Определение по дело №1232/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.248 от ГПК във вр. с чл.143, ал.3 и чл.144 от АПК.

Постъпило е искане от Ръководител УО по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП Б. Т. 2014-2020 – чрез упълномощен представител, за допълване на постановеното Решение №476 от 30.01.2024г. в частта на разноските. Административната преписка била окомплектована и тъй като част от документите били на чужд език, то същите били представени и в превод. Във връзка с превода били направени разноски, тъй като същият бил възложен на фирма – външен изпълнител. По делoто били представени доказателства за извършения разход – фактура, приемно предавателен протокол и платежно нареждане. Отчетените разходи за превод попадали в обхвата на чл.143, ал.1 от АПК и подлежали на възстановяване, като били включени и в представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – РИМ Хасково, чрез представляващи упълномощени адвокати, взема становище, като оспорва искането за изменение по реда на чл.248 от ГПК. Твръди, че не са представени доказателства за извършен превод, а и тези разноски не били допустими, доколкото не бил представен договор с външна фирма; служителите наУО били работили с документите, а и жалбоподателят ги бил представил; списък с разноски бил представен преди с.з.; неправилно ответната страна се ползвала от препращане към разпоредбите на чл.78 от ГПК.

Съдът, като обсъди искането и събраните по делото доказателства, счита искането за основателно.

Искането за изменение/допълване на определението е подадено от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Съдебният акт е обжалваем, като съобщението за него е получено от ответната страна на 01.02.2024г., а на 02.02.24г. – в срока за обжалване, е депозирано искането, което поради изложеното е процесуално допустимо.

С постановеното решение жалбата на РИМ Хасково е отхвърлена, като жалбоподателят е осъден да заплати разноските в производството, направени от административния орган – 360,00 лева юрк.възнаграждение, като не е отчетено, че са искани и разноски за извършен превод на представени по делото доказателства, които били съставени на чужд език – 410,27 лева /сумата включваща ДДС/. Заедно със становището за проведеното с.з. ответникът е представил освен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършените разходи за превод – фактура №********** от 04.12.23г., видно от която под т.6 са описани разходите в размер на 341,89 лева; приложен е приемно-предавателен протокол между възложителя и изпълнителя, където е описана услугата и посочена общата цена; бюджтно платежно искане /платено/ относно заплатена обща сума по договора за превод, включваща сумата по настоящото адм.д. и съответно ДДС.

Съгласно ал.3 на чл.143 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Безспорно ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а при установената конкретика относно представянето на списъка на разноски, придружен със съответните фактура, протокол и платежно нареждане, преди приключване на делото, сумата от 341,89 лева е дължима от жалбоподателя, ведно и с ДДС, или общо 410,27 лева. Принципът, на който са подчинени правилата за разпределение на отговорността за направените по делото разноски е, че те следва да са в тежест на страната, чиято позиция не е възприета за допустима или правилна със съдебния акт, като с разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК изрично се урежда и правната възможност при отхвърляне на жалбата. С оглед тези обстоятелства, а и като се има предвид разпоредбата на чл.185 от ГПК, съгласно която в съдебното производство документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на определението в частта за разноските и направеното искане следва да бъде уважено.

С оглед така установеното и поради крайния извод за отхвърляне на жалбата съдът намира, че жалбоподателят дължи заплащане на ответната страна на направените разноски за превод – вкл. за ДДС, който възлиза на сума в размер на 410,27 лева.

При тези обстоятелства са налице предпоставките на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.143, ал.3 и чл.144 от АПК за допълване на решението в частта за разноските.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК във вр. с чл.143, ал.3 и чл.144 от АПК Решение №476 от 30.01.2024г., постановено по а.д.№1232/2023г. по описа на Административен съд Хасково, като ОСЪЖДА Регионален исторически музей Хасково да заплати на Министерство на регионалното развитите и благоустройството сумата от 410,27 лева, представляващи направените по делото разноски за превод, вкл. и ДДС.

Определението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия: