РЕШЕНИЕ
№ 1464
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. М. З. против Решение № 2193/15.06.2022г.,
пост. по гр.д.№ 4066/2021, ПРС, в частта, в която осъжда Д. М. З. да заплати на Д. Г. Ч.
сумата от 10 304,87лв., обезщетение за ползване без основание на движима вещ – хале
с идентификатор № 56784.525.52.1 по КККР на ***, за периода от 02.03.2016г. до
02.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба - 02.03.2021г до окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателят Д. М. З. е обжалвал решението с мотиви, че същото е
неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закони.
Счита , че по делото не се е установил фактическия състав на нормата на чл.59 от ЗЗД,
като съображенията му са свързани с твърдението, че процесното хале не е движима
вещ, а недвижим имот. В същото време ищецът не е притежавал правото да строи в
чужд имот и постройката е била незаконна. Излага становището си относно
фактическото развитие на отношенията между едно трето лице и жалбоподателя във
връзка с наемане на халето. Твърди, че е уведомявал ищеца за становището на Община
*** относно това, че строежът е незаконен. Твърди, че последният е проявил
бездействие по демонтиране на конструкцията, което довело до принудителното й
събаряне. С оглед на тези твърдения счита, че не се установява да е държал без
1
основание чужда движима вещ, т.к. многократно е оправял покани до ищеца за
предаване на металната конструкция. Поради бездействие на ищеца общинската
администрация е постановила събаряне на постройката. Счита, че не са налице и
останалите кумулативно изисквани предпоставки за уважаване на иска, но не развива
подробни съображения. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Д. Г. Ч. оспорва подадената въззивна жалба и поддържа, че
в обжалваната част решението е правилно и законосъобразно. Счита за невярно
твърдението, че процесната вещ е недвижим имот, а и счита този факт за неотносим,
доколкото се претендира обезщетение за ползване на чужда вещ, при което е без
правно значение дали вещта е движима или недвижима. Позовава се на СПН по
предходно дело, в което е установено вида на вещта, собствеността върху нея и факта
на неоснователно ползване. Във връзка с това счита твърдението за липса на
елементите от фактическия състав на нормата на чл.59 от ЗЗД за голословно. Счита, че
съдът правилно е преценил доказателствата по делото и е приложил правилно
материалния закон. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск от Д. Ч. за осъждане на Д. З. да
заплати сумата от 10776лв. за периода 02.03.2016-02.03.2021г., с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, като е ползвал без основание движима
вещ – метално хале, разположено в имот с идентификатор 56784.525.52 и заснето като
имот 1. По КККР на гр.***. Правилно така предявеният иск е квалифициран от
първоинстанционния съд като такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД, а именно
връщане на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, но до размера на
обедняването. За успешното провеждане на този иск е необходимо ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е налице обедняване в неговата правна
сфера, че ответникът се е обогатил за негова сметка, размера на обедняването и на
2
обогатяването, както и да сочи липсата на основание, а в тежест на ответника е
евентуално да докаже правното основание на своето обогатяване.
Още тук е мястото да се отговори на възраженията във въззивната жалба, че по
този ред не може да се търси обезщетение за ползване на движима вещ, т.к. това бил
недвижим имот, като се посочи, че за обедняването и обогатяването е без значение
способа на разместване на имуществени блага. Така и чрез ползването на движима вещ
без правно основание е възможно обогатяване на ползвателя за сметка на собственика.
В случая се установява от влезлите в сила съдебни решения по иск с пр. осн. чл.108 от
ЗС / решение по гр.д.№18512/2018г. ПРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№1448/2020,
ПОС/, че Д. Ч. е признат за собственик на процесното хале и Д. З. е осъден да му върне
владението на същото. Следователно въпросът за собствеността , както и че до
постановяване на въззивното решение З. е бил във владение на халето е разрешен със
сила на пресъдено нещо, като постановените решения са задължителни за съда и
страните.
