Решение по дело №229/2024 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 90
Дата: 16 август 2024 г. (в сила от 16 август 2024 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20241600200229
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Монтана, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
Членове:Димитрина Николова

Александра Нанова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
в присъствието на прокурора Е. Й. А.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Частно наказателно дело
№ 20241600200229 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 44, ал.1 и ал.2 от Закона за екстрадицията и
европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
Постъпила е Европейска заповед за арест /ЕЗА/ на българският
гражданин М. В. И. от гр.Л , обл. М , издадена от Областен съд М , Ф Р а Г по
номер на дело 409 Gs 496/23 с искане за предаването му на германските власти
с цел провеждане на наказателно разследване.
Прокурорът моли съдът да постанови решение за предаване на
българския гражданин М. В. И. на германските власти, въз основа на издадена
ЕЗА от Областен съд М Ф Република Г по номер на дело хххх/23. Поддържа,
че в хода на съдебното следствие е изискана и представена гаранция, че след
провеждане на наказателното производство, същият ще бъде върнат на
територията на Република България.
Счита, че издадена ЕЗА съдържа всички реквизити и е издадена от
компетентен орган и съдържа данни относно самоличността на лицето.
Изразява становище, че престъплението, за което се иска предаването на
българския гражданин представлява престъпление и по Наказателния кодекс
на Р България. Моли съда да постанови решение за предаване на българския
гражданин.
В съдебно заседание на 13.08.2024г. исканото лице изрази съгласие за
предаване, като едновременно с това заяви, че не се отказва от прилагане на
1
принципа на особеността.
Съгласието на исканото за предаване лице е обективирано в протокола,
подписан от него и от неговия защитник.
В срока по чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА не е последвало оттегляне на даденото
съгласие.
Защитникът на българския гражданин адв. Г. поддържа, че искането е
основателно и моли съда да постанови решение за предаване на подзащитният
му на съдебните власти на Ф Р Г Моли съда да уважи издадената ЕЗА.
В последна дума българският гражданин М. В. И. заявява, че желае да
бъде предаден на германските съдебни власти.
Съдът, след като съобрази постъпилата Европейска заповед за арест,
материалите по делото и становището на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Европейската заповед за арест е издадена на 01.03.2023г. от Областен съд
М , Федерална Р Г я по номер на дело 409 Gs 96/23 от съдия в Районния съд и
е придружена с превод на български език съгласно изискването на чл. 37, ал.3
от ЗЕЕЗА. С нея се иска предаване на българския гражданин М. В. И. с цел
провеждане на наказателно преследване. В заповедта се твърди, че М. И. на
29.11.2022г, като инсценирал, че възнамерява и е способен да я върне на
07.12.2022г. наел от свидетеля Щроте и свидетелката Е г в М каравана на
стойност около 65 000 евро за мнимо пътуване през отпуска, в съответствие с
предварителното си намерение да не върне караваната , той напуснал хххх128
в М за да продължи неправомерно да използва превозното средство след
наемния период или да го продаде за печалба и след това не върнал
превозното средство.
Това деяние е квалифицирано като престъпление измама в особено тежък
случай, по смисъла на параграф 263 ал.1, ал.3 изр.1 и 2, номер 1 и 2 от ххх
/НК/, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до десет години.
С оглед на това, съдът намира, че от формална страна са налице
условията по чл. 36, ал.1 от ЗЕЕЗА. Европейската заповед за арест е издадена
за лице, извършило според издателят й деяние, което се наказва съгласно
правото на издаващата държава с лишаване от свобода до десет години. Това
деяния съставлява престъпление и от Наказателния кодекс на Република
България – чл.211 във връзка с чл.209 от НК, с оглед на което от формална
страна е изпълнено и изискването на чл.36, ал.2 от ЗЕЕЗА. Тази констатация
съдът прави въпреки разпоредбата на чл.36, ал.3, т. 29 от същият закон,
съгласно която за такова деяние не се изисква двойна наказуемост.
