№ 1130
гр. Пловдив, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300501978 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 2316 от 13.05.2025 г. постановено по гр.д.№ 7117 по описа
за 2024 г. на Районен съд Пловдив, XX гр.с., се:
ОСЪЖДА „Спиди“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк,
Административна сграда, ет.5 да заплати на „Екохран 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Милеви
скали“ № 6 – юг сумата от 6 699 лв. /шест хиляди шестстотин деветдесет и
девет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
претърпени загуби, вследствие на неизпълнение на договорно задължение по
договор от 01.04.2022г. и възлагане извършването на превоз на товари до
Република Гърция на 10.10.2023г., за което е издадена товарителница №
62336637898 от 10.10.2023г., изразяващо се в унищожаване в цялост на пратка,
ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на
исковата молба – 23.04.2024г. до изплащане на сумата, както и сумата от
368.10 лв. /триста шестдесет и осем лева и 10 ст./ обезщетение за забава за
периода от 30.11.2023г. до 22.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за забава над присъдения размер от 368.10 лв. до пълния
претендиран размер от 368.12 лв.
ОСЪЖДА „Спиди“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
1
управление гр.София, ул. „Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк,
Административна сграда, ет.5 да заплати на „Екохран 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Милеви
скали“ № 6 – юг сумата от 2017.96 лв. /две хиляди и седемнадесет лева и 96
ст./ направени по делото разноски.
Н.оволен е останал ответникът „Спиди“ АД, ЕИК *********, който чрез
пълномощника си адвокат Т. К. е подал въззивна жалба. Във въззивната жалба
се релевират оплаквания, че решението е неправилно и противоречи на
материалния закон. Въззивникът излага доводи, че решението е постановено
при изяснена и безспорно фактическа обстановка, но въз основа на същата
съдът неправилно е интерпретирал фактите, направил е погрешни
заключения и е приложил неправилно материалния закон. Оспорва изводите
на районния съд за отговорността си от увреждането на пратката на ищеца
като сочи, че не е знаел за нейното съдържание, а за същото е разбрал в
рекламационното производство. Обосновава доводи, че пратката е
основателно унищожена в интерес на клиента с позоваване на чл.89 от ЗПУ.
Възразява, че съдът не е отчел разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗПУ като
приложима към случая, която урежда липсата на отговорност от страна на
пощенския оператор. На следващо място се позовава на договора между
страните, с който същите са се споразумели за ограничаване на отговорността
на оператора. Поддържа оплаквания, че договорът не е бил взет предвид от
съда, а е приел, че „Спиди“ АД едностранно и предварително е ограничило
своята отговорност. Във връзка с изложеното поддържа подробни
съображения за приложението на договора при уреждането на отношенията
между страните по делото, както и обстойно коментира неговите разпоредби и
условията на услугата Обявена стойност. В потвърждение на доводите си се
позовава на показанията на свидетеля Д.Д., както и на посочена съдебна
практика. Не на последно място оспорва като необоснован изводът на съда за
приложимостта на общите правила по чл.82 от ЗЗД предвид специалния
Закона за пощенските услуги. Подробно коментира разпоредбата на чл.85 от
ЗПУ и ОУ на ответника за определянето на размера на обезщетението в
зависимост дали пратката е с обявена стойност, за което се позовава на
съдебна практика. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира
разноските за двете инстнации.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Екохран 1“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат С. М., с
който взема становище за нейната неоснователност. Излага съображения за
правилността на първоинстанционното решение, както и обсъжда
установените по делото факти и обстоятелства въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства – показанията на св.Чолаков. Поддържа, че
въз основа на правилно установената фактическа обстановка от съда,
последният правилно е достигнал до извода за наличието на всички
предпоставки за ангажиране на договорната отговорност на ответника.
2
Обсъжда безспорните за делото факти, като спорен сочи въпроса за размера на
причинените вреди, до който ответното дружество отговаря пред ищеца.
