№ 471
гр. Варна, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500577 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 12309/14.02.2024г. от В. Д. Х.,
ЕГН ********** с адрес ***, срещу РЕШЕНИЕ № 287/25.01.2024г. по гр.д.
9680/2023г. по описа ВРС, 40 състав, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявените
от В. Д. Х., искове против Община Варна, с правно основание чл. 344 ал. 1 т.
1 и т. 3 КТ, да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със
Заповед № 1752/30.05.2023г. на Кмета на Община Варна, която да бъде
отменена, и да бъде осъден да плати на ищцата сумата от 5940 лева
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението
- 30.05.2023 г. - 30.11.2023г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска – 28.07.2023г. до окончателното й плащане.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че не е доказана
законосъобразността на наложеното наказание дисциплинарно уволнение.
Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се доказва извършването
1
на нарушенията, както и системността на нарушенията, доколкото за
системност се изискват мин. три броя нарушения; не се посочва в заповедта
броя на извършените нарушения, а фактически са посочени две нарушения,
извършени на датите 23.01.2023г. и 22.03.2023г. За първото ищцата е дала
обяснения, но в искането за обяснения не са посочени всички нарушения, за
които е постановено наказанието. За второто нарушение не са искани
обяснения. За нарушенията ВРС е приел, че са доказани от показанията на
свидетелите, като не са обсъдени писмените обяснения на ищцата до
работодателя. Предпочетени са показанията на св. М. У., като не са
съобразени показанията на сестрата на ищцата. Посочва още, че не е
съобразена тежестта на нарушенията при определяне на наказанието. Не е
съобразен трудовия стаж на ищцата и факта, че няма предходни нарушения на
трудовата дисциплина. Счита, че е нарушена специалната закрила по чл. 333
ал. 1 т. 2 от КТ, като инспекцията по труда е дала разрешение за уволнение
без да е получила мнението на ТЕЛК.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Община Варна. В същото се сочи, че наведените с
въззивната жалба доводи и възражения са неоснователни, а решението е
правилно и обосновано. Изяснена е фактическата обстановка и правилно е
приета от ВРС законосъобразността на процедурата по налагане на
наказанието, както и законността на самото наказание. Съобразена е и
тежестта на нарушението с оглед избора на конкретно наказание. В посочения
случай са съобразени възможните последици от неизпълнение на трудови
задължения, предвид кръга от засегнатите лица, а именно деца в малка
възрастова група, както и начинът, по който това неизпълнение би могъл да
рефлектира върху тях. В този смисъл, предвид заеманата длъжност
/медицинска сестра/ и установените нарушения, възможните последствия
могат да рефлектират пряко върху живота и здравето на децата. Липсата на
реални вредни последици не освобождава извършилия нарушението от
отговорност.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
2
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл. 344 ал. 1 т.1 и т. 3 от КТ, от В. Д. Х., ЕГН ********** с адрес ***, против
Община Варна, ЕИК: *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Осми приморски
полк“ № 43, да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със
заповед № 1752/30.05.2023г. на Кмета на Община Варна, която да бъде
отменена, и да бъде осъден ответника да плати на ищцата сумата от 5940 лева
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението
- 30.05.2023 г. - 30.11.2023г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска – 28.07.2023г. до окончателното й плащане.
В исковата се излага, че между страните бил сключен трудов договор,
по силата на който от 04.01.2006г. ищцата е полагала труд в полза на
ответника- работодател на длъжност „медицинска сестра“. Със Заповед №
145/01.04.2021г., издадена от Кмета на Община Варна, е възложено на ищцата
да работи като медицинска сестра във филиал „Детски ясли“ ЗКДГУ - Детска
градина № 5 „Слънчо“ на 4-часа за времето от 05.04.2021г. до 16.04.2021г.,
като в последствие този период е продължен. Със Заповед №1752/30.05.2023г.
на кмета на Община Варна, на В. Д. Х. е наложено на основание чл. 188, т.3
вр, с чл.190, ал.1, т.3, чл.187, т.3 от КТ дисциплинарно наказание
„уволнение“, считано от деня следващ датата на връчване на заповедта -
31.05.2023г.
