – София не са констатирани
нарушения. Броят на обучаемите лица е 18, а присъстващи са 9 броя, като от
самия протокол се установи, че същият е подписан за Изпълнителя от титуляра И.А..
На следващо място, следва да се
посочи, че в нито един от посочените протоколи не е вписана липса на материали,
обезпечаващи обучението, а твърдението на ответната страна, че не са били
осигурявани материали за се опровергава и от представените анкетни карти по
делото, попълнени от самите обучаеми. Наред с това се опровергаха и
твърденията, че не се извършват обучения, както и че не е осигурена
визуализация, че обучението се финансира от Европейския социален фонд.
В тази връзка, съдът
констатира, че независимо от отразеното в КП № 21/16.01.2018г., че при
проверката не е имало визуализация по проекта, в останалите протоколи - КП №
26/16.01.2018 г. и КП № 28/19.01.2018 г. липсват такива констатирани нарушения.
Напротив самите проверяващи, са констатирали в отделни дни, че визуализации на
обучението са били налице като например в КП № 28/19.01.2018 г. изрично е било
отбелязано, че на входната врата има
визуализация на оперативната програма и вида на обучението. Този факт се
подкрепя и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, от
които също се установи наличието на визуализации на обученията, които са били
поставяни своевременно от преподавателите на входните врати на съответните
банки, където са се провеждали обученията, както и конкретното им съдържание.
На следващо място, безспорно от
КП № 28/19.01.2018 г. се установи, че при извършената проверка от ГД „ЕФМП“ на
19.01.2018 г. от 18.20 ч. в гр. София на посочения адрес на учебната база не са
открити обучаеми лица, преподавател или представител на Доставчика на обучение.
В тази връзка следва да се посочи, че от събраните писмени и гласни
доказателства по делото се установи, че това е единственият ден, в който е
констатирано отсъствие на преподавателя,
но във връзка с изисканите обяснения за това от Сдружението е било изпратено
Писмо изх. № 4/02.02.2018 г., с което Агенцията е била уведомена, че причината за
отсъствието на преподавателя И.А.е здравословен проблем, вследствие на което и
поради влошаване на състоянието му не е имал обективна възможност да проведе
насроченото занятие за този ден от 18.00 ч. и не е имал достатъчно време да
сигнализира за проблема на втория преподавател, за да може тя да се яви и
работата по курса да продължи по график, но обучението за съответния ден е било
разпределено в останалите дни, така че обучаемите лица да не бъдат ощетени.
По отношение на направената
констатация в КП от 12.02.2018 г., че присъствената форма за месец февруари не
е представена, следва да се посочи, че съобразно предвиденото в чл. 3.4. от
Указанията за работа на доставчиците на обучение, месечните присъствени форми
се изпращат чрез платформата в срок до 3 работни дни от началото на месеца,
следващ отчетния месец и в същия срок Доставчикът на обучение следва да
представи същите и в оригинал, поради което присъствена форма за месец февруари
е нямало как да бъде предоставена на проверяващите лица на 12.02.2018 г.
Следва да се посочи също така
по отношение на констатираното от проверяващите отсъствие на обучаемите лица,
че посоченото обстоятелство не може да бъде вменено като виновно неизпълнение
на задълженията на сдружението или като извършено нарушение от страна на
същото, тъй като задълженията на Сдружение „НМБР“ като изпълнител на работата е
да осигури преподаватели, място за провеждане на обученията, материали и
условия за тяхното провеждане. Отсъствието на обучаемите лица се отразява на
тяхното успешно завършване или съответно невъзможността за такова. За да
завършат успешно курса на обучение, обучаемите лица могат да отсъстват не
повече от 20% от занятията, като при надвишаване на този процент се прилагат правилата
на чл. 4, ал. 5 от ПМС № 280/2015 г. Горното не може да обоснове отговорност за
неизпълнение на сключеното споразумение от страна сдружението, тъй като не
съставлява нарушение на условията по същото.
Следователно съдът намира, че
по делото се доказа, че сдружението е
осигурило необходимите условия за провеждане на обучението по „Банкова охрана и
инкасова дейност“ в гр. София - осигурило е преподаватели, съставило е и е
обявило съответните графици, съставило е присъствени форми за проведените
обучения, които своевременно е обявило на електронната платформа и е изготвило
и представило всички изискуеми книжа във връзка с направените до ответната А.искания
за плащане. Нещо повече, по делото се установи, че въпреки уведомлението за
едностранно прекратяване на споразумението, ответникът е продължил да
осъществява проверки.
По отношение обучението в гр.
Пловдив също се опровергаха твърденията за извършени нарушения от страна на
сдружението.
По отношение на
констатациите в КП № 327/03.02.2018 г., КП № 328/03.02.2018 г., КП №
297/27.01.2018 г. и КП № 298/27.01.2018 г., че при извършени проверки на
27.01.2018 г., на 03.02.2018 г. и на 05.02.2018 г., че на посочения адрес
обучение не се провежда, сградата е заключена, липсват преподавател и обучаеми
лица от събраните писмени и гласни доказателства по делото се установи на първо
място, че проверяващите не са открили конкретното място на провеждане на
обучението, тъй като същото се е провеждало в сградата на Първа инвестиционна
банка, която в неработни дни, по време на обучението е заключена и достъпът за
преподаватели и обучаеми се осъществява от охраната на банката.