Поддържа, че ответникът е бил Н.обросъвестен като е допуснал увреждането
на приетата за превоз стока и е унищожил същата без съгласието на
изпращача. Посочва, че по делото не се доказва, а и не са въведени твърдения,
погиването на пратката да се дължи на случайно събитие или непреодолима
сила. Намира за правилни изводите на районния съд, че не е налице основание
за ограничаване на отговорността на ответника, за което подробно обсъжда
разпоредбите на ЗПУ и на ОУ на ответника. Заключава, че не е приложима
разпоредбата на чл.85, ал.4 във вр. с чл.1 от ЗПУ и отговорността на ответника
следва да се определи въз основа на общите правила на ЗЗД. Посочва, че дори
да се приеме, че разпоредбата на чл.85, ал.1 от ЗПУ урежда отговорността на
оператора, то чл.85, ал.4 от ЗПУ не урежда нито начина на определяне на
обезщетението, нито вида на подлежащите на възстановяване вреди, както и
че е налице празнота и следва намерят приложение разпоредбите на ЗЗД.
Излага доводи, че в ОУ операторът едностранно е ограничил отговорността
си, за което се позовава на съдебна практика. В тази връзка намира
цитираната от въззивника съдебна практика за инцидентна и неправилна.
Излага доводи, че дори и да не е налице посочената празнота в чл.85, ал.4 от
ЗПУ, то клаузата на т.71.5 от ОУ на ответника се сочи като нищожна поради
накърняването на добрите нрави. По изложените съображения намира иска за
основателен, а обжалваното решение за правилно. Искането към въззивния
съд е да потвърди обжалваното решение като остави без уважение въззивната
жалба. Претендира присъждането на разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима.
Предмет на въззивното производство е осъдителната част на решението
предвид влязлото в сила протоколно определение № 1683 от 24.09.2025 г. на
въззивния съд, с което се прекрати производството по въззивната жалба в
частта й против отхвърлителната част на решението относно обезщетението за
забава над присъдения размер от 368.10 лв. до пълния претендиран размер от
368.12 лв.
Производството пред Районен съд Пловдив е образувано по искова
молба на „Екохран 1“ ЕООД, ЕИК ********* против „Спиди“ АД, ЕИК
*********, с която е предявил обективно съединени искове за осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 6 699 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпени загуби,
вследствие на неизпълнение на договорно задължение по договор за превоз на
3
товари от 10.10.2023г., изразяващо се в унищожаване в цялост на пратка,
съдържаща ароматизант Маслина – 20 бр., оцветител хлорофил – 10 бр. и
оцветител бета каротен – 10 бр., ведно със законната лихва върху посочената
сума от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2024г. до изплащане на
сумата, както и сумата от 368.12 лв. обезщетение за забава за периода от
30.11.2023г. до 22.04.2024г.
В условията на евентуалност, в случай, че не се уважи главния иск, се
претендира присъждане на сумата от 6 699 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – претърпени загуби, вследствие на
непозволено увреждане на собствените на ищеца стоки ароматизант Маслина
– 20 бр., оцветител хлорофил – 10 бр. и оцветител бета каротен – 10 бр., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
15.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
С постановеното по делото решение районният съд е приел, че между
страните по делото е съществувало валидно правоотношение по договор за
куриерски услуги № 67363 от 01.04.2022г., по който „Екохран-1“ ООД и
„Спиди“ АД имат качествата съответно на възложител и изпълнител;
договорът за куриерски услуги е обвързвал страните към 10.10.2023г., на която
дата ищецът е възложил на ответното дружество да извърши превоз на товар
на ищеца от Република България до Република Гърция, за което е издадена
товарителница № 62336637898; пратката е била приета от куриера, не е
достигнала до получателя в Република Гърция, а е била унищожена. Въз
основа на писмените и гласни доказателства – показанията на св.Чолаков,
разпитан по искане на ищеца, районният съд е заключил, че пратката е била
подходящо опакована. Според районния съд, от приетия по делото
доказателствен материал не може с категоричност да се установи какви са
конкретно настъпилите повреди в стоката, както и по какъв начин са
настъпили увредите, тъй като от страна на ответника е представен 1 бр.