Твърди, че не е извършила нарушенията, за които й е наложено
дисциплинарното наказание „уволнение“, че не са й искани обяснения за
всички нарушения, че заповедта е немотивирана, че наложеното наказание не
е съобразено с тежестта на нарушението, че липсва системност на
нарушенията, че са нарушени изискванията на чл. 193 и 194 от КТ, че не е
спазена предварителната закрила по чл. 333 от КТ.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на
трудово правоотношение между страните и прекратяването му с оспорената
заповед с дисциплинарно уволнение. Твърди, че заповедта съдържа всички
законово установени реквизити и е издадена от компетентно лице в сроковете
по чл. 194 КТ. Сочи, че срокът по чл. 194 КТ не тече съобразно ал. 3 и ал. 4 от
с.н. по време на ползван отпуск от работника, а ищцата е ползвала отпуск от
15.02.2023г. до 28.02.2023г., 08.03.2023г. 14.03.2023г., 03.04.2023г. –
18.04.2023г. Сочи, че е спазена процедурата по 193 КТ, като са поискани
обяснения от работника. Правилно е преценена тежестта на констатираните
нарушения, които са свързани с неизпълнения на съществени задължения по
трудова характеристика. Твърди, че е спазена нормата на чл. 333 ал. 1 КТ като
е поискано разрешение от ИТ. На основание чл. 333 ал. 2 КТ е поискано и
становище от РЗИ Варна, тъй като ищцата е трудоустроена от ТЕЛК.
Главен и обуславящ иск е искът с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от
КТ за отмяна на уволнението. За основателността на иска е необходимо
3
доказването от ищеца на следните факти: че е бил в трудово правоотношение
с ответника и че му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, които
факти не се оспорват. В тежест на ответника по делото е да установи при
условията на пълно и главно доказване законосъобразността на уволнението.
За да бъде уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът
следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед за
уволнение на формално или материално-правно основание или
незаконосъобразност на уволнението.
Незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение на формално
основание е налично когато същата не е съобразена с исканията на чл. 195 ал.
1 от КТ, а именно когато не е мотивирана, не са посочени нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага.
Съгласно трайната практика на ВКС, изискванията на чл. 195
КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са
изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен - с
оглед защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен
съдебният контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания са
налице, когато: в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане
на наказание нарушението е посочено по разбираем за работника начин и
когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е
наложено наказанието. /Решение № 7 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1393/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов/.
При реализиране на дисциплинарната отговорност на работник или
служител, няма пречка нарушенията на трудовата дисциплина да са
индивидуализирани в самата заповед за налагане на дисциплинарно
наказание и/или в друг документ, посочен в уволнителната заповед, чието
съдържание е станало достояние на наказаното лице, за да се приеме, че
заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.
/Решение № 43 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Ерик Василев/.
В конкретния случай индивидуализацията на нарушенията е извършена
и същите са описани в докладни, отделно от заповедта за уволнение, които са
били надлежно връчени на ищцата в процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ при
изискване на обяснения от въззивницата, а именнно 1. докладна записка peг.
№ 323000021ВН/24.01.2023г. от М. У. - директор на ДГ № 5 „Слънчо" гр.
Варна, 2. уведомление /писмо/, peг. №323000084ВН/10.02.2023 г. от М.на М.
А. - медицинска сестра в ДГ № 5 „Слънчо", 3. докладна записка peг. №
323000107ВН/15.02.2023 г., от г-жа М. У. - директор на ДГ № 5 „Слънчо", гр.
4
Варна. Въззивницата е възприела фактите и обстоятелствата, за които са й
поискани обяснения, и е дала надлежни обяснения /peг.
№323000021ВН_005ВН/21.03.2023г./, в които в една част признава
извършеното от нея нарушение, описано в първата докладна, и отрича
останалите. Описание на нарушенията чрез отразяване на съдържанието на
докладните има и в самата заповед за налагане на дисциплинарното
наказание, поради което съдът приема, че Заповед №1752/30.05.2023г. на
кмета на Община Варна отговаря на формалните изисквания на чл. 195 ал. 1
от КТ.
За да е налице материално-правна законосъобразност на заповедта
следва същата да отговаря на действителното положение, т.е. следва реално
да е било извършено соченото нарушение, посоченият в заповедта като
нарушител да е авторът на извършеното нарушение, то да отговаря на
времето и мястото на извършването му, избраното от работодателя наказание
да съответства на нарушението и законовият текст да отразява
действителното правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение съобразно нарушението.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.01.2023г.