Пред първоинстанционния съд е представена и административна преписка,
водена от Община Пловдив до З. във връзка с премахване на халето като незаконен
строеж. От същата се установява, че З. е оспорвал по административен и съдебен ред
заповедите за премахване на халето, като е заявявал пред институциите
собственически права. В крайна сметка жалбите му не са уважени и видно от
протоколите на Община *** на 19.03.2020 г. сградата е премахната. Няма данни да е
била разглобена, поради което и правилно и районният съд приема, че към тази дата тя
е погинала.
По делото е приета ССЕ с в.л. В. Р., която определя по периоди средния пазарен
наем за процесното хале. Същата експертиза се възприема от съда като компетентна и
незаинтересовано и не е оспорена от страните. Така за периода от 02.03.2016 до
19.03.2020г. този размер се явява 10284,78лв./1994лв. за 2016г+2409лв. за
2017г+2409лв за 2018г.+2851лв за 2019г.+238лв. за 01.2020+2387лв. за 02.2020г.
+145,87лв. за 01-19.03.2020г./. Първоинстанционният съд е допуснал аритметична
грешка като е определил сбора на сумите на 10304,87лв.
Наведените във въззивната жалба оплаквания, касаят липсата на доказване на
всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.59 от ЗЗД. Конкретни доводи
не са изложени. Съдът намира, че установява основанието за уважаване на иска.
Безспорно се доказва, че за исковия период до 19.03.2020г. ответникът З. е ползвал
процесната движима вещ. Не се установява правно основание за осъщественото
ползване. Практиката приема, че размерът на обедняването, респ. обогатяването в тези
случаи се съизмерява с пазарния наем, който би бил получен за вещта. Той е определен
от ССЕ. Така, съдът намира, че по делото се доказват елементите на фактическия
състав на нормата на чл.59 от ЗЗД, а именно – че ответникът се е обогатил без
3
основание като си е спестил заплащане на наемна цена за ползваната вещ, установен е
размера на обедняването и обогатяването, поради което и искът като основателен
следва да бъде уважен за периода до 19.03.2020г. Размерът е определен съобразно
определения от ССЕ средномесечен пазарен наем и за доказания период на ползване е
в размер на 10284,78лв..
До същите фактически и правни изводи е достигнал първоинстанционния съд,
поради което и постановеното решение като правилно и законосъобразно ще следва да
бъде потвърдено за горепосочения период и до посочения размер, като за периода от
20.03.2020 до 02.03.2021г. и над установения размер до присъдения такъв от
10304,87лв. следва да бъде отменено и искът отхвърлен.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените по делото разноски в размер на 1000лв., заплатен адвокатско
хонорар. Оставя без уважение възражението за прекомерност, т.к. договореното и
изплатено адвокатско възнаграждение е близо до минимума по Наредба №1/2004
МРАВ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2193/15.06.2022г., пост. по гр.д.№ 4066/2021, ПРС, в частта в
която Д. М. З., ЕГН **********, е осъден да заплати на Д. Г. Ч., ЕГН **********,
обезщетение за ползване без основание на движима вещ - хале с идентификатор №
56784.525.52.1 по КККР на ***, за периода от 20.03.2020г. до 02.03.2021г. и над сумата
от 10284,78лв до присъдената такава от 10304,87лв, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаването на исковата молба - 02.03.2021г до окончателното
изплащане на вземането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Ч., ЕГН **********, осъдителен иск против Д.
М. З., ЕГН **********, за заплащане на обезщетение за ползване без основание на
движима вещ - хале с идентификатор № 56784.525.52.1 по КККР на ***, за периода от
20.03.2020г. до 02.03.2021г. и над сумата от 10284,78лв до присъдената такава от
10304,87лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба - 02.03.2021г до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2193/15.06.2022г., пост. по гр.д.№ 4066/2021,
ПРС, в частта в която Д. М. З., ЕГН **********, е осъден да заплати на Д. Г. Ч., ЕГН
**********, обезщетение за ползване без основание на движима вещ - хале с
идентификатор № 56784.525.52.1 по КККР на ***, за периода от 02.03.2016г. до
19.03.2020г. в размер на 10284,78лв. ,ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на исковата молба - 02.03.2021г до окончателното изплащане на
4
вземането.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. М. З., ЕГН **********, да заплати на Д. Г. Ч., ЕГН **********,
сумата от 1000лв. разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5