снимка, но от същата посочените обстоятелства не се изясняват. По
отношения на представения по делото двустранен протокол от дата
15.10.2023г. е посочено, че същият не внася яснота, тъй като в т.5.3. от него се
съдържа единствено отразяване „спукани кофи с боя“, а според св.П.,
разпитан по искане на ответника, при пристигане на процесната пратка в
разпределителния център имало спукани баки и отворени капаци, но същият
не може да каже къде се е получило увреждането. Районният съд е заключил,
че въпреки липсата на конкретика досежно последното, безспорно процесната
пратка е унищожена и не е доставена на получателя в Гърция.
За да постанови обжалваната част на решението, районният съд е
извършил тълкуване на разпоредбите на чл. 85, ал.1, т.1 от Закона за
пощенските услуги (ЗПУ) и на чл.71.5 от Общите условия на ответното
дружество (ОУ), приетите по силата на законовата делегация в ал.4 на чл.85
ЗПУ, въз основа на които ответното дружество е определило размера на
отговорността си до сумата 15 лева. Според районния съд отговорността на
4
ответника при пратки с необявена стойност не следва да се ограничава до
размера, предвиден в Общите условия с довода, че законът чрез ал. 4
позволява размерът на обезщетенията да бъде включен в ОУ към договорите,
но не изчерпва размера на отговорността. Изложени са съображения, че с
приетите от ответника ОУ е извършено едностранно предварително
ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към
подателя на пратката, каквато не е целта на законовата делегация по чл.85,
ал.4 ЗПУ, тъй като тези размери могат да служат само като ориентир за
дължимите обезщетения и при съгласие между страните рекламационното
производство да се изчерпва с тяхното изплащане. Районният съд е заключил,
че при спор между страните следва да намери приложение общото правило на
чл.82, ал.1, изр.1 ЗЗД за договорното неизпълнение, въз основа на което е
приел, че ответното дружество дължи действителната стойност на вредата,
равняваща се на стойността на погиналите вещи, установена от представената
по делото фактура от 10.10.2023 г. и заключение на ССЕ.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо в обжалваната част. Предвид изложеното и на
основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността
на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна
проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от
страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страните по делото.
По делото не е налице спор относно облигационната обвързаност на
страните въз основа на договор за куриерски услуги № 67363 от 01.04.2022г., с
който са постигнали съгласие ищецът да възлага на ответника, а последният да
му предоставя срещу възнаграждение пощенски услуги по ЗПУ, посочени в
ОУ на ответника и приложимата към тях Тарифа. Не е налице спор относно
действието на договора към 10.10.2023 г., на която дата ищецът е възложил на
ответника да извърши доставка на международна куриерска пратка от
Република България до Република Гърция, за което е издадена товарителница
№ 62336637898, както и че за тази пратка не е била заплатена допълнителна
услуга „Обявена стойност“. Не е спорно, че пратката не е доставена, както и
че същата е била унищожена от ответника, за което е представен протокол за
увредена пратка от 15.10.2023 г. По делото се установява и не е налице спор,
че с покана от 22.11.2023 г. ищецът е уведомил ответника за стойността на
унищожената пратка от 6714 лева, която сума е претендирал да му бъде
заплатена като обезщетение. При ответника е било проведено рекламационно
5
производство, в което претенцията на ищеца е била уважена до размера на 15
лева на осн. т.71.5 от Общи условия на договорите с потребители на
неуниверсални пощенски услуги, предоставени от „Спиди“АД, одобрени с
решение № 92 от 23.03.2023 г. на КРС (ОУ), а за разликата до пълния
претендиран размер от 6714 лева е била отхвърлена.
Принесеният във въззивната инстанция спор е по въпроса за
отговорността на ответника за пълния размер на претърпените от ищеца
вредите, предвид защитната теза на ответника, че се касае за пратка с
необявена стойност по смисъла на ЗПУ.