От показанията на
свидетелката Д.Т. се установи, че същата е била ангажирана наред с
преподавателя Слави Митев да присъства на провеждащите се обучения в гр.
Пловдив, както и че вследствие на констатациите на възложителя се е наложило да
бъдат преглеждани записи от охранителни камери, от които не се е било
установило проверяващи да са посещавали мястото на провеждане на обещението. Наред
с това от представените от ответника анкетни карти, досежно обучението в гр.
Пловдив се установи, че обучения се провеждат и обучаемите лица са
удовлетворени от условията, при което протичат те.
От друга страна, съдът
намира, че дори и да се приеме, че при обученията от страна на ищеца са били
допуснати пропуски, не се установява същите да са били правени системно,
предвид продължителността на обученията от около шест месеца и с оглед липсата
на други подобни констатации при останалите извършени през време на курсовете
проверки. В тази връзка от останалите приложени по делото констативни протоколи
се установи, че липсват канстатации на проверяващите за извършени нарушения от
страна на Доставчика на обучение.
По изложените
съображения, съдът намира, че ищецът е доказал извършването на възложените му
обучения в качество и обем, съобразно договореното с ответника, поради което същият
дължи заплащането на изработеното, в случая, представляващо стойността на предоставените
ваучери за обучение, поради което намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.
Установи се, че съгласно чл. 2,
ал. 1, б. в) е предвидено, че номиналната стойност на ваучера за 3 степен, с
продължителност не по-малка от 960 уч. часа е 1800 лв., от която А.по з.дължи
85 % от стойността на ваучера. Следователно, общо дължимата сума за 18 броя
обучаеми се лица в гр. София е в размер на 32 400 лв. за всички ваучери,
като 85 % от тази сума, равняваща се на 27 540 лв. е дължима от ответника А.по
з..
Общо дължимата сума за 15 броя
обучаеми се лица в гр. Пловдив е в размер на 27 000 лв. за всички ваучери, като
85 % от тази сума, равняваща се на 22 950 лв. е дължима от ответника А.по з..
За второто обучение в гр.
Пловдив съгласно предвиденото в чл. 2, ал. 1, б. е) от споразумението
номиналната стойност на ваучера за придобиване на професионална квалификация за
част от професията по 3 квалификационна степен с продължителност не по-малка от
600 уч. часа е 1125 лв., от която А.по з.дължи 85 % от стойността на ваучера.
Следователно, съдът намира, че общо дължимата сума за 1 обучаемо се лице в гр.
Пловдив е в размер на 1125 лв., като 85 % от тази сума, равняваща се на 956,25
лв. е дължима от ответника А.по з..
По делото се установи, че от
Сдружение „НМБР“ са били издадени 18 броя фактури от 20.04.2018 г. на името на
участвалите в обучението 18 лица в гр. София, както и 15 броя фактури, издадени
на 29.03.2018 г. на името на участвалите в обучението 15 броя лица в гр.
Пловдив с обща сума по всяка фактура в размер на 1800 лв.. На 29.03.2018 г.
Сдружение „НМБР“ е издало фактура на
името на участвалото в обучението в гр. Пловидв 1 лице с обща сума по фактурата
в размер на 1125 лв.
Следователно, съдът намира, че
общата стойност на ваучерите по обученията в двата града за всички обучаващи се
групи лица е в размер на 51 446,25 лв. и това е размерът на дължимите от А.по
з.суми – представляващи 85 % от номиналната стойност на издадените ваучери. За
посочените суми са били направени и съответните искания за плащане до
възложителя - Искане за плащане № 19/10.05.2018 г. до ДБТ – София; Искане за
плащане изх. № 14/19.04.2018 г. до ДБТ – Пловдив и Искане за плащане изх. №
15/19.04.2018 г. до ДБТ – Пловдив.
Поради изложеното, съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло
основателен и доказан и следва да се уважи за сумата от 51 446,25 лв.,
ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
При този
изход на спора, ответникът следва
да заплати на ищеца направените
разноски по делото. От ответната страна е направено възражение за прекомерност
на уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, поради което следва да бъде намалено до предвидения по Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от
2074 лв. В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в общ размер на 4161,05 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
А.ПО з., БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******да заплати на Сдружение „Н.М.ЗА Б.Р.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Евлоги и ******и съдебен
адрес: гр. Самоков, ул. „******, офис 201 на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата
от 51 446,25 лева – представляваща
възнаграждение за проведени от Сдружение „Н.М.за Б.Р.“ обучения в гр. София и в
гр. Пловдив, представляваща 85 % от номиналната стойност на издадените ваучери
за обученията в гр. София и гр. Пловдив, от която: 27 540 лв. са за издадените
18 бр. ваучери за обучаеми лица в гр. София; 22 950 лева са за издадените 15
бр. ваучери за обучаеми се лица в гр. Пловдив и 956,25 лв. са за издадения 1
брой ваучер на обучаемото се лице в гр. Пловдив по сключено Споразумение с №
Доб-2/274#3/19.01.2017 г. между СНЦ „НМБР“ и „А.по з.“, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на исковата молба – 02.08.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА А.ПО
з., БУЛСТАТ ****** да заплати на Сдружение „Н.М.ЗА Б.Р.“, ЕИК ****** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4161,05 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: