№ 1207
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502631 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.01.2024г по гр.д. № 10502/2021г СГС, ГО, І-15 състав е осъдил
С. Й. Й. да заплати на С. Ц. И., на осн. чл.45 от ЗЗД, сумата от 50 000лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпило на 03.11.2020г, за което ответникът е признат за виновен по
НОХД 4992/2021г на СРС. С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответника С. Й.,
представляван от адв. В. Я., предоставящ на страната правна помощ, изцяло като
неправилно. Въззивникът поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, като определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и
несправедливо. Моли апелативния съд да отмени решението на СГС и да постанови
ново решение, с което да намали обезщетението за претърпени от ищеца
неимуществени вреди.
Ищецът С. И., представляван от адв. Д., предоставяща на страна правна помощ, е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва и заявява, че присъденото
1
обезщетение на ищеца е справедливо.
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивникът С. Й. се представлява от адв. Я., който поддържа жалбата, оспорва
законосъобразността на сформиране на съдебния състав, на разпределение на делото,
развива съображения за отвод на състава. По същество моли жалбата да бъде уважена
и определеното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено.
Въззиваемата страна С. И. се представлява от адв. Д., която поддържа
депозирания отговор, оспорва жалбата на ответника. Моли решението да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна депозира писмена защита, в която развива съображения, че
извършения деликт е установен по задължителен за съда начин, че по делото се
установяват претърпени от ищеца вреди, за които справедливото обезщетение възлиза
на сумата от 50 000лв.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г
на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично
неправилно, по съображения избожени във въззивната жалба на ищеца.
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно между страните и се установява със споразумението,
постигнато по НОХД № 4992/2021 по описа на Софийски районен съд, НО, че на
03.11.2020г С. Й. чрез нанасяне на удар с нож в лявата гръдна половина на С. И., му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване,
проникващо в гръдната кухина и набиране на кръв в количество 300 мл в лява гръдна
половина и засягане на левия бъбрек, реализирало медико-биологичната
характеристика разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е
2
извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 131а вр. чл. 129 ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ НК.
В о.с.з. на 03.11.2023г е изслушана СМЕ, изготвена от вещото лице д-р М..
Вещото лице установява, че след инцидента ищецът е приет по спешност в І-ва
хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ , където е лекуван до 12.11.2020
г. Проведено му е оперативно лечение- изрязана около ръбовете кожна рана, поставен
е торакоцентезен дрен, направена е коремна операция и зашиване на левия бъбрек с
поставяне на два дрена вляво. Лекуван е с вливания и медикаментозно . Вещото лице
сочи, че към настоящия момент на мястото на нараняването и оперативните
интервенции са останали ръбци-белези, които имат траен, поС.ен характер и ще
останат за цял живот, като с времето ще избледнеят. Вещото лице установява още, че
при извършен преглед на ищеца същият се е оплакал от придърпване на мястото на
горния край на оперативната рана на корема при натоварване, рязко движение и при
промяна на времето, както и придърпване вляво на гръдния кош, където е било
ножевото нараняване, което според вещото лице се дължи на срастване в дълбочина.
Според вещото лице възстановителния период на ищеца е бил около 5-6 месеца и
понастоящем той е здрав.
В о.с.з. на 03.11.2023г са изслушани свидетелите Н. И. и А. М..
Свидетелката И.а, сестра на ищеца установява,че е присъствала на инцидента.
Установява,че за гърба на С. С. се приближил и го наръгал с нож – отзад в областта на
кръста вдясно. Установява,че ищецът паднал на земята. След инцидента ищецът е бил
откаран с линейка, направили са му операция. Установява,че около година се оплаквал
от болки, не можел да спи. Установява, че е имал нужда от грижи , които полагали
свидетелката, майката на ищеца и свидетелката А. М..
Свидетелката А. М. посочва, че живее на семейни начала с ищеца от 1 година и 5
месеца. Установява,че след инцидента С. имал нужда от грижи. Установява,че ищецът
се оплаквал от схващания в крака, трудно ходел, болял го кръста, чувствал се зле.
Така дадените свидетелски показания съдът намира, че могат да бъдат
кредитирани, тъй като свидетелите съобщават факти, които са възприели като
очевидци и показанията им са взаимоподкрепящи се , както и се подкрепят от
изслушаната СМЕ и не се опровергават от други доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдебният състав прави следните
правни изводи:
По възраженията на процесуалния представител на въззивника, развити в о.с.з. на
14.11.2024г във връзка със сформирането на съдебния състав и основанията за отвод
на състава
Възраженията са неоснователни.
3
Структурата и организацията на работата на апелативните съдилища е уредена в
чл. 101 и сл. от ЗСВ. Видно от законовите разпоредби / чл. 105 от ЗСВ и чл. 20 от
ГПК / апелативният съд заседава в състав от трима съдии. Също видно от
разпоредбите на ЗСВ организацията на работата на съда е предоставена на
председателя на съда и на Общото събрание на съдиите. Съгласно чл.106, ал.1 т.2 от
ЗСВ председателят на съда има правомощието да организира работата на съдиите,
като в това правомощие се включва и задължението да разпредели съдиите в
съответните отделения за работа в състави. В изпълнение на това свое правомощие
председателят на АС-София е определил и състава, в който заседават съдиите,
разглеждащи настоящото гражданско дело със заповед № А-480 от 03.04.2023.