Ищецът претендира неизпълнение на поетото от ответника задължение
по договора за предоставяне на куриерски услуги. Последните са
регламентирани в разпоредбата на чл. 3, вр. чл. 38 и § 1, т. 18 ЗПУ като
неуниверсални пощенски услуги, извършвани от пощенски оператори, с
добавена стойност над универсалната пощенска услуга. Обществените
отношения, свързани с предоставянето на пощенски услуги се уреждат от
Закона за пощенските услуги, който е специален закон по отношение на ЗЗД,
поради което намира приложение в отношенията между страните по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗПУ, пощенските
оператори дължат обезщетения на потребителите за загубени, ограбени или
повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети,
препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с
наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от ДР.
В разпоредбата на чл.87 от ЗПУ са уредени хипотезите за освобождаване
на оператора от отговорност. Въззивника настоява, че е налице предвидената в
ал.4 от ЗПУ - когато повреждането или унищожаването на пощенската пратка
е настъпило по вина на подателя или произтича от естеството на
съдържанието на пощенските пратки, която хипотеза е уредена и в т.79.3 от
ОУ на ответника за освобождаване от отговорност при неизпълнение на
услугата. Позоваването от въззивника е неоснователно, тъй като по делото се
установява осъщественото рекламационно производство, в което е признал
отговорността си за неизпълнението на договора по реда на т.71 от ОУ.
Посочената разпоредба урежда отговорността на оператора при основателна
рекламация за загубена, ограбена или повредена изцяло или частично
вътрешна и международна пратка. Въззивникът е признал рекламацията за
основателна, а така и отговорността си за унищожаване на пратката, поради
което носи отговорност за обезщетяването на ответника, т.е. неоснователно се
позовава на разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗПК, предвиждаща пълното
освобождаване на оператора от отговорност.
Оплакванията на въззивника по същество са релевантни към преценката
на дължимия размер на обезщетението. Според разпоредбата на чл. 85, ал. 4
ЗПУ - конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в общите
условия на договорите с потребителите. В случая същите са уредени в т.71 от
ОУ на оператора, в която размерите на дължимите от оператора обезщетения
6
при загубена, ограбена или повредена изцяло и частично, вътрешна или
международна пратка, са конкретизирани в т.71.1. – т.71.5 и същите са в
зависимост от вида на услугата и пратката, както и съобразно дали е налице
допълнителна услуга "Обявена стойност". Съгласно т.8.21 и т.71.4 от ОУ при
„Обявена стойност“отговорността на оператора при ограбена или повредена
изцяло и частично пратка е до размер на обявената й стойност. Според т.46 от
ОУ – Обявената стойност не може да бъде по – висока от действителната
стойност на съдържанието на пратката и подлежи на доказване в
рекламационното производство. В т.40 и сл. от ОУ е уредено заплащането на
предоставяните услуги по Тарифата на оператора, от които допълнителните
услуги, каквато е и услугата „Обявената стойност“, се заплащат
предварително. Извършената в ОУ регламентация на услугата „Обявена
стойност“ съответства на посочената в § 1, т. 11. ЗПУ като допълнителна
услуга, представляваща отговорност на пощенския оператор до размера на
обявената от подателя стойност на съдържанието на пощенската пратка в
случаи на загуба, кражба или повреда.
Настоящият въззивен състав намира от анализа на коментираните
разпоредби, че операторът дължи пълното обезщетяване на вредите в размера
на действителната стойност на пратката само при уговорена между страните
допълнителна услуга "Обявена стойност". Наличието на такава допълнителна
услуга обуславя отговорност на оператора до размера на обявената от
подателя стойност на съдържанието на пратката в случай на загуба, ограбване
или повреда.
По делото не се твърди и не се установява процесната пратка да е
предадена като такава с обявена стойност, нито ищецът да е заплатил
допълнителна такса за същата. Напротив, ищецът не е декларирал
действителното съдържание на пратката – същата е била посочена като
съдържаща „консумативи“, а едва в рекламационното производство ищецът е
уведомил ответника за нейното съдържание от ароматизанти и оцветители,
както и за нейната стойност.
Настоящият въззивен състав на ПдОС намира, че след като
съдържанието на пратката не е било декларирано от ответника и същият не е
обявил нейната стойност, респективно не е заплатил такса за посочената
допълнителна услуга, не са налице основания за заплащане на обезщетение от
страна на ответника в размер, съответстващ на стойността на пратката - в този
смисъл се споделят доводите в решение № 1488/25.11.2022 г. по в. гр. д. №
2067/2022 г. на ПдОС и определение № 3690/22.11.2023 г по гр. д. №
1086/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което последното не е допуснато до касационно
обжалване.
С оглед на изложеното, при липсата на уговорена допълнителна услуга
"Обявена стойност", отговорността на оператора на куриерски услуги е
ограничена до предвидения лимит в т.71.5 от ОУ от 15 лева, съгласно
изричното препращане на чл. 85, ал. 4 ЗПУ.
7
В разглеждания казус не е налице приложение на чл.82 от ЗЗД, тъй като
отношенията между страните се регулират от специалния ЗПУ. В ЗПУ не е
налице празнина предвид изричното препращане на чл.85, ал.4 от ЗПУ към
ОУ на оператора, с която разпоредба е предвидена възможността им да
ограничат отговорността си. Ответникът е ограничил отговорността си за
загубени, ограбени или повредени пратки в случаите, при които същите са без
обявена стойност ( т.71.1-71.3, т.71.5), но същевременно с това е и повишил
отговорността си за заплащане на обезщетение в размер на действителната
стойност на вредата, но не по – вече от обявената стойност на пратката, при
използването на допълнителна услуга "Обявена стойност" (т.71.4).
Следователно не може да се приеме, че е налице нарушение на добрите нрави
при регламентиране на обезщетенията в т.71 от ОУ, респективно на едно от
тях в т.71.5, доколкото не е изключена отговорността на оператора на
пощенските услуги до размера на действителните вреди при обявяване на
действителната стойност на пратката, а са предвидени различни обезщетения
в зависимост от вида на пратката и дали възложителят се е възползвал от
допълнителната услуга „Обявена стойност“. По делото няма спор, че ОУ на
оператора са били доведени до знанието на възложителя, при което
предавайки стоките на куриера без обявяване на действителната стойност на
пратката от ищеца е поет риск при загубване, ограбване или повреждане на
пратката да получи предвиденото обезщетение в т.71.5 от ОУ поради
изричното препращане към същите на чл.85, ал.4 от ЗПУ.
По изложените съображения въззивният съд намира, че не са
приложими общите правила на ЗЗД за определяне на отговорността при
неизпълнение на договорно задължение, доколкото между страните е налице
договор за предоставяне на пощенска услуга с определени лимити на
отговорността на куриера съобразно вида на ползваната услуга, предвидени в
общи условия, приети въз основата на изрична законова делегация. Въз основа
на т.71.5 от ОУ ответникът отговаря до размера на сумата от 15 лева, която е
призната като обезщетение в рекламационното производство, поради което за
разликата над тази сума до посочения от ищеца размер на вредата от 6 714
лева, тоест за исковата сума от 6699 лева ответникът не дължи заплащане на
обезщетение.
Ето защо, предявеният главен иск за присъждане на сумата от 6 699 лв.
като обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца от
неизпълнение на договорно задължение от ответника се явява неоснователен,
а така и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид различните правни изводи, до които е достигнал районния съд,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната
осъдителна част, включително в частта на присъдените разноски, както и да
бъде постановено решение за отхвърляне на посочените исковите претенции.
Предвид неоснователността на главният иск, следва да бъде разгледан
8
предявеният при условията на евентуалност искове за присъждане на
обезщетението на осн.чл.49 във вр. с чл.45 от и чл.86 от ЗЗД.
По делото е безспорно, че страните са били в договорна обвързаност при
унищожаване на пратката по товарителница № 62336637898. При това
положение предявената претенция на осн.чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД е
неоснователна, тъй като при договор между страните и нанесени от
неизпълнението му вреди, обезщетение не може да се търси по реда на
деликта. Наличието на договорна връзка между страните изключва
репарацията на причинените вреди от неизпълнението да се осъществи по
реда на обезщетяването им на деликтно извъндоговорно основание. В случай,
че увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото
или неточно изпълнение на задъжения по договор, то и отговорността, вкл.
