№ 1937
гр. Бургас, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120100914 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба на
„Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България”
ЕАД) против Н. С. Д., за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 221.05 лв.,
представляваща сбор от договорна неустойка в размер на 67.47 лв., дължима
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер
+*** и договорна неустойка в размер на 153.58 лв., дължима за предсрочно
прекратяване на договор за лизинг, сключени между страните на 31.01.2019
год., за която е съставена фактура с № ***/05.05.2019 год., за която по ч.гр.д.
№ ***/2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищцовото дружество не се представлява в съдебно
заседание. Процесуалният му представител поддържа исковете с нарочна
молба, излага съображения по същество и моли за присъждане на
деловодните разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява и
представлява; същата не е депозирала и отговор по реда на чл.131 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от
ГПК, правното им основание е в чл.79, ал.1 вр. с чл.92 от ЗЗД и както е
прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
Бургаският районен съд намира за установени следните факти по спора:
По повод заявление на „Теленор България” ЕАД от
03.08.2021 год., по ч.гр.д. № ***/2021 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковата сума.
Посоченото частно дело е приложено в цялост към
настоящото и в кориците му се съдържат сключен при общи условия договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 31.01.2019 год., съгласно
който ищцовото дружество - оператор се е задължило да предоставя на
ответницата - потребител мобилни услуги по абонаментен план „Тотал
26.99“, както и договор за лизинг от тази дата, с който на ответницата е
предоставено мобилно устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Silver” срещу
лизингова цена от 119.17 лв., от които 55 лв. - платими при сключване на
1
договора, а остатъка - на 23 месечни лизингови вноски от по 2.79 лв. всяка.
С договорите е определено фактурирането на
предоставените услуги и на лизинговите вноски да се извършва на 5-то число
на всеки месец, както и дължимост на неустойки при разваляне на договора
по вина на абоната, който изрично е заявил, че е запознат и е получил
приложимите общи условия, както и мобилно уствойство при стандартна
цена от 329.90 лв. и лизингова цена с отстъпка - 121.96 лв.
Към заявлението са представени и 4 бр.фактури със справки
за потребление, неподписани за получател на услугата, с начислени такси,
задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за периода от
31.01.2019 год. до 04.06.2019 год., с 15-дневен срок за заплащане на сумите по
тях.
При така установените факти, искът се явява
неоснователен.
Страните са били обвързани от твърдените облигационни
правоотношения, породени от сключените между тях договор за мобилни
услуги и за лизинг. Освен тяхното наличие, установени са и основните им
елементи – страни, предмет, цена и пр.
Но при изначално възложената му доказателствена тежест,
ищецът не проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна
страна по договора за мобилни услуги, който факт, като обуславящ
дължимостта на сумите за месечни абонаменти и стойност на предоставени
мобилни услуги, заедно с твърдения отрицателен факт за неплащането им от
страна на ответника, би бил показателен за изправността на оператора и
рефлектира пряко върху дължимостта на неустойката при евентуално
разваляне на договора. В този смисъл липсват доказателства, годни да
установят предоставянето на мобилните услуги и/или осигуряването на
достъп до мобилната мрежа за срока на действие на договора. Дори на
ответния потребител да е предадена активна СИМ-карта, което той да е
удостоверил с подписа си, нейното активно състояние - осигуряването на
достъпа до мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед
наличието или липсата на потребление), което да обоснове дължимостта на
месечни абонаментни такси, остана недоказано.
Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за
потребление, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се
ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно
предоставянето на посочената в тях услуга.
Освен това, в общите условия към договора за лизинг
(чл.11, ал.1 от същите) изрично е записано, че лизингодателят-оператор може
да развали договора за лизинг при неизпълнение от страна на
лизингополучателя-абонат на договора за мобилни услуги, сключен между
тях. Клауза за дължимостта на неустойка, но в различен размер, е
възпроизведена и в индивидуалния договор за мобилни услуги, но и в двата
случая дължимостта на последната (каквато се претендира в настоящото
производство) е обусловена от неизпълнение на абоната по договора за
мобилни услуги. Това неизпълнение би дало право на изправния оператор да
развали договора/ите по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и дори хипотетично да се
приеме, че е сторено с исковата молба, недоказани са изправността на
оператора по договора за мобилни услуги, както и начинът, по който е
начислена претендираната неустойка за предоставяне на мобилно устройство
с отстъпка, дължима в хипотезата на разваляне на договора за мобилни
услуги.
Ето защо, предявеният иск следва да се отхвърли.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България” ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ж/к ”Младост 4”, Бизнес Парк София – сграда № 6, представлявано
от Д. К. К. и М. С., предявен против Н. С. Д. от гр.***, ЕГН - **********, за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от сумата от 221.05 лв., представляваща сбор от договорна
неустойка в размер на 67.47 лв., дължима за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги за мобилен номер +*** и договорна неустойка в
размер на 153.58 лв., дължима за предсрочно прекратяване на договор за
лизинг, сключени между страните на 31.01.2019 год., за която е съставена
фактура с № ***/05.05.2019 год., за която по ч.гр.д. № ***/2021 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3