Настоящият съдебен състав намира, че ЕЗА съдържа данни за
самоличността на исканото лице и въз основа на всички данни отразени в
заповедта се установява самоличността му. Съдът констатира, че ЕЗА съдържа
данни за издаващият орган, такива за заповедта за задържане, обстоятелства,
при които е извършено престъплението, включително време, място и степен
на участие на исканото лице, наказанието което се предвижда по законите на
издаващата държава членка за извършеното престъпление. Не напоследно
2
място, в нея се съдържат данни за характера и правната квалификация на
престъплението, с оглед на което съдът намира, че по форма и съдържание тя
отговаря на изискванията на чл. 37, ал.1 от ЗЕЕЗА.
Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се в заповедта
данни, за престъплението, за което е издадена същата, то не е амнистирано в
Република България.
Съдът не е уведомен, че М. В. И. е осъден за същото престъпление с
влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава -
членка и изтърпява, или е изтърпял наказанието, или че присъдата не може да
бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която
е осъдено, тъй като данни за такова осъждане фактически липсват. Поради
това съдът намира, че не са налице основания по чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ да
се изпълнени заповедта. Не са налице и такива по чл. 40 от същият закон, тъй
като с оглед изложеното по-горе и съобразно становището на прокуратурата е
видно, че М. В. И. не е привлечен като обвиняем и не е подсъдим в Република
България за престъплението - предмет на заповедта. Съдът намира, че
съгласно чл. 80, ал.1, т.3 от НК на Република България, наказателното
преследване срещу М. И. не може да се изключи по давност. Поради това и
отчитайки факта, че престъплението, за което се иска предаването му на
германските съдебни власти е извършено на територията на хххх, както и че
липсват данни И. да е изтърпял или да изтърпява наказание в държава, която
не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото
престъпление, съдът намира, че липсват и основанията за отказ по чл. 40 от
ЗЕЕЗА.
Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице условията за
предаване на лицето М. В. И. в изпълнение на Европейската заповед за арест,
на съдебните власти нахххх
Получена е гаранцията по чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА от германските
компетентни власти, от която е видно, че при заявено желание лицето ще бъде
върнато обратно в Република България за изтърпяване на наложеното му във
хххх наказание лишаване от свобода или прилагане на мярка за неотклонение.
Безспорно е, че в случая заповедта е издадена с цел провеждане на
наказателно преследване срещу български гражданин. С оглед на това и на
основание чл. 41, ал.3 от ЗЕЕЗА съдът намира, че предаването му следва да се
извърши под условие, след като бъде изслушано и евентуално осъдено в
издаващата държава членка, исканото лице ще бъде върнато в Република
България, за изтърпяване на наложеното му в Федерална Република Гх
наказанхххие лишаване от свобода, в каквато насока е изисканата и получена
гаранция.
На основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното
решение, с което се предава исканото лице на немските власти, съдът следва
задължително да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на българския гражданин до фактическото му предаване на
компетентните германски власти.
Така мотивиран и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА съдът от ЗЕЕЗА
3
Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА българският гражданин М. В. И., ЕГН ********** от
гр.Л обл. М ,ул. ххх №хх вх.хет.ххап.хх ДА хБЪДЕ ПРЕДАДЕН в изпълнение
на Европейска заповед за арест издадена на 01.03.2023г. от съдия от Областен
съд Мх х Рх Гх поххх номер на дело 409 Gs 96/23 от съдия в Районния съд на
съдебните власти на Федерална Република Гх с цел провеждане на
наказателно преследване.
ПРЕДАВАНЕТО да се извърши при условие, че след изслушване на М.
В. И. в издаващата държава членка, същият ще бъде върнат в Република
България за изтърпяване на наложеното му в хх Рххх наказание лишаване от
свобода или взетата мярка, изискваща задържане.
ВЗЕМА по отношение на М. В. И., ЕГН ********** от гр.Л , обл. М ул.
С х№ххвхххх хетхх ап.хх мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ до фактическото му предаване на издаващата държава – ххххх
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕПИС от решението незабавно да се изпрати на ОП Монтана,
Върховна касационна прокуратура и Министерство на правосъдието, както и
да се уведоми органа на издаващата държава.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4