обезщетението за изправната страна, е следствие на договорното
правоотношение. Когато увреждането не е резултат от неосъществяване на
очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от
неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от
закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна ( в този
смисъл Решение № 547/23.07. 2010 г. по гр. д. 1025/09 г. на 4 г. о. на ВКС).
В разглеждания случай увреждането е настъпило във връзка с действия
или бездействия на служителите на ответника при осъществяване на поетото
задължение за извършване на куриерски услуги по договора между страните.
При това положение вредите са настъпили във връзка с договора, а не на
извъндоговорно основание - поради нарушение на общото задължение да не
се вреди другиму. Ето защо, неоснователна е претенцията за вреди от деликт,
поради което исковете по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД следва
да се приемат за неоснователни и като такива да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът -
ответник има право на направените от него разноски за двете съдебни
инстанции. За първоинстанционното и въззивното производство се представят
доказателства за направата на разноски за адвокатско възнаграждение от 1164
лева с ДДС, т.е. общо 2 328 лева, което следва да бъде присъдено ведно със
сумата за платена държавна инстанция за въззивната инстанция от 158 лева,
тоест общо 2486 лева.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2316 от 13.05.2025 г. постановено по гр.д.№ 7117
по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, XX гр.с., в частта, с която се
ОСЪЖДА „Спиди“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна
9
сграда, ет.5 да заплати на „Екохран 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Милеви скали“ № 6 – юг сумата от 6 699
лв. /шест хиляди шестстотин деветдесет и девет лева/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпени загуби,
вследствие на неизпълнение на договорно задължение по договор от
01.04.2022г. и възлагане извършването на превоз на товари до Република
Гърция на 10.10.2023г., за което е издадена товарителница № 62336637898 от
10.10.2023г., изразяващо се в унищожаване в цялост на пратка, ведно със
законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата
молба – 23.04.2024г. до изплащане на сумата, както и сумата от 368.10 лв.
/триста шестдесет и осем лева и 10 ст./ обезщетение за забава за периода от
30.11.2023г. до 22.04.2024г., както и в частта на присъдените разноски, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Екохран 1“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Милеви скали“ № 6,
срещу „Спиди“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна
сграда, ет.5, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 699
лв. /шест хиляди шестстотин деветдесет и девет лева/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпени загуби,
вследствие на неизпълнение на договорно задължение по договор от
01.04.2022г. и възлагане извършването на превоз на товари до Република
Гърция на 10.10.2023г., за което е издадена товарителница № 62336637898 от
10.10.2023г., изразяващо се в унищожаване в цялост на пратка, ведно със
законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата
молба – 23.04.2024г. до изплащане на сумата, както и сумата от 368.10 лв.
/триста шестдесет и осем лева и 10 ст./ обезщетение за забава за периода от
30.11.2023г. до 22.04.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност искове от
„Екохран 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Милеви скали“ № 6, срещу „Спиди“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Абагар“ № 22, София Сити
Лоджистик Парк, Административна сграда, ет.5, за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 6 699 лв. /шест хиляди шестстотин деветдесет и
девет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
претърпени загуби, вследствие на непозволено увреждане на собствените на
ищеца стоки ароматизант Маслина – 20 бр., оцветител хлорофил – 10 бр. и
оцветител бета каротен – 10 бр., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 15.10.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Решение № 2316 от 13.05.2025 г. постановено по гр.д.№ 7117 по описа за
2024 г. на Районен съд Пловдив, XX гр.с., в останалата част, с която е
отхвърлен предявения иск за обезщетение за забава над присъдения размер от
10
368.10 лв. до пълния претендиран размер от 368.12 лв., е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Екохран 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. „Милеви скали“ № 6, ДА ЗАПЛАТИ НА „Спиди“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет.5,
сумата в размер на 2 486 лева / две хиляди четиристотин осемдесет и шест
лева/ - съдебно – деловодни разноски за първоинстанционното и въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11