в централната сграда на ДГ № 5 „Слънчо" е получено бързо известие за
заболяване на дете в IV В група от скарлатина. Медицинска сестра В. Д. го е
получила, но не е информирала за това нито директора, нито учителя, който е
на смяна в групата, за да може да бъдат уведомени своевременно и
родителите на децата. Не е направила списъци на контактни и неконтактни
деца. Не е издала медицински бележки за извършване на носогьрлена
натривка на децата от групата, които през деня са били на детска градина. Не
е сложила бележка за карантина на вратата на стаята, където се помещава
групата.
Тези факти не са оспорени от ищцата в обясненията й, дадени пред
работодателя в процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ, същата признава пропуска
си и съжалява. Самата тя сочи, че съобщението е получено в 16.00часа, като
от представените писмени доказателства се установява, че работното й време
в ДГ № 5 „Слънчо" е на 4 часа за периода от 14.00 до 18.00 часа. С оглед на
това същата е имала достатъчно време да предприеме следващите се по т. 5.22
от надлежно разписаната от нея длъжностна характеристика действия, а
5
именно осъществяване на дейности при ОЗБ /общо заразни болести/ –
контрол на карантинните срокове, провеждане на огнищна дезинфекция,
проследяване на контактите, връзка с РЗИ-Варна, общо практикуващи лекари,
родители и др.
Съгласно постъпило уведомление /писмо/, peг.
№323000084ВН/10.02.2023 г. от М.на М. А. - медицинска сестра в ДГ № 5
„Слънчо", работодателят на ищцата Община Варна е уведомен за допускани
пропуски в работата на медицинската сестра В. Д. Х., а именно: не познава
документацията, която се изисква за водене в детската градина; не познава
имунизационния статус за деца на възраст до 7 години; не знае какви
документи се изисква да представят родителите при нов прием в детската
градина; не уведомява ръководството на детската градина, когато има
инфекциозни заболявания, шарки и др. /съвпада с описаното нарушение от
23.01.2023г./; пише по тетрадките, където сметне че е добре, но не и в
журналите за заболявания; непрекъснато безпокои децата и персонала, който
ги обгрижва, като нарушава учебния процес и др.
Посочените нарушения са отречени от въззивницата в процедурата по
чл. 193 ал. 1 от КТ, но се установяват както от свидетелските показания на М.
У. - директор на ДГ № 5 „Слънчо" гр. Варна, която има непосредствени
впечатления от изпълнението на служебните й задължения, така и от
извършената от служители на Дирекция „Здравеопазване“ при Община Варна
проверка, за която има издаден констативен протокол №1293 от 08.02.2023г.
Констатациите са следните: в момента на проверката медицинска сестра В. Д.
е извършвала контрол на дезинфекцията, но не е била запозната с какви
препарати се извършва почистването, а протоколът за проверката е бил
„абсолютно некоректно попълнен“. Установено е още, че В. Д. не познава
документацията, която се изисква за прием на дете в ДГ. В журнала за
заразни и контактни заболявания има допуснати достатъчно съществени
грешки. Не е уведомила директора и групата за случай на скарлатина /това
нарушение съвпада с описаното нарушение от 23.01.2023г./. Не познава
работата и не може да отговори на елементарни въпроси, касаещи дейността й
по длъжностна характеристика.
Въз основа на посочената проверка на служители на Дирекция
„Здравеопазване“ при Община Варна, съдът намира, че безспорно е
6
установено, че на датата 08.02.2023г. са извършени следните инкорпорирани
в докладната до Община Варна нарушения – 1. некоректно попълване на
протокол от проверка на дезинфекцията, извършена на същата дата, и 2.
непознаване на препаратите, с които се дезинфекцират помещенията, което
дефакто обезсмисля проверката и я прави негодна да отговори на целта си,
т.е. налице е цялостно неизпълнение на задължението й по т. 5.21 от
длъжностната й характеристика, а именно да контролира хигиенния режим в
детското заведение, да следи за чистотата и безопасността в помещенията.
На 15.02.2023 г. от г-жа М. У. - директор на ДГ № 5 „Слънчо", гр. Варна
е подадена до директор на дирекция „Здравеопазване" втора докладна
записка, per. № 323000107ВН/15.02.2023 г., относно подадено уведомление до
нея от персонала в детската градина, в което те посочват, че м. с. В. Д. Х. не
познава нормативната уредба и не спазва трудовите си задължения по
длъжностна характеристика. Издава протоколи за проверки, които не е
извършила. Проверките й за пълна дезинфекция в помещенията са винаги,
когато децата спят. Проверява гърлата на децата с фенерче по време на
хранене, което представлява опасност за здравето и живота им.