Настоящото дело е разпределено измежду съдиите от състава на ГО на САС със
системата, която се използва за разпределение на всички граждански дела, постъпили
в съда – ЕИСС. Направеният избор измежду съдиите на САС е обективиран в
протокол, приложен по делото- от 02.10.2024г. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя за несъобразяване на правилата за случайно разпределение на делата
при разпределение на разглеждането дело. Изискването на КЗПЧОС- чл.6, пар.1-
делото на всяко лице да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона се счита
спазено и в случаите, когато на случен принцип е избран само докладчика по делото.
В този смисъл има произнасяне , както на ЕСПЧ- дело Miracle Europe KFT v. Hungary
, така и на ВКС – определение № 227/2021г по гр.д. № 3994/2020г. Съдилищата
приемат , че за осигуряване на безпристрастен и независим съд е достатъчно на
случаен принцип да бъде избран само докладчика по делото, а определянето на
останалите членове на състава зависи от организацията на работата в съответните
съдебни органи. В случая , както беше посочено, работата на съдиите в апелативните
съдилища е организира в състави.
Неоснователни са оплакванията на процесуалния представител на въззивника и
относно наличието на основания за отвод на съдиите от състава. Освен изложеното в
съдебна зала- че процедирането на съда по други дела не е основание за отвод по
настоящото- следва да се добави, че липсват произнасяния на състава, които да са
били отменени като незаконосъобразни по делата, които представителят на възивника
цитира, което да е основание за обсъждане на предприети незаконосъобразни действия
на съда в ущърб на интереси на представлявани от адвоката. Нещо повече ,
посоченото от представителят дело за запрещение /3954/2019г по описа на САС/ е
прекратено от настоящия съдебен състав, поради което не е ясно как представятилят
на въззивника е достигнал до извод какво би било решението на съда по съществото
на този спор.
С оглед тези изложени мотиви съдебният състав приема, че структурирането на
състава, организацията на работа в съда, разпределението на делата отговаря на
законовите изисквания и възприетите от съда практики и липсват основания за отвод
4
на съдиите или на съдия от този състав.
По съществото на спора
Претендират се за обезщетяване неимуществени вреди, претърпени от ищеца от
извършен деликт от ответника по делото.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размера на обезщетението за неимуществени вреди на
деликтно основание се определя по справедливост. Определянето на справедливо
обезщетение е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по
всяко дело като например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при
които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията,
физически и психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както
и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като
ориентир за последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент.
Тези обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
По делото извършеният деликт от ответника е установен по обвързващ съда
начин. Това е така, тъй като на осн. чл.300 от ГПК присъдата на наказателния съд
обвързва настоящия съд да приеме за доказано авторството на деянието, неговата
противоправност и вина. Предмет на присъдата е поведението на подсъдимия и
осъществява ли то състав на престъпление, уреден в НК. Това , което е установено
като съставомерно поведение с влязлата в сила присъда – включително и телесната
повреда- обвързва гражданския съд и той не може да установи нещо различно от
постановеното в присъдата.
Съгласно чл. 383, ал.1 от НПК споразумението има последиците на присъда,
поради което и споразумението по НОХД 4992/2021г обвързва настоящият съдебен
състав да приеме, че процесният деликт е настъпил поради виновно и противоправно
поведение на С. Й., вследствие на което ищецът е претърпял телесно увреждане-
прободно-порезно нараняване, проникващо в гръдната кухина и набиране на кръв в
количество 300 мл в лява гръдна половина и засягане на левия бъбрек, реализирало
медико-биологичната характеристика разстройство на здравето временно опасно за
живота.
Така установеното със споразението по НОХД № 4992/2021 като увреждане на
ищеца се потвърждава и от приетата по делото СМЕ .
С оглед така установеното- към момента на деликта ищецът е бил 29 годишен,
претърпял е нараняване, довело го до съС.ие опасно за живота, претърпял е
оперативно лечение, 10-дневен престой в болнично заведение , шестмесечен
възстановителен период. Съдът като съобрази тези обстотяетелство , както и
интензивните първоначални болки, невъзможността първоначално ищецът да се
грижи сам за себе си в ежедневието и нуждата му от помощ, като съобрази и
5
проявяващите се и понастоящем болки и придърпвания в областта на пробождането,
съществуващите белези по тялото на ищеца, претърпения стрес, който е нормално
човек да изживее при нападение и пробождане с нож , но и като съобрази настъпилото
пълно възстановяване на ищеца съдът намира, че по справедливост обезщетението
което му се дължи за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от
40 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , доколкото
обезщетението не следва да служи за негово неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и
доказан за сумата от 40 000лв , над която исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е уважена за сумата над 40 000лв до 50 000лв и в тази част предявеният иск
следва да бъде отхвърлен. В останалата си обжалвана част решението на СГС следва
да бъде потвърдено
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Ответникът дължи държавна такса и съдебно деловодни разноски пред СГС в
размер на 2068лв, над която сума решението следва да бъде отменено.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 354 от 18.01. 2024г по гр.д. № 10502/2021г по описа на
Софийски градски съд, ГО, 15състав, в частта, с която е уважен предявения иск от С.
Ц. И. против С. Й. Й. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над 40 000лв до 50 000лв, както и в частта, с която С. Й. е осъден да заплати разноски
за сумата над 2068.00лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С. Ц. И. с ЕГН ********** против С. Й. Й. с
ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпило на 03.11.2020г, за което С. Й. е признат за виновен
по НОХД 4992/2021г на СРС за сумата над 40 000лв до претендираните 50 000лв, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 354 от 18.01. 2024г по гр.д. № 10502/2021г по описа
6
на Софийски градски съд, ГО, 15състав в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7