№ 373
гр. Пазарджик, 13.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20235200500357 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
На второ повикване в 9.35 ч. не се явяват страните ред.пр.
Постъпили са становища от процесуалните представители на двете
страни като към това на жалбоподателя са приложени списък на разноски и
договор за правна защита и съдействие. И в двете писмени молби се изразява
становище да се даде ход на делото и се излагат довиди по същество.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд В., постановено по гр. дело №
20225210100781 по описа на съда за 2022 година са отхвърлени предявените
от Н. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Б." № 15 против
„МБАЛ-В.” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
В., бул. „С." № 49, искове- с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
1
признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 31/17.062022г., за
незаконно и неговата отмяна; с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
с който иска да се осъди ответника да му заплати сумата от 14 232 лева,
представляваща обезщетение по чл. 344. ал. 1, т. 3 от КТ, за периода от
17.06.2022г. до 17.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й
изплащане, както и иск по чл. 79 ЗЗД, с който се иска да му се заплати сумата
от 16 132 лева, представляваща обезщетение по смисъла на чл. 4, б „Б” от
Договор от 01.03.2021 г., сключен на основание чл. 234 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане.
Осъден е Н. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Б."
№ 15 ДА ЗАПЛАТИ на „МБАЛ В.” ЕООД, ЕИК 1 12445054, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. „С." № 49, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 900 лв. разноски по делото.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Н. Д. , чрез
процесуалния му представител.
Излага оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалните и материално-правните норми,
както и в противоречие със събраните по делото доказателства и в
противоречие с практиката на ВКС.
Съдът достигнал до неправилния извод, че уволнението е
законосъобразно. Жалбоподателят подържа, че липсва договор за управление.
Първоинстанционният съд не разграничавал програмите за развитие
/виждането на кандидатите за Управител на лечебното заведение/, които са
представени с бизнес-задачата, като част от необходимото съдържание на
договора за възлагане на управлението. Бизнес задачата се поставяла от
принципала, възлагащ управлението на болницата, в случая - Община В..
В мотивите си PC В. е посочил Решение № 134/26.05.2022г. на ОбС В.,
но при прочита на това решение не се установявало поставяне на бизнес-
задача.
Съгласно чл. 2.2.10 „Бизнес-програма”, т. „а” от Договора за
управление, бил посочено, че г-н Г. до края на месец май следва да внесе
бизнес програма за одобряване или избрания Управител следва да изготви
2
бизнес програма, с конкретни параметри, срокове за изпълнение, начини на
изпълнение и поставени конкретни финансови резултати, които следва да се
постигнат. Тази програма следвало да бъде внесена за одобрение от
Общинския съвет, който на тази база да възложи постигането на конкретни
резултати - финансови, социални и др. Едва след одобрението на такава
програма, задаването на резултат за постигане можело да се приеме, че е
налице договор за управление, което ще даде възможност на Управителя да
реализира правата си по КТ, при формирането на екипа си за работа.
Сключеният между Община В. и д-р Г., договор ,всъщност не
представлявал договор за управление.
За правомерното упражняване на потестативното право на работодателя
на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ, следвало да са установени конкретните
параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от необходимото
съдържание на договора за възлагане на управлението, с посочени
икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати, и за
реализирането на която е предоставено правото на избор на ръководен екип,
вкл. и на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ на лица от досегашния управленски
персонал. Такива параметри не били заложени, даже и в най-общ вид, нямало
и изричен акт на новия Управител по договора, за приемане на стара или
съществуваща бизнес програма.
Независимо, че д-р Г. съставил бизнес-план, то той не бил одобрен от
Общински съвет В., т.е. поставена бизнес-задача няма.
Представения и приет по делото бизнес-план на г-г Г. по-скоро
представлявал неговото виждане за развитието на болничното заведение, но
не е бизнес- план, по смисъла на закона.
Изискването в чл. 2.2.10 „Бизнес-програма”, т. „а” от Община В. не
било изпълнено и това било равнозначно на липса на бизнес-план.
Поради изложеното не било възникнало потестативното право на
работодателя на уволнение по чл. 328, ал, 2 от КТ, което да е правомерното
упражнено.
В практиката на ВКС било прието, че когато към момента на
прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ не е налице
бизнес задача и бизнес програма, прекратяването на трудовото
3
правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР КТ, е незаконосъобразно, тъй като
липсата им сочи на липса на валидно правоотношение по договор за
управление с оглед нормата, визираща правото на управителя да приложи
нормата на чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда.
Молят решението да бъде отменено и исковете с правно основание
чл.344 ал.1 и ал.3 от КТ – уважени.
Незаконосъобразността на уволнението обосновавала основателността и
на третата претенция.
Тя била доказана по основание, а нейния размер се установявал от
заключението на вещото лице и в този размер следвало иска да бъде уважен.
Към настоящия момент договорът за управление на болницата бил
прекратен от страна на Общински съвет В. и това обстоятелство е вписано в
Търговския регистър.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от МБАЛ В..
Намират решението на първоинстанционния съд за правилно.
Неоснователно се подържало, че сключения договор не представлява
договор за управление. Той бил сключен след провеждане на конкурс за
заеманата длъжност съгласно решение №134/26.05.2022г. на ОС-В..
Представен бил Бизнес-план, възнаграждението на управителя е обвързано с
постигането на финансови резултати, като при изпълнението на програмата
той носи икономическа отговорност, поради което при сключването на
договора е определена и парична гаранция вносима по набирателна сметка в
полза на доверителя по договора. Поради това на управителя била
предоставена възможност да формира управленски екип и той е упражнил
законосъобразно потестативното право да прекрати трудовото
правоотношение с жалбоподателя.
Молят решението да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 13.10.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5