Посочените факти, също оспорени от ищцата, се установяват от
уведомление № АСД-09-453/13.02.2023г. от девет помощник-възпитатели от
ДГ № 5 „Слънчо" до Директора на ДГ. Тъй като същата докладна съдържа
свидетелски показания в писмен вид, по делото е разпитан като свидетел
директора на ДГ № 5 „Слънчо" М. У., чийто показания настоящият съдебен
състав кредитира, тъй като се явява пряк свидетел на сочените нарушения и
която потвърждава изнесените от нейните служители факти. Показанията на
сестрата на ищцата от своя страна не отразяват преки и лични впечатления от
работата на нейната родственица, не свидетелстват за релевантните по делото
факти, а отразява единствено вижданията на ищцата, пречупени през
емоциите й във връзка с уволнението.
Издаването на протоколи за проверки, които не е извършила, е
всъщност неизпълнение на задълженията й по извършване на проверките. В
уведомление № АСД-09-453/13.02.2023г. е посочено, че са налице издадени
протоколи за проверка на разливочната, а медицинската сестра не е влизала в
тези помещения. Това представлява пряко нарушение на задълженията и по т.
5.18 длъжностната й характеристика да осъществява „ежедневен контрол“ на
7
детското хранене. Проверките й за пълна дезинфекция, когато децата спят и
проверките на гърлата на децата с фенерче по време на хранене, представлява
нарушение на задълженията й по т. 5.7 от длъжностната й характеристика,
който гласи: „със своите действия и бездействия не накърнява детската
психика“. Отделно от това действията й по проверка на гърлата на децата по
време на хранене представляват опасност за здравето и живота на децата.
Следва да бъде посочено, че нарушенията на ищцата представляват в
голямата си част бездействия, които имат траен характер и се изпълняват за
продължителен период от време /цялото време на работа на ищцата в ДГ № 5
„Слънчо" гр. Варна/
Съдебната практика сочи, че с оглед характера на извършваната работа
или повторяемост на нарушението, както и поради по-късното му откриване,
е възможно за някои от дисциплинарните нарушения да не се посочат дати на
извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на
нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния
контрол за законност на наложеното наказание. В някои случаи спецификата
на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден на извършване
на нарушенията, а контролирането им е възможно само като краен резултат.
Тогава изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ също са изпълнени с посочване на
периода на извършване на поредицата от нарушения. /Решение № 30 от
8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 388/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Ценка Георгиева/.
В случая спецификата на изпълняваната работа и по-специално
спецификата на нарушенията под формата на бездействия с траен характер,
изпълняващи се за продължителен период от време – през цялото време на
работа на ищцата в ДГ № 5 „Слънчо" гр. Варна, възпрепятства възможността
за посочване на период на нарушенията, поради което съдът намира, че
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени. Отделно възможността на
работодателя да контролира поведението на служителя е само като краен
резултат, доколкото мястото на работа на ищцата в детското заведение е
различно от административния център на работодателя Община Варна и
констатиране на нарушенията може да бъде извършено само след постъпване
на сигнали за нарушенията. Това отново води до извод за конкретизиране на
нарушенията в достатъчна степен, за да бъдат те разбираеми за работника, с
8
оглед на което е налице изпълнение на формалните изисквания на КТ.
Действията и бездействията на ищцата с еднократно действие са фиксирани
като дати и дори часове - на 23.01.2023г. за периода от 16.00 до 18.00 ищцата
не е информирала за известието за скарлатина нито директора, нито учителя,
който е на смяна в групата, нито родителите на децата. Не е направила
списъци на контактни и неконтактни деца, не е издала медицински бележки за
извършване на носогьрлена натривка на децата от групата, които през деня са
били на детска градина, не е сложила бележка за карантина на вратата на
стаята, където се помещава групата; на 08.02.2023г. некоректно е попълнила
протокола от проверка на дезинфекцията, и не е познавала препаратите, с
които се дезинфекцират помещенията, а останалите нарушения – не
осъществява ежедневен контрол на детското хранене, при проверките й за
пълна дезинфекция и проверките на гърлата на децата не изпълнява
вмененото й задължение да пази здравето на децата и да не накърнява
детската психика, са с траен характер и са относими към цялото време на
работа на ищцата в ДГ № 5 „Слънчо" гр. Варна, поради което съдът намира,
че заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ.
Установява се от доказателствата по делото, че ищцата е извършила
посочените по-горе нарушения на трудовата дисциплина, като същите
отговарят на изискването на чл. 190 ал. 3 от КТ за системност, доколкото са
налице повече от три установени нарушения на трудовата дисциплина, а част
от нарушенията са с траен характер. С оглед на това наложеното наказание
„дисциплинарно уволнение“ се явява законосъобразно и съразмерно на
извършените множество нарушения и нарушения с траен характер. В случай
на системност по смисъла на чл. 190 ал. 3 от КТ е без значение дали ищцата е
имала или не предходни провинения, за които да са налагани наказания, т.е.
чистото дисциплинарно минало не изключва налагането на най-тежкото
наказание.
Последната предпоставка за уважаване на иска е установяване на
незаконосъобразност на самото уволнение. Незаконосъобразност на
уволнението ще е налице когато не са изпълнени останалите императивни
изисквания на КТ, стоящи извън заповедта, а именно неизпълнението на
изискването на чл. 193 ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства,
9
неспазване на сроковете по чл. 194 ал. 1 от КТ, неспазването на разпоредбите
на чл. 333 от КТ относно закрилата при уволнение и пр.
За нарушението, описано в докладна записка peг. №
323000228ВН/23.03.2023 г. г-жа М. У. - директор на ДГ №5 „Слънчо", а
именно извеждане без причина на дете от група „Звездичка", без да уведоми
екипа на групата и без да заключи предпазния механизъм на вратата и
изоставянето му само, без надзор пред медицинския си кабинет, липсва
провеждане на процедура по чл. 193 ал. 1 от КТ, като от В. Д. Х. не са
изисквани нови обяснения по случая, описан в докладната. Този пропуск
обаче води само до отпадане на възможността работодателят да се позове на
конкретното нарушение при мотивиране на дисциплинарното наказание, но
не и до отпадане на цялата отговорност на ищцата.
В конкретния случай сроковете по чл. 194 ал. 1 от КТ са спазени,
доколкото ищцата е била в отпуск, като подробни мотиви е изложил
първоинстанционният съд, към които мотиви настоящият съдебен състав
препраща.
Съгласно чл. 333 ал. 1 т. 2 от КТ работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай
трудоустроен работник или служител. Съгласно ал. 2 на същата норма в
случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема
мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Няма спор, че В. Д. Х.
е трудоустроена на посочената длъжност.
Видно от доказателствата по делото /л. 306 от първоинстанционното
дело/, работодателят е поискал, съответно получил предварително
разрешение на инспекцията по труда за прекратяване на трудовото
правоотношение с В. Д. Х. на длъжността медицинска сестра. В изпълнение
на задължението на работодателя по чл. 333 ал. 2 от КТ, Община Варна е
изискала на 23.02.2023. становище от ТЕЛК относно прекратяване на
трудовото правоотношение с В. Д. Х. /л. 551 от първоинстанционното дело/.
С Експертно решение № 200 от 16.03.2023г. е дадено становище относно
уволнението на В. Д. Х. /л. 561 от първоинстанционното дело/. С това
изискванията на закона на изпълнени. Не се изисква разрешение от ТЕЛК /т.е.
положително произнасяне относно уволнението/, а единствено становище,
т.е. без значение е дали становището на ТЕЛК е положително или
отрицателно, работодателят не е длъжен да се съобрази с него.
Предвид всички изложени до тук правни изводи, съдът намира, че
главният иск с правно чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за отмяна на уволнението е
неоснователен. Доколкото искът с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ е
поставен в зависимост от позитивния изход по главния иск, то също подлежи
на отхвърляне.
С оглед съвпадащите изводи на двете инстанции, решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
10
Предвид изхода на делото, в полза на Община Варна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, платимо от въззивницата, което
съдът определя в размер на 150 лв., на основание чл. 78 ал. 3 във вр. с ал. 8 от
ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от ЗПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 287/25.01.2024г. по гр.д. 9680/2023г.
по описа ВРС, 40 състав.
ОСЪЖДА В. Д. Х., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА
Община Варна, ЕИК: *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Осми приморски
полк“ № 43, представлявана от Кмета на Община Варна, сумата от 150лв.
/сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78 ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от ЗПП.
РЕШЕНИЕТО е подлежи на касационна проверка по реда на чл. 280 от
ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена чрез
съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11